- BlueGunBlog -

Упоритата съпротива на волжките българи срещу татарското нашествие и не по-малко яростната отбрана на обсадената от цар Иван Грозни тяхна столица Казан през 1552 г. е създала представата, че българите здраво държали градовете си, но били слаби при сражения в открито поле. Свидетелствата на средновековните летописи обаче показват, че древните българи са се сражавали еднакво храбро и в открито поле, и по стените на родните си градове.

Една от първите кръвопролитни битки между българи и руси станала през 913 (или 914) г. С 50 лодки около 20 хиляди руски воини решили да извършат разбойнически поход в Каспийско море. Устроили мащабно клане, войската заловила богата плячка. Достигнали устието на Волга, русите изпратили уговорената част от плячката на хазарския цар, за да преминат безпрепятствено през каганата. Стигнало се обаче до сблъсък, русите претърпели поражение от хазарите и отишли нагоре по Волга. Там ги пресращнали волжките българи и напълно ги унищожили. Така от 20 000 руски воини от похода никой не се върнал.

Настъпателната стратегия на българите се опирала на бойната мощ на тежковъоръжената конница, съставена от професионални войни. Те служели за главната ударна сила на армията. Значително развитие получили пехотата и леката кавалерия, които се образували като цяло от доброволци (леката кавалерия в руската армия въвел Дмитрий Донски). А тъй като пехотата била много ефективна в отбрана, й поверили да отблъсква вражеската конница. Много прецизно е била разработена доктрината за отбрана. Въпросът бил решен комплексно. Традиционното укрепление от каруци, свързани помежду си с въжета (вагенбург), представлявало само по себе си мобилна система на отбрана на първа линия. Второто ниво на отбранителната система съставяли засичащите линии, издигнати на вероятните посоки на пробив от противника. Те можели да прикриват и главната ударна сила - тежката конница, цялата облечена в желязо и с бронзови защитни маски на лицата. Пехотата и леката кавалерия пък дразнели врага и го вкарвали в засада под стените на крепостта. Така са били хармонично съчетани нападението и отбраната. Изследователите наброяват около 38-40 български крепости. "Велика България - велико и могъщо царство с богати градове. От един голям град излизат, по слухове, 50 000 бойци", свидетелства унгарският монах Юлиян. Авторът от Х в. Ибн Руста отбелязва: "Българите яздят, имат ризници и пълно въоръжение". Същото потвърждава Ибн Фадлан. Тези свидетелства говорят в полза на това, че българската армия била прекрасно екипирана. През средните векове не всеки воин можел да бъде в пълно въоръжение и ризница. В повечето случаи мечът заменял топора. Арабските източници свидетелстват за богатството на България - хората са можели да си позволят най-съвременното по това време оръжие.