Продава се автомат "Калашников" за $1  

28 февруари, 2007


Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


“Та неа”, Гърция: Въвеждат се строги критерии за придобиване на ловно оръжие  

Атина. Строги критерии при придобиване на ловно оръжие предвижда нов законопроект в Гърция, пише днес гръцкият вестник “Та неа”. Законопроектът включва легализиране на продажбата на спрея са самозащита и контрол над материалите, които могат да се използват и за създаване на бомба. Документът ще замени законодателната рамка, действаща от 1993 г. Изготвянето му е станало след натиск от страна на ООН. Документът е трябвало да бъде готов през 2006 г.
От януари комисията, включваща представители на девет министерства и три служби, отново е започнала работа с цел законопроектът да бъде завършен.
Една от по-важните промени засягат законната продажба на спрей са самозащита. В момента в Гърция свободната му продажба е забранена. Право да ползва такива спрейове има само бреговата охрана.
Сериозна ще е промяната и при издаване на разрешителни за ловни оръжия. В момента първо се закупува нужното оръжие и след това полицията прави проверка на купувача. В резултат на тази процедура много осъдени за тежки престъпления притежават ловни оръжия. Обмисля се в Гърция да бъде въведен германският модел, който налага психиатричен преглед за всички, които искат да купят ловно оръжие и са възраст под 21 години. За гражданите над тази възраст има трудни изпити в самите ловни дружинки, пише "Та неа".

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Публикуван бе доклад относно проучване на употребата на оръжията Тейзър в градски условия  

27 февруари, 2007

По повод все по-масовото навлизане на Тейзърите в полицейските структури в САЩ, бе публикуван доклад относно шестмесечно проучване на употребата на електропреносното оръжие в градски условия. По-долу е цитирано писмо, което съдържа синтезирания вариант на доклада с основните резултати от проучването:

До: Джеймс Г. Джеймс, Шеф на полицията
От: Сержант Браян А. Брус #5303, Звено по защитни техники
Относно: 6-месечно проучване на Тейзър – Обобщена информация

Сър,

Информацията изложена по-долу е най-важното от доклада ми за първите 6 месеца от употреба на Тейзър в Отдела.

• Написани са общо 172 доклада “Противодействие” (използване на електропреносен пистолет Тейзър), класифицирани като Ниво на контрол 3 - Употреба на електрически устройства. От тях:
- 140 употреби в режим “Стрелба” - 76,4% ефективност
- 120 случая, в които иглите попадат в субекта - 89,2% ефективността, когато субекта е уцелен и с двете игли
- 132 случая, когато Тейзър е използван в режим “Ударно зашеметяване” - 75,8% ефективност
• В 55,6% от случаите Тейзър е бил прилаган върху хора, които са били под въздействието на наркотици/алкохол или в състояние на емоционална нестабилност (СЕН).
• Гражданските жалби са намаляли с 23,8%
• Гражданските жалби срещу използване на прекомерна сила са намаляли с 25,3%
• Нараняванията на служители след сблъсъци с агресивни/неподчиняващи се лица са намаляли с 23,4%
• Нараняванията на задържани са намаляли с 24,1%
• Използване на Ниво на контрол 2 (Сълзотворен газ) е намаляла с 36,8%
• Използване на Ниво на контрол 4 (Физически силов контакт) е намаляла с 32,2%
• Използване на Ниво на контрол 5 (Ударни оръжия) е намаляла с 20,7%
• 12 документирани случая, в които субектите са направили опит за самоубийство, но са били спрени успешно и отведени в ареста
• 14 случая, в които употребата на смъртоносни оръжия би била обоснована, но вместо тях служителите на реда са използвали наличното време, пространство и прикрития за да могат безопасно да обезвредят субекта с Тейзър.

С уважение,
Сержант Браян А. Брус #5303
Звено по Защитни техники

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Дявол в детайлите  

"Devil in the Details" Massive Mosaic Damascus Fighter
ARTIST: Conny Persson
BLADE SIZE: 15 3/4"
TOTAL SIZE: 21 1/4"
BLADE MATERIAL: Conny Persson mosaic damascus from 15N20 and 20C steels and nickel. Six bars of mosaic damacus - the interior section of the blade has mosaic damascus a mosaic damascus story patten of a devil with pitchfork. The the blade spine and edge are explosion damascus.
HANDLE: Fossil Mammoth Ivory - cased in a solid section of twist multibar damascus. The handle has an "escutcheon" of devil pattern mosaic damascus. The handle also has 18k gold domed pins
SHEATH: Black leather high quality sheath
WEIGHT: 2 lbs 1.5 oz.
COMMENTS: This is easily one of the great mosaic damascus knives that I have ever offered. This knife is made by the master Conny Persson of Sweden. The entire knife is made from his own forged damascus (except for the mammoth ivory inlays and the 18k gold pins). If you love damascus you will be thrilled by this knife - a story pannel of a devil, skulls, pitchfork and severed head - a scene from a imaginive knifemaker. The handle has a large section of devil pattern mosaic damascus and the finneal is also devil pattern mosaic. This is a massive bladed fighter. This is a once in a lifetime knife.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Серията Military & Police - едно ново начало  

Напълно естествено е “Смит и Уесън” да се отнасят с изключително внимание към армията и полицията, които поради естеството на своята дейност се явяват основни потребители на продукцията на оръжейния гигант. Това е една традиция, водеща началото си още от края на 19 век.
Първият револвер специално разработен за нуждите на армия и полиция се появява на бял свят през 1899 г. Появата му е свързана с една солидна поръчка от страна на американската армия, която да задоволи потребността от револвер, предназначен за калибър .38 U. S. Service Cartridge (известен още като Long Colt), възникнала във връзка с войната с Испания. Така през декември 1900 г. от фабриката на “Смит и Уесън” излиза първият револвер Military & Police “Hand Ejector” с калибър .38 Special.

Цял век след това тази линия остава почти непроменена и все така успешна. През 1999 г. се появява юбилейна усъвременена серия револвери М&P /модел 10, 64 и 65/. Серията е предназначена за масово използване от полицейски и армейски служители по време на служба. Отчетени са всички необходими изисквания за създаване на едно сигурно и безотказно оръжие, издържащо на високите ежедневни натоварвания, на които е подложено. Конструктурите създават няколко основни модификации в зависимот от предпочитанията на службите, но безспорен успех има револвер модел 10, кал. 38 Sp. Същият успешно зщтава фирмената марка и своите качества на проведените през 1999 г. изпитания по Методика за експертна оценка на полигони в Змеево, извършени от експерти на МО и МВР на Република България, а така също и водещи специалисти. Като следствие на това в началото на 2001 г. със заповед OX 198/20.03.2001 и на основание Протоколи № 204/99 и № 205/99 от заседание на Военния и научнотехнически съвет, модел 10 е приет на въоръжение в Българската армия.

В края на миналия век за първи път се появява и серия пистолети М&Р, включваща модел 910 и компактния вариант модел 908, и двата с калибър 9мм. Серията не предлага голямо разнообразие, но за сметка на товa се утвърждава като стандарт за надеждност и сигурност, здравина и точност.

Традиционното сътрудничеството със силите на реда и армията бе подновено с пълна сила в началото на миналата година с предстaвянето на нов модел полимерен пистолет М&Р който постави началото на серия оръжия – “Military & Police” с характеристики отговарящи на изискванията и задоволяващи нуждите на армия и полиция в световен мащаб.

Пистолетите М&Р предлагат редица качества, обуславящи издръжливостта, надеждността и разностранното им приложение. Те включват зителова полимерна рама, подсилена с ивично метално шаси и цев от неръждаема стомана. Системата за зареждане свеждане и спускане предлага допълнително ниво на сигурност и безопасна употреба. Предпазителят на спусъка няма да позволи на оръжието да произведе изстрел в случй на падане, независимо от ъгъла на удара. Не се изисква спусъкът да бъде натискан при разглобяване с цел обслужване. Допълнение към безопасността е индикатор разположен върху горната част на затворения блок на пистолета, показващ дали има патрон в цевта.
Включени са редица нововъведения в дизайна: три взаимно заменяеми размера на пистолетната ръкохватка, подобрен ергономичен дизайн на ъгъла на захват от 18 градуса, идеален за интуитивна стрелба. М&Р предлага ключалка на блока за лява и дясна ръка, както и ключалка на пълнителя с реверс за лява и дясна ръка, също така разполага с разширен предпазител на спусъка, така че пистолетът да може да бъде използван с ръкавици.

Серията пистолети М&Р са със стоманена мушка, закрепена чрез способа “лястовича опашка” и стоманен мерник система Novak Lo-mount. Мерници от тритий също са вариант в случай на стрелба при намалена светлина. Наличен е и универсален монтаж за тактически фенери и лазерни прицели.

“Смятам, че серията М&Р налага нов стандарт за качество” казва Том Тейлър – вицепрезидент по маркетинг на “Смит и Уесън” “Използвайки предложенията на дузина военни и законоопазващи служби по време на инженерния цикъл, ние създадохме М&Р за да бъде предпочитано оръжие от военните и полицейските служители по цял свят.”

Серията М&Р е разработена в три варианта – за боеприпаси с калибър .40 S&W, 9мм и 357Mg. И трите модела са предвидени както в стандартен, така и в компактен вариант. Пръв в серийно производство бе пуснат М&Р40, а през януари 2006 година бе направена и първата мащабна доставка на пистолети от този модел за полицейското управление на Патрик Каунти, Вирджиния. Най-новото допълнение към серията е представеният на Shot Show 2007 г. в Орландо, САЩ пистолет М&P 45, съответно предназначен за боеприпаси калибър .45.

Истинско предизвикателство за “Смит и Уесън” бе навлизането на пазара с тактически карабини с пускането в серийно производство на моделите М&Р15 и М&Р15Т в началото на 2006 г. като част от серията “Military & Police”. Те са базирани на популярните AR-15, като съчетават всички стандартни характеристики с доказания в битка дизайн. M&P15 и M&P15T се отличават като изключително здрави и същевременно много леки полуавтоматични пушки. И двете са предназначени за калибър 5.56 мм NATO и са функционални при всякакви условия.

Стандартният М&P15 е идеалната полуавтоматична пушка както за спортни така и за професионални цели. Характеризира се с 16-инчова хромирана цев, подвижна ръкохватка, регулируем шест степенен приклад, което осигурява удобство, бърза настройка и ефективност при различни стрелкови позиции. Карабината е обурудвана с регулируеми мерни прибори с възможност за демонтаж при походно положение.

За да задоволи изцяло нуждите на армията и полицията, “Смит и Уесън” предлагат и тактически модел – М&Р15Т. Освен с всички изтъкнати вече предимства, тази полуавтоматична пушка се отличава с подвижни предни и задни мерни прибори, система за фиксиране на оптични прибори MIL-STD 1913, осигурена от “Troy Industries”. Дизайнът осигурява точност, надеждност и лекота при боравене.

И най-сетне – какво би била серията “Мmilitary & Police” без допълнение от няколко нови изключителни модела револвери – достойни наследници на първият М&Р Hand Ejector. В новият каталог на “Смит и Уесън” за 2007, редом с гамата от полимерни пистолети ще видим и револверите модел М&Р 360, М&Р 340 и 340 СТ (с ръкохватка с лазерен целеуказател), както и М&Р R8 – продукт на центъра за разработки.

Още за пистолети M&P и за револвери M&P от pishtov.com.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Мили родни картинки  

Самолетът пред общината у Бела Слатина е заключен с катинар!

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Посланик Байърли: В България няма самолети "Стелт"  

"AN AMERICAN carrier battle group led by the USS Dwight D Eisenhowerheads towards the Persian Gulf to reinforce the naval assets already in place. A third is due to follow shortly. In Bulgaria, the newly opened strategic US Air Force bases start receiving squadrons of B-2 Stealth bombers..."

Твърденията за самолети "Стелт" в България са пълни измислици, каза американският посланик в София Джон Байърли.

Байърли коментира пред журналисти публикацията в британския вестник "Сънди хералд", според която в България вече пристигат бомбардировачи Б-2 "Стелт", които САЩ могат да употребят от бази у нас срещу подозрителни мишени в Иран.

САЩ нямат такива самолети в България, нямаме планове да базираме такива самолети тук, каза посланик Байърли. Няма да се случи нищо на тези бази без знанието на българското правителство, каза американският дипломат. Той подчерта, че става дума за български, а не за американски бази и определи твърденията в публикацията като "пълна фантазия".

Консултации за самолети "Стелт" с българската страна не са водени, съобщи БТА, позовавайки се на Министерството на отбраната. От ведомството са посочили, че в подписаното споразумение за отбранително сътрудничество между България и САЩ, достъп до съоръженията за съвместно ползване се дава при пълно зачитане на суверенитета и законите на България чрез консултации, на които се отчитат вижданията и на двете страни.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Весели картинки  

Чаша за кафе за тези, които не обичат ранното ставане.




Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


“Макаров” - любимата играчка на килърите  

26 февруари, 2007

Подземният свят залага и на "Глок", но предпочита руските пушкала

Оръжието на килърите - тема, която вълнува и редовия българин, и полицаите. Първият - защото през последните години покрай него свистят куршумите, предназначени за поредната поръчкова жертва, вторите - защото вече доста години могат да разберат кой снабдява убийците с патлаци. Както всички, така и килърите си имат любими верни "оръдия на труда". Не е необходимо да си тежко въоръжен, а добре подготвен, смятат професионалистите в бранша.

След десетките поръчкови убийства през последните 15-ина години стана ясно, че българските килъри залагат на руските оръжия. Независимо дали са къси - пистолети, или дълги - автомати и снайпери. Убийците почти никога не оставят пушкалата на мястото на разстрела, но куршумите и гилзите дават достатъчно ясна представа за
"модата" в кървавия бизнес
Голяма част публични разстрели у нас се извършват с най-евтиното и познато оръжие - пистолет "Макаров". Причините за предпочитанията към руския патлак са няколко. Той се намира достатъчно лесно не само защото се произвежда и в България.

Полицията и армията ни все още са въоръжени с него, по складовете лежат хиляди бройки. Патроните за него - калибър 9/18, са най-разпространените не само у нас, но и в Европа и всеки кандидат за точна мушка може лесно да ги намери и да се обучава на воля. Цената - около 150-200 лв., е друго преимущество. Но най-важното е - "Макаров" засича изключително рядко, което гарантира успеха на поръчката. В повечето случаи убийците използват и заглушител, защото разстрелите се извършват посред бял ден на оживени места. Най-гръмкият разстрел с "Макаров" беше на експремиера Андрей Луканов. Килърът го издебва на 2 октомври 1996 г. пред дома му на ул. "Латинка" в София, въоръжен с руския патлак със заглушител. Никой не чува изстрелите. Оръжието е намерено скрито зад парно в съседен блок. Последното поръчково убийство, извършено с
"пистолета на народа"
беше на кмета на Елин Пелин Янко Янков. Убиецът причаква жертвата си на 9 януари тази година в двора на дома му в с. Мусачево и изстрелва почти цял пълнител. Въпреки наглед хаотичните изстрели криминалистите са категорични, че е гърмял професионалист, който и досега не е намерен. Другият предпочитан у нас патлак за поръчкови убийства е "Глок", който е с калибър 9/19. Той е сигурен и удобен, но по-трудно се намира на черния пазар.

С оръжие с такъв калибър беше застрелян банкерът Емил Кюлев на 26 октомври 2006 г. на бул. "България". Мощният боеприпас разби стъклата на джипа, в който Кюлев пътуваше, и го уби на място. Почти по същия сценарий се разигра и разстрелът на Иван Тодоров - Доктора, който беше убит в кв. "Лозенец" в колата си.

Предпочитание към този калибър имаха и килърите на прокурора Николай Колев, който беше застрелян на улицата на 28 декември 2002 г. Убийците са били добре обучени, смятат полицаи, защото са тичали и стреляли. Това обаче го може всеки що-годе свестен стрелец, така че и в този случай килърите останаха в сянка.

За "по-бронирани клиенти" поръчковите убийци предпочитат най-сигурното оръжие - автомата "Калашников", който е най-разпространеният не само в бившите социалистически страни, а и по целия свят. Той се крие по-трудно от пистолет, но дава сигурност. Когато
бъдещата жертва има армия от охранители
това е единственото оръжие, което може да се справи, твърдят специалисти.
Първото убийство в България, разтърсило подземния свят, беше извършено с "Калашников" и остана неразкрито.

На 25 април 1995 г. беше разстрелян недосегаемият дотогава създател на ВИС 1 Васил Илиев. Криминалисти твърдят, че автоматът е бил единственият начин да бъде убит Илиев, който е карал колата си с висока скорост по посока на ресторант "Мираж".

При "мокрия" бизнес най-важна е тактиката, твърдят специалисти. Оръжието е само малка част от успеха, но се избира в зависимост от навиците на жертвата, мястото, където ще се употреби, и възможната ответна реакция. Няколко автомата "Калашников" влязоха в употреба при разстрела на Милчо Бонев - Бай Миле през юли 2004 г. Мъжът, който беше спряган за човека за мокри поръчки на СИК, се движеше с петима охранители, които бяха убити заедно с него в ресторант "Славия". Тактиката на килърите беше проста, но ефикасна - няколко човека с автомати не дадоха на жертвите си да гъкнат, засипвайки ги с дъжд от куршуми.

С "Калашников" беше разстрелян и спряганият за нарко и оръжеен търговец Филип Найденов - Фатик, докато пътуваше с колата си по бул. "България".

Най-престижното оръжие за поръчкови убийства обаче си остава снайперът. "Един изстрел - едно убийство" е девизът на снайперистите, които са
царете в професията килър
Оръжието им убива с почти 100% гаранция. Заради оптиката и далекобойността си е предпочитано при "трудни" и недосегаеми обекти. Снайперът е лесен за употреба и точен дотолкова, че дори начинаещ може да уцели жертвата си. Проблемът обаче е в маскировката, докато килърът изчаква, и оттеглянето от мястото, което е доста трудно.

Досега няма дори заподозрян стрелец при поръчковите разстрели със снайпер у нас. Не се знае дори с какъв калибър е бил куршумът, който смъртоносно застигна Илия Павлов на 7 март 2003 г. Килърът е стрелял от голямо разстояние в шефа на "Мултигруп", който беше убит пред офиса на фирмата. По всяка вероятност е бил скрит зад дърво и
след единствения изстрел
се е оттеглил безшумно. По същия начин се прости с живота и Георги Илиев. Малокалибрен куршум (5,6 мм) го застигна в Слънчев бряг през август 2005 г. Три дни по-късно беше намерено и оръжието - немска пушка "Аншуц" с оптика.
С подобен снайпер, но със заглушител беше разстреляна друга легенда в подземния свят - Димата Руснака.

Снайперист с руски "Драгунов" сложи началото на поръчковите убийства у нас, убивайки през 1993 г. близо до Ловеч Стефан Мирославов - Крушата.

Специалисти твърдят, че всеки убиец има любимо оръжие, с което е изстрелял десетки хиляди патрони, докато се е обучавал.

Според полицаи балканските страни имат тясна обмяна на професионални убийци, които изпълняват мокри поръчки на чужда територия. Всеки от професионалистите има тясна специализация с дълго или късо оръжие, макар че трябва да умее да използва всичко.

Килърът трябва да има отлична психика, твърдят специалисти. Той няма никаква емоция към жертвата си - дори и омраза, за да не трепне ръката му в решаващия момент.
Ирен Делчева
standartnews.com

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Звездни войни 2007  

Противоракетният щит на САЩ стигна Европа, но съмненията за смисъла му остава

След 11 септември 2001 г., когато атаките срещу САЩ дойдоха на крилата на американски пътнически самолети, а не със севернокорейски ракети, изглеждаше, че плановете на Вашингтон за създаване на антиракетна отбрана би трябвало да бъдат замразени.

Въпреки това противоракетният щит вече функционира, а старите съмнения за смисъла му отново излязоха на дневен ред. Съобщението за разполагането на елементи от системата в Чехия и Полша предизвика гнева на Русия, която заплаши, че ще се изтегли от договора за забрана на ракетите с малък и среден радиус на действие. Китай пък само преди месец изпробва възможностите си да унищожава спътници в Космоса - основните очи на всяка подобна отбрана.

За Москва и Пекин американският ракетен щит няма нищо общо със Северна Корея и Иран, тъй като и двете страни в момента нямат нито ракети, нито ядрени бойни заряди. За тях целта е промяна на стратегическия баланс на силите. Първото дежурство за защита от нападение с балистични ракети в Тихия океан е извършено от американски ескадрен миноносец още през септември 2004 г., когато Северна Корея определено не представляваше заплаха. Китай има известно основаниe за съмнения, тъй като нейните ракетни сили са остарели и американският щит може да бъде някаква пречка за тях. За сметка на това притеснението на Москва е странно, при условие че основният й стратегически потенциал е разположен на подводници, които няма как да бъдат спрени от противоракетната отбрана. Москва обаче задава въпроса какво правят американските бази в Полша и Чехия, след като обсегът на иранските ракети е под 2 хил. км. Дори и САЩ да се опитат да развият антиракетния си щит, ще минат десетилетия, преди той да представлява заплаха за Русия.

Разполагането на ракети и радари в Полша и Чехия е предвидено за 2011 г., което, ако се съди от досегашните експерименти, все още не означава действителна готовност. Идеите за създаването на противоракетен щит са изоставени още през 60-те години на миналия век поради тяхната утопичност. През 80-те години те се възобновяват, като спорът е чий блъф са били "звездните войни" - американски или съветски, за да накарат другата страна да направи безсмислени инвестиции. Въпреки това разработките продължават след разпадането на СССР, разбираемо основно в САЩ.

Според Американската агенция за ракетна отбрана към 2006 г. на въоръжение има 20 ракети прехващачa с далечен радиус на действие, разположени в Аляска и Калифорния. На разположение са и 463 модернизирани ракети "Пейтриът" (с ограничен обхват), 18 ракети с морско базиране на 6 кораба, три радара с далечно действие в Аляска, Калифорния и Великобритания, два радара за прицелване и управление на Алеутските и Хавайските острови, както и 16 кораба, оборудвани със системата за управление "Аеджис". В щита трябва да има и такива екзотични оръжия като самолет с лазерно оръдие, атомни подводници с антиракети, патрулни безпилотни самолети, въоръжени с ракетни прехващачи и т.н.

На практика първият успешен извънполигонен тест се извърши само преди месец. Преди това, в четири от десетте опита, прихващането се проваля. Така че все още рано да се говори за наличието в САЩ на глобална система, която може да спре дори ограничено нападение - засега опитите се извършват само при добри метеорологични условия, при слабо слънчево греене, за да не пречи на инфрачервените сензори, и с приблизително известна траектория на полета. Наличните системи имат ограничени възможности, известни още от войната срещу Ирак, когато американските ракети не успяха да свалят нито един иракски "Скъд".

Руският министър на външните работи Сергей Лавров каза тази седмица, че Москва ще реагира без истерии. "Не можем да бъдем въвлечени отново в надпревара за въоръжаване", допълни той. За сметка на това от министерството на отбраната започна дрънкане на оръжие и заплахи за асиметрични отговори. Заплахата на Русия за излизането от договора за съкращаване на ракетите с малък и среден обсег (от 450 до 5600 км) очевидно цели да опъне нервите на европейците, тъй като евентуално връщане на Москва към тези системи ще означава нарас­тване на заплахата основно за Европа. Повечето страни - членки на ЕС, се съмняват в смисъла и възможностите на американската глобална антиракетна система, тъй като тя лесно може да бъде преодоляна. Например нищо не пречи на Иран да изстреля ракета от товарен кораб близо до територията на избрания от нея противник - твърди се, че Техеран вече извършвал подобни експерименти.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Ракети, но какви?!  

25 февруари, 2007

Очевидно е, че САЩ имат амбиции да осигурят повече покритие за своите съюзници. Това поне твърди по повод разполагането на системата за ПРО (противоракетна отбрана) в Европа адмирал Хари Улрих III - шеф на Съвместното командване на силите на НАТО.
Никой не се е съмнявал, че натовските съюзници на САЩ в региона са готови да участват в издигането на противоракетния чадър. Логично звучи и разполагането на съответните ракети.
Притесненията обаче идват от друго. По едно особено стечение на обстоятелствата и България се намира на Стария континент. Нещо повече, от известно време сме и пълноправен член на НАТО.
Значи ли това, че ПРО ще стане и наш приоритет?
Според военните това е проблем на посланика на САЩ в България. Съответните ни министерства обаче отричат да са водени преговори, в които ние участваме като страна в Инициативата за стратегическа отбрана.
Най-вероятно казват истината.
Още по-вероятно е обаче, ако американците поискат да разположат свои ракети по земите на Ботев и Левски, бързо да им се уреди въпросът.
Не звучи добре, нали?
Някога подобни апетити (дори и по-значими, свързани с "голямата" бомба) имаха едни други наши съюзници. Размина се основно заради хитрата инициатива за Балкани без ядрено оръжие. Сега обаче работата е доста по-дебела, защото като нищо може да се окаже, че гласеният "щит" няма да е пълноценен без установки в България.
И се стига до предложение, на което най-вероятно няма да можем да устоим. А после и да си платим с лихвите.
В хода на тези размишления не можем да пропуснем максимата, че апетитът идва с яденето. Ами ако и САЩ се окажат не по-различни от някогашния СССР, докъде ли можем да стигнем? Освен ПРО да се сдобием (току-виж) с крилати и балистични ракети, които като нищо ще имат и заряди за масово унищожение.
Хипотетична перспектива, но динамиката на ситуацията не изключва интерлюдията, че дори и по-нататъшното развитие на събитията.
Понеже си знаем хала, почти е сигурно, че някакви ракети ще получим.
Важното е обаче какви.

Борис Проданов
chernomore.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


На оръжие, граждани! (рус.)  

23 февруари, 2007

К оружию, граждане!

Считается, что нас защищает милиция. Но ведь в каждом темном подъезде, в каждом глухом переулке, у ворот каждого частного дома не стоит по вооруженному милиционеру.
В то же время, по данным правоохранительных органов, в преступной среде в России очень популярны и распространены боевые пистолеты Токарева (ТТ), Макарова (ПМ), Стечкина (АПС), спортивный автоматический пистолет Марголина и автоматы Калашникова всех моделей. Через Эстонию, Украину и Белоруссию попадает в руки преступников и контрабандное боевое оружие западного производства. Естественно, преступники владеют им нелегально. Граждане, соблюдающие закон, не могут владеть нарезным огнестрельным оружием. То есть сегодня хорошо вооруженным убийцам и грабителям противостоят безоружные люди. Разрешить же нам вооружиться и самим защищать себя наши законодатели не спешат. Им кажется, что это может стать причиной роста преступности. Откуда эти опасения — непонятно. Имеющийся зарубежный опыт их опровергает: преступнику, который знает, что у любого прохожего может оказаться в кармане заряженный пистолет, гораздо сложнее решиться на преступление. Тем не менее закон есть закон. И пока он не изменен, нам остается либо надеяться на везение, либо, памятуя о том, что у незаконопослушного соседа едва ли не пулемет, постараться обзавестись хотя бы каким-нибудь не слишком эффективным, но разрешенным заменителем пистолета — все не с голыми руками.

Духовое ружье и компания
По словам активиста союза «Гражданское оружие» Артема Рябова, единственное оружие, которое сегодня можно купить просто при наличии паспорта, это пневматика, то есть оружие, в котором пуля приводится в действие силой сжатого газа. В просторечии — воздушка. Причем существуют определенные ограничения: предельная начальная кинетическая энергия пули — до 7 джоулей и калибр до 4,5 миллиметра. Если присмотренная вами воздушка мощнее или большего калибра, она уже считается охотничьим оружием и продается по лицензии.
Что же касается пневматических пистолетов, которые продаются свободно, использовать их для самозащиты практически невозможно. Если пущенная из такого пистолета пуля попадет в глаз нападающему, это, может быть, его и остановит, но попробуйте в вечернее время быстро выхватить пистолет и попасть в глаз быстро двигающемуся в вашу сторону человеку. Попадание в лицо подействует скорее как раздражающий фактор (ну, кольните себя в состоянии гнева гвоздем в щеку), а попадание в корпус… Невозможно, потому что голыми люди ходят редко, а человек в куртке и пиджаке такого попадания просто не почувствует.

Резинострел
Самое модное сейчас оружие самообороны — травматические пистолеты «Стражник», «Макарыч», «Лидер», «Оса» и травматический револьвер Р-1 «Наганыч». На настоящее оружие из них больше всего похож «Наганыч». Этот резинострел делают из скопившихся на складах наганов — на Ижевском машиностроительном заводе в стволы и камеры барабана ввариваются специальные выступы, предотвращающие возможность стрельбы боевыми патронами. Внешне от боевого нагана «Наганыч» отличается только парой новых клейм, которые фиг заметишь, когда дуло этого самого «Наганыча» смотрит точно тебе в лоб. То есть если для вас главное — испугать противника, «Наганыч» — это ваш выбор. Однако сила выстрела из «Наганыча» довольно невысока. Нападающего в зимней одежде или в плотной кожаной куртке такой выстрел не остановит.
Поэтому если надо не пугать, а именно стрелять, лучше обратить внимание на «Осу». Этот четырехзарядный бесствольник из всех резинострелов меньше всего похож на пистолет. Разве только на старинные многоствольники, типа того, из которого так неправдоподобно метко стрелял румынский романтический бандит Мерджелату в кинофильме «Желтая роза». Или на маленькую противотанковую ракетную установку. В общем, вполне внушительно выглядит, хоть и не по-пистолетному.
Начальная кинетическая энергия вылетающей из «Осы» пули колеблется от 60 до 85 джоулей. Чувствуете разницу с пневматикой? Попав такой пулей в голову (уже не в глаз, а просто в голову), запросто можно и убить. На автомобильной дверце «осиная» пуля оставляет небольшую вмятину — как от хорошего броска небольшим камнем. То есть при попадании в тело, конечно, не убьет, но больно будет ощутимо. Если выпустить в обидчика все четыре пули, это его скорее всего остановит, даже если он здоровый сильный мужчина. Правда если нападающих больше двух и все они настроены решительно, «Оса» вас тоже не спасет: уличные стычки, как правило, происходят на очень небольшом расстоянии, практически в тесном контакте, и перезарядить «Осу» до того, как до вас доберутся сообщники уже подбитого вами злодея, вы вряд ли успеете.
Против нескольких нападающих можно использовать выпускаемые к «Осе» светозвуковые патроны. Такой патрон создает очень яркую световую вспышку — до 5 миллионов кандел на квадратный метр (для сравнения, яркость среднего ЖК-монитора — 450 кандел, обычной лампы накаливания — около 2000 кандел) — и издает звук громкостью 140 децибел. Ослепить и испугать сразу нескольких человек можно запросто, но есть две проблемы. Во-первых, прежде чем стрелять, надо отвернуться, а то и сам ослепнешь… Нет, вы только представьте это — стрелять, отвернувшись! А во-вторых, от светозвуковых патронов в кассете «Осы» остается въедливый нагар, который довольно сложно оттуда удалить. Куда ни кинь — всюду клин.

Газовая атака
Получив разрешение в милиции (а перед тем справку в психдиспансере), можно также обзавестись газовым пистолетом. По мнению Артема Рябова, толку от этого девайса ненамного больше, чем от продающегося безо всякой лицензии газового баллончика. Если направить струю в лицо противнику, он будет на некоторое время ослеплен, то есть просто не сможет открыть глаза. Если промахнетесь — пеняйте на себя. Да и с закрытыми глазами нападающий вполне может до вас добраться. Разве только вы, когда он приблизится, выстрелите ему в упор прямо в лицо — такой выстрел вполне может нокаутировать (я однажды был свидетелем такого события). Но, согласитесь, не каждый решится на такой выстрел даже из газового пистолета. В конце концов, все мы люди. В общем, неслучайно, как только в продаже появилось огнестрельное травматическое оружие, газовые пистолеты резко вышли из моды.
Некоторые умельцы, правда, высверливают перекрестья из стволов газовых револьверов, вручную изготавливают на токарном станке стальные гильзы со скосом под «обезопашенные» от боевого патрона камеры барабана и снаряжают их, подобно патронам для охотничьего ружья, дробью или солью (потому что пуля уперлась бы в скос), используя вместо пыжей парафин. Получается страшное оружие — выстрел дробью оставляет в фанерном щите дыру с десертную тарелку величиной. Но такие переделанные пистолеты уже не считаются газовыми — они вне закона. Попавшись с таким минидробовиком, запросто можно надолго отправиться в места не столь отдаленные. Это во-первых. А во-вторых, самодельное, бывает, взрывается прямо в руках.

Гладкий ствол
Если вы здоровый человек, не состоите на учете в милиции, если у вас есть дом, а в доме — привинченный к стене сейф, вы можете обзавестись гладкоствольным огнестрельным оружием. Это уже настоящее оружие. Ну что особо объяснять — с ним на охоту ходят. И это не обязательно ружье. Существуют и модели, напоминающие нечто среднее между карабином и пистолетом: относительно короткий ствол, пистолетная рукоять, откидной приклад — красота. Но носить его с собой вам нельзя. Можно только транспортировать. В чем разница? Все просто — при транспортировке оружие должно быть зачехлено, а в патроннике не должно быть патрона. Кроме того на подобные гладкоствольные «пистолеты» есть законодательное ограничение: в них непременно должно быть встроено приспособление, не позволяющее из них стрелять, когда их длина меньше 800 мм. Грубо говоря, пока вы не откинули приклад — выстрела не будет. А если вы сломаете этот ограничитель и станете пользоваться устройством как пистолетом, оно будет приравнено к обрезу, то есть станет незаконным. Для защиты жилища, впрочем, гладкоствольный огнестрел вполне подходит.
К слову, для обладания большинством вышеперечисленных типов гражданского оружия (кроме баллончиков и легкой пневматики) вам надо иметь свое жилище: где вы иначе разместите положенный для хранения ваших пушек привинченный к полу или стене сейф? Мыкающимся по общагам и съемным квартирам стать стволоносителями не грозит.

Топор народной войны
В общем, если вам не хочется возиться со справками и разрешениями, если нет желания тратить немаленькие деньги на устройства весьма сомнительной эффективности, вы можете использовать для самообороны вещи, которые оружием не считаются, хотя де-факто в той или иной степени им являются. Взять хоть топор… Черт, какое приятное словосочетание — «взять топор»! Обычный колун для дров, который можно купить на любом хозяйственном рынке, пожалуй, не менее эффективен в деле самообороны, чем какой-нибудь «Наганыч». Особенно если учесть, что человек, достающий посреди современного мегаполиса колун из сумки, заставляет сомневаться в его психической адекватности. А психов побаиваются. Да и вообще — топор же! Не игрушка.
Скальпели, резцы по дереву, кухонные и перочинные ножи — все это с юридической точки зрения не оружие. Милиционер, конечно, может у вас поинтересоваться, зачем вы носите это с собой, но если вы не бросаетесь со скальпелем на прохожих, задерживать вас не имеет права. Инструмент есть инструмент. Ну да, острый, да, тяжелый, а что делать?
Кстати, наш литературный редактор Лев Пирогов сказал мне на днях, что в хозяйственных магазинах Москвы можно за 500 рублей купить мачете. Представляете? Я бы, например, при виде человека с мачете вздрогнул. Хороший выбор для настоящего индейца.
Конечно, и топор, и мачете надо носить зачехленными.

Без пистолета все же трудно
Однако в ситуации, когда на вас (или при вас на других беззащитных людей) нападают, особенно если нападающих больше одного, хоть травматическое оружие, хоть газовое, хоть остро отточенный народно-хозяйственный инструмент помогут вам мало. Нет, если вы человек ловкий, спортивный, быстро двигаетесь, вы справитесь. Но в этом случае вы, возможно, обойдетесь и без оружия, хоть оно и станет вам в некотором роде подспорьем. А вот если и ловкость у вас, скажем так, средняя, и спортом вы последний раз занимались в шестом классе, пистолет смог бы спасти вам жизнь. Настоящий пистолет с боевыми патронами. И пусть говорят, что средний обыватель и боевой пистолет точно так же не успеет в случае чего выхватить и применить, как и, например, «Осу» или «Стражник». Активисты, ратующие за разрешение гражданского огнестрельного нарезного короткоствольного оружия (пистолетов и револьверов), утверждают, что далеко не каждый человек с преступными намерениями решится эти намерения осуществить, зная, что у любого прохожего в кармане может оказаться заряженный пистолет. И потом, преступники, которым нужно оружие, плюют на законы и все равно его приобретают. А что мы, законопослушные граждане, можем им противопоставить? Воздушку? Рогатку? Мачете в сумке? По-моему, это несправедливо.

По количеству оружия на душу населения первое место в Европе занимает Швейцария. С 1291 года, когда было создано это государство, каждый гражданин в возрасте от 20 до 42 лет по закону является защитником страны и обязан иметь личное оружие. Причем пистолетами добропорядочные швейцарцы не ограничиваются. Многие держат дома автоматы, снайперские винтовки и даже легкие артиллерийские орудия. Каждый год в Цюрихе проводятся соревнования молодых стрелков, в которых участвуют мальчики и девочки от 12 до 16 лет. При этом уровень преступлений с использованием огнестрельного оружия в Швейцарии в пять раз ниже, чем в Великобритании, где ношение оружия частными лицами законодательно запрещено.
Денис Яцутко
reakcia.ru

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Империята обръща оръжията срещу гражданите си  

През последните години при своите акции американската полиция е използвала помощта на специализирани отряди (SWAT teams) средно около 40 000 пъти годишно
Да сте чували през миналата година за поне 110 терористични акта на ден? Не! Тогава къде са били използвани тези отряди? Оказва се, че в повечето случаи те изпълняват заповеди за рутинно задържане на хора, които не представляват реална опасност нито за полицията, нито за гражданите.

Докладът на Радлек Балко „Повече от необходимото: възходът на военизираните полицейски акции в Америка“ (Overkill: The Rise of Paramilitary Police Raids in America) разказва за тенденцията специализираните отряди, някога използвани само за изключително опасни ситуации (най-вече при задържане на заложници и то от въоръжени престъпници), днес се използват все повече за изпълнение на рутинни полицейски задължения. Статистиката показва, че в 75 - 80% от случаите, когато те участват в акция, не е налице сериозна заплаха.

Не е малък процентът на случаите, при които специализираните отряди са влизали на грешни адреси, като са причинявали смърт или други наранявания на абсолютно невинни хора. Има и случаи, в които при тези акции, по време на суматохата, която следва внезапното нахлуване и използваните сълзотворни гранати, полицаите се нараняват едни други.

Употребата на военизирани полицейски части започва в Лос Анджелис през 60-те години на ХХ в. Военизирането на местните полицейски власти обаче е в истински разцвет по времето на президента Роналд Рейгън. Тогава по време на „войната срещу наркотрафика“, започната от правосъдния секретар Ед Мийс, е издадена директива, според която наркотиците трябва да бъдат разглеждани като заплаха за националната сигурност на страната. През 1988 г. Конгресът нарежда на Националната гвардия да се включи в акции на американска територия, свързани с „войната с дрогата“. През 1994 г. Министерството на отбраната издава меморандум позволяващ трансфера на военни съоръжения и технологии от армията към щатската и местната полиция. Конгресът създава „програма за улесняване предаването на военни съоръжения към цивилните полицейски части“.

Днес 17 000 полицейски поделения притежават екипировка като хеликоптери "Блекхоук", картечници, гранатохвъргачки, стенобойни машини, експлозиви, химически спрейове, защитни жилетки, уреди за нощно виждане, а дори и танкове. През 1999 бившият шеф на полицията на Ню Хейвън заявява пред в. "Ню Йорк таймс", че е имал възможност да поръчва "танкове, базуки и въобще всичко, което пожелаех“. В доклада на Балко се дава пример, че през 1997 г. полицейските подразделения са получили около 1 200 000 единици военна екипировка.

Така, екипирани по стандартите на американската армия, към настоящия момент полицейските части се обучават не да „противодействат на престъпността, а да я изпепеляват“, както казва Лорънс Корб, министър на отбраната при Рейгън.

Специализираните отряди получават сериозна финансова подкрепа по програми на фонда за подпомагане на правосъдието. По тези програми, между отделните щати се разпределят федералните средства за борба с дрогите. Балко обяснява, че от своя страна „щатите разпределят тези пари на местните полицейски подразделения на база на извършените конкретни арести свързани с наркотици“.

Финансирането по този начин води до необходимост от драстично увеличение на арестите за всяка местна полиция и предвид факта, че специализираните отряди по замисъл действат сравнително рядко, местните полицейски шефове ги хвърлят в борбата с наркотиците - и дори ги използват при арестите на потребители на наркотици.

Тези арести се извършват чрез щурмуване на домовете, често през нощта, докато хората спят. Ползват се гранати със сълзотворен газ и други подобни средства. Голяма част от информаторите на полицията често дават произволни имена и адреси. В доклада си Балко посочва 135 нещастни случая, причина за които са неточно посочени адреси.

Членовете на специализираните отряди практически не носят отговорност за нещастните случаи, включително и тези, при които е използвана прекомерна сила. Известен е случаят в Албакърки, където големият брой полицейски убийства накара общината да назначи криминалиста Сам Уолкър, която да извърши проверка на използваните тактики. В изготвения доклад Уолкър установява, че убийствата „са схематично заложени“, тъй като отрядите „имат организационна култура, която ги води към ескалиране на ситуациите, а не към тяхното успокояване“.

В доклад, който изготвихме заедно с Лорънс Стратън, бе посочено, че една от най-корупционните практики в системата на наказателното правосъдие в САЩ, е заплащането на информатори срещу посочване на заподозрени. През 1995 г. всекидневникът "Бостън глоуб" публикува разследване за хора, които се препитават като полицейски информатори. Те практически създават заподозрян, като продават малко количество марихуана на определено лице, а по-късно съобщават на полицията. Според статистическите данни, 87% от проведените акции срещу разпространението на наркотици в Райлей-Дърам са базирани на информация, подадена от полицейски източници.

Не са редки случаите, когато самите полицейски информатори са дилъри на дрога, като сътрудничеството с полицията едновременно отбягват ареста и премахват конкуренцията си.

Изследвайки плачевната ситуация, "Нашънал Лоу джърнал" стига до извода, че „престъпниците са превърнати в инструмент за налагане на закона, а държавните органи са превърнати в техни съучастници“.

Балко вярва, че проблемът може да се намали, ако съдиите влагат повече старание в изследването на източника на информация, преди да дадат разрешение за извършването на тези акции. Ако съдиите вършат съвестно своята работа, броят на невинни жертви при операции на специализираните отряди би се намалил значително. Въпреки това, докато продължава „войната срещу наркотиците“ и докато от нейните резултати зависи разпределението на финансите между отделните полицейски структури, американските граждани ще продължат да бъдат тероризирани от собствената си полиция, обилно заредена с оръжие и функционираща с военен манталитет.
Пол Крейк Робъртс
capital.bg
_______________
* Пол Крейк Робъртс - икономист, работил като помощник секретар на Националната банка по време на управлението на Рейгън. Работил като редактор и колонист в "Уолстрийт джърнъл" и "Бизнес уийк".

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Пистолети под наем  

Пистолети могат да се наемат в Лондон за 250 паунда на нощ, разкрива вестник "Ивнинг стандард". Банди от тийнейджъри ги носят за да демонстрират сила или да плашат жетвите на обири.

Цената нараства двойно, ако с пистолета е стреляно. Достъпността на огнестрелни оръжия в столицата стана ясна, след като за последните две седмици в южен Лондон бяха застреляни трима младежи.

Днес специални полицейски сили бяха разположени в южните квартали на града. Те спират и проверяват за оръжие подозрителни лица. Според "Ивнинг стандард" обаче, оръжията са широко разпространени в цял Лондон и за полицията ще бъде трудно да се справи с въоръжените престъпни банди.

18 годишен бандит казал на репортер на вестника, че за часове може да се снабди с автомат "Узи" или "Калашников". Те са с цена между 800 и 4 000 паунда. Пистолетите са още по-достъпни,те могат да се намерят и за 50 паунда.

Много от лондонските бандити обаче предпочитат да използват оръжия под наем. Така те намаляват риска да бъдат заловени с незаконно притежаван пистолет или автомат.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


САЩ готови да ни включат в противоракетна отбрана  

22 февруари, 2007

"Намерението на САЩ е да предоставят защита за всичките си приятели и съюзници." Така гостуващият у нас командващ на Военноморските сили на САЩ в Европа и на Съвместното командване на силите на НАТО в Неапол адмирал Хари Улрих Трети отговори на въпроса дали плановете на Вашингтон предвиждат включването и на България в системата за противоракетна отбрана (ПРО). Той допълни, че въпросът е политически. Посланикът на САЩ Джон Байърли обаче отказа коментар. Адмиралът поиска България да участва с повече кораби във военните операции на НАТО.

А да изпратим ли и единствената ни подводница, която няма батерии...?

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Малки войници  

Докато у нас все още имаше редовна военна служба, тя засягаше само лицата над 18-годишна възраст. Правителството наскоро отмени така нелицеприятната казарма, но ето че ненадейно роди ново оръжейно съсловие. Вчера правителството прие наредба, която забранява продажбата на запалки с необичаен външен вид, привлекателен за деца до 4 години и 3 месеца. В името на тяхната безопасност. Звучи прекрасно тази загриженост, но поставя логичния въпрос с колко степени децата на 4 години и 4 месеца например са по-зрели от почти връстниците си, та опасност за тях не съществува.

Явно в задъхания ритъм на демокрацията през последните години само настоящият кабинет е забелязал, че акселерацията расте със смущаващи темпове и вече дори 4-годишните плюс 4 месеца са пълноценни граждани, способни да си служат с нестандартното огнебълващо оръжие. Готови за изненадите и предизвикателствата в живота. В Министерския съвет обаче са допуснали един съществен пропуск - не са посочили нито телесното тегло на малчуганите, нито нивото на тяхното интелектуално развитие. А то е от значение, особено когато става дума за самосъхранение. Защото и в спорта по-силният побеждава, и в живота по-умният просперира.

Валерия Касиян
novinar.org

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Държавата убива куража на полицая  

Да набиеш полицай у нас се оказа по-лесно, отколкото да удариш шамар на жена си. Бандити от всякакъв калибър подпукаха с юмруци, оръжие и коли родните ченгета. Само за седмица петима служители на реда бяха бити, мушкани и газени. Никой от призваните да ни пазят обаче така и не посмя да стреля срещу нападателите, за да защити своя и на околните живот.

Следва въпросът защо родните полицаи не смеят да посегнат към оръжието си. Със сигурност не е заради това, че са по-малко мъже от западните си колеги. По-скоро защото са мачкани доста години и им е писнало все да излизат виновни.

За това има най-малко две причини. Първата е, че независимо колко е застрашен животът на униформените, всеки изстрел на месо ги вкарва автоматично в затвора. Разтегливите понятия "неизбежна самоотбрана" и "крайна необходимост" са доста условни и досега почти никой не е успял да ги употреби в своя полза. Втората, не по-малко важна причина, е, че българските ченгета просто не могат нито да стрелят, нито безопасно да си играят с оръжието. Което, колкото пъти са извадили, толкова са сгафили.

Като се почне от онзи полицай, който реши преди 12 г. да гони бандит на "Петте кьошета" и уби невинна жена, мине се през екзекутора на Елеонора насред София Калин Кьосев и се стигне до двамата любители на пушкала от Велинград, застреляли гъбар, докато гърмели из гората. Към подобни "случайни" убийства правосъдието обаче е благосклонно. Общо 1450 лв. глоба отнесоха велинградските ченгета за погубения живот на жертвата си.

Случайно нещо в тая работа обаче няма - всичко е навързано логично. За да можеш да стреляш, трябва... да стреляш. Колкото се може повече. И с колкото се може по-добър инструктор. Няма обаче такъв, който да те направи точен стрелец с 1 патрон месечно. Точно толкова пари са отпуснати в бюджета на МВР за подготовката на ченгетата, се жалват самите те. И ако законотворците наистина искат да не се червим и за това пред Европа, трябва да се бръкнат по-дълбоко за МВР. За сметка на по-малко депутатски командировки. Или лъскави коли. И въобще всякакви парламентарни глезотийки. Защото утре от точността на полицая може да зависи животът на депутатските майки, деца или на самите тях.

Ирен ДЕЛЧЕВА
standartnews.com

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


САЩ не са готови за нападение с химическо оръжие  

Американската армия не е готова да се справи с нападение с химическо или бактериологично оръжие в САЩ поради недостатъчно защитни облекла и квалифициран персонал. Това показват резултатите от официален доклад, публикуван във вторник във Вашингтон.

Способността на подразделенията на сухопътните войски за защита срещу нападения с химическо или бактериологично оръжие "е несигурна", се посочва в доклада на Сметната палата.

Макар че Пентагонът е удвоил от 2001 година насам инвестициите в защитата срещу нападения с химическо и бактериологично оръжие и предвижда да увеличи тези инвестиции през следващите години, това не е достатъчно. Според доклада повечето от подразделенията за химическа и бактериологична защита не разполагат с необходимия личен състав и оборудване, най-вече за обеззаразяване.

Веднага следва въпросът: а Българската армия готова ли е...?

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Конференция в Осло относно използването на касетъчни боеприпаси  

Повече от 40 години употребата на касетъчни боеприпаси причинява прекомерни увреждания и човешко страдание по време на конфликти по света, и след това. Конференцията в Осло на 22 – 23 февруари 2007 г. ще бъде първата стъпка в един процес, който би могъл да доведе до международна забрана за използване на тези опасни боеприпаси.

Виждането на норвежкото правителство е, че определен тип касетъчни боеприпаси имат толкова сериозни хуманитарни последици, че употреба им не може да бъде оправдана. По тази причина от няколко години Норвегия насърчава нуждата от стартиране на преговори за международна забрана на касетъчните боеприпаси, които имат неприемливи хуманитарни последици. Настоящото норвежко правителство е възприело активна позиция по този въпрос, включвайки ангажимента за международната забрана на касетъчните боеприпаси в своята Правителствена платформа.

След провалилия се опит на държавите-страни по Конвенцията за някои конвенционални оръжия да договорят мандат за започване на действителни преговори по проблема с касетъчните боеприпаси, норвежкият външен министър Юнас Гар Стьоре покани заинтересованите държави и организации да се срещнат в Осло. Целта на срещата е да даде старт на процеса, насочен срещу използването на касетъчните боеприпаси в международен мащаб.

Срещата ще се състои в Осло на 22 – 23 февруари 2007 г., и ще бъде първата стъпка в процес, който би довел до международна забрана на касетъчните боеприпаси, причиняващи недопустимо човешко страдание.

Конференцията ще бъде открита от норвежкия външен министър Юнас Гар Стьоре. Откриването, както и пресконференцията след него могат да бъдат наблюдавани на живо в интернет на следните адреси адреси:
http://stage.easystream.no/easystream/irclients/ud/conference.asx
http://stage.easystream.no/easystream/irclients/ud/pressconference.asx



Светът иска забрана на касетъчните бомби

Декларацията, която призовава до 2008 г. да бъде подписан договор за забрана на касетъчните бомби, бе приета днес от 46 от 49-те страни участнички в конференцията в Осло, съобщи АФП.

Полша, Румъния и Япония не са одобрили окончателната декларация за забрана на използването на касетъчни бомби, заяви говорителят на Държавния департамент Шон МакКормак.

За първи път представители на около 50 страни се събраха в столицата на Норвегия Осло, за да се опитат да забранят напълно бомбите с касетъчни заряди. Норвегия реши да организира срещата след последователните провали на класическите конференции по въоръженията.

Форумът бе пренебрегнат от ключови страни производители на оръжие като САЩ, Русия, Израел и Китай.
24.02.07
news.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Димитър Тодоров, психолог на националния отбор по спортна стрелба: Не търсим пари, търсим деца!  

21 февруари, 2007

Бюрократичните спънки са основният проблем пред приобщаването на младите агресори към добрите цели на спорта

- Г-н Тодоров, и детската агресия ли вече е повод за бизнес?
- По-скоро - основание за реклама. Много бизнеси открито се ангажираха с уроци за самозащита, за борба с явлението, но същински и продължаващи действия засега не можем да забележим. Училището като институция не може да отговаря едновременно и за обучението на децата, и за възпитанието им, и да предотвратява буйството на днешните деца. Но истината е, че засега можем да извършваме частични действия за предотвратяване на детската агресия - всеки в своята област. Не са празни приказки думите, че спортът освобождава от агресията. И това е валидно за всички възрасти.
- Освен психолог, сте и треньор в Стрелкови клуб "Левски". Как се занимавате с децата?
-
По-задълбочено изследване над детската психика започнахме като резултат от промените, които забелязахме в поведението на малките. За последните години постъпателно, но категорично децата се промениха. Те са различни като желания, стремежи, ценности. И понеже сме спортен клуб, който борави с оръжие, създадохме психо-тест чрез който да изключваме потенциално опасните деца, като резултат от вече натрупаната в тях агресия.
- Значи просто отхвърляте агресивните, така ли?
- Не, не ги отхвърляме, а установяваме достатъчно рано дали детето е в стрелковия клуб, защото обича спорта или защото иска да си играе с оръжие. Всъщност, в практиката си използвам тест, който определя в каква посока се изразява агресивността. Интересувам се как тази агресия се разпределя във времето и дали се изявява повече в група, в къщи, през учебната година или по време на ваканция. Държа да отбележа, че заложената агресивност съвсем не задължително е изразена. Много са факторите, които могат да я отключат, но колкото по-дълго агресията е била латентна и скрита, толкова по-непредвидима е, когато бъде отпушена.
- Какво прави децата агресивни?
- На този въпрос почти всички отговори са верни. Тежка семейната среда, липсата на разбиране, различността у едно дете, която неговите връстници не приемат, насилие… Когато едно дете страда от родители, които го бият редовно, то често е готово да бие другите; когато семейството е арена на постоянни конфликти, детето е нервно и вероятно вербално агресивно; когато в семейството цари безразличие, детето се повежда по водачеството на друга среда и може да попадне в множество беди. Изключително интересен обаче е изводът, че децата, които са контингент на детските педагогически стаи са с по-нисък праг на агресивност, от онези, които имат семейства и стабилна среда, като социално положение. Страшен е фактът, че агресията вече не е плод на условията на живот и възпитание, а модел на поведение.
- Модно е да си гамен?
- Не говорим за гаменско поведение, а за изградено държание като агресивен тип. Гамените са маргинали, агресорите са завоеватели. Познавам случай на дете във втори клас, което никой не може да озапти и то открито заявява: "Ще правя каквото си искам!". Можем много да ровим и да спекулираме какво превръща осемгодишния в неподвластен на авторитети. Но вече стигаме до извода, че в обществото ни в момента агресията е нормално състояние на психиката. Хората, не само децата, считат, че чрез нея запазват себе си.
- Медиите и киното са обичайните заподозрени…
- Дори в световен мащаб единици са тези, които прилагат в практика дословно онова, което са видели на кино. Но високата скорост на разпространение на информация, най-вече на новини, доказва тезата на новото поколение, че без агресия не можеш да оцелееш. На практика днешните деца растат в среда, в която всяка форма на насилие е приемлива, защото само така се оцелява. Подрастващите са засиленото огледало и на семейната среда, и на цялото ни общество. Няма начин да проповядваме смирение и в същото време да крещим на обществени места, да се бием, за да запазим имуществото си.
Това, че киното демонстрира много агресия е факт, но зрителите знаят, че в 99% тя е неприложима - каскади с коли, скачане от самолети, стрелба с най-модерно оръжие… Това остава в света на измисленото и не този род култура променя младите.
- Винаги се връщаме на въпроса кой носи най-голямата отговорност?
- Доказан факт е, че повечето родители не се интересуват от децата си. Не говорим за проверка на оценките и отсъствията, а за същинска грижа. В момента в България 70% от децата са отглеждани от баби и дядовци. Ще кажа, че дори най-затруднените в материално отношение родители, най-заетите, могат да намират време за откровени разговори с децата си. Възпитанието не е свръх умение, а по-скоро вътрешна отдаденост и желание за съпричастност. Дори когато не достига време за качествено общуване, един открит разговор показва на децата как ги възприемаме. И чрез разговори, но и чрез мълчание, малките познават същината на родителските интереси и реагират адекватно. Когато в семейството се усеща явно пренебрежение, пред детето се отключват всички врати на личната демотивация и незаинтересованост.
- Какви модели на поведение развиват децата в семейства, където лъжата в отношенията между родителите е водеща?
- Възможностите са основно две. В единия вариант детето вижда, разбира и преживява двуличието на родителите, не одобрява този модел и само се отделя от него, като гради себе си по различен начин. В другия - то се възползва от него и без никакво притеснение се включва в лъжата, като отвоюва облаги само за себе си. За съжаление обаче, и в двата случая се създава крайно объркана личност. Този човек може цял живот да търси правилния път за себе си, но тази правилност се изразява в това да бъде различен от лошия си модел. В другия случай детето, живяло в постоянна манипулация, се формира и повежда единствено по средата си. Тогава е въпрос на късмет къде ще попадне. Ако е в агресивна среда, ще бъде агресор. Това е много вероятно да се случи.
- Как вашият клуб се бори с детската агресия?
- За овладяване на тъмните сили у едно дете, то трябва само да погледне към себе си, да реши какво иска да постигне и да си постави конкретна цел. Спортът дава не само целта, но и ясните правила, чрез които тя да бъде достигната. Важно е децата да харесат самия път на развитие и да са заинтригувани от стъпките, които трябва да направят. От стотици деца един ще стане шампион някой ден, но самата принадлежност към свое клубно място, тематичните разговори със съотборниците, преследването на собствен напредък са все добри занимания. Затова първото, което казвам на децата, които идват в клуба е да погледнат навътре в себе си и да разберат защо искат да се занимават именно с този спорт. Уви, децата твърде рядко знаят защо искат да направят нещо, а са припрени, нетърпеливи и се надяват всичко да стане сега, веднага! Дори питат как може набързо да се научат и да продължават по пътя си. Ние се стараем да възпитаме подрастващите, че отдаването на нещо е единственият начин да се почувстваш пълноценен.
- Какво постигате реално?
- В повечето случаи на децата не им се говори истината, в резултат на което те не са свикнали да се анализират, да разбират какво чувстват и какво желаят. Те дори не знаят с какво или с кого да се сравнят. В нашия клуб ги учим, че силните хора не зависят от външните фактори, защото се познават и разчитат на собствената си преценка и разум. Духовното развитие зависи от възпитанието. Всъщност, психологическите изследвания доказаха, че много деца не са склонни да правят онова, за което търпят критики, просто не виждат алтернатива. Сериозен проблем при работата с деца у нас е, че не се поощрява тяхната различност, а се опитваме да ги вкараме в лесни и еднакви рамки.
- Променят ли се децата, след като навлязат в спорта?
- Това е неминуемо. Дори при нас да дойдат младежи, които си правят сметката, че тренировките са първата стъпка към кариерата на охранители и мутри, самите правила и тяхното значение започват да ги променят. Агресивността им е подтисната и превърната в спортен хъс, в амбиция. Когато агресивните деца започнат да ценят правилата, те проумяват смисъла на реда. Съществуването на държавността се крепи на правила и когато от малки хората разбират стройността на системата, те просто стават добри граждани - и без да са постигнали шампионски титли.
- Агресивни ли сме към агресивните деца или се страхуваме от тях?
- На улицата се чувстваме застрашени от децата, на които сме пропуснали да обърнем внимание. Все се надяваме някой друг да ни свърши работата - някой друг да възпитава младежите, някой друг да понесе отговорност за липсата им на възпитание, някой друг да извърши промените. Затова в страха си сме често агресивни. А все пак ние сме възрастните хора и трябва преди всичко да проявим грижа и търпение.
- Как ще се развивате оттук насетне?
- Дългосрочната ни цел е чрез ДАМС да създадем национална стратегия на различните спортни клубове за привличането на всички групи деца. Ако в стрелбата едно хиперактивно дете ще се чувства зле, то в атлетиката или в друг спорт ще е на мястото си. Но пак няма да гори енергия в глупости, а ще я насочи и ще бъде доволно от това. Засега, както и във всяко друго начинание, бюрократичните спънки са основният ни проблем. За съжаление, в България 80% от всички усилия се хвърлят в борбата с нормативната уредба и много хора с желание да свършат полезна работа именно с подрастващите се отказват, заради битката с бюрокрацията. Понякога се чудя колко силно да говоря, та да ме чуят - ние не търсим пари! Ние търсим деца!
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА
monitor.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Русия е изнесла оръжие за 6,5 млрд. долара през 2006 г  

20 февруари, 2007

Износът на руска продукция с военно предназначение през 2006 г. е достигнал рекордни показатели за целия период на съществуване на руската система за военно-техническо сътрудничество, като е възлязъл на 6,5 милиарда долара. Това съобщи ръководителят на руската делегация, директорът на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество Михаил Дмитриев на VІІІ Международно изложение на оръжие и военна техника АЙДЕКС-2007 в ОАЕ.

В структурата на руския военен износ остава висок делът на техниката за ВВС. “Според прогнозите на експерти от Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Русия в близка перспектива износът на руско въоръжение може да надхвърли 7 милиарда долара”, посочи Дмитриев.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


В Русия осигуряват служебно оръжие на съдиите  

Съдебният департамент при Върховния съд на Русия закупи над 12 000 пистолета за осигуряване безопасността на съдиите. В интервю за списание “Итоги” генералният директор на съдебния департамент Александър Гусев каза, че проблемът със сигурността на съдиите е толкова остър, че “ние решихме въпроса с предоставяне на служебно оръжие, сега съдията ще може да получи пистолет при първата отправена от него молба”.

“До момента сме закупили над 12 000 пистолета”, каза Гусев. При това той посочи, че “при обсъждането на въпроса за предоставяне на оръжие жените-съдии обикновено казват: “Не ни трябва”, а мъжете реагират обратно: “Дайте ни оръжие!”. Гусев съобщи, че за първи път в цялата история на съдилищата в рамките на нова целева програма са предоставени 94,7 милиона рубли за разрешаване на проблема със сигурността на съдиите от системата на обща юрисдикция.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Taser усмирява нудист  

Еще один неординарный случай с применением электрошокового пистолета Taser произошел в американском курортном городке Кейп Корал во Флориде. Местный житель, 21-летний Маршал Мэммон, мчался по улице в своем кабриолете абсолютно голый, сбивая при этом почтовые ящики у домов. Полиции стоило немало усилий, чтобы остановить пьяного нарушителя – точнее, он сам остановился, на полном ходу врезавшись сразу в две полицейских машины.

Но, даже выбравшись из автомобиля, Мэммон вел себя агрессивно. Полиция решила применить Taser. Весельчак отделался легким шоком, совсем не думая о том, что не будь на вооружении полиции нелетального оружия, в данном конкретном случае был бы открыт огонь на поражение. Полиция задержала Мэммона, обвинение будет предъявлено в ближайшее время. Единственный, кто оправдывает нарушителя – его брат. «У нас вся семья алкоголики. Как напьемся, так попадаем в истории» - заявил он.

Naked speeding guy has taser adventure
Юрий Владимиров, sniper.ru

Интересно, ако стреличката на Taser-а го уцели по оная работа и му пуснат тези 50 000 Волта, какво ще му се случи...?

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Smith & Wesson купи Thompson/Center Arms Inc  

Американский холдинг «Smith & Wesson Holding Corp.» объявил об окончании процесса покупки корпорации «Thompson/Center Arms Inc.» Приобретение обошлось в 102 миллиона долларов. Купленная корпорация и все её наработки за 40 лет существования переходят в распоряжение Smith & Wesson.

По словам Майка Голдена (Mike Golden), президента S&W , приобретение Thompson/Center Arms – важный шаг на пути реализации стратегии диверсификации. В планах S&W – занятие лидирующих позиций на рынке охотничьего оружия, оценивающегося на сегодня в 1,1 миллиарда долларов США.

После окончания процедуры покупки, президент Thompson/Center Arms Inc Грегг Ритц (Gregg Ritz) назначен президентом нового «охотничьего» подразделения «Smith & Wesson - Hunting».Ожидается, что уже в этом году (до 30 апреля – окончания финансового года корпорации), Thompson/Center Arms Inc. принесет Smith & Wesson 18,6 миллиона долларов прибыли.

Smith & Wesson Acquires Thompson/Center Arms
Юрий Владимиров, sniper.ru

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Русия и еврочленството на България  

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва има редица проблеми, свързани с членството на България и Румъния в Европейския съюз, като сред основните са износът на руска стомана за страните от ЕС и антидъмпинговите мерки срещу много руски експортни стоки, които ще бъдат приложени от Румъния и България като страни - членки на ЕС. Москва смята за много сериозен проблем нелицензираното производство на руско оръжие от България и Румъния. В скоро време Москва ще представи на Брюксел списък с проблемите, които тя вижда в отношенията си с България и Румъния като нови членове на ЕС, съобщи Лавров.

Агенция Интерфакс
dnevnik.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Бургаските таксиджии се въоръжават  

19 февруари, 2007

Апел за масово въоръжение се носи сред гилдията на бургаските шофьори през последните дни. Поводът е жестокият побой над 59-годишния им колега Костадин Анчев. Таксиджията бил нападнат в нощта срещу събота от клиент, който се оказа с криминално досие. Арестуваният Христо Апостолов (31 г.) е осъждан няколко пъти и за последен път е излязъл от затвора през 2000 година. Ромът наел таксито от квартал "Победа" до бургаското село Рудник. Според униформени най-вероятно повод за скандала е станал отказ на клиента да плати дължимите 40 лева.
....
Днес по настояване на таксиметровите фирми ще се проведе среща между представители на общината, ДАИ и полицията. На нея ще се обсъждат засилени мерки за безопасност на шофьорите на жълтите коли. Освен паник бутони таксиджиите настояват и за общи телефони, свързани с полицията и диспечерите им.
Много от шофьорите обаче вече смятат да вадят разрешително за оръжие. Други пък се запасяват с бухалки, щанги и боксове.

Елена Димитрова
standartnews.com

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Българинът се въоръжава  

Българинът се въоръжава. Причината не е наближаваща война. Пищови се купуват, защото е модерно. Оръжията са символ на престиж. Все по-често мъжете хващат гората. И се фукат с ловни трофеи Колко българи са въоръжени към днешна дата е трудно да се каже. Не защото полицията не разполага с такава статистика, а защото газовите пистолети например се продават свободно. Достатъчно е да имаш лична карта и навършени 18 години. Точно затова никой не знае колко нашенци притежават такива оръжия. По-голяма част от хората в страната обаче имат ловно оръжие. Към края на миналата година ловците в България са около 110 000.
Законът дава право и на оръжие за самоохрана, но малка част от българите се сдобиват с такова разрешително.


Богатите препасват “Глок” и “Берета”

"Глок" и "Берета" са двете марки пистолети, които са сред предпочитаните от богатите бизнесмени и хората с възможности, които имат законно оръжие. Това сочат наблюдения на експерти на оръжейния пазар. Глокът е предпочитан, защото е по-лек и е прецизен при стрелба. Пистолетите с тази марка са на въоръжение в спецчастите в Европа, САЩ и Израел. Подобно оръжие като "Глок 17" обаче не е по-джоба на средностатистическия българин, защото цената му е 1050 лв., казват търговците. Ако изберете "Берета" от модела FS92, ще трябва да броите 1600 лв. Много хора се ориентират и към револверите. Те обаче са по-опасни, защото нямат предпазители, обясняват експерти.
Частните охранителни фирми, за които пистолетите са средство на труда, предпочитат по-евтините марки. Гардовете са въоръжени с "Макаров" и "ЧЗ", тъй като те са по-достъпни.
Българският "Макаров" е с цена 205 лв., показа проверка на "Стандарт".
Ловците също се познават по оръжията. Тези от по-старата генерация имат руско и чешко ловно оръжие. Най-често то е от марката ИЖ и ЧЗ. По-модерните пушкала от марките "Щаер", "Манлихер" и "Берета" са предпочитани от младите авджии, които са и по-напористи. Те обаче могат да достигнат цени до 5000 лв. Някои от авджиите имат по две и повече пушки. Други пък не могат да си позволят да си купят оръжие и ходят по горите заради емоцията от лова.
Във всички случаи обаче контролът за издаването на разрешителни е много строг, казва шефът на служба КОС в националната полиция главен инспектор Божидар Василев. Той уточни, че собствениците и на ловното, и на бойното оръжие задължително трябва да го представят за преглед в полицията на всеки 3 години.
Наред със законните пушки и пищови много българи пазят по мазета и тавани и пушкала от войните. Много често при акции полицаите ни попадат на оръжия от двете световни войни, Сръбско-българската и Балканската и други. В повечето случаи това са оръжия, едва ли не придобити "по наследство". Пазел ги е прадядото на Иван Иванов например. При акции полицаите ни са откривали пушки "Манлихер", пистолети "Парабелум", "Люгер" и др. Откривани са и оръжия от марки, които изобщо не са известни в България. Това оръжие е незаконно и то не може да се узакони, категоричен е Божидар Василев.
752 броя незаконно притежавано оръжие е иззето през 2006 г., сочи годишният отчет на полицията. Конфискувани са 177 пистолета, 309 пушки, 4 автомата и 167 самоделно направени оръжия. Отказано е издаването на разрешение за носене на оръжие на близо 2000 души.
Илиана Радева

Грабят турски газови оръжия

Най-търсеното оръжие у нас се оказаха турските газови пистолети. Причината е, че са евтини и лесно достъпни, освен това на пръв поглед изглеждат съвсем като истински, твърдят експерти. Револверите вървят по 25 до 100 лв. Най-разпространените марки са "Блоу" и "Волтран". Млади момчета влизат в магазина, оглеждат, цената им харесва и купуват без много да се замислят, споделят търговци. Сред най-качествените газови пистолети се нареждат руските. Те са копия на "Макаров" и са много здрави, досущ като бойните. Цената им започва от 250 лв. нагоре. Германските въздушни също са на почит. Най-много се търсят вариациите на "Валтер". Сред въздушните оръжия най-достъпни са китайските пушки. Хората ги предпочитат, защото струват между 30 и 60 лв. От въздушните пистолети пък най-много продажби има на германските копия на "Барета", които излизат между 150 и 300 лв.
Александра Златинова

Забравят пушки в трамваи и кръчми

Спазвайте стриктно изискванията на закона за съхранение на оръжие, за да избегнете инциденти, съветва шефът на КОС в националната полиция Божидар Василев.
Ловците губят пушките си често по време на излет, показват анализите на специалистите. Понякога те си тръгват и ги забравят в гората. Друг път пък ги оставят в колите си и те стават лесна плячка на крадци. Не са редки случаите и на кражби на пушки, оставени във вили или селски къщи, които не се обитават постоянно. Има и случаи на забравени пушки дори в тролеи, трамваи и в кръчми. Пистолетите за самозащита пък трябва да са в кобур. Носите ли ги в чанти или куфарчета, или ги оставяте без надзор в колите си, те често ще стават плячка на крадци. В дома си е задължително да имате каса за съхранение на оръжието, която трябва да е закрепена за стената или пода. Никога не оставяйте пистолета на видно и достъпно място и го дръжте далеч от деца. Ловното и бойното оръжие може да оставите за съхранение и в РПУ, където то се води на отчет. Ако все пак загубите или ви откраднат оръжието, се обадете незабавно в полицията.

Мераклиите задължително на курс

Курсът за безопасно боравене с оръжие е задължителен за всеки, който иска да получи разрешително за пистолет. Такива курсове се провеждат от Академията на МВР, областните дирекции на полицията, Центъра за бойна подготовка и спорт на МВР, както и от лицензирани фирми. Едва когато завършите успешно курса, може да подадете документи в РПУ по постоянен адрес за разрешително за придобиване, носене, употреба и съхраняване на огнестрелно оръжие. В молбата трябва да посочите мотивирано защо ви е необходим пистолет. Трябват ви още свидетелство за съдимост, документ от Националната следствена служба, че срещу вас не е започнало дело за умишлено престъпление от общ характер, медицинско свидетелство, че не страдате от психически заболявания.
Ако получите разрешение, в срок до 3 месеца може да се сдобиете с пистолет. Купеното оръжие обаче задължително в срок до 7 дни се предоставя за регистрация и прострелване в полицията, където се пазят образци от гилзите и куршумите. При извършване на престъпление те се използват за сравнителен материал. Не го ли направите, носите наказателна отговорност.
Юридическите лица трябва да представят и документи за актуално състояние на фирмата. За ловците е задължително да носят и членска карта от дружеството, в което са, и заверен ловен билет за всяка година.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Пак резил  

Сватбар простреля приятел полицай по невнимание

41-годишен полицай от участъка в община Върбица е бил прострелян по невнимание от свой приятел, съобщиха от областната дирекция на полицията.
Пострадалият Пламен Петров е настанен в шуменската болница с наранявания в ръката и корема и е с опасност за живота. Инцидентът е станал на 17 февруари пред ловния дом в центъра на Върбица, където Петров е присъствал на сватбено тържество.
Полицаят оставил служебното си оръжие на съхранение на свой приятел, който също бил на сватбата.
При връщането на бойния пистолет бил произведен изстрел по невнимание и куршумът преминал през ръката на полицая, след което го наранил в областта на корема.
По случая е образувано досъдебно производство.

45-годишен мъж се простреля по невнимание

Мъж бе настанен в болница, след като се простреля по невнимание вчера в карловското село Богдан, съобщиха от пресцентъра ОДП-Пловдив.
Около 16.30 часа Ц.С. /45 г./, след употреба на алкохол при неправилно боравене със законно притежавания си пистолет "Макаров", неволно произвел изстрел и се прострелял в областта на устата. Инцидентът е станал в дома му.
Пострадалият е настанен в болница в Пловдив без опасност за живота. Полицията е иззела оръжието. По случая е образувано дознание.
За отбелязване е, че полицаят не е редови служител, а полицейски началник. Първоначалната информация беше, че се е прострелял сам.
Аз само ще вметна, че по закон оръжието трябва да се носи без патрон в цевта.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Аркебузът и мускетът били първите пушки в света  

През 1498 се създала нова ловна пушка - мускетът.
По идея на Леонардо да Винчи оръжейни майстори изработили пушка
с кремъково запалване. Кремъклийките били използвани близо 250 г.


Първите пушки, наречени аркебузи, били изработени през XIV-ти век. Теглото им достигало 8 кг. Налагало се те да бъдат носени от двама души - единият се мерел в целта, а другият стрелял, като възпламенявал барута с тлеещ въглен. Възпламеняването с фитил изобретил белгийският херцог Магнус през 1370 г., с цел усъвършенстване на аркебузите.

През 1498 г. се създала нова ловна пушка с фитилно възпламеняване - мускетът. Конструктор на оръжието бил испанският майстор Мокето. Мускетът бил с къса цев, а дулото му наподобявало фуния. При създаването му Мокето търсел ефекта на по-голямо разсейване на снаряда.

По идея на Леонардо да Винчи през 1515 г оръжейни майстори създали пушка с кремъково запалване. Кремъклийките били използвани близо 250 г. както от ловци, така и от войници. През 1758 г. се патентовали ловните сачми. С тях дошла и ерата на новите пушки - канардиери, създадени специално за лов на дребен пернат дивеч. Цевите им били дълги до 3 метра, за да бъдел използван пълноценно барутът при поразяването на цел на по-големи разстояния.

Едва в началото на XIX-ти век швейцарският оръжейник Поли създал патрон за заднопълнеща пушка, а около 1834 г. била открита и металическата гилза. Така се създал истинският унитарен патрон. Той бързо намерил приложение в целия свят.

Още на следващата година немският майстор Хенрих Драйзе изобретил възпламеняването на патрона чрез иглен механизъм. Подобна техника се прилага и днес в ловните пушки. През 1836 г. белгиецът Литих Девал конструирал пушка, която стреляла с такива патрони. Така започнала надпревара за създаване на нови, удобни ловни пушки с леки конструкции и голяма маневреност.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.