Морално ли е съществуването на наборна армия?  

31 юли, 2006

"Е няма човек, който да има власт над духа,
та да задържи духа в деня на смъртта;
и в тази война няма уволнение"
Всичко това видях, като занимавах сърцето си
С всяко дело и всяко зло, което става под слънцето,
че има време, когато човек властва над човека
за негова повреда..."
Еклесиаст 8:8,9

Зная, че за мнозина, особено по-възрастните сред нас, въпросът изглежда обърнат - те се питат по-скоро "морално ли е съществуването на наемна армия", наричана за благозвучие "професионална".

Та всеки, който има "мъжко сърце" и пр. "е длъжен с оръжие в ръка да защити Родината си, когато тя го призове!". Да, така са ни учили.

Искам дебело да подчертая, че тук коментарът по отношение на Българската армия е съвсем косвен, той е повод да говорим за принципите. В почти всички проучвания през последните 15 години при измерването на рейтингите на институциите доблестната Българска армия винаги е в челото на одобряваните институции.

Без в никакъв случай да претендираме за изчерпателност, ще се опитам да посоча няколко доминиращи особености на наборната армия, по-скоро от социологическа, от човешка гледна точка, а не според текста на Устава.

Най-напред наборната армия е "всенародна". Ако си се родил с определени природни белези (пол), то ти неизменно влизаш в списъците на армията. И стоиш в тези списъци почти през целия си съзнателен живот.

Второ, армията с нищожни изключения, е "мъжка". "Под знамената" се свикват само лицата от мъжки пол.

Трето, армията в "нормалния си вид" (т.е. когато няма някакво извънредно положение) мобилизира само хора на определена възраст.

Четвърто, армията обучава почти всички тези хора, т.е. млади мъже, на поведение по време на евентуална война. Учи ги да използват различни оръжия за унищожаване на човешки животи, понякога - за масово унищожение.

Правя всички тези уточнения, защото те изглеждат дотолкова естествени, че си струва да поразсъждаваме за тях. И понеже по-голямата част от населението са жени, а най-младите никога няма да разберат какво представлява армията, рискувам да предизвикам учудване у мъжете в зряла възраст с повтаряне на очевидното.

Но очевидно ли е то?

Първото, върху което се гради една наборна армия, е всеобщото убеждение, че "гражданинът Х" (а защо само "мъжът Х" ще уточним по-долу) дължи защита на родината си, дължи и години от живота си, и ако трябва - самия си живот. И - естествено - щом врагът ще дойде с оръжие, трябва да бъде и посрещнат с оръжие, ерго, трябва да се обучим как да боравим със средствата за защита. Разговарял съм с много командири - и генерали, и капитани. За всички тях основно огорчение в работата е било, когато е трябвало да мотивират войници, които хич, ама хич не са смятали, че мястото им е "зад портала на казармата". Да обучават хора, които меко казано, искат "да се скатаят" незабавно от служба.

Ако трябва да задълбочим това разсъждение, можем да обобщим, че превръщането на Българската армия от наборна в професионална е своеобразно "организирано отстъпление". Просто защото не вярвам, че някой от "набор 1995" изобщо ще отговори на призовката си за армията. Младите вече знаят достатъчно. Ще попитат: Какви врагове - съюзниците ни от Турция, Гърция и Румъния?! Или омаломощената Сърбия? Или пък Македония?! Кой ни заплашва?

Или пък - на какво ще ме учите в тази армия? Да сглобявам автомат? Да копая окопи? Абе вие в кой век живеете - да не мислите, че наскоро е убит ерцхерцогът Фердинанд? И милиони ще се избият, понякога направо с щикове? А кой си мисли че може да ни прати на война?! В името на какво - на защита вилите в Драгалевци?

Какви окопи, какви автомати?! Войните днес се водят преди всичко от авиация. Но аз не бих поверил машина за 20 милиона долара на не-професионалист, на наборник. Нито пилотирането, нито поддръжката. Е, война днес се води и по суша, предимно от артилерия и бронирани машини. Но кой ще се научи на нещо задълбочено на управлението им за няколко месеца, или дори година?

Тук е другата уловка. Да, излизат нови технологии, нови оръжия. Как се обучават на тях "човекоединиците"? Ами викат ги запас. Те подлежат на служба до дълбока старост. Не мисля, че българският бизнес ще позволи качествените му хора да бъдат откъсвани своеволно от производството. А колкото повече умения, особено технически има един мъж - толкова е по-ценен за армията. И щеше да се стигне единствено до повечко корупция.

Второто, което никой никога дори не си даде труда да обясни, е защо в армията на Р България редовна служба дължат само лицата от мъжки пол. Това е класическа форма на дискриминация по полов признак. Логиката, въз основа на която това възниква е ясна - "мъжете са по-висши от жените, затова и само те могат да гласуват.

Следователно и те имат задължението да защитят страната си". Но слава Богу, от има-няма 100 години жените имат съвсем равни избирателни права. Всъщност в модерното военно дело, когато не се иска толкова физическа сила да се носи тежката кремъклийка или сабя, възможните умения на мъжете и жените са на практика изравнени. И откъде накъде младите момчета дължат на държавата си вярност, години от живота си или задължението да убиват, а момичетата - не? Ако Законът за всеобщата военна служба задължава група хора, само защото са мъже, защото са синеоки, защото са цигани или пък са с ръст над 180 см височина - то той е дискриминационен. И противоконституционен. Останалото са мъжки пиянски приказки за превъзходството на мъжкия пол (след още две уискита ще са за "превъзходството на бялата раса"").

Трето. Армията, както беше устроена досега, вземаше данните за раждането на едно момче, следеше адресните регистрации, и при навършване на определена възраст привиква младите мъже на медицински прегледи. Нормално е самата институция да преценява здравето им, да му мислят ТЕЛК, ако министър Масларова, която плаща социалните осигуровки, реши, че е нужна повече достоверност на медицинските изследвания... И овластени офицери разполагаха с правото да предопределят съдбата на почти всяко българско момче. Да го пратят за най-малко 2 години на което си искат в България място, а понякога и за 3 - във флота. Да изпратят човек с висше образование примерно в строително поделение, където примерно 80% от личния състав не знае елементарен български...

Но най-важното тук е прекъсването на образованието на по-интелигентните.
Двете години служба се дължаха в най-блестящата възраст (18-20 г.), когато усвояването на различни науки става най-лесно! Не беше предвидено това фамозно обучение да се съобрази с индивида, с най-доброто за неговото развитие.

Четвърто. По-горе се спряхме защо младите хора няма да служат повече. Но и обучението в армията е напълно безполезно, така, както беше осъществявано. Не искам да критикувам доктрината на армията ни, но онова, което са научили българските мъже си е чисто загубено време и много, много потрошена "народна пара". Не вярвам, че някога вече на който и да е българин му се налага да защити страната си с автоматично оръжие. С пушка. При всички войни, които са били водени в миналото, генералните щабове са планирали жертви. Но тези "планирани жертви", примерно 15% от изпратената на война армия, вече са свръхнеприемливи!

Никой вече няма да отиде като в скотобойна срещу дъжд от куршуми. ЗАЩО? - ще попитат младите. За родината! - ще отговорят политиците. И младите ще се върнат, и ще претрепят от бой същите тези политици. Това е била мечтата на левите интелектуалци между двете световни войни (спомняте си Вапцаров - "В заводите Круп днес отливат гранати..."). Онова, което българското общество сякаш не схваща достатъчно ясно, че се е случило в 21 век, е както пълния триумф на "дясното" по отношение на идеята за частната собственост и свободната инициатива, така и пълният триумф на "лявото", що се отнася до човешките права и антимилитаристичните настроения. В Европа дори "лявото" доминира. Никой вече не може да си позволи гневни тълпи младежи, както през 60-те години. Както когато френските студентите са натирили дьо Гол, а американчетата са си горели призовките на митинги във Вашингтон. И тогава в Щатите са разбрали окончателно, че наборната армия е умряла работа.

Може би дамите не разбират какво е военен ред. Да, ако има армия, трябва да има абсолютен ред, абсолютно гарантирано подчинение. Това означава ако получиш пряка заповед, да я изпълниш веднага, и после - ако искаш - да я оспорваш. Означава ако си водач на танк и получиш пряка заповед, да минеш с танка през родната си къща и да убиеш майка си, която отказва да излезе, пък после се оплаквай на по-висшия командир ако искаш! Такъв е военният ред. Той предвижда други хора напълно да разполагат с тялото и живота ти. Да не разполагаш с никаква лична свобода по време на служба.

Вижте и още нещо. В англо-саксонската традиция, където армиите най-често са наемни, най-низшият военен чин е наречен "private", т.е. - личност, частно лице. А при нас е "редник", просто един от редицата (на руски - рядовой), просто усещане за лесна заменяемост, една крачка до идеята за пушечно месо. Но вече няма идея, заради която младежите от цивилизованите страни да се подчинят на заповед и мобилизация, която ще ги изпрати на заколение.

Българската армия е харесвана, дотолкова, доколкото е победила при Одрин и Сливница. Но не заради гарнизоните в Елхово и Звездец. Всички се възхищаваме от победата. Но някои не са склонни да се разделят със свободата, други - с комфорта си.

Още от древността основен белег за цивилизованост се е смятала не технологията, а социалното устройство. По-развитите държави са имали армии, почти винаги - наемни; имали са и роби. Хора, чиито тела и живот са били подчинени на други. Днес мнозина вярват, че цивилизацията не се е развивала нагоре, а че сме забравили огромните знания на "предците". Ако не се лъжа и в разказите си за Атлантида Платон не се смущава от робството като част от обществените отношения.

Аз съм сигурен, че няма да минат и 2 поколения, и идеята за наборна армия ще изглежда на младите хора точно толкова неморална, колкото и идеята за робството...
В-к Дума
Николай Тончев
big.bg

Изпрати публикацията по електронната поща


Идиоти с оръжие  

30 юли, 2006

Кажи "А-а-а-а-а..."

http://idiotswithguns.blogspot.com/ (Idiots with Guns) - интересен блог с много снимки събрани от интернет, за това колко лесно се пренебрегват правилата за безопасност.

Изпрати публикацията по електронната поща


НС "Полиция" ще издава европейския паспорт за оръжие  

29 юли, 2006

Европейският паспорт на огнестрелно оръжие, който беше въведен в българското законодателство с последните промени в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, ще бъде издаван от директора на Национална служба "Полиция" или упълномощени от него лица. Това е приел днес Министерският съвет, съобщиха от правителствената информационна дирекция.

Европейският паспорт за оръжие за самоотбрана ще се издава само на лица, притежаващи валидно разрешение за носене и употреба. Те трябва да са представили също така разрешение за внасяне или транзитно преминаване на оръжието от съответната държава - членка на ЕС, две снимки и документ за платена държавна такса.

Когато оръжието е за ловни, спортни и културни цели, трябва да бъде представено и уведомление или покана от съответната държава от ЕС.

Европейският паспорт съдържа лични данни на притежателя на оръжието, данни за индивидуализация на оръжието, разрешителните, които са издавани за него и разрешителните от посетените държави-членки, забрана и разрешение за пътуване в определени държави, информация за носенето на оръжие при пътуването в ЕС.

Гражданите на държавите от ЕС също ще могат да носят в България и употребяват притежаваното от тях огнестрелно оръжие - за самоотбрана, за ловни или спортни цели, при същите условия. Те трябва да притежават европейски паспорт на оръжието и разрешение за носенето и употребата му, издавано по реда на правилника.

Пренасянето на взривни вещества от и до териториите на държавите - членки ще се извършва след получаване на разрешение и документ за пренасяне на взривни вещества в рамките на ЕС. То съдържа информация за вида на разрешението, подробности за операторите, пълно описание на взривното вещество, сведения за пренасянето, разрешения от органите на държавите - членки, през които се преминава и от органа в държавата - членка при получаване.

Изпрати публикацията по електронната поща


Скотланд ярд погва водните пистолети  

Скотланд ярд предупреди участниците в игра, свързана с престрелки с водни пистолети в градска среда, че има риск силите на реда да се объркат една година след атентатите на 7 юли 2005 г., причинили смъртта на над 50 души в британската столица, съобщи Франс прес.

В комюнике на полицията се казва, че е възможно използваните от участниците в играта водни пистолети да бъдат взети за истинско оръжие и това да предизвика паника, която да доведе до сблъсъци със силите на реда.
Играта "Стрийт Уор" (Улична война), която е организирана в интернет и вече е на мода в Ню Йорк, Ванкувър, Сан Франциско и Лос Анджелис, се състои в това да изпръскаш с вода съперниците си, идентифицирани чрез техните снимки и адреси. Победител е играчът, останал "сух" в края на 3-седмичната игра.
Транспортната полиция в Лондон също предупреди участниците, че има риск да уплашат минувачите и пътниците в обществения транспорт, които не са забравили кръвопролитните атентати от миналата година.

segabg.com

__________

Британците се въоръжават масово с... водни пистолети

Рекордни продажби на водни пистолети регистрира сайтът Amazon.co.uk тази година. Оказало се, че това е една от най-търсената стока в момента на пазара.
Цели 850% е ръстът в продажбите на водно "оръжие", като млади и стари масово се въоръжават с цел превенция от задаващите се рекордни жеги. Според синоптиците Англия тепърва трябва да очаква най-големите жеги от десетилетия насам.
От години насам обаче не е имало и такъв ръст в продажбите на водните пистолети, като наред с класическите модели се продават и свръх модерни водни пушки с помпи.

Изпрати публикацията по електронната поща


Британска баба прогони крадец с нож  

80-годишната Уинфред Хелън извадила по-голямо острие
Британска пенсионерка прогони с дръзка контраатака нахлул в дома є крадец с нож, съобщи информационният сайт Анананова. 80-годишната Уинфред Хелън била сама в къщата си в Ливърпул, когото в дома є проникнал въоръженият с хладно оръжие грабител. След като видяла бандита да тършува из хола є, възрастната дама преценила, че острието на ножа на натрапника не е повече от десетина инча (24 см.). Вместо да се уплаши и да телефонира на полицията, госпожа Хелън се сетила в този момент за една сцена с актьора Пол Хогън от филма "Дънди Крокодила". В нея австралиецът хвали ножа си с култовото изречение: "Това не е нож, ето, това е нож!"
Вдъхновена от любимия си герой храбрата британка се добрала тихо до кухнята и извадила от шкафа с посудата най-големия нож за рязане на месо с дълго 14 инча (около 30 см) острие. С касапския инструмент в ръка Хелън се върнала в хола и се изправила, без да є мигне окото, срещу натрапника. "Попитах крадеца, сочейки оръжието му: "Ти казваш, че това е нож?" После насочих моя кухненски нож към корема му и добавих: "Ето, това е нож!", описва инцидента смелата баба пред репортери от местните медии.
Крадецът толкова се шашнал от дързостта на възрастната дама, че се постарал час по-скоро да се изнесе от дома й. В момента полицията издирва бандита по даденото от Уинфред Хелън словесно описание.

Ето това е предимството да си гледал екшън-филми и да си чел екшън-сайтове като pishtov.com и да не се чувстваш като овца пред ножа на престъпниците. 8)

Изпрати публикацията по електронната поща


Екстремисти използват над 250 000 деца като войници  

Десетки хиляди момичета са подложени на сексуално насилие, според УНИЦЕФ
Съветът за сигурност обсъди мерки за защита на малолетните

В районите на конфликти децата са едни от най-безмилостните войници.

Екстремисти използват над 250 хиляди деца като войници във въоръжени конфликти по света, съобщи специалният представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти Радхика Кумарасвами, цитирана от ИТАР-ТАСС.
Макар че положението в зони на конфликти като Сиера Леоне, Бурунди, Либерия и Конго бележи подобрение, ситуацията в Близкия изток показва, че децата продължават да страдат, отбеляза г-жа Кумарасвами пред Съвета за сигурност на ООН. "Осем до десет деца загиват или биват ранени от избухнали мини всеки ден. От 2003 г. насам над 14 милиона деца са били принудени да напуснат родните си места. Десетки хиляди момичета са подложени на сексуално насилие, а отвличането на деца стана нещо обичайно и доста разпространено", посочи тя.
Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Ан Виниман съобщи, че от 1996 г. до днес над 2 милиона деца са загинали при военни действия, 6 милиона са били ранени или осакатени, а 12 милиона деца са останали без подслон в зоните на конфликти.
Заседанието на Съвета за сигурност бе посветено на ефективността на приетата преди година резолюция срещу използването на деца във въоръжени конфликти и експлоатирането на непълнолетни от правителствата и бунтовническите групировки в зоните на военни действия. Съветът потвърди готовността си да разгледа въпроса за въвеждане на санкции ­ от ембарго за доставка на оръжие до финансова блокада ­ за онези, които продължават да нарушават международното законодателство за защита на децата в районите на военни действия.

Изпрати публикацията по електронната поща


Уго Чавес купува оръжие от Русия за милиарди долари  

27 юли, 2006

Венецуелският президент Уго Чавес беше посрещнат в руския град Волгоград с хляб и сол [Reuters]

Венецуелският лидер Уго Чавес договори в рамките на визитата си в Русия оръжейни доставки за милиарди долари, писа в. "Файненшъл таймс". На срещата си с руския президент Владимир Путин в сряда се очакваше да бъдат уточнени покупките на 30 бойни самолета Су-30, 30 военни хеликоптера и 100 хиляди автомата "Калашников". Според руския министър на отбраната Сергей Иванов само сделките със самолетите и хеликоптерите поотделно струват по 1 млрд. долара.

Сделките на Чавес с Москва не са добра новина за САЩ, защото венецуелският лидер е сред най-изявените американски противници. Говорителят на Държавния департамент Том Кейси изрази загрижеността на американското правителство и настоя Русия да преосмисли сделките си с Венецуела. Иван Сафранчук от Световния институт по сигурността коментира, че договорите на Русия с Венецуела са своеобразен отговор на сделките между САЩ и Полша, при които през юни Варшава закупи 48 изстребителя Ф-16 на стойност 3.8 млрд. щатски долара. Той допълни, че Венецуела е един от най-големите износители на петрол и затова е важно да бъде партньор на Русия.

Чавес планираше своята визита в Русия за по-ранна дата - през май или юни, но от Москва решиха, че е най-добре тя да се състои едва след срещата на Г-8 в Санкт Перебург, за да се разбере в каква насока ще тръгнат руско-американските отношения. След Русия Чавес заминава за Иран, който също е един от най-големите износители на петрол в света.

______

Чавес: Венецуела не е агресор, но има нужда от нови оръжия

Венецуела не е агресор, но има нужда от обновяване на оръжейния си арсенал. Това заяви президентът на страната Уго Чавес, който е на двудневно посещение в Русия.
“Не съм агресор и не съм дошъл да търся оръжия, за да водя война срещу всички”, заяви Чавес, който е в Ижевск, родния град на изобретателя на автоматите Калашников. “Просто оръжията, с които разполага армията ни са остарели и не се произвеждат повече. Ето защо трябва да потърсим нови, които да са надеждни”, допълни той. Венецуела закупи наскоро от Русия 100 000 автомата Калашников и преговаря за създаването на фабрика за производството им на своята територия. Освен това авиацията й сключи договор за закупуване на 30 руски военни самолета Су-30. Същевременно това предизвика недоволството на Вашингтон, откъдето поискаха Русия да преразгледа сделката, която не е в неин интерес или в интерес на Венецуела. По-късно вчера Чавес трябваше да се срещне и със самия Михаил Калашников и ще посети завода Ижмаш, който произвежда автоматите. “Това е отлично оръжие, което няма равно на света”, подчерта Чавес.
В програмата му бе насрочена и среща снощи в Москва, за да се срещне с президента Владимир Путин и да подпише договора за самолетите.

______

Москва ще достави на Каракас самолети, хеликоптери, кораби и подводница
Президентът на Венецуела: САЩ са сляп и тъп гигант
Чавес купи руско оръжие за около $3 млрд.

Съединените щати са сляп и тъп гигант, заяви президентът на Венецуела Уго Чавес, предадоха руските осведомителни агенции.
"След около 200 години можем да кажем, че САЩ са били предназначени да напълнят света с нищета уж в името на свободата - това става в Ирак, в Близкия изток, в Латинска Америка. Най-голямата заплаха за света е империята Съединени щати. Това е безсмислен, сляп, тъп гигант, който не разбира света, не разбира правата на човека, не разбира нищо от човечност, от култура, съзнание и съзнателност", заяви Чавес при откриването на паметник на Симон Боливар в Москва, където е на визита.
В Русия Чавес сключи договори за доставката на руско оръжие на сума около 3 милиарда долара - три пъти по-голяма от очакваната. Русия ще достави на Венецуела самолети Су-30 на сума 1,5 милиарда долара, вертолети Ми-35 за 250 милиона долара, ще построи завод за автомати "Калашников" и за боеприпаси за тях на сума 200 милиона долара. Освен това Венецуела купува от Русия подводница клас "Амур" и други бойни кораби, както и зенитно-ракетни комплекси "Тор-М1" на обща сума около 1 милиард долара.
Чавес заяви, че целият този арсенал е необходим на Венецуела, за да се защити от готвената от САЩ агресия. Държавният департамент на САЩ подозира, че част от закупеното от Чавес оръжие е за партизаните в Колумбия.
Вчера Чавес и руският президент Владимир Путин обсъдиха в Кремъл ситуацията около иранската ядрена програма, положението в Близкия изток, тенденциите на световния пазар на петрол, както и търговско-икономическото и военно-техническото сътрудничество между двете страни.

Изпрати публикацията по електронната поща


Пентагонът продавал незаконно оръжие  

24 юли, 2006

Агенцията на Пентагона, отговаряща за тила и снабдяването, незаконно е продавала хиляди единици военно оборудване, което впоследствие е попаднало в Китай и Иран. Това се посочва в доклад на американската Сметна палата, цитиран от телевизия Ен Би Си.
През юни т.г. агенти под прикритие на Сметната палата купили от Пентагона оръжие за $1 млн. с белязани банкноти. Оръжието, сред което и РПГ, предвидено за унищожаване, се продава свободно дори в интернет на адрес www.gov.liquidation.com.
Представители на ведомството съобщили пред агентите, че част от намиращото се в излишък секретно оборудване вече е било експортирано за Китай и Иран, предаде Ен Би Си. Сметната палата е разкрила най-малко 79 купувачи на 2669 забранени за продажба стоки на стойност 466 млн. долара за последните 7 месеца.


Адресът на сайта всъщност е govliquidation.com.

Изпрати публикацията по електронната поща


Тъпчат US бойци с електроника  

22 юли, 2006

Щатите хвърлят $73 млрд. за армия на бъдещето

През 2007-а Пентагонът ще изразходва за научноизследователски и конструкторски проекти в областта на въоръжението $73 млрд. от общо $512,9 млрд., отделени от бюджета за военни разходи. 3 млрд. от тази сума ще получи Агенцията за перспективни изследвания в областта на отбраната DARPA. Тя се занимава с проекти, които са истинска революция в отбраната, но са свързани с риск от провал. Става дума за акули шпиони, имплантирани чипове, войници роботи. И въпреки че президентът Джордж Буш не е сред поддръжниците на агенцията, бюджетът й непрекъснато расте.
Сред финансираните проекти ще бъде DARPA Falcon, в рамките на който се разработва принципно нов вид въоръжение - свръхзвуков бомбардировач. Излитайки от САЩ, той ще може два часа да нанася удари по всяка точка на планетата, отстояща на разстояние 16 700 км от авиобазата. Скоростта на бъдещия самолет ще надминава 5-7 пъти скоростта на звука. За сравнение максималната скорост на днешните изтребители рядко надминава скоростта на звука с повече от 3 до 3,5 пъти, и то при екстремен режим на работа на двигателя. Инженерите от Arnold Engineering Development Center вече проведоха серия изпитания на прототипа в аеродинамична тръба, където той успя да развие скорост, превишаваща скоростта на звука 14 пъти. Според инженерите тяхната рожба ще поддържа суперскоростта през целия полет на около 30 км височина. Новият бомбардировач ще види бял свят през 2025-а.
Интерес предизвиква още едно събитие през идната година - тогава ще бъде частично реализирана програмата Future Force Warrior (FFW) - Войнът на армията на бъдещето. По своята сложност тази система не отстъпва на C4ISR. Всеки боец ще бъде буквално натъпкан с електроника. Първата бойна група, снабдена с новите средства за свръзка, ще се появи това лято. Ако системата покаже боеспособност на полигона, първата такава бойна единица ще бъде изпратена в Ирак през 2007-а. Оборудването на всеки боец ще включва персонален компютър комуникатор с навигационна система, малък монитор, монтиран в шлема, и лично стрелково оръжие. Както твърди National Defense Magazine, всеки войник ще знае във всеки момент къде са другарите му, като локацията им ще се изобразява на монитора.
Сред съвършено новите разработки на DARPA е електронна система, сканираща мозъка на войника на бойни действия. Така учените ще изследват и психофизическото състояние на боеца, и механизма на вземане на решения. Системата използва неврофизиологични сензори, с които измерва мозъчната активност и сърдечния ритъм. В бъдеще тази технология ще позволи да се определи за всеки каква информация може да възприема най-добре и да се разработва съответната индивидуална тактика за него на бойното поле. На първо място това ще помогне на войника да взема решения в трудни ситуации, когато трябва да се обработва голямо количество информация. Срещу което, разбира се, веднага се обявиха организациите за защита на човешките права.
Радослава Григорова

_____

Изпитания във Форт Бенинг

Future Combat Systems е концепция за армия на бъдещето. Тя включва 18 компонента и две отделни "надсистеми" - "войници" и "компютърни средства за свръзка и управление". Всеки от 18-те компонента, комбинирани в четири групи, се разработва като отделна програма. Най-сложната част от тях е "системата за електронни комуникации" (Command, Control, Communications, Computer, Intelligence, Surveillance and Reconnaissance или съкратено C4ISR). Именно тя е в основата на системата Future Combat, нейният скелет. И от нейния успех зависи дали има бъдеще целият проект. Следващата година на полигона във Форт Бенинг ще бъдат проведени изпитания на два от компонентите от FCS - наземните и летателните апарати, организирани със съдействието на DARPA. С проекта FCS е свързано и друго крупно изпитание, планирано за 2007-а - известното рали Grand Challenge. 100-километровото трасе ще бъде променено с цел автороботите да бъдат научени да се ориентират в градска среда, съблюдавайки правилата за движение и дори да паркират. Като цяло машините нямат военно приложение, но връзката с проекта FCS е автоматизираният тежкотоварен автомобил Multifunctional Utility/Logistics and Equipment Vehicle (MULE), който е основен елемент от системата за свръзка. Електрониката в него ще бъде поръчана на компанията, която спечели най-много победи до 2015-а със свое изобретение в сериите Grand Challenge.

Изпрати публикацията по електронната поща


Добре дошли в новия многополюсен хаос  

21 юли, 2006

Добре дошли в новия световен многополюсен хаос. Сега държавата Израел е във война с Хизбула, но не и с държавата Ливан, която не контролира собствената си територия. Иран има силно влияние, но не и контрол над Хизбула. Свежа от триумфа си на срещата на върха на Г-8 в Санкт Петербург, Русия вероятно поддържа най-близки отношения със Сирия (която снабдява с оръжия) и Иран в сравнение с всички сили от Групата на осемте. Китай също се намесва тук, както и водещите европейски сили, на фона на поредния неуспех на Европейския съюз да действа единно. Съединените щати притежават най-мощната армия, която светът някога е виждал, и за какво я използват? За да евакуират гражданите си от Ливан. Ако американският държавен секретар Кондолиза Райс съумее да стане посредник за прекратяване на огъня, това ще е само чрез сложна многостранна дипломация.

И така, добре дошли в новия многополюсен хаос - и сбогом на еднополюсния миг на очевидно неоспоримо американско превъзходство. Свръхсилата! Мега-Рим! Спомняте ли си тези изрази? Оказва се, че точната дума тук е "момент": кратък епизод между края на стария двуполюсен свят от времето на Студената война и началото на новия многополюсен свят на 21-ви век. Тази нова многополярност е резултат от най-малко три тенденции.

Първата и най-познатата е възходът или възраждането на други държави - Китай, Индия, Бразилия и стремящата да възвърне позициите си Русия, чиито ресурси са сравними с тези на утвърдените западни сили.

Втората е растящата сила на играчите, които не са държави. Те биват доста различни видове. От движения като Хамас, Хизбула и Ал Каида до неправителствени организации като Грийнпийс, от големи корпорации в енергийния сектор и фармацевтичните компании до регионите и религиозните групи.

Третата тенденция е свързана с промени в мерната единица за силата. Разработването на технологии с много голям потенциал означава, че съвсем малки групи от хора могат да предизвикват утвърдените западни сили по изключително разнообразни начини - като забият самолет в Световния търговски център в Ню Йорк, поразят с ракета Хайфа, насочат оръжието срещу американската армия в Ирак, взривят бомби в лондонското метро или обгазят със зарин токийската подземна железница.

В резултат на развитието на информационните технологии и глобализиранeто на медиите, най-мощната армия в историята на света може да загуби война, не обаче на покритото с прах и кръв бойно поле, а на арената, където се води борбата за световното обществено мнение. Ако обърнете внимание на стремителния спад на популярността на Съединените щати от 2002 г. насам, което институтът Пю отчита дори и в държави, традиционно симпатизиращи на Вашингтон, можете да защитавате тази теза съвсем спокойно.

Чистият ефект от тези коренно различни тенденции е намаляването на относителната мощ на утвърдените западни сили, на първо място - на Съединените щати. Слабо забелязвана от голяма част от света и помрачена от непрекъсната войнствена риторика, правителството на Буш на практика се приспособи към тази реалност през втория му президентски мандат. От 2005 г.насам, съгласно изработен от Кондолиза Райс подход, то прибягва до многостранната дипломация не само когато става въпрос за другите двама членове на "оста на злото" - Иран и Северна Корея, но и за повечето от останалите предизвикателства, макар и постоянно да настоява, че вариантът за употреба на сила остава на масата.

Прилагането на този подход е затруднено от плътното концентриране на време и ресурси за Ирак и от нежеланието за ангажиране в преки, двустранни преговори с "лоши" режими като иранския. Американската външна политика от 2006 г. обаче безспорно е много различна от онази от 2003 г., когато започна войната в Ирак. Северна Корея извършва опити с ракети, които могат да носят ядрени бойни глави, каквито може би вече вече произвежда? Вашингтон казва: върнете се край масата, за да подновим шестстранните преговори! Иран възобновява дейностите си по обогатяване на уран? Вашингтон казва: ще ви предадем на ООН! Хизбула изстрелва ракети срещу Израел? Вашингтон казва: настъпи часът на дипломацията! Нека се върнем в 2003 г. Когато Жак Ширак наивно говореше за многополюсен свят, той обедини две твърдения: светът е многополюсен и това е хубаво. Твърдение номер едно се оказа вярно. Твърдение номер две обаче все още не е доказано. Като за начало, верността му до голяма степен зависи от това дали става въпрос за многополюсен ред или за многополюсен хаос. Редът е висша ценност в международните отношения. Той предотвратява избиване на много хора. В момента имаме многополюсен хаос и не е ясно каква може да е формата на многополюсния ред. В исторически план появата на нови сили и мръсната борба за по-добри позиции увеличава шансовете за насилие. Така е оспорвана властта и вътре в държавата.

Либералните интернационалисти мечтаем за един свят на демократични, миролюбиви и спазващи човешките права страни, които действат чрез международни съюзи и организации в съответствие с международното право. Вгледайте се много внимателно в Канада. Някои от силите с растящо влияние се вместват в това определение: например Канада и Австралия, чиито природни ресурси ще увеличат в бъдеще тежестта им; но също, до голяма степен, Индия и Бразилия. Русия и Китай, както и много от недържавните играчи, които сега дават тон в световната политика, с положителност не се вместват в тази картина. Хенри Кисинджър пише, че геополитиката в Азия през 21-ви век може да прилича на тази в Европа през 19-ти, с велики сили, които се борят за по-добри позиции, използвайки войната като продължение на политиката с други средства. Може обаче да бъде и по-лошо.

Възможно е да се стигне до съперничество между велики сили на световната сцена плюс тероризъм. И корпорации. И транснационални религиозни общности. И международни неправителствени организации. Не се вижда морална равностойност между тези толкова различни актьори. Общото между всички тях е, че никой от тях "не стои добре" в световен ред с държавна структура. Възможно е онова, на което ставаме очевидци от двете страни на израелско-ливанската граница, да е просто прелюдия. Когато Тони Блеър отдавна ще си е отишъл и американско-британското присъствие в Ирак ще е само символично, може да си спомним за по-ранните предупреждения на британския премиер, които са толкова злощастно свързани с войната в Ирак - за опасността от наличие едновременно на оръжия за масово унищожение, тероризъм и провалени държави. Разпространението на ядрените оръжия, както и на оръжията за масово унищожение като цяло, е една от най-големите опасности на нашето време. Тя стои редом до тази, която поражда глобалното затопляне и е също толкова трудно да й се противопоставим. Защитимо ми се струва твърдението, че опасността от ядрена война сега е по-голяма от когато и да било след Кубинската ракетна криза (Карибската криза) през 1962 г., макар и размерът на възможното бедствие да е далеч по-малък.

Кой би поел риска да се хване на бас, че през следващите 10 години в изблик на гняв няма да бъде използвано ядрено оръжие? Аз не бих. А вие? Така че внимавайте с пожеланията. По принцип многополюсният ред е нещо прогресивно в сравнение с еднополюсния по същата причина, поради която е мъдро да има добре регламентирано разделение на властите при демокрацията. Напредъкът обаче е налице само ако многополюсният модел е либерален ред и прилагателното и съществителното са еднакво важни. Но ако събитията от тази седмица са мостра за това, което ни очаква, новият световен многополюсен хаос може да се окаже много лош, повярвайте ми. И е възможно тогава човек дори да изпита носталгия по лошите стари дни на американското превъзходство.

Тимъти Гартън Аш "Гардиън"
express.bg

Изпрати публикацията по електронната поща


Комерсант: Бизнесът с оръжия е втори по корупция  

19 юли, 2006

За последните 10 години, по данни на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира / SIPRI/, военните разходи в световен мащаб са се увеличили с една трета и в цени за 2003 г. надвишават 1 трилион долара, връщайки се към нивата от епохата на Студената война, пише в днешния си брой руският вестник Комерсант.

Оборотът на международната търговия с оръжия възлиза на 50 милиарда долара през 2005 г. САЩ разполагат с 50% от пазара, Русия - с 11%. Едновременно с това се наблюдава активна консолидация на пазара. Ако през 1990 г. на петте най-големи компании се падаха 22% от пазара, днес те владеят вече 44%. Конкуренцията между корпорациите се изостря, а непрозрачността на пазара увеличава корупцията.

"Борбата се води за колосални дългосрочни контракти, от които зависи съществуването на една или друга корпорация за години напред", се казва в доклад на Трансперанси Интернешънъл /ТИ/. Затова производителите са склонни, за да увеличат шансовете за спечелване на търга, да заплатят на отговорните лица голяма сума.

Пазарът на оръжия, независимо от растежа, не може да се конкурира по обем с телекомуникациите или нефтогазовия бизнес. Въпреки това експертите от ТИ смятат, че той е много по корумпиран и отстъпва по този показател само на строителството. Съгласно най-консервативните оценки комисионната може да достигне до 10% от общата сума на сделката. В някои страни дори, даже легалната търговия с оръжия, е изключително корумпирана.

По данни на министерството на търговията на САЩ именно този бизнес акумулира 50% от всички подкупи. Експертите от ТИ смятат, че причината за това се крие в непрозрачността на военните бюджети. В много страни /Франция, Русия/ парламентът установява само обема на държавните поръчки за отбрана, без да контролира изразходването на средства. Своята роля играе и фактът, че през последното десетилетие над 60% от международната търговия с оръжия се пада на развиващите се страни, където корупцията е особено разпространена.

Важен фактор е и затвореността на военната общност и че решения, "стимулирани" от подкупи, се вземат от хора на най-високо равнище. Затова разобличаването на корупцията става след десетилетия, когато се сменя властта. Така например в момента се води процес срещу вицепрезидента на ЮАР Якоб Зума, обвинен, че е получавал подкупи от френска оръжейна компания в началото на 1990 години.

Британският гигант BAE Systems е обвиняван, че е превеждал нелегално суми на Аугусто Пиночет по време на неговата кървава диктатура. Но търговията с оръжие е едва 5% от парите на военно-промишления комплекс. Лъвският пай се пада на вътрешния пазар. Най-големият отбранителен бюджет, който съставя половината от световния, е на САЩ.

Именно там са и най-гръмките корупционни скандали. Световна известност получи историята с Halliburton. През 2005 г. имаше още един скандал с високопоставени чинове от ВВС, обвинени, че са сключили договори за милиарди с компанията Боинг по завишени цени. Всъщност фактът, че корупционните скандали се разразяват в САЩ не е свидетелство за по-голямата корумпираност на американския ВПК, а по-скоро за по-голямото равнище на политически и обществен контрол. В по-недемократичните страни подобни сделки остават съвършено неразкрити за обществото.

Изпрати публикацията по електронната поща


Далекобойните снайпери или докъде се простира митът  

16 юли, 2006

Четейки художествена литература, срещаме пасажи, в които, било то добрият или лошият герой, произвеждат сполучливи изстрели на огромни дистанции със “свръхспециални снайпери”. Не претендирам, че съм голям познавач на много такива произведения, но си спомням един криминален роман, в който “нашият” е нает да “очисти” наркопласьор, който се спуска с парапланер /парашут/. Разстоянието е 2600 /две хиляди и шестстотин/ метра. Първият изстрел е несполучлив. При втория опит дистанцията от стрелеца до “обекта” вече е 2800 /две хиляди и осемстотин/ метра. Естествено, целта е поразена.
Самият аз се запитах: “Възможно ли е това?”. Снайперистът в случая е използвал един от най-престижните калибри за супердалечни изстрели – 338 Lapua Magnum. Авторът на романа или е бил добре запознат, или е ползвал мнението на експерт. Относно калибъра, едва ли би могло да се предложи по-подходящ за целта. 16,2-грамовият куршум, излитащ от дулния срез със скорост 900 м/сек., притежава оптимален балистичен коефициент 0,675. За съпоставка – повечето куршуми в калибър .30 /или 7,62/ рядко надвишават балистичен коефициент 0,450. Известно е, че балистичният коефициент /БК/ влияе на траекторията на куршума по два основни начина:
- първо, при по-висок БК куршумът пада по бавно;
- и второ, отнасянето при страничен вятър е по-малко, отколкото при куршум, изстрелян със същата начална скорост и в същия грамаж, но с по-нисък БК.
Но да се върнем на “нашия човек” в романа, който поразява летяща с 35 км/ч цел на разстояние 2800 метра. Аз си “поиграх” да изчислявам какъв спад би имал този куршум на тази дистанция. Отговорът е просто шокиращ: 184,16 метра! Да, не е грешка в десетичната запетая – 18 416,40 сантиметра или 184 метра и 16 сантиметра. За сметка на това пък страничното отклонение от вятър, който великодушно духа със скорост 5 м/сек. /нормален морски бриз/, под ъгъл от 90 градуса ще бъде само 36 метра и 7 сантиметра – нищо работа! За да ви объркам още повече, ще прибавя и времето, за което куршумът ще пристигне в целта. То е 7,5 секунди. Това автоматично означава, че след като е въвел ветровата поправка от приблизително 35 метра обратно на вятъра, и дал необходимото завишение от приблизително 184 метра, се налага стрелецът да изчисли и предварението на движещата се цел, или колко метра ще измине целта за 7,5 секунди, ако се движи с 35 км/ч. Естествено, в това число не включваме забързване или забавяне на обекта, завои, пориви на вятъра и още куп фактори, които биха оказали влияние, докато ние с вас се побъркваме от сметки. Единственият параметър, правещ възможна ситуацията, е енергията на куршума, която от грандиозните 6567 джаула деградира до жалките 385 джаула. Все пак това е енергията, носена от пистолетния патрон 9 пара при излитане от цевта.
Явно, професионален снайперист не би влязъл в ситуация, която крие толкова много неизвестни. С това не искам да кажа, че дългобойните изстрели са обречени на неуспех, напротив. Световните шампионати по стрелба на дистанция от 1000 ярда /равно на около 915 метра/ доказват, че при добра тренираност и перфектно оборудване е възможно десет попадения да влязат в кръг с диаметър 10 сантиметра. Разбира се, стрелбата се изпълнява с подпряно оръжие, а стрелецът е седнал на удобна, специално предназначена за целта платформа.
Предпочитани калибри са .300 и .338. Някои състезатели се явяват с калибри собствени разработки, т.нар. wildcat /уайлдкет/, които са уникални и не се произвеждат серийно. Други използват добре изпитаните магнуми, но почти всички сами снаредяват боеприпасите за състезанието и тренировъчния процес.
Неведнъж съм чувал хвалби от ловци, полицаи и военни, че от 1000 метра могат да уцелят силуетна мишена в главата с СВД /”Драгунов”/ в калибър 7,62 х 54R. Съгласен съм, че при статична цел, слаб вятър или липса на такъв, и добра тренираност това е възможно. На 1000 метра спадът на куршума 9,7 грама /150 грана/, изстрелян с начална скорост 840 м/сек., и БК 0,447, е само 12 метра и 92 сантиметра, а страничното отнасяне при относително безветрие /1 м/сек./ е 78,5 сантиметра. Времето, за което куршумът изминава един километър, е 1,97 секунди.
В интерес на практичността и истината, обаче, е по-добре да спестим “локумите” около легендите за трикилометрови изстрели по силуетни мишени.
Някои от вас ще ми зададат въпроса защо тогава военният “Маузер 98” в калибър 8 х 57, с механичен мерник, е разчетен за разстояние от 2600-2800 метра. Отговорът е отчайващо прост: защото оръжието на това разстояние все още може да убива, а стрелбата по сгъстени в карета строй, дори и на такова разстояние, е ефективна. Не е нужно да уцелиш определен човек, а някой от групата.
Когато ми се отдаде възможност за стрелба на големи дистанции, аз не пропускам възможност да потренирам, но в интерес на ловната етика и престиж не ви препоръчвам да предприемате стрелба с карабина по движещо се животно на повече от 200 метра, и стрелба по статична цел на повече от 300 метра. Рисковете да раним и изгубим животно и на горните дистанции са доста големи, но всеки решава сам за себе си! И накрая един съвет: опознайте добре оръжието си и неговата балистика, защото така ще се чувствате по-уверени и ще знаете пределните дистанции, до които реално се простират възможностите ви.

РОБЕРТ АТАНАСОВ
safaribulgaria.com

Изпрати публикацията по електронната поща


Лов с пистолет или револвер  

Късото нарезно оръжие в България няма статут на ловно. Законодателството не предвижда то да се използва и за доубиване на дивеча или за защита по време на лов. Въпреки това “висшият пилотаж” в лова си остава този с късо нарезно оръжие.
В САЩ традиционно се създават и използват револвери и пистолети специално за лов на едър дивеч. Най-ранните данни за масова ловна употреба датират от 1871 година, когато е създаден револверът на SMITH&WESSON, мод. 1 в калибър .44 Russian /специално разработен за руската армия/. Тази комбинация револвер – калибър става изключително популярна чрез героя на тази епоха – Бъфало Бил Коуди. С единични, точно отправени изстрели, яздейки успоредно със стадата бизони, той успява да повали огромно количество от тези едри, тежащи 700-800 килограма животни. Сравнително бавният, но тежък куршум /16 грама, излитащ със скорост 230 м/сек./ е имал популярност на много прецизен боеприпас.
След въвеждането на калибър .357Mag през 1935 г., ловците на лосове го приемат за най-добрия и потентен револверен патрон за едър дивеч. И наистина, 10-грамовите проектили, задвижени от бавногорящия магнум барут, с грандиозната за късо оръжие скорост от 400-420 м/сек., заслужено поемат щафетата на славата.
Когато през 1944 г. на сцената излиза по-големият брат - .44Magnum, последван от .44Remington Magnum през 1955 г., тогава везните логично се накланят в тяхна полза. Силният откат на револверите, носещи 16-грамови куршуми със скорост 360 м/сек., не стряскат почитателите на лова с късо оръжие. Достатъчна е гаранцията, че разярената мечка гризли ще бъде спряна дори с един-единствен изстрел.
До изобретяването на DESERT EAGLE /”Пустинен орел”/ от израелците, при пистолетите нямаше аналог, който да може да понесе силното налягане на газовете. Пръв се появи познатият .357Magnum, последван от .44Mag., .41Mag. и изключително мощният пистолетен патрон .50Action Express. С появата си на пазара през 1994-1995 г. .50А.Е. доказа, че пистолетите също могат да претендират за тежката категория. И това наистина е така, защото 19,4-грамовият куршум се изстрелва с начална скорост 420 м/сек. и носи енергия от 1719 джаула.
Последният хит на пазара днес е .500S&W, разработен за новия револвер на фирмата. Тук нещата стоят далеч по-сериозно. Енергията, която новият боеприпас носи е 3510 джаула, а приблизителната начална скорост е около 600 м/сек. За да се омекоти зверски силния откат е необходимо при стрелба да се използват специални ръкавици, напълнени със силикон, абсорбиращ отчасти натъртванията по дланта и китката. Явно човешката физиология си има граници и всеки трябва да се съобразява с тях. Силният откат подсъзнателно притеснява стрелеца и макар че на теория той /откатът/ няма пряко отношение към прецизността на стрелбата, е доказано, че мнозинството стреля по-добре с по-леки калибри. Няма нищо срамно да признаем пред себе си, че откатът на някое оръжие не ни е комфортен и вместо един да направим избор в друг калибър. Поне по отношение на избор гамата в България е доста пъстра. Важното е не с какво, а къде си уцелил, казва златното правило на добрите стрелци.

РОБЕРТ АТАНАСОВ
safaribulgaria.com

Изпрати публикацията по електронната поща


Експертът: Несмъртоносните оръжия са деца на демокрацията  

15 юли, 2006

Иван Симеонов, оръжеен експерт и инструктор по стрелба пред news.bg

Каква е същността на несмъртоносните оръжия?
Оръжието исторически винаги се е възприемало, като средство за силово решаване на конфликти и затова главното му предназначение е било да убива, наранява и да сее смърт.
Но през втората половина на миналия век по ред причини от политическо, етическо и морално естество, тези характеристики на част от оръжейните системи претърпяваха изменения в посока намаляване смъртоносният ефект.
Решаването на конфликтни ситуации да става със средства, които не нанасят трайни увреждания, но са в състояние да елиминират временно агресивният фактор.
Несмъртоносните оръжия са наложени от практиката на правоохранителните органи, когато масовите прояви и агресивно поведение на тълпите стават неудържими и властите не могат да си позволят да използват смъртоносно оръжие. В същността си, те са начин за въздействие от достатъчно мотивирани хора върху маса, която се опитва да руши и дава израз на гнева си.
По начина си на действие тези оръжия се разделят на системи на:
Контактни – с непосредствено въздействие на целите при осъществяване на допир или от съвсем кратки дистанции, като се използват механични елементи с ограничена енергия, които предизвикват силни болеви усещания и електрическа енергия – разряд с нисък потенциал и високо напрежение, който има същия ефект.
Безконтактни – различни химически елементи, които имат силно раздразващо въздействие върху гърлено-носовите рецептори, зрението, а също така и нервно-паралитично действие. В тази група влизат и средствата, които имат и силно светлинно, акустично и топлинно излъчване и временно неутрализират всички възприятия.
В последно време, започва разработката и развитието на самостоятелни, отделни системи, изстрелващи само несмъртоносни проектили – търсеното решение е да се изстрелват снаряди с по-голям обем и маса, отколкото при стандартните оръжия, за да се достигне по-бързо искания ефект.
Другото направление за постигане на същият ефект са електрошоковите уреди - като се започне от т.нар. стоп палки, които при допир със съответното лице, предизвикват токов удар с много високо напрежение и съответно с нисък електрически потенциал, който не е смъртоносен, но предизвиква много сериозен шок и във всички случаи парализира противника.
Основният проблем при тях е, че не могат да се използват много масово, защото е необходим директен контакт.
Последното нещо, което навлиза на въоръжение в правоохранителните органи за борба с анти-законови масови прояви са оръжия, действащи на същия принцип, но те изстрелват заряда на разстояние 6-15 м. и премахват необходимостта от директен контакт.

Кога според вас едно несмъртоносно оръжие може да се превърне в смъртоносно?
Първо ще се спра на гражданските оръжия за самоотбрана и самозащита - така известните газови или газ-сигнални оръжия (пистолети и револвери).
Те вместо известните „бойни патрони” са заредени с боеприпас, който няма твърд проектил поразяващ тялото, а различни субстанции газообразно вещество и с различен начин на действие.
Най-разпространените и съответно известните са т.нар. сълзотворните газове, които предизвикват много силно дразнене на дихателната система придружено с обилно отделяне на сълзи, от където е им името им „сълзотворни”. Основното им предназначение е разконцентриране и демобилизиране на отсрещната нападаща страна.
Има обаче и боеприпаси с нервно паралитични газове – те вече действат много по-активно върху нервната система, стига се до шокови състояния. Ако те се употребят срещу човек, който има проблеми със сърдечно съдова система или други специфични заболявания може да има и необратими последствия. За това по принцип, поне в нашето законодателство тези нервни паралитични газове не са разрешени от закона.
Принципът на действие е: има барутен заряд в боеприпаса (като при „обикновените”), има прахообразно вещество, което при изстрела от високата температура при разширяването на барутните газове става газообразно и този газообразен облак поразява нападащата страна, но - ако един такъв боеприпас бъде употребен от близко разстояние, тогава силата на барутните газове (те излизат с много висока скорост и температура) могат да нанесат много сериозни физически поражения.
Освен това има опасност за едно обратно действие, особено ако посоката на вятъра е срещу използващия този вид оръжие – веществото може да бъде прехвърлено върху неговата дихателна система.
Друга основна опасност има при оръжия, използващи гумени или пластмасови куршуми – особено от близко разстояние и при т. нар. стрелба от упор в незащитени части на тялото, те нанасят сериозни физически увреждания.
Никога не трябва да се прави съчетание между двата вида (смъртоносно и несмъртоносно) оръжие – по-добре е да се използва боеприпас за нормално оръжие с не смъртоносен ефект, т.нар. стоп патрони, чиято конструкцията е направена така, че да няма пробивна способност проектила да навлиза в чуждо тяло, а отдава цялата си енергия при удара и предизвиква достатъчен шоков удар(ефект).

Има ли някаква специфика на несмъртоносните оръжия, която трябва да се знае задължително от хората, използващи такова оръжие?
Начинът на използване е абсолютно същият като при „нормалното”. С несмъртоносното се борави както с всяко огнестрелно оръжие – просто няма разлика, а и не бива да има, защото то е вид огнестрелно оръжие, независимо какво изстрелва.
Газовите оръжия са добре защитени от влиянието на външни фактори и атмосферни условия, но в никакъв случай не трябва да се употребяват в затворено помещение, защото тогава ще бъдат поразени всички присъстващи; не трябва да бъде насочвано към незащитени части на тялото, дори производителите препоръчват да се насочва към дрехата на „противника”, защото тогава частици полепват върху нея и имат по-дълготрайно действие, отколкото при изстрелването на един облак, но това вече е специфика на действие.
По-особена е ситуацията със шоковите палки - те трябва да се използват изключително като изненадващо средство.
Има няколко вида (по-малки и по-големи), но за употребата им винаги е необходим контакт с другата страна.
Не е препоръчителна употребата на палка срещу силно афектиран човек – той няма просто да седи и да ви чака, а ще търси начин да ви нанесе вреда или да ви обезоръжи.
Много специалисти – и аз абсолютно съм съгласен с тях - смятат, че такова оръжие за самоотбрана за граждански цели е абсолютно противопоказно.
Фирмите произвеждат тези оръжия като абсолютно копие на реалните, истински огнестрелни оръжия. Ако отбраняващият се реши да покаже какво притежава на един истински, нормално въоръжен престъпник – той не може да разбере, да отличи от разстояние 4-5 м.това несмъртоносно оръжие, защото те нямат никаква външна разлика и престъпникът може да реши да се „защитава” – тогава нещата стават необратими.
Грубо казано, несмъртоносните оръжия са рожба на развитата демокрация.

Колко е необходимото време според вас, за да може човек обучен да борави с „конвенционално” оръжие, да добие навици за използване на несмъртоносно такова?
За човек, който вече си е изработил трайни навици за правилно и безопасно боравене с огнестрелно оръжие - няма никакъв проблем.
По-голяма специфика има при електрошоковите оръжия – напр. при палките, недостатъчния опит или подготовка крият опасност от „самошокиране”, което е свързано с доста неприятни усещания; електрошоковете крият опасност за хора със специфични проблеми – напр. ако някой използва пейсмейкър.
Но правоохранителните подразделения имат специална подготовка, вкл. тактическа и знаят как да подходят във всяка една ситуация. Тяхната подготовка е комплексна и не се свежда да кажем само до боравене с оръжия.
Методиката на обучение на тези специализирани подразделения е непрекъснат процес, а психологическата подготовка е неразделна част от него.

Има ли някаква регламентирана/установена последователност на използване?
Първо се търси начин за психологическо въздействие - с екипировка, външен вид и поведение.
Подразделенията трябва да въздействат на групата агресивни хора и да се опитат без употреба на тези специални средства - без употреба на сила, да възстановят реда.
Хората в тези подразделения не са гвардейци, които трябва да има представителен вид, но при всички случаи те трябва да са здрави, нормални и добре физически подготвени - специалната физическа подготовка е неразделна част от останалата подготовка.
Последователността на използване (спрямо вида) винаги зависи от ситуацията.
Специализираните подразделения (най-вече тези за борба с тероризма) имат и други – не смъртоносни – устройства. Това са т.нар. светлинни и шумови гранати, които се използват в затворени помещения.
Напр. ако имаме терористи със заложници, които са се барикадирали, може такава граната да се транспортира и изстреля в помещението – изстрелът вцепенява вътре хората с огромния си шумов ефект, а страхотният светлинен ефект ги ослепява за известно време. Просто в дадения момент те са небоеспособни след употребата на такова средство.
Разбира се, те по принцип са значително по-скъпи и съществено се различават от личните несмъртоносни средства за отбрана.

Какви са най-разпространените видове несмъртоносно оръжие на въоръжение в чужди сили за сигурност?
Едно от най-модерните е оръжие, изстрелващо електрошоков заряд на разстояние – вече и българската полиция разполага с такова.
При американските полицаи има степени на обучение при използването на тези средства.
Всеки полицай трябва да изкара курс и след като завърши модул за използване на палка, той има право да използва палка - но не може да използва нищо друго.
После завършва следващ модул – напр. за използване на газово оръжие – и чак след това е „лицензиран” да използва и такъв вид оръжие.
Така постепенно се преминават модули за различното въоръжение в полицията и след това един човек може да използва всички видове – в противен случай той попада под ударите на закона.

Какви са стандартите и режима за несмъртоносните оръжия в България?
В момента според нашето законодателство има разрешителен режим само за конвенционалните огнестрелни оръжия - всичко друго не подлежи на разрешителен режим.
Няма и нормативни правила за съхранението на тези оръжия и всеки може да си закупи някакъв вид - револвер, балонче, електрошокова палка или друго.
_____

Несмъртоносните оръжия са наложени от практиката на правоохранителните органи, когато масовите прояви и агресивно поведение на тълпите стават неудържими и властите не могат да си позволят да използват смъртоносно оръжие

Не е препоръчителна употребата на палка срещу силно афектиран човек. Много специалисти – и аз абсолютно съм съгласен с тях - смятат, че такова оръжие за самоотбрана за граждански цели е абсолютно противопоказно
_____
Интервюто взе Мариела Стоянова
news.bg

Това изказване за "нисък електрически потенциал" на елекрошоковото оръжие го прескочете. Става въпрос за ток с малка сила.

Изпрати публикацията по електронната поща


Смях в залата  

Проверки на оръжието в Благоевград и Гоце Делчев
В Благоевград и Гоце Делчев бе извършена проверка на контрола на оръжейните средства.
Това съобщиха днес от ОДП-Благоевград., информира БТА.
В областния център са проверени 62 души и 15 юридически лица. Прибрани са 1 ловна пушка и 1 пистолет, тъй като собствениците им не са подновили срока им на годност.
Поради същата причина от Гоце Делчев са взети 5 пистолета и 35 ловни оръжия и са съставени 12 акта.
Там са проверени 13 юридически лица, 2 оръжейни магазина, 11 банкови офиса и 64 физически лица.
news.bg
14.07.2006
Подновява се разрешително за носене и употреба, а не срок на годност.

Изпрати публикацията по електронната поща


Куршуми защитени с парола  

14 юли, 2006

Немецкий изобретатель Геберт Мейерл подал заявку на патент, в которой описывается новая система, призванная свести к минимуму вероятность несанкционированного использования боеприпасов.

Некоторые виды современного огнестрельного оружия уже имеют биометрическую защиту. Чтобы воспользоваться таким оружием, необходимо ввести отпечаток пальца. В случае если отпечаток совпадет с тем, который заложен в памяти, блокировка будет снята. В противном случае выстрелить просто-напросто не удастся. Однако даже если злоумышленник не сможет обойти такую защиту, ничто не мешает ему извлечь патроны, например, из украденного пистолета и использовать их по собственному усмотрению. Система, предложенная Мейерлом, как раз и призвана решить данную проблему.

Суть изобретения, как сообщает New Scientist, сводится к следующему. Для воспламенения заряда используется энергия радиоимпульса высокой частоты. Однако воспламенение возможно только в том случае, если внутри пули или снаряда активирован специальный полупроводниковый переключатель. В свою очередь, для активации этого переключателя необходимо ввести правильный код посредством небольшой клавиатуры, размещённой, например, на рукояти пистолета.

Сами пули можно программировать на определённый пароль, известный только владельцу оружия. Пароль может запрашиваться при перезарядке оружия или перед выстрелом. Кроме того, возможно использование таймера на автоматическую блокировку по истечении определённого времени после ввода пароля. Несомненно, оружие, снабжённое такой защитой, будет стоить намного дороже обычного, однако в ряде случаев оно может оказаться незаменимым.

Изпрати публикацията по електронната поща


Врил: мистика и енергия  

12 юли, 2006

"И нека силата да бъде с теб!"
Оби-уан Кеноби, рицар-джедай

Към края на Втората световна война съюзническите пилоти се натъкват на странни пламтящи дискове. Освен силна светлина, те излъчват и мощно електростатично поле, което блокира електроинсталациите на двигателите и навигационните системи на самолетите. Американските пилоти докладват, че огнените дискове се "лепват" към машините им и въпреки отчаяните им маневри, те неизменно ги следват на около 10 м разстояние. Това е едно от тайните оръжия на Хитлер, за което говори и в. "Ню Йорк Таймс". В броя си от 14 декември 1944 г. вестникът описва свидетелствата на очевидци, наблюдавали огнените дискове в небесата над Германия, Норвегия и Холандия. Заради пламтящия им ореол пилотите ги наричат "фуу файтърс" (foo fighters) (от френски feu - огън).

Началото на екзотичните технологични разработки на германците се поставя още през 1919 г. в Берлин с основаването на езотеричното общество "Врил" (Vril Gesellschaft), известно също като Ложата на просветените. Основател е професор Карл Хаусхофер, директор на Института по геополитика към Мюнхенския университет. Негов ученик е Рудолф Хес - съмишленикът на Хитлер от зората на националсоциалистическото движение. Хаусхофер е чест посетител на Хитлер и Хес в затвора Ландсберг и дългите им дискусии там повлияли за окончателното формиране на идеологията на Хитлер. От геополитическите теории на Хаусхофер той заимства идеята за завземане на жизнено пространство, необходимо за развитието на "германската господстваща раса". Хаусхофер е въведен в окултизма от руския метафизик Гюрджиев. Когато бил военен аташе в Токио, Хаусхофер е изучавал Дзен-будизъм в тайното Общество на Зеления дракон, посветен е в тайните учения на тибетските лами и заема местото на починалия Дитрих Екарт като окултен наставник на Хитлер. Всред членовете на "Врил" са също Алфред Розенберг, Химлер и Гьоринг.

Обществото "Врил" съчетава политическите възгледи на Ордена на Илюминатите с индийския мистицизъм, теософията и Кабала. Името си получава от утопичния роман на англичанина сър Едуард Булър Литън "Врил - силата на идващата раса", публикуван през 1871 г. В него Литън описва подземна човешка цивилизация, технологично напреднала много повече от нас. Свръхчовеците са овладели мощната енергия врил, която ги е направила богоподобни. Литън описва двойнствената физично-духовна същност на енергията врил, която освен чудовищна унищожителна сила, придава телепатични, левитационни и лечителски способности на тези, които я владеят. Тази енергия се излъчва от Черното слънце - голямо кълбо от "първична материя", което се намира в центъра на нашата планета и дава светлина на подземните хора. То става емблема на новото общество и може да бъде видяно на много асирийски и вавилонски свещени места. В продължение на векове Черното слънце е било почитано като източник на неизчерпаема и невидима за човешкото око божествена вътрешна светлина с форма, подобна на германския рицарски кръст.

Членовете на обществото вярвали, че преди много хилядолетия цивилизацията, която сега обитава вътрешността на Земята, първоначално е живяла на повърхността. Водила е велика война с извънземна цивилизация и вследствие на нея се е пренесла във вътрешността на Земята. Светът - такъв, какъвто го познаваме - скоро ще се промени и "господарите" ще излязат на повърхността. Ако хората не успеят да овладеят силата врил, за да станат също "господари" и да се съюзят с подземните свръхчовеци, ще станат бъдещите "роби". Това овладяване трябва да стане посредством метод на вътрешната концентрация, аналогичен на методите от окултните учения на йезуитите и тибетския будизъм. Считало се, че този метод е наследен от древните атланти и правилното му приложение би трябвало да реактивира силата врил, която дреме във всеки ариец, за да може арийската раса да доминира над останалите. Според Литън подземната и арийската раса произлизат от едни и същи прародители. Сър Литън е бил посветен розенкройцер и поради това членовете на обществото Врил считали, че романът е всъщност езотерично откровение относно реални факти, изложено под формата на социално-утопична фантастика и насочено към тези, които имат способността да го проумеят.

Врил-енергията е била известна през вековете под много имена - наричана е още чи (или ци) от китайците, астрална светлина, оргон (оrgone), одическа сила, охас (оjas), прана от хиндуистите, йешод (yesod) в Кабала, негативна ентропия, квинтесенция и др. Тя наподобява енергията на нулевия вакуум в квантовата физика. Занимавала е умовете на магьосниците и алхимиците през вековете, като бива интерпретирана от Литън в светлината на окултното възраждане и научния прогрес от края на ХІХ в. За първи път терминът "врил" се употребява от Луи Жаколио (1837-1890 г.), френски консул в Калкута по времето на Втората империя, който описва използването на врил-енергия от сектата джайни в районите на Мисор и Гюджерат в Индия.

Един от най-големите за времето си ракетни експерти, сътрудникът на Вернер фон Браун д-р Вили Лей през 1947 г. разкрива пред света съществуването на обществото. Предполага се, че още през 20-те години "Врил" са успели да установят контакт с подземната човешка цивилизация, както и телепатична връзка с представители на извънземен разум, които посветили членовете на тайното общество в някои достижения на техния философски, културен и технологичен прогрес. Изглежда, че с тяхна помощ и в сътрудничество с някои от водещите германски учени (Рудолф Шрайвер, д-р Рихард Мите, Клаус Хабермол), както и италианеца д-р Джузепе Белуцо, членовете на "Врил" са първата група, направила опити за построяване на летящи чинии. Работата по конструирането им започва още през 1922 г. Летателните апарати на Врил са задвижвани от електромагнитния левитатор на инж. Шуман от Техническия университет в Мюнхен, използващ конвертора на свободна енергия на инж. Ханс Кьолер в съчетание с вълновия генератор на Ван Де Граф и вихровото динамо на Маркони за създаване на мощни въртящи се електромагнитни полета за преодоляване на гравитацията. Изпитанията често завършвали с катастрофи - машините излизали извън контрол, започвали да се клатушкат и въртят около оста си, губели височина и се разбивали на земята. Частно финансираната експериментална дейност получава официална подкрепа след 1933 г., когато нацистите идват на власт. Фюрерът приветства възможността да разчита на алтернативна енергия за осъществяване на плановете си за световно господство.

Зависимостта на германската промишленост от румънския петрол е ахилесовата пета на неговия режим, за което той много добре си дава сметка. През 1935 г. в СС е създаден технически отдел Е-ІV (Entwicklungsstelle 4) за разработване на алтернативни видове енергия, с експериментална база "Хаунебург" в Хаунетал, северозападна Германия. Различните разработки получават наименования JFM (JenseitsFlugMaschine), RFZ (RundFlugZeug), Haunebu и Vril. В работата участват конструкторските бюра на Хайнкел и Дорние. Добилите популярност всред съюзническите пилоти "фуу файтърс" всъщност били безпилотните прихващачи WNF Feuerball (огнено кълбо), задвижвани от конвенционални ракетни двигатели, а електростатичното им оръжие под формата на пламтящ ореол било съвсем нова разработка на Месершмит. Пламтящите дискове създавали дискомфорт на янките от ноември 1944 г. до края на войната, като свалили 415 бомбардировача, всеки с по пет до осем души екипаж.

Причините, поради които тези революционни идеи не са приложени в реален въздушен бой са няколко. Независимо от по-напредналата им технология в сравнение с конвенционалните самолети, германците не са успели да намерят полезна за войната функция на летящите чинии, освен евентуално за разузнаване. Авангардните машини страдали от недостатъците на всяка нова и неутвърдена технология. Мощните електромагнитни левитатори били трудни за управление и изисквали сложна навигационна система, каквато тогава все още не е била разработена. Летящите дискове значително отстъпвали по маневреност на обикновените самолети (Месершмит 109, Фоке-Вулф 190), като можели да завиват само на 22?, 45 и 90 градуса. Монтираните експериментални оръдия опасно дестабилизирали полета на машината и съответно точността на стрелба била незадоволителна. Поради това били премахнати, а на някои модели били заменени с картечници, от които нямало особена полза.

Независимо от тези недостатъци, към края на войната СС дали приоритет на Врил-разработките, защото чиниите можели да излитат и кацат без писта. Това обстоятелство било решаващо на фона на денонощните съюзнически бомбардировки, които правели тези маневри най-опасни за немските самолети, понеже летищата били сред най-приоритетните цели. За ускоряване на работата по усъвършенстване на новите машини СС преровили патентните бюра както в Германия, така и в цяла окупирана Европа. Всички инженери, способни да вземат участие в секретната програма, били принудени да го направят или направо арестувани - измежду тях са австриецът Виктор Шаубергер и румънецът Хенри Коанда. Широко бил използван робски труд за изграждане на подземни хангари и за производство на части за машините. Любопитно е, че дори министъра на въоръжението Алберт Шпеер не е бил информиран за какви цели осигурява работна ръка. Само на висши офицери от СС били известни и задграничните складови, производствени и експериментални бази на Райха.

През 1937-38 г. нацистите задълбочено изследват и Антарктика в търсене на мистериозната дупка около Южния полюс, която се счита за вход към подземния свят. Предполага се, че тук нацистите са установили контакт със "свръхчовеците", населяващи митичния Град на дъгата, като основали военна колония в Земята на кралица Мод, на която немците дават името Нова Швабия (Neu Schwabenland). Там била изградена база за подводници, а през 1942-43 г. концлагеристи изграждат и подземен комплекс в планината Мюлиг-Хофман (Muhlig-Hoffman), наречен База 211. Колонията има за цел укриване от войната на секретните врил-технологии и последващото тяхно разработване. Германски подводници често пътуват до Южна Америка и Антарктика. За разлика от "вълчите глутници" на адмирал Дьониц, пътуванията на тези подводници нямат агресивен характер и старателно избягвали срещи с други съдове. Германците също така разполагат метеорологични станции по необитаемите острови между края на Южна Америка и полярния континент. През 1942 г. в Украйна Службата на Общото СС за "Раси и преселение" RuSHA осигурява жени от арийски произход за нуждите на База 211. Подбрани са около 10 000 руси жени с добро телосложение между 17 и 24 г., както и 2500 войници от Вафен СС за постоянно заселване на военната колония. Предполага се, че през март 1945 г. последните товари с врил-технологии са евакуирани там. Две германски подводници, които края на войната сварва край бреговете на Аржентина, са заподозрени в обслужване на База 211. При предаването си на аржентинските власти, подводниците били празни, а екипажите им упорито отказват да разкрият местоназначенията си.

На 15 август 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман издава указ за събиране (ограбване) на материали, свързани с германските високи технологии. През март 1946 г. Военноморската комисия създава програма с кодовото название "Проект Кламер". Задачата е "доброназорното" депортиране на германски учени в САЩ. Въпреки значителния брой депортирани, става очевидно, че над 2000 учени и 4000 техници от Е-ІV "липсват", а цели 54 германски подводници са в неизвестност. Въпреки че официално ги класира като жертви на войната, Вашингтон знае, че те не могат просто да изчезнат и ги подозира като бегълци в База 211. Под прикритието на следвоенната пропаганда за разкриване на военнопрестъпници, САЩ планират южноамериканска версия на Проекта "Кламер".

Един боен кораб и един самолетоносач с общо 4700 души морски пехотинци, водени от адмирал Ричард Бърд, провеждат операция "Висок скок" по издирване на германските високи технологии, евакуирани в Антарктика. Конкретната задача е претърсване на Нова Швабия. Проведено е въздушно разузнаване с фото- и видеозаснемане, както и замервания с магнитометри за откриване на магнитни аномалии под леда. Самолетите се натъкнали на вражеската отбрана, тъй като войната съвсем не е приключила за автономната База 211. Скоро американците понасят огромен процент загуби на жива сила и техника, което принуждава адмирал Бърд да се завърне в Щатите много преди планирания срок на операцията. Наложено е "информационно затъмнение", тъй като Вашингтон няма намерение да разсекретява операцията независимо от резултата, а и загубата е неочаквана на фона на съвсем наскоро спечелената победа във войната.

Това е предисторията на съвременната уфология, разказана съвсем накратко. Статията няма претенции за всеобхватност и достоверност, тъй като ограбената от съюзниците документация, касаеща германските високи технологии, продължава да бъде крита от световната общественост и едва ли ще я видим някога. Каквато и да е обективната истина, предметът на дейност и достиженията на обществото "Врил" и до днес остават една от най-строго пазените тайни от господарите на Новия световен ред.

Автор Иво ГЕОРГИЕВ
сп.Усури

Изпрати публикацията по електронната поща


Тайните оръжия на Райха и алдебаранците  


Фашисткият възход и падение се радват на постоянен интерес, но все пак новост за нас беше, че и икономистите освен историците, скинарите и пацифистите взимат пряко отношение. Иде реч за стопанските идеи на Третия райх – прилагането им у нас беше подложено на обсъждане... Всъщност, в областта на обществения феномен много от тайните на могъщата хитлерова държава ще продължат да бъдат загадъчни. Не просто върху поколенията, чийто живот е бил подчинен или пък объркан от Фюрера, а май завинаги.

“Капсулата имала фашистки свастики...”
Ето нещо действително любопитно, спорно и шокиращо. Няколко книги. Един филм на БиБиСи. Една американска поредица. Едно неотречено, но потулено съобщение на Асошиейтед Прес.
Годината е 1994. Малко съобщение Асошиетед Пред звучи отвсякъде невероятно: американските ВВС са открили и прихванали летателен апарат, който се приводнил нейде по източното крайбрежие. Капсулата имала фашистки свастики, не изглеждала никак “очукана”, била оборудвана с животоподържащи системи… и две добре изглеждащи мъртви тела на борда, облечени в нацистки униформи!

Тогава работех в едно голямо радио и се обадихме на наш човек в Щатите да поразучи това-онова. Беше невъобразимо. Кореспонденцията идваше от световната информационна агенция, не от жълтата преса, но нови съобщения не последваха. Колегата ни там каза, че се чуло нещо подобно, но никой не може да даде никаква информация.
“Нацистката орбитална станция тежала 100 тона”
И се връщам към изследванията на английски и щатски телевизии в извадените на светло тайни архиви на Райха през 90-те години. Едно е да четеш хипотези, но съвсем друго е да видиш кадри и стари черно-бели снимки. Летяща чиния на фона на боен самолет и отворении врати на хангар, побиращ цепелини. Чертежи на електромагнитен междупланетен кораб с гравитационен двигател, кабини за спане, носещ в хангар няколко малки “чинии”. С прилежно нанесени данни: диаметър 25-30 м при височина в центъра над купола 9-10 м.; над 121 м и ок.70 м диаметър съответно за “Ханебио 3” /само в проект/ и “Ханебио 2” /изпитван – според документите/; развита скорост в земната атмосфера от 3200 възела в час. Или проектите за орбиталната станция “Машина Андромеда” с тегло 100 т, за която пише, че гравитационния двигател безпроблемно ще я издигне. Цялата тази “дейност” – с начало 1939 и непреставаща дори в самия край на войната през 1945 г.

Още смущаващи чувството за реалност данни, документи и снимки от архива на супер-секретния отдел SS-E4: разработки на летяща чиния и двигатели “Ханебио” и “Врил” /”Брюл”?/ в Пенемюнде /в чието небе много свидетелстващи офицери често виждали неиндефицирани летящи обекти с форма и вид – на които едва в последната от 50-те години на века един журналист, прелитащ над платото Рейниър, ще даде прословутото днес име/. Годината е 1943-а. В Пенемюнде текат разработки и изпитания на двигател “Врил 7”, предназначен за междупланетен кораб за полет до Алдебаран. Чинията с гигантски размери трябва да развива до 4022 км/ч., като вече са достигнати 1930 км/ч. в атмосферата. Паралелно се разработва лъчево оръдие, което пробива десетсантиметрова броня и дори се вижда на една снимка на летателен апарат пред хангар.

“Медиумите поддържали телепатична връзка с населени планети...”
По Коледа на същата година в Колберг се провежда тайна среща на Обществото “Туле”, на която се разисква “Опирация Алдебаран”. Медиумите Мария и Сибрун докладват за телепатична връзка с двете населени планети от тази звездна система, отстояща от Земята на 68 светлинни години. Говори се за тунел във времето и предадени телепатично иноземни технологии за строеж на кораба. През януари 1944-а Хитлер и Химлер на тайна среща дискутират именно полет дотам.

Говори се, че на дъното на Монзее в Горна Австрия е потопена една от “чиниите”. Но други – може би – са скрити в Антарктида в тайната немска база за НЛО в Швабенланд /Земята на Кралица Мадлен/. Две години след капитулацията, в един филм за войната, адмирал Бърд несловоохотливо говори за изчезването на 38 фашистки подводници, отклонени от Балтийския флот /снабдени с революционна система Валтер за въздух – способстваща за оставане под вода със седмици/. Победителите-съюзници организират потеря. Посоката е Антарктика. Адмиралите Бърд и Ууд отплуват с 4000 войници, самолетоносач, бойни кораби и поддръжка. И се връщат тихо и безславно след загуба на неизвестен брой самолети. Операцията е прекратена. Някъде в южния Атлантик ги е пресрещнал добре въоръжен враг, за който те не желаят да говорят. Дори години по-късно. С какво ги е разбил? Къде са отплувалите германски подводници? Какво са превозвали?

“В лагерите на смъртта се провеждали нечовешки генни експерименти...”
Ето това са – за мен – по-важните въпроси и темите, които търсят своите разяснения, твърдо разобличаване или потвърждение и днес. Ясно е, че германската военна машина, вдъхновена от тайните общества и /евентуално/ търсените “висши” познания, е провеждала експедиции в Тибет, Кашмир, към двата полюса /водени от известни тогава специалисти като Едмонд Кис и шведа Свен Хедин/. Говорело се е за срещи с пратеници на други светове, за “посещения” в древността и новоустановени телепатични контакти. Въпреки че заводите за тежка вода в Скандинавия са унищожени от Съпротивата, Хитлер до последно е крещял в речите си, че “ще подпалим света”. За другите “светове” пък се е разисквало в тези тайни общности и мистични кръгове /най-вече “Туле” и “Врил”/. Какво е имал той и учените му. Към какви оръжия и машини са се стремели учените му – извън нечовешките генно-расови и евгенистични експерименти в концлагерите?

Боя се, че никога няма да узнаем. Подозирам обаче, че историята на “Уфологията” трябва да започва не от Розуел, а от Пенемюнде, двайсетина години по-рано. Независимо дали Вернер Фон Браун – който даде тласък на американската ракетна програма, вече отвъд Океана, - е черпел проекти и технология от иноземци. Независимо дали “Стелт”-а е човешко творение или “повторение” на пленена “чиния” /или доброволно предадена?/… Но по времето на Втората световна война германците не само са искали, те са и имали нещо, което не се побира в канона на елементарното отрицание. А има вероятност никога да не узнаем истината, тъкмо защото не е измислена.

Американските ВВС са открили и прихванали летателен апарат, който се приводнил нейде по източното крайбрежие. Капсулата имала фашистки свастики, не изглеждала никак “очукана”, била оборудвана с животоподържащи системи… и имало две добре изглеждащи мъртви тела, облечени в нацистки униформи!

“Врил 7” бил предназначен за междупланетен кораб за полет до Алдебаран. Чинията с гигантски размери трябвало да развива до 4022 км/ч., като вече са достигнати 1930 км/ч. в атмосферата. Паралелно се разработвало лъчево оръдие, което пробива 10-сантиметрова броня и дори се вижда на една снимка на летателен апарат пред хангар.


ХИТЛЕР, ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА И ШАМБАЛА

на книга: “Окултната магия на Третия Райх”
Време беше за такава книга и още по-хубавото е, че е написана от руснак. Дебелото томче открива много любопитни тайни: окултните общества във фашистка Германия между двете войни и истинските водачи-адепти, които май наистина са стояли в дъното на чудовищната експанзия, разразила се сетне. “Арманеншафт” на Гвидо фон Лист, “Германенорден” на барон Зеботендорф, “Златна заря” на Самуел Мейтерс, “Туле” и “Врил” – в които Карл Хаусхофер играе голяма но невидима на “повърхността” роля… - мистичните общества, наели се да възкресят величието и властта на тевтонската сила, нордическите богове, арийското превъзходство. Да открият Шамбала, да се въоръжат с древните знания за да изковат съвременните оръжия, да достигнат… Алдебаран, където живеят Боговете, посетили навремето Вавилон, Шумер и Акад. Или да докажат /дочакат?/ теорията на Хербигер за съществуването тук на земята на вход към отвъдния свят, откъдето ще се завърнат “великите непознати”, които ще помогнат на… арийците да наложат волята, традициите и чистотата на расата над Света.

А националсоциализмът на върхушката около Адолф Шикългрубер се е оказал удобното средство за постигането на всичко преднарчетано (ИК “Персей”).

на кино: “Крахът на Третия Райх”
Тук няма нищо паранормално. Има само ужас и витаеща смърт. Има предопределеност и невъобразима маниакална обреченост. Майки тровят децата си, офицери се самоубиват…, само Фюрерът вярва, че някакви дивизии ще се върнат към Берлин в необходимото време и ще изтласкат съюзниците. Липсват налудничавите /но реални от ония дни/ закани, че “ще подпалим света”; липсват намеци за атомно или водородно оръжие, за летящи чинии, в полезрението ни не се мяркат закачулени адепти и арийски мистици – вещаещи стария нов ред под върховенството на Один, Тор и другите нордически богове. Напротив – Ева Браун подготвя сватбата им…, малко преди да се самоубият и те и есесовците да изпълнят заповедта да запалят телата им после.
Това е филмът на Хиршбигел – едно действително спорно и разтърсващо изследване в трудно обяснимите /и днес/ дебри на съзнанието, мотивацията, вътрешния свят на фашистките водачи в последните им дни. Той също е част от мозайката. Добавям фантастичната игра на Бруно Ганц (“Про Филмс”).

Автор Емил БРАТАНОВ
сп. Усури

още по темата:
ДИСКОЛЕТЫ - Летающее крыло вертикального взлета
Flying Wing of Vertical Takeoff and Landing (FWVTL)

Изпрати публикацията по електронната поща


Преразказ с (липса на) елементи на разсъждение  

Това е оригиналният текст, публикуван в pishtov.com на 21.06.2006:
Пистолетът Kel-Тec PF-9 е развитие на компактния и удачен Kel-Tec P-11, като за разлика от своя предшественик може да използва и +Р муниции. Конструкторът Джордж Келгрен преработил своята собствена конструкция от 1994 година с цел оптимизация на новото оръжие за ежедневно скрито носене и повишаване на неговата универсалност. Показан за първи път на широката публика в края на 2005 година, Kel-Тec PF-9 е един от най-леките и “плоски” пистолети калибър 9х19мм Para - ширината му е само 22 мм.
Автоматиката на Kel-Тec PF-9 действа по принципа на използване отката при къс ход на цевта по схемата на Браунинг, като заключването се осъществява между патронника на цевта и прозорчето за изхвърляне на гилзите. Ударно-спускателният механизъм е само с двойно действие - самовзводен за всеки изстрел, това е и причина оръжието да няма неавтоматичен предпазител. Рамата на пистолета е изработена от удароустойчив полимер, а вложките за направление на затвора са изработени от стомана. Пълнителят е едноредов с вместимост 7 патрона, ключалката е разположена в основата на спусковата скоба. Рамата на пистолета под цевта има формата на интегрална направляваща за поставяне на тактическо фенерче или лазерен целеуказател.

а това е преразказа на вестник "Атака" в бр. 234 от 11.07.2006:
Един от най-леките и плоски пистолети на американската фирма Кел-Тек е модел PF-9. Това изключително оръжие е създадено от Джордж Келгрен, който преработва конструкцията от 2004 г. с цел оптимизация . Истината е, че Кел-Тек PF-9 е едно същинско предизвикателство за нежния пол с миниатюрните си размери, лесната експлоатация и прецизната точност на изстрела.
Пистолетът е калибър 9х19мм Para - ширина 22мм. Автоматиката му действа по схемата на Браунинг, като заключването се осъществява между патронника на цевта и прозорчето за изхвърляне на гилзите. Ударно-спускателният механизъм е само с двойно действие. Пълнителят е едноредов с вместимост от седем патрона, а рамата е изработена от удароустойчив полимер.
Пистолетът е универсален и подходящ за "скрито носене", което го прави идеално второ оръжие. Но ако, все пак, нямате намерение да кръстосвате улиците в пълно бойно снаряжение, спокойно можете да го използвате като основно средство за самозащита.
Специално за силния пол PF-9 предлага допълнителна екстра на рамата, където можете да поставите тактическо фенерче, или лазерен целеуказател.
Елегантен дизайн и компактност, съчетани с калибър 9х19, правят Кел-Тек PF-9 достоен конкурент на наложилите се световно известни марки.

"Атакуващият" неназован журналист явно е искал да представи материала като свой и вместо да цитира коректно и колегиално източника си (в случая pishtov.com) е преразказал, с леки размествания на думите, прочетеното за моделите на Kel-Tec в интернет сайта ми.
Недостатъчната му компетентност обаче, го е подвела да напише кандидат-гимназисткия бисер
"Пистолетът е калибър 9х19мм Para - ширина 22мм."

_________

По подобен начин е копи-пейснат и материала ми за "Белтраме" в следващият брой 235 на вестника в статията "Плащаме за нож, купуваме тайна".
_________

Сега разбирам защо, съвсем предвидливо, вестник "Атака" не е сред тези, които са подписали Етичния кодекс на българските медии.

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.