Редят меча на Кубрат до златото на франките  

31 март, 2007

Пет витрини със златни съкровища, свързани с прабългарите, са гвоздеят на откритата изложба в музея "Пушкин" в Москва "Епохата на Меровингите". Те са намерени в Северното Черноморие на Русия, на места, където през VI-VII в. се е разполагала Велика България. Сред тях са златният меч на хан Кубрат от погребението му при село Малая Перешчепина. Скъпоценностите на хан Кубрат включват 20 кг златни предмети и 50 кг сребро. Изложени са и 2 съкровища от гробове на прабългарски аристократи, открити край Азовско море. Практически те са неизвестни на българските археолози, липсват и надписи, но произходът им е ясен. Част от експонатите е пренесена от съветските войски от немските музеи в края на Втората световна война. В експозицията има златни съкровища на готите, франките и други племена от тогавашна Европа.

Проф. Николай Овчаров
standart
Помоему тази българска реликва трябва да бъде в български музей.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Най-жестокият убиец  

През втората световна война съветските жени активно са участвали в бойните действия не само като санитарки, медицински сестри, преводачки, готвачки и работнички във военнните заводи, но и като действащи бойни единици - с пушка в ръка. Скоро ръководителите им установили интересен факт. Разузнаването докладвало, че сред немците се носи слух за ужасните жестокости, на които са способни руските снайперистки и че “да те убие снайперистка, дано!” е нещо като най-кървавото проклятие сред солдатите на Фюрера.
Естествено, имало е повече мъже-снайперисти, но понеже мъжът има прагматичен ум по природа, все гледа да си свърши работата по най-бързия начин. Като види немец той се прицелва, поема си леко дъх ( за да не му треперят ръцете от напрежението в гръдния кош), поставя мерника върху каската на врага и през следващите 30-ина секунди не диша в очакване на онова специфично усещане, с което само добрите стрелци са запознати, а именно - усещането, че ще уцелиш на всяка цена, ако стреляш СЕГА, след което натиска спусъка. Без да усети нищо швабата отлита директно в хилеристкия рай.
Съвсем различно било положението при женчите снайперистки. На бойното поле, както и в живота, жените са движени предимно от емоциите си. Представете си онази мамушка или девушка, посиняла от студ и изтръпнала от недоспиване след 8 часа, прекарани в снега. Жените много мразят да им е студено, да не говорим за ужасните бръчки под очите, които се получават от безсъние. Представете си, че същата тази изнервена девушка със снайпер в ръка е загубила брат си и мъжа си, а твърде често и двамата си синове на бойното поле. Тя има толкова много да отмъщава: БАМ един в лявото коляно за Стьопа, който пиеше от сутринта, но беше верен съпруг и добър баща, БАМ един в дясното коляно за Володя, който така и не успя да се ожени, БАМ един в ташаците за големия Серегей и ТРЯС - последния в главата, след една цигара време, за малкия Миша.
От Втората Световна идва и поверието, че трима души не трябва да палят цигара от една и съша клечка кибрит. Можете да си представите как окаляните до уши немци киризят в окопа и няма какво да правят по цяла нощ, нарядът е дълъг, дай да запалим по една цигарка, да затапим медицинския спирт с консерва за мезе. Отсреща обаче девушката не спи, напълно трезвена е и цяла вечер окулярът й щъка ту наляво, ту надясно из окопите на притвнкника. Погледът й е привлечен в посоката на първия, който драсне клечката кибрит. Всяка светлинка хваща окото отдалеч в тъмнината. Докато вторият пали от същата клечка (кибритът е бил най-голямото богатство за оръфания немски солдат - така е на война, дори клечките трябва да се пестят), та докато вторият пали цигара девушката намества окуляра и се прицелва в тъмното пространство маааалко над огънчето, за да може да отнесе тиквата на третия, който е решил да използва същата клечка.

Съветските ръководители с изненада установили, че жените стрелят по-точно от мъжете и, че са много по-дисциплинирани. Масово започнали да изпращат на фронта жени-снайперистки за ужас на своите врагове…

Тихомир Димитров
http://asktisho.wordpress.com

(Правописът на есето е без корекции.)
Струва ми се обаче, че есето е недовършено. "БАМ, БАМ в ташаците..." и това ли е всичко, което авторът Тихомир има да каже по темата...?
Пък и тази теория за тримата глупаци и кибрита ми изглежда нещо нереална. Ще чака девушката да драсне клечката първия, та да запали, да подаде на втория, и той да запали, после да подаде на третия... Ехееее...

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Сребърен орел пазел Аспарух  

Повечето наши учени смятат, че най-вероятно Онгълът - център на Аспаруховата държава до 681 г., е бил районът на юг от град Исакча в Румъния, а центърът на лагера на хан Аспарух е бил там, където сега се намира село Никулицел. Те твърдят, че този стан на прабългарите е бил по-голям дори от столицата Плиска в разцвета й.
Така както пише византийският хронист Теофан Изповедник: "Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунав реки, и като завзел Оглос, заселил се между него и онези реки, понеже забелязал, че мястото е защитено и мъчно превземаемо от всяка страна; бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятели за отслабения от раздялата народ."
Там сега обаче Пламен Митов не намира и помен от крепостта, нито спомен за името Аспарух. Затова продължава по пътя, посочен от един друг източник - Българския апокрифен летопис от ХI век. Там пише: "И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунав - Дръстър град; създаде и велик презид от Дунава до морето; той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя, и бяха прочее преди това етиопи. И роди Испор едно отроче и го нарече изот. Цар Испор царува в българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора царя нарекоха куманите българи..." В случая "измаилтяните" не са нищо друго освен хазарите. А място на битката най-вероятно е могилата в района на украинското село Вознесенка. Където през 1930 г. археолозите откриват кръгла погребална яма, в която имало огромно съкровище от 1500 златни предмета и още повече сребърни, както и оръжие. Много от тези предмети съвпадат с тези от прабългарското съкровище, намерено до друго украинско село - Малая Перешчепина. Но най-ценното от тях е сребърният орел на хан Аспарух. На пръв поглед това е типичен римско-византийски легионерски орел. Но има три неща, които го правят безценен за нас.
Първо, че е намерен като част от прабългарско съкровище. Второ, че на крилото има щемпел с династичния знак на рода Дуло. Същия го има и на някои от предметите от съкровището на хан Кубрат.
И трето - на гърдите на орела има монограм, който, четен от дясно на ляво, както се четат прабългарските руни, се разчита като "Еспор" - тоест Аспарух.
Дали вече знаем къде е загинал хан Аспарух? Това ли е мястото, където е погребан с най-преданите си воини, които, охранявайки го, са паднали в боя заедно със своя хан?
Ако това наистина е орелът на хан Аспарух, най-вероятно пленен при победата му над византийците през 680 година, това ще бъде най-святата ни реликва заедно с Мадарския конник. Оттук нататък думата имат българските учени.

Константин СЪБЧЕВ
standart

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Килъри тренират в интернет  

Играта “Да убиеш президента” подлуди САЩ

Компютърните игри често попадат в центъра на общественото мнение - било то защото са полезни, било защото са скандални. Последният пример за игра от втория тип е Grand Theft Auto: San Andreas, в която бдителни потребители откриха доста откровени секс- сцени и побързаха да алармират съответните власти. В резултат на това възрастовата граница бе ревизирана и всеки геймър под 18 г. вече не може да си я купи.


През 2002 г. за първи път избухна скандал, в центъра на който бе компютърна игра. Става дума за "Етническа чистка", чиито герои, облечени като ку-клукс-клан или скинхед, издирват по улиците на европейски градове "агресивни човекоподобни същества" и техни "еврейски господари". В един от вариантите на хита "Бягство от замъка Волфенщайн" пък главните "герои" преследват чернокожи.
Тези и подобни на тях забавления възмутиха множество правозащитни организации и доведоха дори до забрана за разпространяването им от Комисията за
расово равноправие на територията на ЕС
Моментът е повратен за политиците, които виждат в компютърните забавления още една възможност за влияние върху младите.
През 2003 г. действието се премества в Австралия. През април избухва скандал около играта "Бягство от Уумър", в която пръст има дори австралийското правителство. Обвиненията: играта учи нелегалните емигранти как да не се подчиняват на закона.
И действително, в центъра на играта е бягство от филтрационния център за емигранти в Уумър. За по-голяма реалистичност създателите използват документални кадри и интервюта с пазачи и хора, успели да избягат от лагера. Именно това привлича гнева на институциите.
Аналогичен скандал се разгоря и в Европа. В началото на май 2003 г. на сайта на Федералното бюро за бежанците в Швейцария се появява игра, наречена условно "Регистрация в Швейцария", която почти мигновено нашумява сред интернет феновете. Играят я всеки ден по 20 000 души. На геймърите се предлага да се превъплътят в някой от шестте персонажи, които търсят политическо убежище в Швейцария.
Виртуалният бежанец може да вземе
от родния дом само пет предмета от първа необходимост, след което да реши как да стигне заветната държава и с какво ще се занимава там. Изборът е между легалното изучаване на език или кражби, наркотици, проституция.
На последното ниво геймърът получава желаната регистрация, по-точно - получава я само един, независимо от поведението си. Именно това разгневява неправителствените организации, които обвиняват създателите на играта в ксенофобия. Авторът на забавлението Сибила Сигварт заявява в своя защита, че просто иска да покаже на хората какво е да си бежанец.
Но чиновниците от Федералното бюро предпочитат да свалят играта от своя сайт.
Да убиеш президента. Ноември 2004: неизвестната шотландска компания Traffic Games хвърля бомба на пазара с играта JFK Reloaded, която авторите анонсират като "първата в света интерактивна реконструкция на убийството на Кенеди". На играещите се предлага да се почувстват като Лий Харви Осуалд и с три изстрела да "свалят президента". Изтриването на играта от официалния сайт на компанията струва... $10. За да подсилят напрежението, от Traffic Games предлагат и $100 000 награда за "изстрели, които най-точно съответстват на истинските". Възмущението от играта в Щатите е огромно. Дейвид Смит, официален представител на сенатора Тед Кенеди, брат на покойния президент, нарича действията на шотландската компания "презрени и недостойни за коментар". Изпълнителният директор на Traffic Games Кърк Юинг контрира, че само предлагат нов поглед върху реална ситуация в интерактивен вариант. До официална забрана не се стига, но скандалът е налице.
Наръчник за революционери. Всички примери дотук бледнеят обаче в сравнение с идеята на специалисти от Международния център за разрешаване на конфликти по ненасилствен начин ICNC, които с подкрепата на компютърните компании York Zimmerman и BreakAway Games създават играта A force More Powerful. На практика това е тренажор за бъдещи революционери, който ги обучава в "способи за влияние или изменение на политическата обстановка с ненасилствени методи".
Играчът печели точки като бунтар против ненавистен режим, за чиито действия отговорност носи компютърът. Той трябва да започне борбата, имайки на разположение няколко студенти, да планира действията на групата, да избере лидер и като цяло да не се стига до насилие.
Новата игра обаче се оценява високо не само от виртуалните, а и от реалните революционери, които виждат в нея възможност да проиграват различни стратегии, евентуално приложими и на практика.
Според един от авторите Дъглас Уотли плюс на забавлението е, че се разиграват всевъзможни сценарии, основани на реални исторически събития, включително атентати срещу диктатори и корумпирани режими. Очевидно това е плюс не само за него.
Геймъри превземат Багдад. Опасността от игри с политически привкус усещат и в Европа. През март 2003 г. в Германия бе забранено разпространението на американската игра Generals от серията Command & Conquer, в която на геймърите се предлага да превземат Багдад.
Правителствените чиновници, наложили забраната, не скриват, че причината е в разногласията между Берлин и Вашингтон относно войната в Ирак.
През ноември 2004 г. така постъпи и Великобритания, забранила играта "Пурпурната мъгла на Виетнам" заради рекламния слоган "Миризмата на напалм никога не е била толкова приятна". Напразно създателите от Take2 Interactive се защитават, че само са
цитирали култовия филм "Апокалипсис сега"
Без съмнение най-силен отпор предизвикват компютърните забавления в Китай. През март 2004 г. там бе забранена играта "Скрит удар" с основанието, че "дискредитира светлия образ на китайския народ". Това се проявява чрез факта, че главното действащо лице - наемник, се занимава с подривна дейност на територията на Поднебесната империя, която поддържа терористи.
Още по-голямо възмущение предизвика играта "Железни сърца", посветена на Втората световна война, създадена от шведска компания. В нея китайските институции виждат "изкривяване на историята, нарушение на суверенитета и териториалната цялост на страната".
Наистина в забавлението има ред исторически неточности - например Манджурия и Тибет в нея са обозначени като независими държави, а територията на Тайван незнайно защо се причислява към Япония.
Радослава Григорова
standart

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Направиха робот-бижу от платина  

Японската бижутерска фирма Ginza Tanaka и компанията Bandai подготовиха за панаира BASELWORLD 2007 любопитен експонат — фигурка от платина на робота-екзоскелет Gundam, герой от японски мултипликационен филм.
Създателите я нарекли Gundam Fix Platinum. Височината на скъпоценния робот, състоящ се от 89 части е 12,5 сантиметра, а теглото 1,4 килограма.
Главата на Gundam се украсява от брилянт с тегло 0,15 карата.

Това само японците могат да го направят.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Войници на късмета  

30 март, 2007

САЩ вече не могат да водят войната без помощта на наемници, чийто брой в момента в Ирак достига 120 000

Навсякъде, където се води война, има и хора, които успяват да припечелят добри пари въпреки насилието, болката и кръвта. Наемниците са неделима част от конфликтите и са използвани от всички страни, замесени в даден конфликт, от незапомнени времена. Откакто САЩ започнаха своите военни операции в Ирак и Афганистан, Вашингтон не престава да повтаря, че на страната на иракските бунтовници и талибаните участват огромен брой чужди наемници, които не са само от Близкия изток. Но съвсем малко се говори за това, че и американската армия използва голям брой наемници за различни свои операции, които по принцип се пазят в тайна и не се афишират.
"Войниците на късмета", както обичат да се наричат, предлагат своите услуги открито в интернет и са готови да действат в която и да е страна по света и да изпълняват различни сложни задачи. По принцип това са интернационални отряди. Най-търсени са бойци като рейнджърите, зелените барети, отряда "Делта" от САЩ, британските специални сили на ВВС (SAS) и морските спецзвена 1233211(SBS), бивши полицаи от спецчастите, офицери от запаса. В Ирак служат голям брой бивши военни от ЮАР, Австралия, Непал (гурките), Индия, Пакистан, Полша, Украйна, Израел, Италия, Фиджи, Фрация, Чили и други страни. Бившите спецове и наемници с голям стаж са способни да
действат на границата на международните правови норми
и често дори я прекрачват.
При вербуването на наемниците фирмите предпочитат лица между 30-40 години, които се отличават с висок професионализъм и дисциплина. Много от фирмите имат свои собствени тренировъчни бази на територията на САЩ.
В момента наемници се сражават за САЩ в Близкия изток и получават в пъти повече пари от американските войници. Годишната заплата на наемниците е между 100 000 - 200 000 долара. Бивши бойци от спецчастите на САЩ и Великобритания получават 700 долара дневно, но за тези, които се намират в горещи точки, тази сума стига до 1000. Наемниците от други страни получават по-малко пари, около 500 долара. Всички те обаче трябва да отработят 270 дни в годината.
В наше време "войниците на късмета" изпълняват различни функции - охрана на американски и местни чиновници от различен ранг, чуждестранни работници и журналисти, дипломати, държавни и частни учреждения, офиси, различни икономически обекти, складове, транспортни конвои, обучават новите военни сили на иракското МО и МВР. Има и голям брой бивши разузнавачи, които не гълтат праха по иракските пътища и не се пържат на слънцето. Те се занимават с анализ на разузнавателните данни и работят като преводачи.
Има много компании, които предлагат услугите на наемниците и в наши дни поръчките валят като порой. Доскоро най-много клиенти имаше от различните страни в Африка, но това се промени след атентатите през 2001 г. в САЩ. Ето
някои от най-известните фирми,
чиито наемници в момента се намират в Ирак:
Aegis Defence Services (ADS) - британска фирма. През май 2004 г. печели договор за 293 млн. долара да осигури за три години 75 групи охранители.
AirScan - американска фирма, получила договор за $10 млн. за охрана на обекти на петролната индустрия.
AKE Limited - британска охранителна фирма, която ескортира западни журналисти.
Armor Group (AG) - британска фирма, която предоставя бойци от елитното подразделение на гурките, които пазят различни правителствени обекти в Ирак и охраняват конвои.
Blackwater - фирма от САЩ, получила през 2003 г. договор за 21 млн. долара и охранява американското посолство в Багдат и лично посланика.
DynCorp - американска фирма, принадлежи към международната компания Computer Sciences Corp. Вербува бивши бойци от спецчастите, от които 1000 инструктори се намират в Ирак.
Erinys - южноафриканска фирма, спечелила договор за $100 млн. да пази петролните находища и петролопроводите. Обучава 14 000 иракски охранители.
"Американската армия вече не може да воюва без помощта на наемниците, което безпокои както военното ръководство на армията, така и обществеността", съобщи пред РИА "Новости" експертът по военните въпроси Стивън Скунър, който е и професор в юридическия факултет на университета в Джорджия. "Наемниците не носят американска военна униформа и не участват пряко в бойните действия. Затова няма и официална информация за съдбата им," казва Скунър. По негови данни в момента само в Ирак се намират около 120 000 "войници на късмета". Тези военни, без пагони, изпълняват на практика същите задължения, както и американският контингент от 135 000 войници. Без да участват пряко в бойните действия.
Ако някой бивш военен реши да поработи по договор, не е сложно да си намери работа. Той просто трябва да прати на някоя от частните фирми, които се занимават с тази дейност, автобиография и да чака отговор. Компанията Blackwater например провежда конкурси за пилоти на хеликоптери, сапьори, специалисти по сигурността, лекари и други специалности. Основните изисквания в повечето случаи са: служба в някоя армия, добро здраве и липса на проблеми със закона.
На пилотите на хеликоптери например се предлага работа по метода на смените -
"60 дни зад граница - 30 почивни дни"
Пилотът обаче трябва да е готов за "многочасови полети в пределна опасна обстановка". "Идеалният кандидат трябва да има опит с полети с машините OH58D (хеликоптер-разузнавач, въоръжен с ракети "Стингер" и "Хелфайер") или негов граждански аналог. Той трябва да има американско гражданство и да може да мине проверка на сигурността", се казва в официална обява на Blackwater.
Професор Скунър припомня, че срещу тази компания в момента тече процес в градския съд на американския град Роли, щата Северна Каролина, във връзка със смъртта на четирима наемници през март 2004 г. в Ирак. Те бяха пребити до смърт от тълпата във Фалуджа, а изгорените им останки бяха провесени от мост. Blackwater се разследва по обвинение, че не е предоставила на своите служители бронирани коли, необходимо оборудване, оръжие, карти и други неща, които са им били обещани. Това е довело до смъртта им.
Независимо от това най-големите клиенти на различните компании за наемници са министерствата на отбраната на САЩ и Великобритания. Една от причините, че смъртта на "войниците на късмета"
няма политически последствия,
както е при броя на загиналите американски войници. Загиналите, ранените или попадналите в плен наемници не влизат в официалната военна статистика. Друг важен фактор е, че военните не трябва да застраховат тези "граждански лица", това правят компаниите. Пентагонът не трябва и да изплаща доживотни обезщетения на роднините на загиналите "диви гъски", защото не са "военни".
"По данни на министерството на труда на САЩ от началото на войната в Ирак през 2003 г. до 31 декември 2006 г. в Ирак са загинали 770 наемници, а 7760 са били ранени", разкри Стивън Скунър. Само м.г. там са били убити 301 "войници на късмета". Тези загуби обаче са почти три пъти по-малко, отколкото загиналите американски войници за същия период - 818 души.
СВЕТОСЛАВ АБРОСИМОВ
sega

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Продадоха револвер, принадлежал на „бащата” на Бонд  

Револвер, принадлежал на Ян Флеминг - автора на книгите за секретния агент Джеймс Бонд, бе продаден за 12 000 британски лири на търг в Лондон, се казва в комюнике на аукционната къща "Бонамс", цитирано от Франс прес.

Първоначалната оценка на револвера "Колт Питон 357 Магнум" бе между 10 000 и 15 000 лири. Той бе купен от анонимен колекционер, обадил се по телефона. Револверът, придружен от писмо, удостоверяващо неговата автентичност, е бил подарен на писателя през 1964 г. от фирмата "Колт". Нейният шеф изглежда бил толкова впечатлен от творчеството на Флеминг, че наредил револверът да бъде произведен специално за него, поясниха от "Бонамс". Върху огнестрелното оръжие е гравирано името на писателя, който е притежавал няколко револвера със същата марка. Всъщност Флеминг споменава за "Колт 45 Пийсмейкър" в книгата си "Мъжът със златния пистолет".

Любопитното е, че тайният агент на Нейно величество с кодовото название 007 никога не е използвал "Колт". Първоначално Бонд е въоръжен с "Берета", но впоследствие Флеминг заменя това оръжие с "Walther PPK", след като бил критикуван, че излага героя си на опасност, въоръжавайки го с италиански пистолет.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


НАТО критикува три проблемни области в отбраната  

29 март, 2007

Алиансът пита дали са осигурени пари за модернизацията

Има три области, в които България не е постигнала очакваните от НАТО резултати през изминалата година. Като основни проблеми алиансът отчита неясното финансиране на проектите за модернизация на армията, слабата връзка между Генералния щаб и ръководствата на отделните видове въоръжени сили и продължаващото поддържане на паралелни войски за териториална отбрана и за мисии в чужбина. Това е посочено в анализ на ръководството на НАТО за състоянието на българската отбрана, научи "Дневник" от източници от военното министерство. Документът е бил представен на българските власти във вторник от зам.-помощник на генералния секретар на НАТО по отбранителната политика и планиране Холгър Пфайфър, който е у нас начело на екип на пакта.

От алианса смятат, че поддържането на два отделни вида войски – за защита на страната и за участие в международни операции, е ненужно. Според военни експерти тази схема е остатък от структурата на въоръжените сили от времето преди пълноправното членство на България в НАТО. Ако съществуващите военни части са достатъчно подготвени, за да бъдат изпратени във всеки момент в чужбина, то те могат да защитават добре и страната, е позицията на пакта. В официалното си изявление в сряда Холгър Пфайфър директно заяви, цитиран от БТА, че "трябва да се работи и върху премахването на способности и структури, които вече не са необходими".

Сериозен проблем според експертите на алианса е липсата на финансова обезпеченост на плана за модернизация на армията, превръщаща го по-скоро "в добри намерения". Пфайфър също изрази загриженост за финансовото осигуряване на тези планове и добави, че за да бъдат те реалистични, вероятно трябва да бъдат прегледани отново. Противно на ширещите се в София слухове за обтегнати отношения между цивилното и военното ръководство на отбраната, в НАТО са отчели подобряване на отношенията между Министерството на отбраната и Генщаба. От Брюксел обаче смятали, че има проблем в комуникацията между висшето военно ръководство и шефовете на отделните видовете въоръжени сили, най-често изразяващо се във филтриране или неизясняване на взетите от министерството решения.
Панайот АНГАРЕВ
dnevnik

Днес се навършват точно 3 години от влизането ни в алианса.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Весела картинка  

Дойче золдатен шрайбе есемесен нах хаузе.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


В Тексас разрешиха да се стреля при самозащита на работното място  

28 март, 2007

По-рано това бе допустимо само когато бандитите нахълтваха в домовете на засегнатите

Губернаторът на щата Тексас Рик Пери парафира разпоредба, легализираща убийството с огнестрелно оръжие при самоотбрана.

Законът, който влиза в сила от 1 септември, позволява на гражданите да убият нападателя си при самозащита на работното място и в автомобилите си.

По-рано това бе допустимо само когато бандитите нахълтваха в домовете на засегнатите, отбелязва БГНЕС.

Оттук нататък обаче огнестрелно оръжие може да бъде използвано за законна лична защита при опит за убийство, изнасилване и отвличане.

Тексас, където е роден настоящият президент на САЩ Джордж Буш-младши, е един от американските щати с най-много огнестрелно оръжие на глава от населението, припомня Ройтерс.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Правим оръжия за Великобритания  

Англичани харесали заводите ни заради по-евтиното производство

Оръжия и части за британски фирми ще се правят у нас. Това стана ясно по време на посещение на бизнес делегация от Острова в България. Експерти от 24 фирми от британския отбранителен сектор ще огледат родните оръжейни заводи. Те ще посетят "Черно море"-Варна, който прави речни радари за Западна Европа, "Терем - Флотски Арсенал" също в морската столица, панагюрските "Оптикс" и "Оптико Електрон", "Армитех", "Арсенал"-Казанлък, ВМЗ-Сопот, "Битова Електроника"-В. Търново и самоковската "Самел 90".
Сътрудничеството е възможно, след като вчера бе подписан меморандум за разбирателство от браншовите организации на оръжейната индустрия от двете държави.
Сред гостите от Острова са представители на гигантите Тhales, ITT Defence и EASAT. Те имат интерес да дават поръчки на български фирми като подизпълнители, защото в Англия един работник във военен завод получава 3 хил. паунда заплата, а у нас този разход е 300 лв., коментираха представители на българските фирми. Така военната продукция излиза по-евтино.
До момента само "Самел 90" е произвеждала радари за британски потребители, обяви проф. Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружението на българската отбранителна индустрия. След подписването на меморандума вчера родните фирми получиха и покана да покажат продукцията си в Лондон през септември на голяма отбранителна конференция. Производството ни е конкурентно, изнасяме предимно в Африка и Близкия изток, каза Николай Ибушев, съпредседател на СБОИ и шеф на "Арсенал". Фирмите от отбранителния бранш са увеличили производството си със 70% през 2006 г., заяви председателят на стопанската камара Божидар Данев.
Най-после да се зададе и нещо положително от Европа, па макар и заради евтината работна ръка. Инак как ще си вдигнем стандарта и ще излезем от сянката.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Иззеха незаконно оръжие от сергия в Пловдив  

27 март, 2007

Незаконно оръжие иззе полицията при специална акция на Руския пазар в Пловдив. Оръжието бе открито при журналистическа проверка от екип на Дарик радио.
На сергия се продават няколко вида въздушни пушки, пистолети, револвери, оптични мерници, електрошокови палки и боеприпаси. Търговците, арменци, предлагат и разрешително при закупуване на оръжието, което по надлежния ред се издава само от полицията при сложна процедура, уредена от специален закон за притежаване и продажба на бойно и ловно оръжие.
На Руския пазар предлагат въздушна пушка, китайско производство за 25 лева, дамски пистолет за 45 лева и револвер „ BLOW” за 75 лв. Трима полицейски инспектори в момента описват стоката.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Гърция ни държала на мушка с атомни бомби 40 години  

България е била мишена на разположени в Гърция атомни бомби в продължение на 40 години, съобщи в "Та неа". Гърция е държала бомбите в различни части на страната, без да признава официално, че те са съществували някога. Атомните бомби били по-разрушителни от тази, пусната над Хирошима. През пролетта на 2001 г. от базата в Араксос, полуостров Пелопонес, в пълна тайна са били изнесени последните 20 атомни бомби. Първите атомни бомби са били докарани в базата на 14 юли 1962 г. Преди това - в края на 1959 г., е било подписано тайно споразумение между САЩ и Гърция с кодовото название "Провия" ("Овча кожа") за разполагане на ядрени оръжия в страната в рамките на политиката на Студената война. Бомбите са били насочени към България, Югославия и Албания.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Бил Гейтс раздава компютри срещу пистолети  

26 март, 2007

Софтуерният магнат е предложил свой начин за ограничаване на престъпността в Мексико.Всеки,който предаде личния си пистолет в общината,получава компютър с лицензиран софтуер.Оръжието обаче трябва да е поне деветмилиметрово - а за по-малки наградите са пари или храна. Освен компютри собствениците на едрокалибрени оръжия, които решат да се разделят с тях, ще получат и компютърна енциклопедия.


Едно малко уточнение: компютърът е брониран куршумонепробиваем лаптоп.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Юпита луднаха по US игра  

25 март, 2007

Пейнтболът сплотява колектива, завладя и Стария континент

Може ли една военизирана игра да сплоти колектива на една фирма повече от всичко друго? Отговорът е "Да, ако става дума за пейнтбол". В това се убедиха и много европейци, изкушени от идеята, зародила се в САЩ.
През май 1981 г. американците Боб Гърнси, търговец на спортни стоки, Хайес Ноел, брокер на ценни книжа, и Чарлс Гейнс, писател, обсъждат идеята за създаване на игра, основана на дебнене. В процеса на обмислянето й тримата решават да я военизират, като вкарват в употреба специални пушки - маркери. Те използват сгъстен CO2 или въздух за изстрелването на топчета с желатинова обвивка, пълни с безвредна боя.
Създателите на пейнтбола са имали за цел новата игра да обхване хора от най-широк спектър - домошари, ученици, студенти, служители, пенсионери... Задължителният й елемент е всички участници
да споделят любовта към авантюрата
и силния дух на конкуренцията. Така постепенно играта става любима на шефовете на големи фирми. Те виждат в нея начин за сплотяване на колектива и способ за добиване на високо самочувствие от служителите. Също така пейнтболът изгражда у всеки основни лидерски качества. За да участваш в тази игра, най-важното е да си интелигентен и 100% концентриран. Способности, които всеки шеф на фирма държи неговите служители да притежават. С други думи, не са достатъчни просто сила и скорост, за да бъдете победител в играта. Изключително важна е стратегията. Въпреки че на пръв поглед всичко изглежда много просто - играчът (или играчите) от единия отбор се стремят да елиминират тези от другия, като ги маркират с
желатинови топчета, пълни с боя
Американците са нация изобретателна и традиционно свързана със законите на каубойския живот. Може би това е отправната точка в създаването на пейнтбола - на някого му хрумва да върне времето, когато е властвал законът на по-силния, и да половува не виртуално, а със себеподобните. Днес играта е доста по-различна от годините, когато е прохождала, и от забавление се е превърнала в индустрия за развлечение, почивка, релаксация, метод за тренировка на службите за охрана и дори корпоративно мероприятие. Единствено "оръжието", използвано в първите състезания, е достигнало до наши дни почти без изменения - променят се само "куршумите", т.е. топчетата с боя. За разлика от първите турнири обаче днес състезанията се подчиняват на строг регламент. Игрищата се изграждат по предварително утвърдени проекти и напомнят за сюжети от поредния военен конфликт или
сцена от някой екшън
Спортен пейнтбол се играе на стадиони, както и на открити полета, винаги пред много зрители. В зависимост от типа на игрището спортният пейнтбол се разделя на спийдбол, при който за прикритие се използват щитове или автомобилни гуми, и хипербол - там за същата цел има пластмасови промишлени тръби. За супербола пък са характерни надуваемите конструкции с различни размери, направени единствено заради играта.
Голямо внимание се отделя на безопасността на играчите и публиката. Затова са изработени специални стандарти с цялата стриктност, с която американците се отнасят към спортовете.
Радослава Григорова
Пламен Вълков

История

1981 (27 юни) - Първа игра на пейнтбол. В нея 12 участници с пистолети Ne-spot 007 се състезават един с друг. "Наградата" е знаме.
1982 - Направено е първото игрище на открито в Рочестър, Ню Йорк.
1983 - Чарлз Гейнс доразвива идеята за пейнтбола като Национална игра по оцеляване (National Survival Game). За продажба на аксесоари за нея е създадена компанията PMI (Pursuit Marketing Inc.)
Проведен е първият национален шампионат с награден фонд $14 000.
1984 - Пейнтбол под името Skirmish Games започват да играят и в Австралия.
През ноември е открита първата зала за пейнтбол в Бъфало, Ню Йорк.
1985 - Изградено е първото игрище за пейнтбол в Англия.
1988 - Основана е Международната асоциация на играчите на пейнтбол.
1991 - Играта се пренася в Европа (Франция, Дания и др.).
1992/93 - Създадена е Националната лига по пейнтбол (NPPL) в САЩ, започват серия от аматьорски и професионални турнири.
2007 - Пейнтбол се играе вече в 41 страни в Америка, Азия, Африка и Австралия.
В България играта е сред водещите за тимбилдинги, а игрищата са 12 в цялата страна.


Най-популярните разновидности са четири:

1. Плени знамето (всеки от отборите се стреми да завладее флага на противника и да го отнесе до базата си).
2. Последният оцелял (целта е да се елиминират възможно най-много "врагове").
3. Открий знамето (трябва да се намери скрит флаг на противника и да се отнесе).
4. Запази лидера (целта е лидерът на противника да бъде елиминиран, а същевременно да бъде опазен №1 от своите).

Да „набиеш“ шефа извън офиса (Пейнтболът в България)

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Гражданска безопасност (рус.)  

24 март, 2007

Уважаемые сограждане!


Лозунг нашей организации —
«каждый законопослушный гражданин имеет право на безопасность!»
Наша цель — воплотить этот лозунг в жизнь. То есть, добиться для всех реальной возможности эффективно защищать себя и своих близких от преступных посягательств.

Сотрудники милиции не в состоянии охранять каждого из нас, это невозможно даже теоретически. В лучшем случае они могут пресечь уже совершаемое преступление, в худшем — разыскивают скрывшихся бандитов.

На данный момент, граждане могут обеспечить личную безопасность только у себя дома: поставить бронированную дверь, решетки на окна, домофон и видеокамеры в подъезде. На случай, если всё это не поможет, можно по лицензии МВД купить охотничье ружьё. Применение огнестрельного оружия против ворвавшегося в Ваш дом преступника расценивается судом как законная самооборона.

При этом, на улице все мы фактически беззащитны, так как не можем ни оградить себя от преступника, ни оборониться от его нападения эффективными средствами. Однако даже в случае, если самооборона все-таки удалась, но для остановки преступника пришлось нанести ему тяжелые повреждения (а тем более, повлекшие наступление смерти), мы рискуем оказаться обвиняемыми в превышении мер необходимой обороны, или даже в нападении на «невинного» грабителя.

Поэтому мы считаем своим долгом добиться:
  • изменения правоприменительной практики по самооборонным делам, поскольку как прокуратура, так и суд зачастую полностью «забывают» о существовании в Уголовном Кодексе статьи о необходимой обороне;
  • восстановления прав законопослушных, дееспособных граждан на покупку, хранение и ношение по лицензии МВД короткоствольного огнестрельного оружия (пистолетов и револьверов), как единственного на данный момент эффективного средства самообороны.
Мировой опыт, в том числе и российский, показывает, что наличие на руках у населения легального оружия, существенно повышая вероятность успешного пресечения преступных посягательств, дает еще и профилактический эффект: криминал начинает бояться не только людей в погонах, но и самых обычных граждан, даже не зная точно, есть ли при них оружие. Как результат, уровень насильственной преступности снижается.

К сожалению, и Администрация Президента, и большинство депутатов Государственной Думы, и чиновники МВД, либо недооценивая важность означенной проблемы, либо преследуя свои личные или узковедомственные интересы, жестко противятся идее дать гражданам возможность эффективно противостоять криминалу. Более того, усилиями множества невежественных либо злонамеренных чиновников и журналистов в общественное сознание упорно вбивается мысль, что практика ношения оружия законопослушными гражданами, прошедшими экзамены и получившими лицензию в разрешительных органах МВД, приведет к катастрофическому всплеску преступности!

Принимая все это во внимание, одной из важнейших задач нашего движения мы видим донесение до граждан объективных данных о влиянии права на самооборону и ношение оружия на уровень преступности, и поэтому
объявляем информационную войну невежеству, лжи и безответственности.
На данном сайте Вы сможете найти информацию о действующем оружейном законодательстве, судьбе «калининградского законопроекта», причинах, по которым не работает 37-я статья Уголовного Кодекса («Необходимая оборона»), криминальную статистику России и стран, в которых граждане имеют право на ношение оружия (а также стран, где граждане недавно лишились этого права), анализ статистики и многое другое.

Также предлагаем Вам посетить сайт наших единомышленников, Межрегиональной Общественной Организации «Союз «Гражданское Оружие»: http://www.samooborona.ru
С наилучшими пожеланиями,

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Разрешиха носенето на огнестрелно оръжие и във Вашингтон  

Федералния апелативен съд на САЩ отмени в петък забраната за носене на лично огнестрелно оръжие във Вашингтон, окръг Колумбия, съобщи Associated Press.

Представители на окръг Колумбия се опитаха да докажат на съда, че действието на Втората поправка на конституцията, даваща право за носене на огнестрелно оръжие се отнася само за военни и полицейски служители. Съдът реши също, че собствениците на оръжие могат да го съхраняват в дома си, като не е задължително то да е в разглобено състояние.

Вашингтон и Чикаго са единствените по-големи американски градове, където бяха приети подобни забрани. През 2004 г. съд от по-нисша инстанция отказа на шест вашингтонски жители да носят пистолети за самозащита.

Според членът на Апелативния съд Карен Хендерсон, който се изказа против отмяната на забраната, Втората поправка не се отнася за окръг Колумбия, тъй като той нямал статут на американски щат.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Пушка за 50 бона поваля слонове  

22 март, 2007

Уникална пушка за сафари предизвика фурор на изложението "Природа, лов и риболов", което бе открито в Пловдивския панаир. Оръжието е ръчна изработка и е за отстрел на слонове. От рано сутринта ловци напираха да поръчват карабината, чиято цена достига 50 000 лева. Въпреки че у нас няма слонове, българските авджии могат да я ползват за отстрел на големи диви прасета, които са преследвани за трофеи, обясни Георги Стойчев, зам.-управител на фирмата вносител "Дайкан" ЕООД.
Освен пушки в трета панаирна палата има всичко, за което са мечтали и най-запалените авджии и риболовци. Доволни ще останат и посетителите, които са дошли на панаира само да погледат. В специален павилион всеки може да изпробва как се стреля с лък. Опъването на тетивата и пускането на стрелите към мишената става под вещото ръководство на инструктор по стрелба. За 13-и пореден път в изложението участват чрез българските си представители френските производители на лодки "Зодиак". Родните дистрибутори от "Никтрейд" са докарали на панаира за първи път надуваема лодка със сгъваем дървен под. Тя е водното возило, което може да бъде сгънато или разгънато по-бързо от всички останали стоки от този вид. Както и останалите пловдивски изложения "Природа, лов и риболов" не отстъпва от традициите на панаира и предлага различни видове промоции. Така до края на изложбата в неделя посетителите могат да си купят всичко за лова и риболова на малко по-ниски цени. Най-скъпата въздушна пушка струва 40 лева. Газовите пистолети пък се продават от 23 до 30 лева.

Ели Куманова
standartnews.com

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Незаконно произведено съветско оръжие за 8 милиарда долара са продали бившите соцприятели на СССР  

Незаконно произведено съветско оръжие за 8 милиарда долара са продали на трети страни бившите социалистически приятели на Съветския съюз, пише авторът на статия в руския в. "Аргументи на седмицата".

Напоследък органите на властта в Русия се концентрират върху борбата срещу престъпленията в сферата на авторските права и някак плахо бранят държавните интереси. Междувременно на Руската федерация и държавните предприятия за производство на военна продукция и стоки с двойно предназначение се нанасят огромни щети. В тази сфера незаконно използваната интелектуална дейност далеч надминава баналното улично "пиратство", се казва в статията, цитирана от БТА.

В периода на военнотехническото сътрудничество през втората половина на 20-и век Съветският съюз предостави на чужди държави над 2300 лицензи и комплекти техническа документация за производство на оръжия и военна техника, понякога безвъзмездно.

Техническите решения, прилагани в производството на тези изделия, не бяха патентовани в чужбина, а се предоставяха като ноу-хау.

През последните 10 години голяма част от тази продукция на стойност близо 8 милиарда долара, произвеждана по просрочени съветски лицензи, бе изнасяна за трети държави, без това да се съгласува с руската страна и да се вземат предвид руските интереси, твърди авторът.

Журналистът се спира по-специално върху "пиратското" според него производство на автомати "Калашников" различни модели в над 30 държави, включително България, и продажбите на това оръжие.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Пренасянето на огнестрелни оръжия и боепрепаси от и до страни от ЕС - със специално разрешение  

Документите ще се издават от директора на НС „Полиция”

Пренасянето на огнестрелни оръжия и боеприпаси от и до териториите на държавите-членки ще се извършва след получаване на разрешение и документ за това, предвиждат промени в Правилника за прилагане на закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ВВООБ). Документите ще се издават от директора на НС „Полиция” и, освен лични данни за доставчика и получателя, ще съдържат информация за категорията, вида, марката, калибъра, серийния номер и допълнителни характеристики на пренасяното оръжие.
Последните промени в Правилника (август 2006 г.) въведоха подобни изисквания за взривните вещества. За огнестрелните оръжия не бяха въведени, тъй като тогава все още липсваше унифицирана за ЕС бланка.Поради отпадането на митническия контрол на КГПП при внос, износ и транзитен превоз на ВВООБ от и за страните от ЕС, се въвежда изискването в тези случаи контролните талони на издадените разрешения да се попълват от лицата, получили разрешенията, и в 14-дневен срок да се изпращат на органа, издал разрешението. Одобреното правителствено постановление предвижда и допълнения в Тарифа №4 за таксите, които се събират в системата на МВР. Те са за издаване на европейски паспорт на огнестрелното оръжие – 50 лв., и за издаване на документи за пренасяне на ВВООБ в рамките на ЕС – 20 лв.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


ООН посочи България сред държавите, които осигуряват чартърни полети за нелегален трафик на оръжие и наркотици  

България беше спомената сред страните, осигуряващи незаконни чартърни полети, с които се извършва нелегален трафик на оръжия и наркотици на конференция на страните от Северното полукълбо за спиране на нелегалния трафик на леки оръжия във Виена.

Във форума участват 56 държави от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Според ООН 600 млн. малокалибрени оръжия, пренесени нелегално, са пряко свързани със смъртта на 4 млн. души в 47 конфликта през последните 15 години.

В повечето случаи доставките на оръжие от стари военни складове или такова изнесено с помощта на корумпирани военни, се извършват с чартърни полети. Те обикновено са нощни и са изпълнявани с много междинни спирки за "прикриване на следите". Авиокомпании от Руанда, България, Сърбия и Киргизстан дават под наем самолети, които извършват тези незаконни полети, стана ясно на конференцията.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Руските ракети ,,Топол-М’’ плашат САЩ с бързината си  

Генерал иска да разполага ракетни локатори в руските посолства по света

Руска балистична ракета от съветската епоха върху подвижна установка.
Новите ракети “Топол-М” не са показвани на снимка и са обвити в секретност.


В европейската част на Русия са разположени най-модерни междуконтинентални ракети “Топол-М”. Те безпокоят Вашингтон, защото летят по-бързо и не тъй предсказуемо като съветските им предшественички, пише руският в. “Известия”.
Единственият начин за противодействие на тази заплаха е да се разположат системи за Противоракетна отбрана (ПРО) възможно най-близо до стартовите позиции, за да се свалят ракетите още при излизане от шахтите. Тъкмо това диктува желанието на Вашингтон да въвлече в програмата си най-близките съседи на Москва. Наистина “Топол-М” набира скорост за по-малко от 5 минути и противоракета, изстреляна от Полша, не би могла да го стигне през това време. Някой ден обаче ще се появят по-модерни прехващачи и САЩ разчитат още сега да си запазят подходящо място за тях, обяснява “Известия”.

По данни, публикувани в последните 2 години в руските вестници, една ракета “Топол-М” тежи 47 тона и е дълга 23 метра. Способна е да порази цел на разстояние 10 000 километра. Може да носи до 10 ядрени заряда с общо тегло 4,4 тона. Според данните “Топол-М” трудно може да бъде прихваната и свалена от вражески установки, защото набира изключително бързо свръхзвукова скорост и се движи с променлива траектория – може да излиза в открития космос и да се връща обратно в атмосферата. Произвежда се в различни варианти, някои от които с 6 ядрени глави, плюс няколко подобни фалшиви глави за заблуда на противоракетната отбрана. В последния етап на полета главите се отделят и летят самостоятелно като крилати ракети.

Командващият Космическите войски на Русия генерал-полковник Владимир Поповкин е заявил, че в руски посолства в редица държави може да бъдат разположени радиолокационни станции от системата за контрол на космическото пространство, пише в. “Независимая газета”.
По думите на генерала руските военни преговаряли за това с външното министерство, за да могат да наблюдават отсечки от траекторията на изстрелвани ракети, които не се виждат от територията на Русия. Това ще позволи да бъде коригиран техният полет в непредвидени ситуации, обяснява Поповкин в руското сп. “Новости космонавтики”, цитирано от “Независимая газета”.

Неназован експерт от космическите войски уточнил пред вестника, че думите на командващия са свързани “с активните усилия на Вашингтон по разгръщането на система за ПРО край границите на Русия”. Според него след влизането на бивши страни от Варшавския договор в НАТО Белият дом е получил възможност да сваля руски междуконтинентални ракети още на старта “и не е пропуснал да се възползва от нея”.
Думите на генерала според вестника били абсолютна изненада за руското външно министерство. Ведомството отказало коментар и припомнило, че Виенската конвенция за дипломатическите отношения забранява помещенията на мисиите да се използват за цели, несъвместими с функциите им.

Изданието цитира руски военен експерт, нарекъл предложението на Поповкин несериозно, и ветеран от тайните служби, според когото руските посолства наистина са претъпкани със свръхсекретна апаратура за космически телекомуникации и разузнаване, но не може и дума да става за мощни радари.

Според някои експерти изявлението на отговорно лице като Поповкин означава, че Русия наистина притежава някаква нова технология за контрол върху полета на балистични ракети без особен разход на енергия.
Явно генералът е разбулил тайната, за да успокои обществеността и да обяви пред света, че Русия има с какво да отвърне на американската ПРО. Известно е обаче, че генералите не са на “ти” с дипломацията, коментира наблюдател пред “Независимая газета”.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Убийството като забава  

21 март, 2007

Децата ни се забавляват в Интернет по странен начин. Напоследък се развличат, като предсказват кои от знаковите фигури в подземния свят, видни безнесмени или общественици ще бъдат убити показно. "Спечелете, докато се забавлявате, спечелете, докато никой друг не печели, бъдете усмихнати, когато другите плачат", приканва сайтът "Ужас", който предлага кървавото забавление. Ако детето заложи на една от споменатите мишени и тя своевременно бъде отстреляна, взривена или накълцана с нож, ще има изключителното щастие да се сдобие с тениска с хитър надпис. Така растат децата ни. В реалния живот - с убийства посред бял ден по улиците и кръстовищата, а във виртуалния - пак със същото. Разликата е само в това, че в единия случай са пасивни наблюдатели на кървавите сцени, а в другия те сами избират жертвата и я утрепват чрез залагането си. Според авторите на сайта с веселото название "Ужас" той осигурява на подрастващите едно изключително добро преживяване сред куршуми, снайперисти и всякакви килъри, които трябва да се харесат на малките потребители. Ако случайно видите вкъщи детето ви да се залива от смях, седнало пред компютъра, не се съмнявайте, че то вече е убило поредната жертва. Ако не Митьо Очите, то може би собствения си родител, който е толкова зает, че няма време да откъсне глава от собствените си проблеми, за да се гмурне в детските.

Фани Чоджумова
novinar.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Аксиния става момиче на Бонд (и идиот с оръжие)  

Певицата Аксиния Ченкова влезе в ролята на момичето на Бонд. В новия си клип тя показва агресивна визия, като в ръката си държи пистолет.
18-годишното момиче, което пееше „Да те обича като мен” вече е жена, която знае какво иска и е способна да управлява живота си. Разликата е драстична и представя метаморфозата от детското излъчване до женствеността. Новото видео е към парчето "Аз знам", което Аксиния представи на конкурса Българката песен в Евровизия. Певицата сама продуцира клипа, а режисьор е Васил Стефанов. Парчето е по музика на Дани Милев и текст на Ваня Щерева.


Всичко това е много хубаво и момата е много хубава, ама няма ли кой да й каже, че правилата за безопасност изискват да не си държи пръстчето на спусъка, за да не влезе в списъка на
идиоти с оръжие.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


УНИКАЛНО!  

Този път българската археология така тръшна своите европейски и американски "посестрими" в земята, че в продължение на цяла седмица от "небето валяха" само научни титли, Нобелови награди и разбити на пух и прах теории. В понеделник (12 март) проф. Николай Овчаров обяви, че край Перперикон е открито уникално копие от... ХV-ХIV век преди Христа. Находката била изумителна не само като доказателство, че в района на Перперикон е имало завършен цикъл за производството на метални сечива още по времето, когато останалите европейски цивилизации са яли сурово месо, но и с още нещо. За първи път били открити калъпи за отливане на онези копия за мятане, които по-късно траките са използвали в боевете за Троя. И понеже, откакто свят светува копието е служило само и единствено за мятане, в задачата се пита: "С какви древни сечива и оръжия конкуренцията ще омаловажи поредната уникална находка на проф. Овчаров":

а) с боздугани за чесане;

б) с мечове за подстригване;

в) с брадви за рязане на нокти?

И още се пита в задачата: "След като на всички вече ни е ясно, че българската археология е най-продуктивната на земята, какво още би трябвало да бъде открито край Перперикон":

а) черепът на първата проходила маймуна;

б) огризката от ябълката на Адам и Ева;

в) вдлъбнатият камък, върху който на шестия ден от сътворението на света Господ е седнал да си почине?

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Оръжията на страха  

Случи се миналото лято. Посред бял ден, на оживена улица в София, при това съвсем до централата на столичната полиция. Нападнаха го двама мъже. Изглеждаха така, както изглеждат мутрите, но вече изпаднали от "големия бизнес". Все едно - нямаше да успее да ги надвие. Кой знае как щеше да свърши схватката, ако не беше успял да се скрие зад близката витрина. Месеци по-късно не можеше да си обясни защо му налетяха. Може би бяха видели, че влиза от магазин в магазин - търсеше подарък за сина си, и бяха решили, че носи много пари.

Стефан не обича да говори за това, дори не иска да си спомня, но мисълта, че нещо подобно може да му се случи винаги и навсякъде, продължава да го яде. Как да преодолее страха? Отговорът дойде сам - нали хиляди като него излизат от къщи въоръжени.

По данни на МВР миналата година са издадени 5231

нови разрешителни за самоотбрана

а дотогава са били регистрирани 296 747 пистолета. Освен това 37 977 юридически лица и еднолични търговци са представили в министерството документи за притежание на оръжие. По официални данни по къщите има още 645 пистолета, 147 915 гладкоцевни пушки, 22 275 карабини и 508 автоматични оръжия за лов или пък като част от колекции. Неофициалната статистика сочи обаче, че в страната пистолетите, пушките и автоматите надхвърлят вече 1 млн. бройки.

Постоянно нарастващият интерес към покупка на пистолети за самоотбрана оръжеен търговец обяснява така: "Трудно ще намерите българин, който ако не е пострадал лично, то да няма някой близък обран или нападнат." Мирослав е собственик на магазин за оръжия в София и не се оплаква от слаби продажби. По данни на Центъра за изследване на демокрацията за последното десетилетие оръжието в населението се е увеличило три пъти. Все пак, посочва Мирослав, българинът все още не знае законите и правата си, а законът му дава право на оръжие за самоохрана. Нашенецът не знае, че това е негово право, а мисли, че се полага само на фирмаджиите, обяснява Мирослав.

Най-голям е интересът към пистолетите, казва колегата му Димитър Славчев. Според него обаче покупките намалявали. Това може да означава или че хората вече са достатъчно въоръжени, или че по улиците е станало по-спокойно. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията от март 2005 г. в страната съществува и нелегален пазар на оръжие. Основен източник са наличните сред населението

нерегистрирани оръжия

които по приблизителни оценки са до 93 000.

Сред почитателите на огнестрелни оръжия на мода излязоха турските газови пистолети, които са значително по-евтини от руските и италианските. Малък пистолет може да се купи за 25 лв. Те се търсят най-вече от младежи и пенсионери. Първите ги взимат за самочувствие, а вторите, за да си намерят работа като охранители или да си пазят имотите в провинцията. Всеки пълнолетен може да си купи такъв пистолет само срещу лична карта. Според Мирослав, "след като си на 18 години и можеш да избираш онези в парламента, то може да си купиш и оръжие". С лека насмешка Димитър разказва как при него идвали пенсионери, които искали да се снабдят с оръжие, за да пазят нивите и къщите по селата от набезите на роми. Те обаче не знаели, че в момента най-много ромите пазарували газови пистолети. Не знам какво ги правят, но си купят пистолет и след няколко дни идват за нов, разказва Димитър. Вътрешното министерство не води статистика колко газови пистолети се търгуват по оръжейните магазини. Не е ясно и колко от тях запазват предназначението си. При покупката на оръжие се издава само удостоверение от търговеца, в което се посочва от кой магазин е пищовът, серийният му номер и на кого е продаден.

Модата

газовите оръжия да се преправят в бойни

постепенно затихва, смятат оръжейните търговци. Преди няколко години на върха бяха руските газови пистолети - ИЖ, ПСМ и "Байкал", именно заради възможността им да се преработват. Те са направени от твърда сплав и много лесно могат да бъдат превърнати в бойни. Само допреди няколко години се смяташе, че в страната има неколкостотин души, които се занимават с производство и преработка на оръжие. Те са най-често бивши работници в отбранителни предприятия.

Все още обаче много клиенти идват с мисълта, че като си купят газово оръжие, то автоматично става бойно, казват оръжейните търговци. Според източници от МВР сега се правят отделни опити газовите пистолети да се преправят за стрелба с патрони със сачми. Само преди дни плевенската полиция задържа двама младежи на възраст 21 и 22 години, които извършиха обир на бензиностанция в града. Нападателите заплашили с пистолет дежурния служител на бензиностанция в кв. "Дружба" и му взели наличните в касата 60 лева оборотни пари. Минути след обира те са били задържани, имали два газови пистолета с девет газови патрона със сачми.

Подобно на газовите пистолети носенето на нож няма как да бъде контролирано. Евентуално задържане с

хладно оръжие

най-много може да доведе проверка на документите и изземването му от полицаите. В същото време все по-чести стават случаите на наръгани момчета пред дискотеки и заведения. Не е възможно да се води статистика на продажбите му, защото то може да се купи от всяка сергия за сувенири.

"В коя държава живеете, как може да ходите без оръжие по улиците", пита учудена продавачка в столичен магазин за сувенири. По щандовете освен икони, розово масло и карти на София са наредени мачете, ками, метални боксове, ножове тип "пеперуда" и палки. Според нея е задължително всеки да носи някакво оръжие, защото у нас изобщо няма сигурност. Тя дава за пример себе си - предпочита да ходи на изложба със спрей и нож в джоба. Така се чувствала по-спокойна.

След като си купи пистолета, Стефан се чувства по-уверен. Сега обаче, признава той, се притеснява за онова, което може да последва, ако му се наложи да стреля.

Панайот АНГАРЕВ
dnevnik.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Международна изложба ПРИРОДА, ЛОВ, РИБОЛОВ 2007  

Международната изложба ПРИРОДА, ЛОВ, РИБОЛОВ 2007 ще се проведе от 21 до 25 март в палата 3 на Международен панаир — Пловдив, под егидата на Министерството на земеделието и горите, със съдействието на Националното управление по горите.

Изложбата ПРИРОДА, ЛОВ, РИБОЛОВ е средището, където се представят специалисти и фирми, ангажирани с опазването и съхранението на природата, демонстрират развитието на горските стопанства, представят новостите в бранша.

Изложението е привлекателно за изкушените от лова и риболова, за ценителите на ловните трофеи, за туристите. Тази специализирана изложба представлява интерес и за всеки, търсещ оригинални идеи за свободното си време и за своето хоби. Тук е мястото многобройните посетители да се оборудват с всевъзможни ловно-рибарски и спортни принадлежности.

Участват 146 фирми – 100 български и 46 чуждестранни, представящи експонати на водещи фирми в областта на ловното и риболовното оборудване и екипировка от 16 държави – Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Канада, Китай, Норвегия, Руска федерация, САЩ, Унгария, Франция, Чешка република, Япония.

Най-силно застъпени са браншовете – горскостопанска дейност, лов и риболов.

_______

На 21 март – сряда, в 12.00 ч. министърът на земеделието и горите Нихат Кабил ще открие Международната изложба „Природа, лов, риболов” пред палата №3 на Панаирния град в Пловдив. Преди това, от 11.00 часа, той ще вземе участие в пресконференция, която ще се проведе в зала Пресклуб на Конгресния център.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Путин: Русия трябва да стане лидер на световния пазар на оръжие  

20 март, 2007

Президентът на Русия Владимир Путин проведе първото за тази година заседание на комисията по въпросите на военно-техническото сътрудничество с чужди страни.

Путин поиска Русия да стане лидер на световния пазар на оръжие. “През миналата година забележимо се увеличи портфейлът на поръчките за руска военна продукция, вече е постигната котата от 30 милиарда долара”, каза той. “Стабилният ръст на военния експорт показва, че Русия уверено заема място сред лидерите на световния пазар на въоръжения”, посочи Путин. “Днес съществуват всички условия за постигане на успех”, е убеден Путин. Предишното заседание на комисията се състоя през декември 2006 г. По предварителни данни износът на руски оръжия е над 6 милиарда долара. Същото ниво беше постигнато и през 2005 г.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Бронзови маски пазели лицата на волжките воини  

19 март, 2007

Упоритата съпротива на волжките българи срещу татарското нашествие и не по-малко яростната отбрана на обсадената от цар Иван Грозни тяхна столица Казан през 1552 г. е създала представата, че българите здраво държали градовете си, но били слаби при сражения в открито поле. Свидетелствата на средновековните летописи обаче показват, че древните българи са се сражавали еднакво храбро и в открито поле, и по стените на родните си градове.

Една от първите кръвопролитни битки между българи и руси станала през 913 (или 914) г. С 50 лодки около 20 хиляди руски воини решили да извършат разбойнически поход в Каспийско море. Устроили мащабно клане, войската заловила богата плячка. Достигнали устието на Волга, русите изпратили уговорената част от плячката на хазарския цар, за да преминат безпрепятствено през каганата. Стигнало се обаче до сблъсък, русите претърпели поражение от хазарите и отишли нагоре по Волга. Там ги пресращнали волжките българи и напълно ги унищожили. Така от 20 000 руски воини от похода никой не се върнал.

Настъпателната стратегия на българите се опирала на бойната мощ на тежковъоръжената конница, съставена от професионални войни. Те служели за главната ударна сила на армията. Значително развитие получили пехотата и леката кавалерия, които се образували като цяло от доброволци (леката кавалерия в руската армия въвел Дмитрий Донски). А тъй като пехотата била много ефективна в отбрана, й поверили да отблъсква вражеската конница. Много прецизно е била разработена доктрината за отбрана. Въпросът бил решен комплексно. Традиционното укрепление от каруци, свързани помежду си с въжета (вагенбург), представлявало само по себе си мобилна система на отбрана на първа линия. Второто ниво на отбранителната система съставяли засичащите линии, издигнати на вероятните посоки на пробив от противника. Те можели да прикриват и главната ударна сила - тежката конница, цялата облечена в желязо и с бронзови защитни маски на лицата. Пехотата и леката кавалерия пък дразнели врага и го вкарвали в засада под стените на крепостта. Така са били хармонично съчетани нападението и отбраната. Изследователите наброяват около 38-40 български крепости. "Велика България - велико и могъщо царство с богати градове. От един голям град излизат, по слухове, 50 000 бойци", свидетелства унгарският монах Юлиян. Авторът от Х в. Ибн Руста отбелязва: "Българите яздят, имат ризници и пълно въоръжение". Същото потвърждава Ибн Фадлан. Тези свидетелства говорят в полза на това, че българската армия била прекрасно екипирана. През средните векове не всеки воин можел да бъде в пълно въоръжение и ризница. В повечето случаи мечът заменял топора. Арабските източници свидетелстват за богатството на България - хората са можели да си позволят най-съвременното по това време оръжие.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Карък удари нашите стрелци в Довил  

18 март, 2007

Карък удари олимпийските шампиони по стрелба Таню Киряков и Мария Гроздева на европейското с пневматично оръжие в Довил (Фр). На 10 м пистолет Киряков влезе във финал с трети резултат (586), като водеше с 3 точки на четвъртия Михаил Неструев. Но в решителната серия даде неочаквано слаб резултат (98,3) и с общо 684,3 остана 4-и.
"Киряков имаше нарисуван медал, след като стреля 586 точки в сериите, но аз лично не помня да е правил толкова слаб финал. Това го лиши от отличие", заяви генералният секретар на БФСС Александър Каиков.

Руснаците обраха медалите: 1. Леонид Екимов с 687,3 т. (588+99,3), 2. Неструев с 685,9 (583+102,9) и Владимир Исаков с 685,5 (586+98,3).

При жените в същата дисциплина Мария Гроздева не бе сред осемте финалистки, въпреки че две от тях дадоха нейния резултат в квалификациите - 381 т. Българката и още 8 състезателки бяха разпределени в класирането според резултата в последнaта си серия. Така Гроздева остана едва 15-а. Европейска шампионка стана Клаудия Вердичо (Гер) с 481,3 (384+97,3), пред Мира Невансуу (Фин) с 480,7 (382+98,7) и Соня Франкет (Исп) с 479,4 (382+97,4).

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Русия настоява да се спре незаконното производство на нейни оръжия  

17 март, 2007

Производството на руски оръжия в източна Европа без необходимите лицензии нанася непосредствени щети на икономиката на страната и на нейните интереси, заяви първият вицепремиер на Русия.
"Не е тайна, че подобно производство се извършва в редица източноевропейски страни, включително членове на НАТО," каза Сергей Иванов, като добави, че незаконното производство трябва да бъде спряно.
Той каза, че това е "интелектуално пиратство", като добави, че тези страни доставят руски оръжия на световните пазари на дъмпингови цени.
"Въпреки призивите ни към тези страни, не сме получили разумен отговор," каза той.
Русия съобщи, че търпи големи загуби от незаконното производство на автомати "Калашников" в България. Армиите на 47 страни използват автомата АК-47, известен като "Калашников" по името на своя създател Михаил Калашников.
Смята се, че в момента в света има около 100 милиона автомати АК-47 и техни модифицирани версии, но много от тях са произведени незаконно без необходимия лиценз.
Българският завод Арсенал, чийто лиценз за производство на автомати "Калашников" е изтекъл отдавна, представи няколко вида фалшифицирани автомати на оръжейната изложба DSA 2006 в Малайзия.
Иванов заяви по-рано, че годишната печалба от продажбата на леки оръжия на световния пазар е около 2 млрд. долара, като незаконно произведените автомати АК-47 представляват 80% до 90% от тези продажби.
Производителят на "Калашников" Ижмаш съобщи, че Русия осъществява само 10%-12% от продажбите на автомати АК-47 в световен мащаб всяка година, като останалите са произведени без разрешение.
Ижмаш съобщава, че в момента няма в действие нито едно лицензионно споразумение, което да отговаря на световните норми, което да защитава конкретно руската интелектуална собственост в производството на леки оръжия.
Почти половината от всички страни-членки на НАТО трябва тепърва да подпишат споразумения за защита на интелектуалната собственост с Русия, включително Литва, Латвия, Канада, Исландия, Люксембург, Холандия и Норвегия.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Политици препасват пищови за дуел  

Крисчън Слейтър и Стивън Сегал тършуват в София за английски пушкала
Нова тръпка разтърси елита. Аристократи, политици, бизнесмени и шоузвезди отблизо и отдалеч все по-често се изкушават да си подаряват ретро оръжия - саби, ножове, пушки и пистолети. Манията излиза доста солено. Наскоро страстен колекционер от Лондон брои 43 000 евро за двойка револвери, инкрустирани със злато, принадлежали на Наполеон. Особен гъдел е колекционирането на оръжия, предназначени за дуел..
Старинни саби събират ген. Михо Михов, Красимир Каракачанов, писателят Владимир Зарев. Те търсят предимно редки оръжия, като най-ценни са тези с оригинални надписи.
Дали модата идва от Изток или от Запад, никой не може да каже. Кметът на Москва Юрий Лужков не пропуска да си попълни оръжейната колекция с нови експонати при всяко посещение в чужда страна, а сред любимите му антиквариати са тези в центъра на София и в елитните хотели. Холивудските асове Харви Кайтел, Стивън Сегал Крисчън Слейтър и Жан-Клод ван Дам също обичат да ловуват в столицата за любимите си английски и френски пушкала от ХVIII и ХIХ век. Атрактивна двойка пищови за дуел, които се предлагат в красиви сандъчета, у нас могат да се открият на много по-ниска цена. Оригиналните револвери отпреди 150-200 години тук могат да се купят за 2-3 хил. долара.
Съвсем наскоро в Москва бе открита експозиция, посветена на 170 г. от дуела, в който смъртоносно е ранен Пушкин. Изложбата включва оръжия, костюми и илюстрации на очевидци, които дават представа за начина, по който мнозина са отстоявали своята чест. Много от експонатите са предоставени от частни колекционери, които дават по $3000-4000 за сандъче с два еднакви револвера за дуел, или по $1000 за сребърни саби с инкрустации, отнели не един живот в спор за честта.

Херцогини си делят любовници
В продължение на столетия жените също са изкушавани да решават споровете с дуели, но в повечето случаи събитията са смехотворни. Много често причината е общ любовник, по-хубава рокля или съмнения за урочасване. По-буйната дама отправя покана за дуел, на който и двете съперници се появяват издокарани като за бал.
Затова летописците не отдават голямо значение на женските дуели и споменават само онези представителки на нежния пол, които са популярни в светските среди с пиперливия си език и невъздържан характер.
Така например, по времето на императрица Мария Терезия, нашумява името на херцогиня Елизабет Гаудинг - преселничка в Австро-Унгария от Англия, която спечелва сърцата на мнозина аристократи. Очарованието обаче й носи и не малко съпернички, към които тя подхожда радикално - предизвиква ги на дуел със саби. Няколко приемат, останалите се задоволяват със злобни клюки в салоните. Няма сведения за ранени дами, а само за развеселена публика. Впрочем, това е резултатът и на много дуели между мъже, в които излишната гордост надделява над разума.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Особености на българския национален дуел  

Рицарските двубои у нас завършват в кръчмата
Стамболов се бие заради жена, Найчо Цанов - от патриотизъм

В България дуелите също не са непознати, но в повечето случаи опонентите използват друг тип оръжия помежду си. Политическите убийства, клеветите и шантажите са далеч по-популярни. Всъщност в своя романтичен първообраз дуелът е почти непознат в родната история, а когато се случва, много често се изражда в бой с лукови глави или злобни подмятания. Затова случаите, които максимално се доближават до представата за достоен кавалерски сблъсък, са твърде малко. И оставят след себе си привкус за нещо едновременно смешно и печално, каквато е и историята ни през последните стотина години - смес от наперени амбиции и гузно скатаване.
Дуелите в България повече от всичко друго доказват идеята за криворазбраната цивилизация в страната ни. На тях им липсва рицарски ореол или благородна кауза. За защита честта на някоя Дулсинея дори не може и да се говори. Както отбелязва Иван Хаджийски преди повече от 60 години, хитростта и користолюбието съпътстват българина дори тогава, когато се налага да защити гордостта си.
Несъмнено сред най-големите сензации от края на XIX век е дуелът, обявен на Стефан Стамболов от военния министър Михаил Савов. През март 1894 г. премиерът е обвинен в изневяра с г-жа Савова. На "рогоносеца" обаче и през ум не му минава да потърси отговорност от жена си. Той е категоричен, че за всичко е виновен Стамболов, а съпругата му е само невинна подлъгана жертва. Прелестите на "жертвата" обаче са добре познати и на други политици, за което Савов отново обвинява опонента си. Приятелите на Савов твърдят, че цяла
тумба от развеселени министри посещава дома му
докато той е на заседание и се отдават на сексуални волности със съпругата му. Възмутен от слуховете, генерал Савов предизвиква Стамболов на дуел. Премиерът изразява изненада - според него той не само никога не е съблазнявал г-жа Савова, но дори не се познава лично с нея. "Всичко това е клевета на политическите ми врагове", категоричен е Стамболов. За кратко време задочната битка между тях прераства от лична в обществена. Вестниците, които ги подкрепят - "Свобода" и "Свободно слово", се обвиняват взаимно в интриги и подмолни планове за злепоставяне. Проблемът до такава степен обсебва хората, че дуелът се очертава като единственото решение. В крайна сметка денят е насрочен, а оръжието - избрано. В утрото преди сблъсъка обаче става нещо, което никой не е подозирал -
секундантите се отказват, вледенени от страх
Стамболов и Савов се оказват сами на празния площад в 5 часа сутринта. Дали от обзелата ги вече досада, или защото никой не вярва в обвиненията на другия, но те си стискат ръцете и решават да загърбят завинаги грозния скандал. В цялата история остава загадка защо нарочената за фатална дама г-жа Савова остава встрани от всички събития. Всъщност дребната и невзрачна женица така и не разбира за какво е цялата суматоха и по нищо не показва, че е способна да играе драматичната роля, която й е отредена под влияние на политическите страсти.
Не по-малко комичен е дуелът, който депутатът Михаил Такев обявява на Константин Величков през 1896 г. Министърът на просвещението обвинява опонента си в "женска суета".
За да влезе в Народното събрание, Такев е скрил 10 години от възрастта си, провиква се Величков от трибуната на парламента. Зачервен от гняв,
Такев скача срещу министъра, налетява да го бие
и го предизвиква на дуел. Двубоят с оръжия обаче отново не се състоява. И двамата противници решават, че подобен развой само би навредил на реномето им. Скандалът завършва по обичайния за нашенските нрави начин - с платени публикации в пресата и подмолни клевети.
Като истински шампион при дуелите се проявил 10 години по-късно Кръстю Станчев. Журналистът, под чието злъчно перо излизат най-скандалните статии във в. "Камбана", се изпокарва с почти всички представители на светския и политическия елит в София. Почти през ден някой го предизвиква на дуел, за да защити честта си, накърнена от неговите статии. Но верен на професионалното си хамелеонство, Станчев рядко се изправя срещу опонентите си. Скандалите често пъти завършват
на чашка в най-близкото кафене
а журналистът постепенно престава да се тревожи за омразата, която поражда.
Не всички дуели обаче приключват толкова миролюбиво. Някои от тях имат кървав, макар и не фатален край. През 1908 г. обществото е вцепенено от вестта за дуела между Найчо Цанов и австро-унгарския посланик Кирали. Неподправен идеалист и патриот, лидерът на Радикалдемократическата партия у нас е възмутен от поведението на чужденеца - той не зачита нашенските закони и ходи на лов в забранени места. Цанов го изобличава във вестник "Народен лист" и докачливият Кирали го извиква на дуел. Със завидно хладнокръвие радикалдемократът оформя завещанието си преди решаващия ден. В него подчертава, че пацифистките му възгледи няма да му позволяват да стреля, какъвто и да е развоят на събитията. На сутринта Кирали го ранява в рамото, а Найчо Цанов презрително хвърля револвера на земята, без да го използва. Въпреки че раната е дълбока, по собствените му думи той е щастлив, защото съумява да защити българските закони.
Подробни сведения за последвали дуели липсват. Решаването на проблеми по този начин е официално забранено през 1895 г., но въпреки това случаи на липсват. Архивите сочат, че Йосиф Хербст се дуелира през 1919 г. със социалиста Янков заради политически пристрастия. Двамата противници избират револвери, но нито един от тях не уцелва другия. Като министър през 1908 г.
Андрей Ляпчев също е предизвикан да се бие
Уволнен чиновник от Земеделската банка го поканва на дуел. Но Ляпчев връща секундантите, като заявява, че да приеме предложението означава да насърчи разврата в държавата. Малко известен е и фактът, че през 1884 г. Иван Вазов дълго време се колебае върху предложението на Петко Славейков за дуел. Двамата обаче съумяват да потушат конфликта, без причината за него да стане обществено достояние. Така успяват в нещо, в което се провалят повечето политици - да решат проблемите си, без да станат публично за смях.
Людмила ГАБРОВСКА
standartnews.com

За разлика от предния постинг, това вече е интересна статия. Не знам дали да се гордеем с това, но явно особеностите на българския национален дуел съществено се различават от
руския.

Обаче има и още:

ДУЕЛИ, ДУЕЛИ, ДУЕЛИ :)

Обиди, накърнена чест, страсти и скандали, достойство…

Как историята да ни помогне да се справим и днес?

Как да провеждаме дуел ежедневно или по принцип ако ни дотрябва:

1. ЩО Е ДУЕЛ:
Най-общо война, двубой, бой между двама – при някакви условия.
Обикновено е избирано хладно или огнестрелно оръжие. Утвърждавани са правила за справедливост и галантност. Присъстват и секунданти. Целта на дуела е да се изчисти оскърблението на честта на единия или той да загине. (Най-долните примери опровергават изцяло зададеното определение)

2. КРАТКА ИСТОРИЯ НА ДУЕЛА:
В робовладелските общества роб не е могъл да излиза срещу владетел (Къде се е чуло и видяло вещ и човек да се дуелират!)

Във феодалните общества дуелът е зараза за дворяни, студенти и военнослужещи. Само за 8 г. (през царуването на малолетния Людовик XIV (17 в.) на дуели са убити над 4 000 души. (Един се хвалел, че на дуели бил убил над 70 души)

През буржоазната епоха дуелите не стихват. Французите смятат страната си за тяхно отечество, а разселникът на дуелите в Европа е пруската, а после и германската армия. Добре, че кайзер Вилхелм II забранява с указ дуелите на 1. 1. 1897 г. под страх от глоби, затвор и заточение.

3. ВИДОВЕ ДУЕЛИ:
- Обикновено между мъже. Негови най-разпространени подвидове са: офицерският и дворянският. Понякога жертви падат и таланти като Пушкин и Лермонтов.

- Женски дуели. Обикновено за кавалер (1701 г. Торино, графиня срещу маркиза; в Австрия по времето на Йосиф I, в Рим 2 офицерски съпруги).

4. ДУЕЛИ-ШЕДЬОВРИ! (не подлежат на обяснение и коментар):
- По времето на Людовик XIV двама гвардейски офицери се дуелират след скарване кой да примами ангорска котка;

- „Индиански дуел”, подробно описан в столичен вестник: „Гордият и презиращ смъртта североамерикански индианец предизвиква своя противник често за най-малките подробности към живот и смърт; той се явява за това със своето семейство и своите приятели тържествено облечен и с оръжие в ръка. Неговият невъоръжен противник се явява също, откъсва се от прегръдките на своите, стъпва няколко крачки пред своя противник, разгръща си гърдите и се оставя спокойно да бъде стрелян. Нападателят напълва после оръжието си и го дава на най-близкия роднина на застреляния, излага се сам с голи гърди и умира също несмутимо...”

- „Японски дуел” – арбитри осъждат виновника за нечия оскърбена чест, а той трябва да „изпълни над себе си харакири”.

- Стар скандинавски дуел – Бият се мъж и жена, а „за изравняване на силите” мъжът влиза в дупка до пояс.

- „Американски дуел” – единият от дуелантите се самоубива по жребий.

5. И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА!
Дуелът у нас е бил забранен с НК от 1895 г. Въпреки това и у нас модата си е казала своето, но доста сме си побългарили дуелите. От 1878 г. до 1944 г. е имало около 30-40 „дуела”, но нито една жертва. Повечето са столични и стигат само до покани за дуел. Например през 1880 г. Т. Икономов кани П. Каравелов на дуел, през 1884 г. за дуел си говорят П. Р. Славейков и Вазов, а през 1894 г. Савов кани на дуел Стамболов. В България уж за жени са се „провели” само 2 дуела. Но ето какво сме дали и ние на света, тъй че да бледнеят разните му там индиански и скандинавски глупости:

- началото на 1908 г., Пещера, в кафене „Централата” се скарват някой си Пелинков и някой си бай Христо. Двамата си обявяват дуел. Столичен вестник го описва така: „Бай Христо и Пелинков излезли вън от града, гдето щял да се състои дуелът, последвани от множество любопитни граждани, жении деца. И когато дошли на определената арена, бай Христо се нахвърлил като див котак върху Пелинкова, па бой, бой, бой. Едва ги разтървали.”

- Горна Оряховица няколко години след Освобождението плевенският адвокат Г. Рачев и друго неизвестно лице си обявяват дуел: „И когато страните да започнат да се бият, излиза една шайка и набива и двамата...”

- Ихтиман: Секундантите на дуелантите решават противниците да де дуелират с... бягане. Дуелантите трябва да пробягат километър и половина. Който надбяга другия има право „да залепи на другия една-две плесници”. За отбелязване е, че дуелът в Ихтиман завършва рядко самобитно: „конфликтът се изравнява с вино”

- Не по-лоши са и други секунданти, които уговарят свободна борба между оскърбения и оскърбителя и който загуби да бъде набит.

- И за финал мегадуелът – патентован, рядък и единствен по рода си в света и във вселената. Пред този бих го нарекъл „български дуел” бледнеят всички други познати дуели и всички думи: Дуелантите се бият с праз лук !!!

А ето и дуелантското родно изкуство от по-ново време:

Годината е 1992. Столичен вестник публикува съобщение за дуел: ще се дуелират двама журналисти, секундантите им също ще са журналисти. На въпроса на колега журналист към един от секундантите какво ще е оръжието отговорът е простичък: „По половин литър водка, който падне пръв – губи...”

Пак през 1992 г. в открито писмо до вестниците майор обявява дуел на всеки нашенец, стига с нещо да е обидил президента на Република България.
През 1993 г. Ани Крулева обявява дуел на депутат, а през 1994 г. журналист призовава на дуел военния министър, защото бил уволнен несправедливо...

Всеки ден някой с нещо ни дразни и ни опонира, но вече няма нужда да се отчайвате – тази статия ви дава изхода: приятели, давайте да скачаме в дупки, обувайте маратонките и донесете дамаджаните, препашете праз лука и хайде на дуел!:)

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.