- BlueGunBlog -

През 2002 г. за първи път избухна скандал, в центъра на който бе компютърна игра. Става дума за "Етническа чистка", чиито герои, облечени като ку-клукс-клан или скинхед, издирват по улиците на европейски градове "агресивни човекоподобни същества" и техни "еврейски господари". В един от вариантите на хита "Бягство от замъка Волфенщайн" пък главните "герои" преследват чернокожи.
Тези и подобни на тях забавления възмутиха множество правозащитни организации и доведоха дори до забрана за разпространяването им от Комисията за
расово равноправие на територията на ЕС
Моментът е повратен за политиците, които виждат в компютърните забавления още една възможност за влияние върху младите.
През 2003 г. действието се премества в Австралия. През април избухва скандал около играта "Бягство от Уумър", в която пръст има дори австралийското правителство. Обвиненията: играта учи нелегалните емигранти как да не се подчиняват на закона.
И действително, в центъра на играта е бягство от филтрационния център за емигранти в Уумър. За по-голяма реалистичност създателите използват документални кадри и интервюта с пазачи и хора, успели да избягат от лагера. Именно това привлича гнева на институциите.
Аналогичен скандал се разгоря и в Европа. В началото на май 2003 г. на сайта на Федералното бюро за бежанците в Швейцария се появява игра, наречена условно "Регистрация в Швейцария", която почти мигновено нашумява сред интернет феновете. Играят я всеки ден по 20 000 души. На геймърите се предлага да се превъплътят в някой от шестте персонажи, които търсят политическо убежище в Швейцария.
Виртуалният бежанец може да вземе
от родния дом само пет предмета от първа необходимост, след което да реши как да стигне заветната държава и с какво ще се занимава там. Изборът е между легалното изучаване на език или кражби, наркотици, проституция.
На последното ниво геймърът получава желаната регистрация, по-точно - получава я само един, независимо от поведението си. Именно това разгневява неправителствените организации, които обвиняват създателите на играта в ксенофобия. Авторът на забавлението Сибила Сигварт заявява в своя защита, че просто иска да покаже на хората какво е да си бежанец.
Но чиновниците от Федералното бюро предпочитат да свалят играта от своя сайт.
Да убиеш президента. Ноември 2004: неизвестната шотландска компания Traffic Games хвърля бомба на пазара с играта JFK Reloaded, която авторите анонсират като "първата в света интерактивна реконструкция на убийството на Кенеди". На играещите се предлага да се почувстват като Лий Харви Осуалд и с три изстрела да "свалят президента". Изтриването на играта от официалния сайт на компанията струва... $10. За да подсилят напрежението, от Traffic Games предлагат и $100 000 награда за "изстрели, които най-точно съответстват на истинските". Възмущението от играта в Щатите е огромно. Дейвид Смит, официален представител на сенатора Тед Кенеди, брат на покойния президент, нарича действията на шотландската компания "презрени и недостойни за коментар". Изпълнителният директор на Traffic Games Кърк Юинг контрира, че само предлагат нов поглед върху реална ситуация в интерактивен вариант. До официална забрана не се стига, но скандалът е налице.
Наръчник за революционери. Всички примери дотук бледнеят обаче в сравнение с идеята на специалисти от Международния център за разрешаване на конфликти по ненасилствен начин ICNC, които с подкрепата на компютърните компании York Zimmerman и BreakAway Games създават играта A force More Powerful. На практика това е тренажор за бъдещи революционери, който ги обучава в "способи за влияние или изменение на политическата обстановка с ненасилствени методи".
Играчът печели точки като бунтар против ненавистен режим, за чиито действия отговорност носи компютърът. Той трябва да започне борбата, имайки на разположение няколко студенти, да планира действията на групата, да избере лидер и като цяло да не се стига до насилие.
Новата игра обаче се оценява високо не само от виртуалните, а и от реалните революционери, които виждат в нея възможност да проиграват различни стратегии, евентуално приложими и на практика.
Според един от авторите Дъглас Уотли плюс на забавлението е, че се разиграват всевъзможни сценарии, основани на реални исторически събития, включително атентати срещу диктатори и корумпирани режими. Очевидно това е плюс не само за него.
Геймъри превземат Багдад. Опасността от игри с политически привкус усещат и в Европа. През март 2003 г. в Германия бе забранено разпространението на американската игра Generals от серията Command & Conquer, в която на геймърите се предлага да превземат Багдад.
Правителствените чиновници, наложили забраната, не скриват, че причината е в разногласията между Берлин и Вашингтон относно войната в Ирак.
През ноември 2004 г. така постъпи и Великобритания, забранила играта "Пурпурната мъгла на Виетнам" заради рекламния слоган "Миризмата на напалм никога не е била толкова приятна". Напразно създателите от Take2 Interactive се защитават, че само са
цитирали култовия филм "Апокалипсис сега"
Без съмнение най-силен отпор предизвикват компютърните забавления в Китай. През март 2004 г. там бе забранена играта "Скрит удар" с основанието, че "дискредитира светлия образ на китайския народ". Това се проявява чрез факта, че главното действащо лице - наемник, се занимава с подривна дейност на територията на Поднебесната империя, която поддържа терористи.
Още по-голямо възмущение предизвика играта "Железни сърца", посветена на Втората световна война, създадена от шведска компания. В нея китайските институции виждат "изкривяване на историята, нарушение на суверенитета и териториалната цялост на страната".
Наистина в забавлението има ред исторически неточности - например Манджурия и Тибет в нея са обозначени като независими държави, а територията на Тайван незнайно защо се причислява към Япония.