- BlueGunBlog -

Вечният каубой на българското кино Джоко Росич получи наградата "Златен век" на Министерство на културата. Вежди Рашидов му връчи отличието заради огромния му принос към родната кинематография. Росич, който след няколко дни ще навърши 78 години, се сдоби от министъра и с японски нож. Актьорът, който е популярен със страстта си към оръжията, го откупи с монета от 1 лев, както се прави според поверието. още...

Прочутото ножче с много сгъваеми приспособления се оказа не швейцарско, а римско изобретение. Далечният предшественик на офицерското джобно ножче от страната на Вилхелм Тел е експонат на изложба от гръцко-римската епоха в музея „Фицуилям" (Fitzwilliam Museum) в Кеймбридж. То е открито още преди двадесетина години в Средиземноморието и се състои от 6 части, които се прибират в дръжката: лъжица, вилица, ножче, клечка за зъби, шило и кука с неизвестно предназначение (за вадене на охлюви, или костен мозък или нещо подобно). Във всеки случай римското комбинирано ножче за разлика от швейцарското си пра-пра-пра-внуче е имало очевидно изцяло кулинарно приложение. Вероятно е било собственост на човек, който е пътувал често и надалеч. Според археолозите джаджата е произведена около 200 години след Христа. С това римското ножче е 1700 години по-старо от швейцарското, което е изобретено през 1897 г.

Отбелязвам последният проект на сопотския майстор Евгени Димов - "Нож с Дракон" (клас "Аристократ").
Проектът е концептуален и представлява окомплектован гравиран нож с гравирани кутия и принадлежности за поддръжка на острието и ръкохватката.
Техническа информация и характеристика на материалите за целия комплект:
* Нож: обща дължина 210 mm;
* Острие: 100 mm, стомана 440C (54т. HRC), позлатена (22к) метало-гравюра;
* Дръжка:ергономична, материал - дива круша, миниатюрна дърворезба, инкрустации сребро, гравирани нитове, скулптиран дракон, апликации сребро;
* Кутия: 300х100х65 mm, орех, ажурна дърворезба - келтска орнаментика, инкрустации сребро;
* Заточващ масат - на фирма Gesser (60т HRC), частично хромиран, позлата на върха (22к), ръкохватка орех, с дърворезба, протектор - месинг , покрит с естествена кожа ( Телешки юфт);
* Tечност за периодично подхранване на дървената ръкохватка в шишенце от кафяво стъкло и капачка от корк и орех с дърворезба;
* Четчица за обмазване на дръжката орех, месинг, дърворезба.
Изделието е съпроводено със сертификат за произход и уникалност.
Въпреки футуристичната дръжка и скулптирания дракон, ножът е изключително удобен.

От архива: Съвременно авторско хладно художествено оръжие

Наскоро бе представен на ценителите друг нож с необичайна форма на японския дизайнер на ножове Коджи Хара (Koji Hara). Творчеството му привлече вниманието в началото на миналия месец с изработката на на нож-патладжан. Новата приумица е сгъваем нож "Бамбук", който по-лесно може да се използва по предназначение със 6-сантиметровото си острие, както и с липсата на лесно чупливи декоративни детайли. Оригиналният стил на ножа, изцяло изработен от неръждаема стомана, производство на "Kowry-y", точно имитира с формата си стеблата на бамбук. А умело структурираната ръкохватка с прецизно обработената си повърхност е като бамбук, дори и на допир.

Отличителна черта на този модел е липсата на механизъм за отваряне и блокиране на острието. Ножът може се разгърне чрез натискане на специален издатък, който играе ролята на фиксатор и чрез завъртане на острието 180 градуса. Общата дължина на ножа разтворен е 14 cm, теглото му е 60 грама. Ножът се предлага в оригинален калъф от кафява кожа. Липсата на украшения, както и ограничената му функционалност, съчетани обаче с уникален дизайн, ще струва колекционерите не много скъпо - цената на ножа "Бамбук" в Щатите е $400.

Убийствата, извършени с нож, в повечето случай не са планирани, случват се в момент на афект. Маниаци, които отнемат човешки живот с предварителен план с точки на действие, почти никога не използват нож, а пистолет, отрова или тежки предмети, като чук, например убийците, използвали нож, рядко успяват да прикрият следите си. Полицаите стигат сравнително лесно до извършителя. Поради липсата на плановост, ако имат защитна реакция, тя обикновено се изразява в мълчане.
Според психолозите младежите, въоръжени с нож, не изпитват сантиментална или маниакална привързаност към оръжието си. Ножът ако е малък и сгъваем, до много по-голяма степен е атрибут на страха, а не на агресията. Нещата са различни, ако ножът е голям, с инкрустации и добре поддържан. Тогава той е атрибут на агресията. Такива са боксовете и веригите. Според криминалните психолози в последните години все повече млади хора препасват ножове.
Тошко Тодоров, криминален психолог: "Това са хора, които за да тръгнат въоръжени на дискотека, на клуб, или на каквото и да било, допускат, че може да използват това оръжие. Вероятно допускат и че не могат да се справят без него. Затова смятам, че това са хора, които в младежката си възраст - ранна или по-късна - все още имат проблеми с това да могат да заявят и отстоят позицията си." още от bnt.bg...

С кръв и сланина закалявали стоманата на ножовете някога. Така остриетата придобивали не само твърдост, но и достатъчна еластичност, твърди известният пловдивски майстор Кирил Коликов. Неговият учител бай Димитър Димитров му разказвал легенди за това как са разсичали домашни животни с нагрят до червено дълъг нож, за да се получи добра закалка. Тайната е във високото съдържание в кръвта на белтъци (албумин, гамаглобулин и фибриноген), захариди, липиди и редица нискомолекулни органични и неорганични съединения, които при контакт с желязното острие облагородяват повърхностния му слой и подобряват неговата устойчивост. Сланината пък забавя отдаването на топлината на загрятото желязо, а при подходящо съдържание на въглерод и други легиращи добавки допринася за по-добро закаляване. Тази технология отдавна вече не се практикува, но днешните майстори-ножари не престават да правят експерименти, за да не забравят традициите на своите предшественици. Ножарството е един от най-трудоемките занаяти. За да се изработи хубав нож са необходими над 160 различни технологични операции, свързани с механична и термообработка на стомана, дърво, кост, седеф и цветни метали. В миналото ножарският занаят е наричан калъччийство или бучакчийство.

Изследователите на националните ни традиции в областта на художествените занаяти класифицират българските ножове в няколко групи в зависимост от прякото им предназначение: женски ножове, наричани кундрета или пъпни ножчета, ергенски ножове, домакински ножове, овчарски ножове, ловни ножове, ками и ятагани.

Що е то кундре? Това е сгъваемо късо ножче със закривено острие, което в задната си част има халка. Нашите прабаби ги носели вързани на шарен шнур, пуснат в страничната цепка на фустата. Служели главно за битови цели и по-рядко за самоотбрана. Наричали са ги още пъпни ножчета, защото с тях рязали пъпа на новороденото.

Ергенският нож бил най-елегантният от всички. Блестял с украсена дръжка и тънко 15-20-сантиметрово острие. Бащите купували такъв нож на синовете си, когато считали, че са навлезли въз възраст за женене. Ергенският нож придавал самочувствие и затова бил най-шарен. По острието нанасяли геометрични или други декоративни елементи. Чирените изработвали от кост или орехово дърво и върху тях нанасяли инкрустации и апликации от метал, кост и седеф.

Домакинските ножове не се украсявали богато, но майсторите държали на високото качество на материалите за острието и дръжката. Кокалената, пластмасовата и металната дръжка не били за предпочитане. При допир с мазнини и кръв те не осигурявали добро сцепление с ръката. Най-добре за тази цел пасвали дръжките от орехово дърво. Те попивали мазнините и с тях се работело надеждно.

Наричали овчарските ножове каракулаци. Приличали на ориенталските ятагани - с лека извивка напред на острието, дълго 30-50 см. Често чирените на дръжката им се разтваряли назад, образувайки уши.

Най-мъчни за изработка били ловните ножове. Освен с висока функционалност те се отличавали и с богата орнаментна украса по дръжката, острието и канията. Обикновено изработвали каниите от естествена кожа. Украсявали ги чрез щамповане с нагорещени метални форми.

Ножът на Рамбо съществува само във филма за легендарния екшън герой. В нито една американска десантна част няма подобно хладно оръжие. Бойният нож на Силвестър Сталоун от кинопоредицата "Рамбо" бе създаден по-скоро за външни ефекти, отколкото от съображения за ефикасност. Затова и животът му бе толкова кратък Малцина знаят, че само месеци след първите прожекции на филма пазарът бе залят със страховити извити ножове. Краищата им бяха назъбени, остриетата - масивни, а кухите ръкохватки - пълни с компаси, кукички за риба, корди, кибритени клечки, лупи и други дребни предмети за оцеляване в джунглата.
Сега тези ножове предизвикват усмивка, считат ги за екзотика, лишена от функционалност и удобство. Днес на бойния нож се гледа като на спомагателно оръжие и помощно средство в критични ситуации, което трябва да е многофункционално, леко и здраво, да не предизвиква демаскиращи отблясъци, да гарантира добро сцепление на дланта с ръкохватката и удобно да се закрепва към тялото или към бойната екипировка.

Защо прочутият нож на Рамбо се харесва само в киното?
Първо, защото размерите му го правят рядко неудобен за носене. Във филма това не се забелязва. Но практиката е показала, че с такова чудо в гората не можеш да изминеш и километър. Рамбоножът повече ще пречи, отколкото ще помага.
Второ, кухата ръкохватка е добра идея, в екстремни ситуации една корда може наистина да ти спаси живота. Такъв нож обаче е много нестабилен и уязвим. При него острието свършва някъде в средата на ръкохватката, а не продължава до края. Ето защо при по-силен удар дръжката му като нищо ще се счупи точно там.
Трето, лъскавата стомана на острието по-скоро демаскира, отколкото върши някаква полезна работа.

Днес остриетата на съвременните бойни ножове се изработват от висококачествена закалена стомана, обикновено марка 440 С. А за да не блести издайнически на слънцето, върху нея задължително се нанася черно тефлоново покритие. Ръкохватките пък не са кухи и се изработват от здрави електроизолиращи полимери. Към някои от тях се монтират закалени конуси и пирамидки за чупене на стъкла. Формата на остриетата е различна, всичко зависи от предназначението на ножа.
Парашутистите например предпочитат сгъваемите бързоотварящи се ножове, в които липсват остри върхове. Те се комбинират със специални шила за разплитане на въжета, накрайници за чупене на стъкла и приспособления за бързо рязане на оплетени въжета при аварийни ситуации. Лидер в производството на такива ножове е Eikchorn Solingen.
Командосите пък се въоръжават с ножове с частично назъбени остриета и електроизолиращи ръкохватки. При тях обикновено е назъбена горната страна на острието, а в основата му се оставя заоблен участък за опиране на палеца.
Разнообразните задачи на специалните части налагат и използване на ками. Двустранно заострените ножове са особено подходящи за хвърляне и забиване от разстояние. Най-добри ножове за специалните части прави американската SOG.
Български фирми също се пробваха в бизнеса с бойни ножове с универсално предназначение. Ножът на "Арсенал" е с куха метална ръкохватка, но въпреки това е доста тежък. Изработва се главно като сувенир.
Интересен е ножът на "ВСК-Кентавър", чийто дизайн наподобява KA-BAR - любимеца на американските морски пехотинци. Острието на българския нож значително превъзхожда по качество стоманата на американския си събрат и не му отстъпва по тегло и функционалност.

От архива: Ножът на Рамбо се превърна в легенда

Майсторите на хладни оръжия не са хладни хора и понякога се поддават на чувството си за хумор. Дори и да са потомци на самураите. От април на пазара за хладно оръжие се появи сгъваем нож-патладжан (Egg Plant) на японския дизайнер Коджи Хара (Koji Hara). Този нож-талисман е с дръжка, украсени с жълта и рядка черно-лилава седефена мида. Предложението на автора е ножът да се носи на верижка на врата.

Необичайни са и формата на острието, както и принципа на неговото отваряне - трапецовидното, остро като бръснач острие се разгръща чрез натискане на стоманеното ухо, на което е прикачена верижката. Дължината на острието на ножа-патладжан е 2,54 cm а общата му дължина е 7,7 cm при тегло 28 грама. Въпреки своя малък размер, както и непригодността му за рутинна употреба, ножът е евтин - цената му в САЩ е 475 долара.

Джери Корбит (Jerry Corbit) е известен сред дизайнерите на хладно оръжие като създател на много скъпи ножове, изкусно украсени с рисунки и гравюри на исторически теми. В новият си нож "Arthur & Merlin" авторът е бил вдъхновен от древната британска легенда за крал Артур и неговият магьосник Мерлин. Неголемият сгъваем нож (обща дължина разгърнат - 21 cм, дължина на острието - 8,25 см, тегло - 220 гр.) е създаден в продължение на няколко месеца.
Заедно с автора, над ножа са работили трима от известните специалисти в света - първият подготвил острието от дамаска стомана (Робърт Егерлинг), вторият създал уникални исторически гравюри върху златната дръжка (Йон Робин) и третият (Брус Шоу) инкрустирал ножа с перли и рубини. Освен скъпоценните метали в производството на ножове са били използвани титан, мед и неръждаема стомана. С появяването си тези дни в продажба, ножът "Артур и Мерлин" се превърна в един от най-скъпите съвременни американски ножове с цена от 4900 долара.

Германската фирма Böker e известна с високото качество и поносимите цени на произвежданите ножове. Продукцията в новия каталог за 2009 год. не прави изключение от това правило. Ножовете се произвеждат в Солинген, Германия, а също и в Арболито, Аржентина - известна с традиционно добро качество на ножовете произвеждани за региона. Бокер има още две подразделения - Бокер Плюс, която се занимава предимно с военно ориентиран дизайн и Магнум - произвеждащи предимно сгъваеми ножове, разпространени в Северна Америка. Типичен пример за Плюс дизайн е модела Ескрима, произвеждан от 440С неръждаема стомана и рекламиран като "Боен Нож".

Друг интересен модел е колекционерският ЛЕО Дамасков III сгъваем нож, който се изработва от стоманата, събрана от оръдейните цеви на немските танкове "Леопард". Ножът е с изключително качество - острието му се кове ръчно от 300 слоя стомана, произведени са само 999 екземпляра и струва в САЩ около $800.

Традицията на фирмата да изработва специалните си ножове от оръдейна стомана продължава с модела Еврофайтер, кован от цевта на Маузер БК 27 - оръдие, използвано от Германия през Втората световна война. Известна репродукция е също така и "Швейцарският кинжал", кован също ръчно от 300 слоя стомана от цевите на танковете Леопард. Ножът е всъщност точно копие на известен модел есесовски кинжал, като единствената разлика е, че няма фашистките маркировки по него.

Преценете сами: "Швейцарският кинжал" е в ляво, а есесовският - в дясно:
















"Добре де" - ще кажат някои, "Какво общо има заглавието на темата с фирма, която прави ножове?" Общото е, че освен специализирани и екзотични ножове, Бокер правят и извънредно популярните на Запад ножове Калашников.

Ножът пак е изработен от екзотичната оръдейна стомана ЛЕО III, а дизайнът включва елементи от оригиналния АК-47. Интересна особеност е, че макар тази линия ножове да са обозначени като 47, предполагащо роднинската линия с известният АК-47, формата на ножа наподобява руският байонетен нож на АКМ, форма която е асоциирана с по-новия руски автомат. Дамасковият модел носи подписа на Михаил Калашников, а колекционерският модел има полирано острие с номера от 0001 до 2003. Цените варират между $750 и $220.

Разбира се, Бокер произвеждат и по евтини ножове от линията "Калашников" - моделите 74. Характерното за тези ножове, което е доста ценено специално в САЩ е, че макар производителят да не ги квалифицира като "автоматични" модели, пружината подпомагаща отварянето на ножа е извънредно силна и е изключено ножа да не се отвори напълно или заключи при отваряне - проблем, често срещан при сгъваемите ножове, дори и при моделите на известни и скъпи фирми. Още веднъж, легендарната надеждност на АК, този път изпълнена от германци. Дръжката е от пластмаса, която е набраздена по начин, разрешаващ сигурен захват, дори и с мокра ръка или с ръкавица. Острието е произведено от AUS8 неръждаема стомана. Цената на тези ножове варира около $50.

Бокер са помислили и за всички нас, останалите, които си използваме сгъваемите ножчета, за да си острим моливите и да си режем мезетата по излети. На сайта им ще намерите и "скъпи" дамаскови чекийки от по $30-$60 и по-евтини модификации от 440 неръждаема стомана, които биха Ви свършили чудесна работа всеки път, когато не си въобразявате, че побеждавате десет маскирани нападателя, въоръжен единствено с нож в ръка.

Режисьорът на шекспировия театър „Глобус“ в Лондон се е срещнал с ръководството на градската полиция, която смята, че постановката „Ромео и Жулиета“ прославя ...жестокостта и насилието. Театърът планира серия от безплатни спектакли, които трябва да бъдат гледани от 10 хиляди ученици. В написаната през ХVІ век творба се разказва за една от най-кървавите войни, изразявайки се на съвременен език, между младежки групировки. В резултат на враждата между клановете Капулети и Монтеки биват убити трима души, а главната героиня Жулиета в края на пиесата се самоубива с ножа на Ромео. Проблемът с класическото произведение получи голям отзвук. В британските медии се появиха статии, а по телевизията се състояха дискусии. Режисьорът Бил Бакхърст покани в театъра редица висши полицейски служители, за да обсъди с тях опасенията относно това, че постановката може да увеличи престъпленията с хладно оръжие. Във Великобритания този проблем е придобил сериозна острота. През май миналата година полицията започна целева програма за борба с този вид престъпност и с разпространената практика сред младежта да носи ножове. Режисьорът заяви, че няма да променя сериозно текста на пиесата, за да заглуши темата за насилието. Но неговият колега Катрин Грейс сподели, че младежите могат да направят паралел между пиесата и реалността, с която се сблъскват на улиците. „Става дума за собствената отговорност и разбирането, че ножовете имат най-непосредствено отношение към живота на много лондонски тинейджъри. Подобни сцени не трябва да бъдат показвани в пиесата“, каза тя. Статистиката сочи, че на всеки 50 минути в Лондон се извършва престъпление с използването на хладно оръжие.

Съвременно авторско хладно художествено оръжие 1

Христо Тенджерков е единственият майстор оръжейник на Самоводската чаршия във Велико Търново. Повече от 20 години в малката си схлупена работилница, която му служи едновременно и за дюкян, той майстори красиви, но и смъртоносно опасни хладни оръжия: от обикновени ножове и ками до хайдушки саби и самурайски мечове. Днес, въпреки навъртените 70 години, старият майстор не мисли да се дава на по-младите.
Преди да се захване с майсторлъка на ножове Христо Тенджерков е работил 15 години като стругар във Военноремонтния завод „Ивайло" в старата столица. Има 20 рационализации, одобрени в Министерството на отбраната. Една от тях е за преобразуване на тежката гаубица и превозването є от конски впряг на камион.
През 1974 г. Христо напуска военния завод и постъпва като сержант във военното училище във Велико Търново. Назначен е за началник на химическия полигон към стрелковия комплекс на учебното заведение. Именно тук, докато е под пагон, става случката, която преобръща живота на бившия стругар.
„Един ден ме повикаха при тогавашния началник на училището ген. Станимиров. Той ми каза, че аз и още двама сме избрани да изработим копия на сабята и камата на Васил Левски.
Предстоеше официалното откриване на военното училище, на което щеше да присъства и тогавашният министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Та ръководството на училището искаше да го зарадва, като му подари тези два безценни сувенира. То хубаво, обаче аз никога не бях виждал оръжията на Апостола и не знаех как изглеждат. Опитах се да кажа това на генерала, но той ме прекъсна: „Тръгвайте още днес по музеите. Правете, струвайте, но сте длъжни да изпълните заповедта!" Дълго време с двамата ми колеги обикаляхме по музеите из цялата страна, но нищо. Накрая в Къкринското ханче открих това, което ми трябваше - една снимка на двете оръжия на Апостола. Оттам нататък беше лесно. В дадения ми от генерала срок сабята и камата бяха направени. Джуров много харесал подаръка. Така започна всичко. След това започнаха да валят поръчки от различни шефове на заводи и различни учреждения да им правя копия от оръжията на Левски. Повечето бяха за подаръци на видни партийни велможи и чуждестранни делегации от братските по онова време социалистически страни. На никого не съм отказал и никого не съм върнал. Току-що бях навлязъл в един нов занаят и неговото овладяване ми беше страшно интересно. Работеше ми се много", връща се в спомените си старият оръжейник.
След като през 1988 г. се пенсионира, Тенджерков започнал работа в ножарската фабрика във Велико Търново. Правел ножове сувенири за ширпотреба. Именно шефът на фабриката го насочил към Самоводската чаршия.
„По онова време там работеше един бай Жоро Точиларя, но той вече беше много стар. Попитаха ме искам ли да го заместя в дюкяна и аз се съгласих", спомня си ножарят. До 1989 г. майсторите на Самоводската чаршия са на държавна заплата. Произвежданата от тях стока пък се продава в специално магазинче. След демократичните промени обаче за занаятчиите настъпват тежки дни. Те са принудени сами да си изкарват хляба. На всичкото отгоре трябва да плащат и наем за дюкяните си. Някои не издържат да работят в новата пазарна икономика и напускат. Бай Христо обаче остава и започва да се приспособява към новите условия. Разширил асортимента на предлаганите артикули. Започнал да търси постоянни клиенти.
„Ножовете са много видове в зависимост от предназначението и функцията си. Всеки си иска своя майсторлък при направата му. Ножът за рязане на хляб се различава от ножа за клане на добитък например. Вторият е по-тънък с остър връх и трябва да има специален канал, по който да изтича кръвта на животното, като го мушнеш. Друг вид нож е този за дране на заклано животно. Той пък е къс, дебел и здрав. Трябва да има добър захват, за да не се изплъзне от ръцете и да причини инцидент. Туристическият нож пък е голям, широк и масивен. Той трябва да е многофункционален, за да може да се използва както за рязане на клони и храсталаци, така и за рязане на пържоли", открехва тайните си майсторът. В колекцията си бай Христо има не само свои съвременни, но и много стари експонати. Сред тях е и един уникален нож - малък с извито острие. Виждайки недоумяващия ми поглед, майсторът се засмива. „Досега никой от посетителите не е отгатнал за какво е служил този крив нож. А отговорът е много прост - за изгребване на тикви. Днес, като сцепят суровата тиква, бабите изгребват сърцевината и с метална лъжица. Преди обаче, когато не е имало метални лъжици, се е използвал специален нож за това."
Освен ножовете и камите Христо Тенджерков с лекота се справя с изработката и на по-сложните хладни оръжия, каквито са сабите и мечовете. Преди години майсторът видял в някаква книжка снимка на самурайски меч. Като на майтап опитал да го изработи и взело, че се получило. Оттогава самурайските мечове са негова запазена марка.
Преди няколко години при едно от посещенията си във Велико Търново президентът Георги Първанов минал през Самоводската чаршия, отбил се в работилницата на стария ножар и си купил от него сабята на Васил Левски. Няколко седмици по-късно бай Христо изненадващо получил по куриер пратка, на която се виждало клеймото на президентството. Оказало се, че това е кутия, в която лежало копие на меча на хан Кубрат. Владетелският меч бил специалния подарък от държавния глава за търновския майстор.

Докато повечето майки правят всичко възможно децата им да не виждат и докосват опасни предмети, Анджелина Джоли има други възпитателни методи.
Актрисата, обявена за "най-красивата жива жена на планетата", купи нож на 6-годишния си осиновен син Мадокс. Според звездата от „Лара Крофт“ по този начин роденото в Камбоджа хлапе ще се научи на опасността и отговорността да имаш нож.
„Заведохме го в специален магазин. Говорили сме си за самураите и за идеята как да защитаваш някого е хубаво нещо. Говорили сме си за всичко“, споделя Анджелина пред списание „W“.
Оказва се, че купуването на нож е традиция в нейното семейство. Майка й Маршелин Бертранд я завела в магазин за ножове когато била на 11 години. Естествено, Анджи няма да остави ножа в сина си, "все пак това не е детска играчка". За нея е важен актът на купуване и че малкият е запознат с факта, че "с оръжията шега не бива".

Британската футболна звезда Дейвид Бекъм призова младите си сънародници да не използват ножове, след като напоследък вълна от престъпления, извършени с хладно оръжие, разтревожи страната.
33-годишният футболист отправи този призив заедно с вратаря на националния отбор по футбол Дейвид Джеймс и защитника Рио Фърдинанд. Бекъм разказа как когато е бил на 13 години братът на един от най-добрите му приятели е бил намушкан с нож по време на свада и останал парализиран.
"Никой не иска да усети ужаса, изживян от моя приятел и неговото семейство. Ние трябва да подкрепим тази кампания", заяви играчът на пресконференция в хотел във Уотфорд, северозападно от Лондон, където се намира заедно с английския екип. "Ние имаме глас, който младите слушат. Нещастие е, че престъпленията с хладно оръжие са част от съвременния живот, култура и ето защо ние искаме да се намесим, за да се промени това", заяви още футболистът.