- BlueGunBlog -

Христо Тенджерков е единственият майстор оръжейник на Самоводската чаршия във Велико Търново. Повече от 20 години в малката си схлупена работилница, която му служи едновременно и за дюкян, той майстори красиви, но и смъртоносно опасни хладни оръжия: от обикновени ножове и ками до хайдушки саби и самурайски мечове. Днес, въпреки навъртените 70 години, старият майстор не мисли да се дава на по-младите.
Преди да се захване с майсторлъка на ножове Христо Тенджерков е работил 15 години като стругар във Военноремонтния завод „Ивайло" в старата столица. Има 20 рационализации, одобрени в Министерството на отбраната. Една от тях е за преобразуване на тежката гаубица и превозването є от конски впряг на камион.
През 1974 г. Христо напуска военния завод и постъпва като сержант във военното училище във Велико Търново. Назначен е за началник на химическия полигон към стрелковия комплекс на учебното заведение. Именно тук, докато е под пагон, става случката, която преобръща живота на бившия стругар.
„Един ден ме повикаха при тогавашния началник на училището ген. Станимиров. Той ми каза, че аз и още двама сме избрани да изработим копия на сабята и камата на Васил Левски.
Предстоеше официалното откриване на военното училище, на което щеше да присъства и тогавашният министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Та ръководството на училището искаше да го зарадва, като му подари тези два безценни сувенира. То хубаво, обаче аз никога не бях виждал оръжията на Апостола и не знаех как изглеждат. Опитах се да кажа това на генерала, но той ме прекъсна: „Тръгвайте още днес по музеите. Правете, струвайте, но сте длъжни да изпълните заповедта!" Дълго време с двамата ми колеги обикаляхме по музеите из цялата страна, но нищо. Накрая в Къкринското ханче открих това, което ми трябваше - една снимка на двете оръжия на Апостола. Оттам нататък беше лесно. В дадения ми от генерала срок сабята и камата бяха направени. Джуров много харесал подаръка. Така започна всичко. След това започнаха да валят поръчки от различни шефове на заводи и различни учреждения да им правя копия от оръжията на Левски. Повечето бяха за подаръци на видни партийни велможи и чуждестранни делегации от братските по онова време социалистически страни. На никого не съм отказал и никого не съм върнал. Току-що бях навлязъл в един нов занаят и неговото овладяване ми беше страшно интересно. Работеше ми се много", връща се в спомените си старият оръжейник.
След като през 1988 г. се пенсионира, Тенджерков започнал работа в ножарската фабрика във Велико Търново. Правел ножове сувенири за ширпотреба. Именно шефът на фабриката го насочил към Самоводската чаршия.
„По онова време там работеше един бай Жоро Точиларя, но той вече беше много стар. Попитаха ме искам ли да го заместя в дюкяна и аз се съгласих", спомня си ножарят. До 1989 г. майсторите на Самоводската чаршия са на държавна заплата. Произвежданата от тях стока пък се продава в специално магазинче. След демократичните промени обаче за занаятчиите настъпват тежки дни. Те са принудени сами да си изкарват хляба. На всичкото отгоре трябва да плащат и наем за дюкяните си. Някои не издържат да работят в новата пазарна икономика и напускат. Бай Христо обаче остава и започва да се приспособява към новите условия. Разширил асортимента на предлаганите артикули. Започнал да търси постоянни клиенти.
„Ножовете са много видове в зависимост от предназначението и функцията си. Всеки си иска своя майсторлък при направата му. Ножът за рязане на хляб се различава от ножа за клане на добитък например. Вторият е по-тънък с остър връх и трябва да има специален канал, по който да изтича кръвта на животното, като го мушнеш. Друг вид нож е този за дране на заклано животно. Той пък е къс, дебел и здрав. Трябва да има добър захват, за да не се изплъзне от ръцете и да причини инцидент. Туристическият нож пък е голям, широк и масивен. Той трябва да е многофункционален, за да може да се използва както за рязане на клони и храсталаци, така и за рязане на пържоли", открехва тайните си майсторът. В колекцията си бай Христо има не само свои съвременни, но и много стари експонати. Сред тях е и един уникален нож - малък с извито острие. Виждайки недоумяващия ми поглед, майсторът се засмива. „Досега никой от посетителите не е отгатнал за какво е служил този крив нож. А отговорът е много прост - за изгребване на тикви. Днес, като сцепят суровата тиква, бабите изгребват сърцевината и с метална лъжица. Преди обаче, когато не е имало метални лъжици, се е използвал специален нож за това."
Освен ножовете и камите Христо Тенджерков с лекота се справя с изработката и на по-сложните хладни оръжия, каквито са сабите и мечовете. Преди години майсторът видял в някаква книжка снимка на самурайски меч. Като на майтап опитал да го изработи и взело, че се получило. Оттогава самурайските мечове са негова запазена марка.
Преди няколко години при едно от посещенията си във Велико Търново президентът Георги Първанов минал през Самоводската чаршия, отбил се в работилницата на стария ножар и си купил от него сабята на Васил Левски. Няколко седмици по-късно бай Христо изненадващо получил по куриер пратка, на която се виждало клеймото на президентството. Оказало се, че това е кутия, в която лежало копие на меча на хан Кубрат. Владетелският меч бил специалния подарък от държавния глава за търновския майстор.