- BlueGunBlog -

Повечето наши учени смятат, че най-вероятно Онгълът - център на Аспаруховата държава до 681 г., е бил районът на юг от град Исакча в Румъния, а центърът на лагера на хан Аспарух е бил там, където сега се намира село Никулицел. Те твърдят, че този стан на прабългарите е бил по-голям дори от столицата Плиска в разцвета й.
Така както пише византийският хронист Теофан Изповедник: "Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунав реки, и като завзел Оглос, заселил се между него и онези реки, понеже забелязал, че мястото е защитено и мъчно превземаемо от всяка страна; бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятели за отслабения от раздялата народ."
Там сега обаче Пламен Митов не намира и помен от крепостта, нито спомен за името Аспарух. Затова продължава по пътя, посочен от един друг източник - Българския апокрифен летопис от ХI век. Там пише: "И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунав - Дръстър град; създаде и велик презид от Дунава до морето; той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя, и бяха прочее преди това етиопи. И роди Испор едно отроче и го нарече изот. Цар Испор царува в българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора царя нарекоха куманите българи..." В случая "измаилтяните" не са нищо друго освен хазарите. А място на битката най-вероятно е могилата в района на украинското село Вознесенка. Където през 1930 г. археолозите откриват кръгла погребална яма, в която имало огромно съкровище от 1500 златни предмета и още повече сребърни, както и оръжие. Много от тези предмети съвпадат с тези от прабългарското съкровище, намерено до друго украинско село - Малая Перешчепина. Но най-ценното от тях е сребърният орел на хан Аспарух. На пръв поглед това е типичен римско-византийски легионерски орел. Но има три неща, които го правят безценен за нас.
Първо, че е намерен като част от прабългарско съкровище. Второ, че на крилото има щемпел с династичния знак на рода Дуло. Същия го има и на някои от предметите от съкровището на хан Кубрат.
И трето - на гърдите на орела има монограм, който, четен от дясно на ляво, както се четат прабългарските руни, се разчита като "Еспор" - тоест Аспарух.
Дали вече знаем къде е загинал хан Аспарух? Това ли е мястото, където е погребан с най-преданите си воини, които, охранявайки го, са паднали в боя заедно със своя хан?
Ако това наистина е орелът на хан Аспарух, най-вероятно пленен при победата му над византийците през 680 година, това ще бъде най-святата ни реликва заедно с Мадарския конник. Оттук нататък думата имат българските учени.