- BlueGunBlog -

Една сутрин шефът дойде на оперативка със странен блясък в очите. Съобщи ни, че се консултирал с психолог и основната причина да не вървят добре нещата при нас било вътрешното напрежение в колектива. Ето защо той се свързал с основния наш конкурент и се договорили на следващия ден - събота - да проведем с тях пейнтбол битка. Така де – вместо да си пращаме един на друг Инспекция по труда и ХЕИ и да се обливаме с кал в пресата, да го направим лично. Би изслушал и нашето мнение, естествено, но гората вече била наета, в момента само се проверявало да няма там някоя забравена мечка и т.н... Та имали сме думата.

Икономическият мениджър веднага декларира, че неговите хора няма да участват. Все пак, те за едното професионално име работели и всяко петно по биографията... а и после като дойде одита и ги види колко са оцапани... не. Но за да не излезе, че саботират усилията на ръководството, готови са накрая да анализират използванато количество боя съгласно средните норми в бранша и да проверят някой да не е свил нещо да си боядиса кухнята например.

Производственият мениджър заяви, че екипът му отдавна е свикнал да изкарва заплатите на всички, щом трябва - значи трябва. Ако се наложи, ще останат и след битката да довършат оцелелите. От друга страна обаче той силно се съмнява, че точно този път всичко ще бъде наред - и оръжието да работи, и боята да стигне, и изобщо той винаги е твърдял, че докато не му подчинят логистиката... Но хората му са железни, ще се бият, а няма да се скатават в тила като търговците.

Търговският мениджър веднага опонира, че хората му не се крият, а пазят гърба и доброто име на фирмата пред клиентите и то защото някои хора мислят само за плана, а качеството никакво го няма. Но, разбира се, той ще извърши още днес маркетингово проучване на гората и ще докладва позитивните и негативните тенденции, както и къде да се поставят билбордове. Ако не друго, да има зад какво да се крием.

Мениджърът инвестиции заяви, че любимият му филм е "Рамбо", ще воюва както винаги сам и много моли - понеже той никога не е настоявал нито да произвежда, нито да продава - и другите да не се месят в работата на наемниците и наемането на фирми-изпълнители. С което дори малко излезе извън темата.

... Битката беше яроста и кратка, понеже следобед имаше мач. Първо проверихме откъде духа вятърът (професионален навик), после с щурм преминахме цялата гора, понеже шефът е много умен и се беше сетил да сложи тенджерата с кафето чак на другия край. Там обаче ни чакаха в засада колегите от конкурентната фирма и подло ни застреляха, да не говорим, че бяха изпили и кафето ни. Те също дадоха много жертви (най-вече заради кафето), но двама-трима оцеляха.

И когато всичко изглеждаше загубено, иззад най-близкото дърво излезе мениджърът-инвестиции и ги довърши. Единият му джоб бе малко поиздут – оказа се, че наел фирма да изсече пътеки за по-лесното ни придвижване, но победихме, понеже по дрехите му нямаше и петънце.

Което не учуди никого - той винаги е успявал да мине между капките...