- BlueGunBlog -

Подводницата „Надежда“ напусна бойния строй на военноморска база Варна, научи „Народно дело“. Издадена е заповед за нейното разоръжаване. През август миналата година Съюзът на подводничарите в България предложи тя да стане музей. Идеята бе подкрепена и от кмета Кирил Йорданов и председателя на Общинския съвет Борислав Гуцанов, но каква ще е бъдещата съдба на „Надежда“, ще решат в София. Не е изключено тя да бъде продадена за скрап заради скъпата стомана на здравия корпус. Преди повече от десетилетие флотът продаде две стари подводници за железни отпадъци. „Надежда“ е на въоръжение у нас от 1972 година. Тя е руско производство от проект №633. Според класификацията на НАТО е от клас „Ромео“. Основното й предназначение е било борба с подводниците на противника и надводните му кораби. Когато постъпва на въоръжение, е била сред най-тихите дизелелектрически подводници в света. На дълбоководни изпитания край руската база Севастопол е достигала дълбочина около триста метра. Участвала е в десетки наши и международни учения. Основното й оръжие са самонасочващи се торпеда. На „Надежда“ са служили стотици матроси, старшини и офицери. Преди 1989 година екипажът е давал постоянни бойни дозори пред Босфора. От 1918 година до днес в българския боен флот на въоръжение е имало общо десет подводници от различни класове и предназначение.

Със специален ритуал във военноморска база Бургас спуснаха флаговете на още десет военни кораба завинаги. На трогателната раздяла присъстваха командващият ВМС, вицеадмирал Минко Кавалджиев и ветерани от флота. Сред бракуваните съдове са различни миночистачи, минни заградители, десантни кораби и ракетните катери „Смерч“ и „Тайфун“. Голяма част от екипажите на напускащите строя кораби ще се преквалифицират в други разчети.

„Слава“ остава в строя
Подводницата „Слава“ остава на служба в база Варна. Още през това лято тя ще участва в наши и международни учения. Наскоро екипажът извърши рутинни плавания. Кога ще бъде „пенсионирана“ и последната подводница, все още не е ясно. Дори в София не знаят дали ще купим нова. Според плана за модернизация на флота до 2015 година във ВМС ще останат шест бойни кораба. Най-вероятно те ще са фрегати и нови корвети. Дано поне три от универсалните корвети да са родно производство.

Кошмарът за противника в историята
Ракетите на „Оса“ не пропускат целта
Ракетните катери „Смерч“ и „Тайфун“ са руско производство. На въоръжение в десета ракетно-торпедна бригада в Созопол постъпват през 1971 година. Матросите за първите екипажи са подбирани след голямо пресяване на различни военни комисии. Предпочитани са най-вече отличници от техникумите във Варна, Бургас и Русе. Катерите са от проект № 205, тип „Оса“. Те стават основна ударна сила на флота. Тогава Турция няма още ракетни катери. Основното въоръжение на „Осите“ са четири контейнера с ракети „Термит П-15“. „Термитите“ са смятани за най-точните и страшни противокорабни ракети с малък обсег. На разстояние около 40 километра могат да унищожават включително и ескадрени миноносци. Катерите са развивали над 50 километра в час и са можели да атакуват почти от самия морски бряг. Във военноморска база Варна има кораб - мишена, многократно улучвана от ракетите и след това възстановявана. След като бригадата в Созопол бе разформирована, част от нейните документи бяха предадени във Военноморския музей във Варна. Най-малко 300 - 400 варненци са служили през годините на катерите и в ракетната работилница, която подготвя оръжията.

Всички плават след „Щорм“
Всички бойни и спомагателни кораби на флота многократно по време на учения са плавали след базовия миночистач „Щорм“. Той е повеждал килватерните колони през учебните минни полета дори и при тежки вълни. Участвал е в бойно миночистене на фарватерите, където се използват мощни подводни бомби. Военните моряци казват, че при бойно миночистене се греши веднъж. И в екипажите на Щорм“ през всичките години е имало варненци, офицери, старшини и матроси. Миночистачът постъпва във флота през 1981 година. Той също е руско производство от проект № 1265. Корпусът му е изработен от стъклопласти при специална технология, за да не е контактен на мините. Оборудването му е предимно от цветни метали.