- BlueGunBlog -

Най-известният кораб на България е единственият военен плавателен съд, чиято палуба била с линолеум. Той е останал в историята с торпедото, изстреляно срещу турския крайцер "Хамидие" в нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г.

Две бели линии на втория комин. Това била маркировката на кораба, който в нощта на 7 срещу 8 ноември атакувал последен флагмана на турския военноморски флот - крайцера "Хамидие", направил пробойна в корпуса му и го извадил от строя до края на Балканската война. Името на кораба е "Дръзки".

Историята

Всъщност това е първият кораб в състава на българските военноморски сили, който носи името "Дръзки". Той бил един от шестте торпедоносеца, които били построени по поръчка на българската държава от френската компания "Шнайдер и сие". Те били построени по типов френски проект на 38-метров миноносец.

Първият договор бил за построяването на три кораба и бил сключен през февруари 1904 г. Две години след след първия договор бил сключен втори - за построяването на още три съда.

Всички построени кораби били транспортирани разглобени на части до Варна, където били сглобени под ръководството на френски инженер. През август 1907 г. били осветени първите три торпедоносеца и получили имената "Дръзки", "Смели" и "Храбри". Корабите от следващата партида била осветена година след това и получили имената "Шумний", "Летящи" и "Строги". С указ на цар Фердинанд през 1908 г. шестте кораба били зачислени в състава на флота.

След влизането им в строя те заедно с крайцера "Надежда" били включени в т.нар. Подвижна минна отбрана. След началото на Балканската война, която имала за цел да улесни осъществяването на националните амбиции на страните от Балканския съюз, в който главна роля играела България, торпедоносците започнали да извършват наблюдение във Варненския залив. Главната им задача била отбраната по море на Варна и близкото крайбрежие и блокирането на заплахата от евентуален неприятелски десант. На практика флотът бил изправен пред задачата да се бори срещу многократно превъзхождащия го турски черноморски флот, който подсигурявал левия фланг на османските войски в Тракия.

Броени дни след включването на България във военните действия на 5 октомври 1912 г. отрядът от шест кораба започнал да претърсва в морето за турски транспорти. Причината? След поражението в Източна Тракия Османската империя спешно се нуждаела от нова техника и боеприпаси. Такива й били предоставени от Австро-Унгария и от Германия. Логистиката на снаряжението минавала по суша, където всичко необходимо за турските войски било доставяно до румънското пристанище Кюстенджа (днешна Констанца), а оттам основно с египетски плавателни съдове и под охраната на турски бойни кораби били превозвани до Истанбул. Превозът на оръжие трябвало да бъде прекъснат. За целта щабът на военноморския флот издал и надлежната заповед.

Морската битка

На 7 ноември 1912 г. (20 ноември по стар стил) в щаба на българския военноморски флот била получена информация, че в Кюстенджа се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османската империя. Конвой от четири български торпедоносеца - "Дръзки", "Смели", "Летящи" и "Строги", ръководени от кап. II ранг Димитър Добрев получил заповед да ги пресрещне пред българското крайбрежие. На 32 морски (1 морска миля е 1609 м) мили от Варна те забелязали крайцера "Хамидие", който охранявал турския конвой. В неговия състав влизали освен натоварените с оръжие и муниции "Ак Дениз" и "Кара Дениз", но и още броненосецът "Хайредин Барбароса", минните крайцери "Бейк и Шефкет", "Берк и Сатвет", "Пеленк и Дерия", контраминоносецът "Ядигар и Миллет", миноносците "Самсун" и още два кораба. Българските миноносци започнали атака срещу "Хамидие", като изстреляли торпеда по него. Първи бил "Летящи", а след него "Смели", който дори бил засегнат от турски снаряд. В атаката се включил и "Строги" с торпедо, изстреляно от почти 100 м, но крайцерът, под командването на един от най-добрите турски капитани - Хюсеин Рауф, избягнал торпедата. Последен бил "Дръзки". Той бил командван от мичман I ранг Георги Купов, който въпреки отчаяната стрелба от "Хамидие" приближил кораба на разстояние от около 60 м, преди да изстреля торпедото си. Крайцерът получил пробойна в носовата си част. Българските торпедоносци се подготвили за втора атака, но пристигналите по време на боя и включили се в него бойни кораби от турския конвой открили огън срещу тях и на практика "спасили" "Хамидие". Смята се, че само тихото време предотвратило потъването на крайцера, който бил провлачен до Истанбул.

Равносметката била един ранен на "Смели" и някои повреди, както и дупка в една димна тръба на "Дръзки". От турска страна имало 8 убити и около 30 ранени. "Хамидие" бил ремонтиран и след това преместен да плава в района на Егейско и Йонийско море. През 1938 година той дори прави приятелско посещение в пристанище Варна, а днес може да се види в турския национален военноморски музей.

После войны

Това бил първият морски успех на българския флот и имала огромно значение. Прекият резултат от нея бил блокирането на опитите за обстрелване на българското крайбрежие в месеците до края на войната. По-важното за историята било, че този успех дошъл точно по времето, когато флотът се утвърждавал и доказвал, че има нужда и от него. След приключването на Балканската война дошъл редът и на Междусъюзническата. Тогава обаче шестте торпедоносеца били интернирани за месец в Севастопол, след което били върнали в България.

Както всички останали торпедоносци, "Дръзки" също участва в Първата световна война. Корабите били включени в подвижната минна отбрана на Черноморския флот и дори вземат активно участие малко след включването на България във войната в началото на септември 1916 г., като стоварват десант в Каварна и Балчик от 650 войници. Малко по-късно същата година "Шумни" се натъква на руска мина и потъва. След края на войната, в която България участва на страната на губещите и губи правото да поддържа военноморски флот, корабите й са реквизирани от войските на Антантата. Тъй като точно по него време "Храбри" се намира на ремонт във Варненското езеро, той остава неизползван. През лятото на 1919 г. "Летящи" се натъква на подводна скала срещу нос Карабурун и потъва. Така торпедоносците остават само четири. Те били разоръжени и започнали да ги използват за други работи. На първо време били използвани като осигуряващи кораби за миночистаите. По-късно били оборудвани с тралове и започнали да участват в разчистването на мините, поставени през войната. През 1925 г. са извадени торпедните тръби на "Летящи". След това корабите са предадени на сформираната Морска търговско-полицейска служба и били използвани като патрулни гранични кораби. През 1942 г. на на борда на "Дръзки" става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран основно и отново включен в състава на военноморските сили.

След 1944 г. станало известно, че на "Дръзки" за известно време - между 1930-1931 г., е служил поетът Никола Вапцаров. Това, както и морският успех срещу "Хамидие" превръща кораба в най-известния в България. Няколко години след това - през 1950 г., "Дръзки" бил бракуван. Въоръжението му било снето, а корпусът бил използван за плаваща мишена и източник на пара на тогавашния флагман на военноморския ни флот - "Георги Димитров". Седем години по-късно било взето решение да бъде превърнат в кораб-музей. И тъй като междувременно основната част от "Дръзки" вече била нарязана и претопена, едно оцеляло оръдие, една димна тръба - същата, в която личи пробойната от оръдието на крайцера "Хамидие", табелките с името и още няколко запазени елемента от оригиналния кораб били монтирани на бракувания еднотипен "Строги". В момента това е единственият запазен от началото на миналия век кораб от този клас. Малко познат факт е и това, че "Дръзки" бил единственият военен плавателен съд, чиято палуба била покрита с линолеум. Обяснението е, че цар Борис III го използвал като личен флагман.