- BlueGunBlog -

Последната война в Ирак и слуховете за предстояща подобна акция срещу иранските аятоласи повдигат отново въпроса, стряскащ отново съня на всеки американски генерал от виетнамската война насам.

Как да се снижат загубите, които понасят войските както при настъпателни операции (прочистване и завладяване на територии), така и при разузнавателни и чисто отбранителни операции. През периода 1969-1972 г., особено при офанзивата "Тет" на виетконгците, е имало седмици, в които янките са губели по близо 400 човека седмично. Северновиетнамците са губели в пъти повече жива сила, но този факт е имал малко значение за тяхното командване, докато практически всички американски президенти в периода 1960-1975 г. са били подлагани на натиск да намалят темпа на загубите, като изтеглят войниците от Виетнам. На подобен натиск поради същите причини е подложен и Джордж Буш, чиято администрация вероятно вече се чуди чия е била брилянтната идея да затънат в Ирак.

Ключов въпрос за всички желаещи да намалят загубите военачалници е всъщност въпросът как да намалят числеността на войските, водещи съответната война или операция. Тук практически всяка армия разработва нови технологични концепции, които са комбинация от изцяло нови и добре забравени стари похвати за водене на война. Новите похвати включват предимно роботи, които заместват хората в рутинни или твърде опасни дейности като патрулиране, разминиране, разузнаване и наблюдение. Засега най-популярни са безпилотните разузнавателни самолети RQ-1 Predator, които могат да патрулират със скорост 200 км/ч на височина до 7100 метра в продължение на

близо денонощие

Полезният им товар може да е над 500 килограма (равен на теглото на самолета) и може да включва противорадарни ракети, ракети въздух-земя и въздух-въздух. През 2003 г. подобен самолет проследява отблизо засада, в която попадат американски зелени барети в Афганистан и операторите в центъра стават свидетели на сражението, в което командосите са избити от талибаните. Това налага и концепцията за въоръжаването на безпилотните разузнавачи - навременна реакция при засичане на врага.

Подобна концепция води и до появата на SWORD (съкращение за Специална система за въоръжено наблюдение и разузнаване) - приличащ на голяма играчка робот, въоръжен с лека картечница, като може да бъдат интгегрирани и големокалибрени картечници и/или гранатомети. Снабден с камери, вериги за придвижване, литиевойонна батерия, която му дава автономност от поне 4 часа, микрофон и радиостанция, роботът може да патрулира в места, където никой командир на рота не би пратил войниците си. SWORD e на служба от 2000 г. според компанията производител Foster-Miller. Досега е изпълнил над 20 000 хиляди мисии в Босна, Афганистан и Ирак, като операторът му обикновено е в укритие на около хиляда метра радиус. Цената му е малко над 200 хиляди долара, посочват производителите. Според Боб Куин, мениджър на програмата във Foster-Miller, "това е оръжие, което войникът не държи в ръце, а управлява дистанционно. Освен това то е доста по-точно, не се влие от бойни газове и не го е страх", допълва той. "Човек, който би могъл да улучи цел с размерите на баскетболна топка с пушка от триста метра, със SWORD от такова разстояние би поразил цел

колкото монета

според едно от мненията на войници, изпробвали системата. Именно войниците и полицията използват подобни роботи за разминиране и обезвреждане на взривове и бомби и главната идея "да му сложат малко пушкала" дош­ла от тях. Управлението се усвоява просто, подобно на всяка играчка с джойстик. "Всъщност това не е нещо революционно ново, просто са събрани в едно съществуващи системи", казва главен сержант Сантяго Тордийос от армията на САЩ, цитиран от сайта defenselink.mil.

Подобно обединение на стари и нови технологии са щитовете от карбон, които някои пехотинци носят подобно на пехотинците от времето на Римската империя. Подобни щитове ползват и полицаите от частите за борба с безредици. Материалът и формата правят щита достатъчно лек и здрав, за да издържи попадение от леко оръжие, снайпер или тежка картечница, каквито често се използват при засади срещу американските патрули по света. В добавка, два или три щита образуват надеждно укритие на места, където няма естествени такива. Обикновено не всички войници в даден патрул носят подобни щитове, които все пак затрудняват свободното движение.

Интересни са програмите за бъдещия пехотинец, разработвани от Франция (FELIN), САЩ (Land Warrior), Великобритания (FIST) и Германия (IdZ) - страни с безспорно огромен опит във войни във всякакви условия. Френската система е с ориентировъчна цена от 27 хиляди евро и се разработва от SAGEM, като трябва да е готова до 2010 г. и да постъпи в армията. Тя включва комуникационно и навигационно оборудване, защитни средства и лично оръжие и трябва да тежи по-малко от 25 килограма, включително мунициите. Основата на системата е портативен компютър, който всеки войник притежава и който е свързан с

останалите части

от екипировката му. Каската е оборудвана с мик­рофон и два 3-сантиметрови дисплея за визуализация на информация по време на бой. Британската армия също очаква да получи 35 хиляди индивидуални FIST комплек­та между 2010 и 2015 г. Те също се състоят от защитни средства, лично оръжие, комплект за комуникация и навигация. Облеклото трябва да намали топлинното излъчване на войника, за да бъде по-трудно засичан от инфрачервените визьори и да повиши способността му да оцелява под открито небе. Всеки войник ще получава предупреждения за химическа, ядрена или биологична опасност посредством бойна информационна система. Германската IdZ се разработва от EADS Defence Electronics и трябва да постъпи в Бундесвера най-късно през 2009 г. Тя е много подобна на френската и английската като замисъл, като отделните елементи са германски - така например личното оръжие е легендарният Heckler&Koch, калибър 5.56 милиметра. Американската армия завърши тестовете на своята Land Warrior версия-1.0 система през 2003 и досега като че ли е имала най-много възможности да провери дали концепцията й е правилна или не.

Основен въпрос, който вълнува повечето анализатори, специалисти и обикновени войници (които обикновено най-често изпитват теориите за война на гърба си) е идва ли ден, в който роботите ще изместят хората. Сержант Тордийо веднага отговаря: "Не, никога. Вероятно ще има комбинация между роботи и хора, но винаги ще има войници на бойното поле." Все пак хората, а не роботите започват войните.