- BlueGunBlog -

На 20 август т.г., в отговор на руския удар в защита на Южна Осетия, Вашингтон и Варшава подписаха съглашение за създаване на американска противоракетна база от типа GBI (Ground-Based Interceptor) на територията на Полша. На нея ще бъдат разположени десет антиракети от състава на третия позиционен район на американската ПРО в Източна Европа и към сто зенитни ракети "Пейтриът" РАС-3. След подписване на договора Кондолиза Райс заяви, че "това съглашение е важна крачка в нашите усилия за защита на САЩ и нашите европейски съюзници от нарастващата опасност от разпространението на балистични ракети". Маската е свалена, САЩ вече не говорят за опасността от Иран. Както каза седмица преди това руският президент Медведев, приказките вече не работят, противоракетите в Полша и радарът в Чехия "се прицелват в Русия".
Русия трябва да отговори "асиметрично", като се предпази от разоряващо въвличане в оръжейна надпревара чрез бойни средства, преодоляващи американската ПРО. Руските експерти имат опит, придобит от изграждането на ПРО на Москва от 100 антиракети, която и до днес съществува. Разполагат и със секретното проучване "Фон" за изграждане на перспективна програма за ПРО, извършено още в края на 70-те години. Оттогава с различна интензивност се експериментират всевъзможни оръжия, за които светът не предполага че съществуват. Само един пример. По проекта "Тера" е разработен мощен наземен лазер, способен да унищожава летателни апарати на противника в околоземното пространство.
Той бе изпитан при силно намалена мощност върху една от американските совалки, прелитаща над руски таен полигон. Застрашителното му въздействие върху апаратурата и астронавтите предизвика скандал. Освен бойни лазери, където Русия си съперничи със САЩ, са създадени и тайни електромагнитни оръжия, които поразяват радиоелектрониката на оръжейните системи и ги правят негодни.
Днес руските специалисти прилагат този опит при създаването на пасивни и активни средства за противодействие. Например, удължават сроковете за експлоатация на ракетите, за които ПРО не е препятствие. Такава е ракетата "Сатана" с 10 бойни части с индивидуално насочване, мощност по 500 килотона и 40 лъжливи, предназначени за опустошаване на големи градове. Около 108 ракети от този тип носят бойно дежурство в шахти, разположени в централна Русия и Сибир. Най-новата твърдогоривна "Топола-М" с три бойни блока, защитена от лазерно излъчване, набира височина с шеметна скорост, което я превръща в трудна цел за атакуване по време на старт. Около 30 спомагателни двигателя правят полета й маневрен и трудно предсказуем за системите на ПРО. Предстои приемането на суперракета РС-24 с далекобойност 12000 км, 10 бойни глави с мощност по 150-300 килотона и десетки фалшиви. Станции за електронни смущения сриват работата на ПРО. Проучва се идея космосът да бъде миниран в готовност за ответни действия или да се взриви ядрен заряд над центъра на територията на САЩ (щата Небраска), за да може в нужния момент да се изведат от строя системите за бойно управление. Разработват се проекти на "космически совалки" с дежурно базиране на геостационарна орбита с височина около 36 000 км, включени в системата за ранно предупреждаване за ракетно нападение, както и разполагането там на тежки балистични ракети с касетни бойни глави, които се пръскат в района на целите, сами ги намират и атакуват.

Това е само част от неведомите супероръжия, с които Русия се готви да отговори на системата за ПРО. За някои от тях американците добиват представа чрез разузнавателните си спътници. През 2001 г експертите на Вашингтон се убеждават, че в края на активния участък - след като набере необходимата скорост, от "Топола-М" се отделя необикновена бойна глава, която по такъв начин маневрира по курс и височина, че е немислимо да бъде прехваната от системите за ПРО. Нещо повече, вместо да се издига както обикновено на височина около 1000 км, новата бойна глава се движи в диапазона от 30 до 90 км, където ПРО не действа.
Тя не лети по традиционната балистична крива като хвърлен камък, където би могла да бъде прехваната, а по сложна змиевидна траектория, която не може да бъде предвидена и бойният апарат да бъде ударен. Американските специалисти разбират, че нито сега, нито в бъдеще е възможно подобна цел да бъде улучена от антиракета - съвременната електроника не я вижда, а противоракетите нямат подобна скорост и маневреност.
Разработваната от 80-те години и спряна временно от Горбачов и Елцин маневрираща крилата ракета Х-90 известна в НАТО като AS-19 "Koala", предназначена за изстрелване от стратегическия бомбардировач Ту-160 напълно обезмисля американската ПРО. Тя притежава три двигателя и лети на разстояние 8000 км с хиперзвукова скорост, превишаваща тази на звука 15 пъти на височина 30-90 км над планетата. Това е най-подходящият коридор за пробив на ПРО. Х-90 има генератор за плазмена радионевидимост "Марабу". Благодарение на този прибор летящият апарат е обгърнат от слой плазма, която поглъща и отклонява радарните лъчи и го прави невидим.
Подобна крилата ракета може да стартира от самолети и дори тайно маскирана от морски търговски кораби, от всяка точка на Световния океан и да поразява цели с ядрения си боен заряд.
Тя превръща американската ПРО в безполезна играчка. Това е и една от причините да се засили значението на стратегическите бомбардировачи Ту-160 и Ту-95, които тренират над океаните.

Към руския асиметричен отговор може да се добави и проектът "Глобална ракета", реализиран и проверен в СССР още през 60-те години. Ракета-носител 8К-67, приета на въоръжение през 1968 г., може да извежда ядрена бойна глава в околоземна орбита. Днешната американска ПРО е ориентирана за прехващане на руски балистични ракети, чиято траектория преминава през Северния полюс. Орбиталните ракети ще летят от другата страна, през южния полюс, където няма разположена нито една антиракета. В необходимия момент се включва спирачният двигател и бойната глава се насочва в която и да е цел - пада по подобие на апаратите за връщане на космонавти. Трудно е да си представим нещо по-добро при оръжията за първия удар. Ако "Глобална ракета" се реализира, американската ПРО ще загуби смисъла си. Групировка от 18 ракети е просъществувала на Байконур до 1983 г. Лесно е при необходимост да бъде възстановена.
Особено опасно е предупреждението на Русия, че се отказва от задължението да не употребява ядрено оръжие по време на "първия удар" и възприема стратегията на превантивния ядрен удар. Тя заяви, че ще вземе под прицел елементите на американската ПРО в Полша и Чехия. В Белорусия и Калининградска област ще бъдат базирани не само бомбардировачи Ту-22, оперативно-тактически ракети "Искандер-М", но и "Топола-М" с ядрени бойни глави. Част от средствата, предназначени да подавят американската ПРО може да бъдат разположени на кораби от Балтийския флот. Сега край Калининград интензивно се строи нова военноморска база.
След всичко това се вижда какво безумие е да се настоява САЩ да изградят ПРО на територията на България.