За автомата Калашников, Рособоронекспорт и Владимир Путин
01 март, 2007
Михаил Калашников е роден през 1919 година, осмо от осемнадесет деца в семейство на изгнаник в Сибир. На територията на завода „Ижмаш" в уралското градче Ижевск на Миша Калашников сега е посветен цял музей. Изобретателят казва: „Какво повече можеш да желаеш, ако приживе ти е посветен музей, а в родното си село имаш бронзов бюст ".
Около 100 милиона автомата Калашников са продадени по света. АК - 47 е един от експортните шлагери на Русия. И все пак Кремъл се пита какво печели от това, защото поради изтекли и не подновени лицензи или фалшификати през последните десет години Руската федерация загуби 2 милиарда долара. Черен списък, в който попада и България, включва 11 страни, които нарушават патентното право на АК - 47.
Рособоронекспорт се нарича организацията, която управлява експорта на въоръжение от Русия, те организират износа и на прочутия автомат. Освен че внимателно следят кой по света нарушава техните патентни права, от Рособоронекспорт държат да бъдат оказвани подобаващите почести на героя на Съветския Съюз Михаил Калашников. Така например президентът на Венецуела Уго Чавес миналото лято трябваше топло да прегръща откривателя, преди да се сдобие със 100,000 броя от продукцията на завода в Ижевск, а също и с разрешение за построяване на фабрика за АК в американската държава.
Рособоронекспорт печели за Русия много пари. Ръководи се от доверено лице на Путин още от времената на КГБ, с помощта на десетки офицери от тайните служби. Макар във ведомостите за заплати да не фигурират имена на много армейски генерали или адмирали, Рособоронекспорт е един от главните източници на препитание в бранша. И също така един от най-големите търговци на оръжие в света.
Владимир Путин е дал на предприятието монопол върху експорта на въоръжение и не пести сили да превърне от Рособоронекспорт индустриален холдинг, който се издържа като самостоятелно търговско предприятие.
Доверието на Путин не се ограничава само до оръжия за нападение. От 1 март тази година влиза в сила Указ 54, според който Рособоронекспорт получава държавен монопол за експорта от Русия на всякакъв вид средства за военния комплекс. Нещо подобно миналата година Путин даде на любимците си от Газпром.
През 2006 Русия е изнесла оръжия на стойност $6.3 млрд. Не е малко, макар въоръжението да е по-слаба експортна стока от петрола, газта, стоманата и дървесината. Не трябва да се забравя също така, че според Wikipedia САЩ неколкократно водят в този показател пред Русия. Рособоронекспорт представя на световните пазари около 700 руски производителя и така държи 85% от руския военен износ. С получаването на монопол за износа, в портфейла на Рособоронекспорт ще влязат и други военни гиганти като производителя на бойни самолети МИГ.
15 години след разпадането на СССР, Русия отново става световна сила в търговията с оръжия. През периода 2001 - 2005 според SIPRI (Институт за изследване на мира) Русия е изнесла въоръжение на стойност € 22,9 млрд., което я прави номер едно в света. Според други данни обаче Русия е на второ, а дори и на трето след САЩ и Великобритания място по този показател.
Определено в медиите (и не само там) много се спекулира с цифрите за руския износ на въоръжение. Говори се, че Рособоронекспорт си е гарантирал поръчки за $21 млрд. При подбора на клиенти държавния монополист не е придирчив. Сирия и Иран получават системи за противоракетна отбрана, бойни самолети се доставят за Алжир, АК за Венецуела, хеликоптери за Судан. Но най-големите пазари за руско въоръжение са Индия и Китай - около 70% от руския военен износ.
САЩ се дразни на развитието и през миналата година два пъти налага санкции на руските производители на въоръжение и на Рособоронекспорт.
Сергей Чемесов, шефът на Рособоронекспорт, не приема упреци: „Ако не изнасяме оръжия, друг някой ще го прави. Търговията с оръжия е прекалено привлекателна, за да може да бъде спряна. За щастие Русия разбра това. Периодът на икономическия прагматизъм замени периода на демократичната романтика".
Затова откакто Путин е на власт, износът на оръжия от Русия се е увеличил със 70%. Увеличават се и поръчките за внос: до 2015 г. руската армия ще бъде модернизирана със €145 млрд. инвестиции. Колко точно печели Рособоронекспорт е строго охранявана държавна тайна. От компанията никога не са представяли отчет или годишен баланс.
Вниманието на Рособоронекспорт сега е насочено на първо място вътре в страната. Чемесов има намерение да превърне Рособоронекспорт в мощен промишлен холдинг. Концернът има контролния пакет в близо дузина предприятия за военно производство, включително и цялото производство на вертолети в Русия.
Интересите на Рособоронекспорт се ориентират и към цивилни предприятия. Така например през декември 2005 заводът на най-големия руски автомобилостроител АвтоВАЗ е бил придобит, според германските журналисти от Die Welt, не без помощта на 300 омоновци. Чемесов е станал председател на надзорния съвет на АвтоВАЗ, а Рособоронекспорт държи мажоритарния акционерен дял в производителите на „Лада" без да е платил и копейка.
Към Рособоронекспорт премина също през 2005 и производителят на титан ВСМПО - Ависма. На чаша чай в Москва е бил поканен предприемачът Владислав Тетючин, който разбрал, че ще трябва да отстъпи контролния пакет. Идеята е, че титанът е стратегическа суровина, контролът върху която трябва да премине във - не точно военни, нито пък правителствени, но все пак „свои" ръце.
ВСМПО - Ависма бе станал привилегирован доставчик на Boeing и Airbus. 2/3 от компанията стана собственост на Рособоронекспорт на цени доста под пазарните. За Чемесов още едно място като председател на надзорен съвет. Освен това и заводът за стомана „Красный Октябрь" във Волгоград.
Апетитът идва с яденето. Предполага се, че най-големия производител на никел в света „Норильск Никел" с борсова стойност $30 млрд. ще пасне добре на Рособоронекспорт. (Никелът, както и титанът, е метал за военни цели). Потенциално в Рособоронекспорт са също и Камаз и четирите големи руски производителя на самолетни мотори. Други обекти на интерес - двете корабостроителници „Северная Верфь" и „Балтийский завод".
Подобни многостранни интереси могат да се обясняват с възможността за постигане на качествен контрол чрез вертикална интеграция - от ръководството на Рособоронекспорт. Финансови експерти пък считат, че паричните потоци все пак са по-важни.
Планът на Чемесов е да направи от Рособоронекспорт индустриален холдинг, но от специален тип - при който държавата има водещ глас. А освен това да излезе с дъщерните си предприятия на борсата, но с държавата като главен акционер. Ползата от подобно отваряне към борсата е двояка - от една страна се събират пари, от друга концернът става по-устойчив при евентуални бъдещи нови протести или санкции от страна на САЩ.
Случаят Рособоронекспорт показва, че частната икономика в Русия трябва да се съобразява с държавата. „В известен смисъл ние не сме държавата, ние сме бизнесмени. Наречете го държавна търговия" - посочил веднъж Чемесов амбивалентната си роля пред Wall Street Journal.
Не винаги стратегията на екстензивното нарастване носи добри плодове. В момента АвтоВАЗ е в криза, защото пусканите от конвейера стотици хиляди коли от по-стари модели Лада не се продават добре. Руски анализатори считат, че тъй като Рособоронекспорт стана собственик без особени усилия, липсва чувството на отговорност към новото притежание. Евентуален спасителен план е производството на армейския джип „Лада Калашников".
0 коментара: to “ За автомата Калашников, Рособоронекспорт и Владимир Путин ”
Публикуване на коментар