- BlueGunBlog -

След десетките поръчкови убийства през последните 15-ина години стана ясно, че българските килъри залагат на руските оръжия. Независимо дали са къси - пистолети, или дълги - автомати и снайпери. Убийците почти никога не оставят пушкалата на мястото на разстрела, но куршумите и гилзите дават достатъчно ясна представа за
"модата" в кървавия бизнес
Голяма част публични разстрели у нас се извършват с най-евтиното и познато оръжие - пистолет "Макаров". Причините за предпочитанията към руския патлак са няколко. Той се намира достатъчно лесно не само защото се произвежда и в България.

Полицията и армията ни все още са въоръжени с него, по складовете лежат хиляди бройки. Патроните за него - калибър 9/18, са най-разпространените не само у нас, но и в Европа и всеки кандидат за точна мушка може лесно да ги намери и да се обучава на воля. Цената - около 150-200 лв., е друго преимущество. Но най-важното е - "Макаров" засича изключително рядко, което гарантира успеха на поръчката. В повечето случаи убийците използват и заглушител, защото разстрелите се извършват посред бял ден на оживени места. Най-гръмкият разстрел с "Макаров" беше на експремиера Андрей Луканов. Килърът го издебва на 2 октомври 1996 г. пред дома му на ул. "Латинка" в София, въоръжен с руския патлак със заглушител. Никой не чува изстрелите. Оръжието е намерено скрито зад парно в съседен блок. Последното поръчково убийство, извършено с
"пистолета на народа"
беше на кмета на Елин Пелин Янко Янков. Убиецът причаква жертвата си на 9 януари тази година в двора на дома му в с. Мусачево и изстрелва почти цял пълнител. Въпреки наглед хаотичните изстрели криминалистите са категорични, че е гърмял професионалист, който и досега не е намерен. Другият предпочитан у нас патлак за поръчкови убийства е "Глок", който е с калибър 9/19. Той е сигурен и удобен, но по-трудно се намира на черния пазар.

С оръжие с такъв калибър беше застрелян банкерът Емил Кюлев на 26 октомври 2006 г. на бул. "България". Мощният боеприпас разби стъклата на джипа, в който Кюлев пътуваше, и го уби на място. Почти по същия сценарий се разигра и разстрелът на Иван Тодоров - Доктора, който беше убит в кв. "Лозенец" в колата си.

Предпочитание към този калибър имаха и килърите на прокурора Николай Колев, който беше застрелян на улицата на 28 декември 2002 г. Убийците са били добре обучени, смятат полицаи, защото са тичали и стреляли. Това обаче го може всеки що-годе свестен стрелец, така че и в този случай килърите останаха в сянка.

За "по-бронирани клиенти" поръчковите убийци предпочитат най-сигурното оръжие - автомата "Калашников", който е най-разпространеният не само в бившите социалистически страни, а и по целия свят. Той се крие по-трудно от пистолет, но дава сигурност. Когато
бъдещата жертва има армия от охранители
това е единственото оръжие, което може да се справи, твърдят специалисти.
Първото убийство в България, разтърсило подземния свят, беше извършено с "Калашников" и остана неразкрито.

На 25 април 1995 г. беше разстрелян недосегаемият дотогава създател на ВИС 1 Васил Илиев. Криминалисти твърдят, че автоматът е бил единственият начин да бъде убит Илиев, който е карал колата си с висока скорост по посока на ресторант "Мираж".

При "мокрия" бизнес най-важна е тактиката, твърдят специалисти. Оръжието е само малка част от успеха, но се избира в зависимост от навиците на жертвата, мястото, където ще се употреби, и възможната ответна реакция. Няколко автомата "Калашников" влязоха в употреба при разстрела на Милчо Бонев - Бай Миле през юли 2004 г. Мъжът, който беше спряган за човека за мокри поръчки на СИК, се движеше с петима охранители, които бяха убити заедно с него в ресторант "Славия". Тактиката на килърите беше проста, но ефикасна - няколко човека с автомати не дадоха на жертвите си да гъкнат, засипвайки ги с дъжд от куршуми.

С "Калашников" беше разстрелян и спряганият за нарко и оръжеен търговец Филип Найденов - Фатик, докато пътуваше с колата си по бул. "България".

Най-престижното оръжие за поръчкови убийства обаче си остава снайперът. "Един изстрел - едно убийство" е девизът на снайперистите, които са
царете в професията килър
Оръжието им убива с почти 100% гаранция. Заради оптиката и далекобойността си е предпочитано при "трудни" и недосегаеми обекти. Снайперът е лесен за употреба и точен дотолкова, че дори начинаещ може да уцели жертвата си. Проблемът обаче е в маскировката, докато килърът изчаква, и оттеглянето от мястото, което е доста трудно.

Досега няма дори заподозрян стрелец при поръчковите разстрели със снайпер у нас. Не се знае дори с какъв калибър е бил куршумът, който смъртоносно застигна Илия Павлов на 7 март 2003 г. Килърът е стрелял от голямо разстояние в шефа на "Мултигруп", който беше убит пред офиса на фирмата. По всяка вероятност е бил скрит зад дърво и
след единствения изстрел
се е оттеглил безшумно. По същия начин се прости с живота и Георги Илиев. Малокалибрен куршум (5,6 мм) го застигна в Слънчев бряг през август 2005 г. Три дни по-късно беше намерено и оръжието - немска пушка "Аншуц" с оптика.
С подобен снайпер, но със заглушител беше разстреляна друга легенда в подземния свят - Димата Руснака.

Снайперист с руски "Драгунов" сложи началото на поръчковите убийства у нас, убивайки през 1993 г. близо до Ловеч Стефан Мирославов - Крушата.

Специалисти твърдят, че всеки убиец има любимо оръжие, с което е изстрелял десетки хиляди патрони, докато се е обучавал.

Според полицаи балканските страни имат тясна обмяна на професионални убийци, които изпълняват мокри поръчки на чужда територия. Всеки от професионалистите има тясна специализация с дълго или късо оръжие, макар че трябва да умее да използва всичко.

Килърът трябва да има отлична психика, твърдят специалисти. Той няма никаква емоция към жертвата си - дори и омраза, за да не трепне ръката му в решаващия момент.