- BlueGunBlog -

Джоко Росич отпразнува 75-и рожден ден вчера.
Големият актьор е роден в сръбския град Крупан, но през 1951г. емигрира в България по политически причини. Играл е в 107 филма, 27 от тях са снимани в Унгария. Освен това е автор и на една пиеса. Малко хора обаче знаят, че е завършил Икономическия институт през 1956г. и след това 17 години е бил журналист в радиото.
През 2002г. на телевизионния фестивал в Албена Джоко Росич получи наградата за цялостен принос.
Днес, на 75 години, легендата на българското кино продължава да твърди, че истинският мъж се познава по три неща – расовия кон, красивата жена и елитното оръжие.
На многая лета!

---

- Оръжейната ти колекция ли е сегашната ти страст?
- Обичам оръжието от дете. Човек цял живот гони детето в себе си. Много обичам остриетата от най-ранна детска възраст. В края, в който съм роден, има неписан обичай. Когато момчето навърши 6 години и тръгне на училище, бащата му подарява първото ножче и казва на сина си: "Мойто момче, детството беше дотук. Оттук започват отговорностите."

- Пазиш ли първото си ножче?
- Когато баща ми тръгна в съпротивата, го взе със себе си. Загина и ножчето си отиде с него.

- Продължаваш ли да носиш в себе си острие?
- Имам и сега в джоба. Ето защо. Гледахме мач с колега на баща ми. Пред нас седеше възрастен мъж. От навоите му стърчеше дръжка на нож. Колегата на баща ми го попита: "Абе, старец, на тебе за какво ти е този нож?" Онзи отговори: "Младо момче, на всеки мъж веднъж в живота ще му е нужен нож. И е хубаво, когато му потрябва, да го има." До ден-днешен, където и да съм, както и да съм, в джоба ми има нож.