Gun (p)art(s)  

31 юли, 2008







Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


„Идеалното оръжие”  

Жена, изглеждаща бременна, влиза в болница в един от най-опасните райони на Ирак и се взривява. След минути мъж, опасан с взривове, напада спасителите, опитващи се да окажат помощ на пострадалите. В резултат на терористичния акт в провинция Дияла, северно т Багдад, загинаха 32 души, а още 52 бяха ранени.
Координираните взривове, избухнали през май в Баладруз, са само един от 12 терористични акта с участието на 13 жени-смъртници, които потресоха Дияла през тази година. Броят на жените-камикадзе значително нарасна, показвайки, че бунтовниците са предприели нова тактика. Представителите на САЩ подозират, че „Ал Кайда” е създала ядро, което вербува жени и ги превръща в убийци.
Жените-смъртници станаха идеалното оръжие в страна, където културата забранява на мъжете да се доближават до жена, ако до нея не са мъжът и баща й. Да не говорим, че жените не се обискират за оръжие на многобройните пропускателни пунктове, които обикновено са любима цел на терористите. Освен това, под традиционната ислямска дреха, която иракските жени носят, не предизвиква никакво подозрение добре прикрепената жилетка с взрив.
Като цяло само от началото на януари в Ирак са извършени 24 атаки с участието на жени-камикадзе. Четири от тях станаха този понеделник в Багдад и в северния град Киркук, когато загинаха десетки хора. „Ал Кайда” – „враг, който отлично умее да се приспособява”, обяснява капитан от силите със специално назначение на САЩ в провинция Дияла. „Те се стремят да използват всички средства, всичките наши политически и културни ограничения”.
В миналото бойците на „Ал Кайда” използваха джамиите за организиране на срещи и съхраняване на оръжие, доколкото знаеха, че американските военни няма да правят обиски в храмовете. „Сега те се научиха да използват жените-смъртници”.
Военните са уверени, че „Ал Кайда” използва различни методи, за да превърне жените в камикадзе. Някои се уговарят лесно, доколкото мъжете или децата им са били убити или заловени от американските сили, разказва капитан Матю Шон, офицер от разузнаването от втора рота на трети бронетанков полк, базиран в югоизточната част на провинция Дияла.
Друг метод, който използват членовете на „Ал Кайда” е да се оженят за жена, а след това да я опозорят. Например, позволяват на някой да я изнасили. „В резултат на това на нея не и остава избор, освен да свърши със себе си”, обяснява 34-годишният Шон.
Има данни, че понякога жените биват заплашвани, че ще убият мъжете или децата им, ако не се съгласят да станат смъртници.
Да се избавят от заплахата на жените-камикадзе в провинция Дияла – това е една от приоритетните задачи за иракската и американската армия. Преди дни те започнаха в района мащабно настъпление срещу „Ал Кайда” и многочислените шиитски групировки.
Все пак военните постигнаха и някакви успехи в тази борба. През юни иракската полиция арестува вероятния лидер на терористична клетка от смъртници, която организира двата взрива на 2 май в Баладруз. В дома му бе открит видеозапис с кадри от нападение срещу войската на САЩ. Военните предполагат, че тези материали се използват за инструктаж на вербуваните жени.
Американските военни започнаха да наемат местни жени, които да работят заедно с мъжете-охранители на пропускателните пунктове и да обискират жени. „Мъжете не могат да обискират жени. Това е свързано с местната култура”, казва сержант Дейвид Шлихер от щаба на американската база „Колдуел”, отговарящ за връзките с обществеността. Този лагер е разположен на територията на възможно най-голямата иракска военна база в пустинята югоизточно от Дияла. „По този начин ние се опитваме да затворим и най-малката пролука”.
Жените-охранители се присъединяват към около 80-те хиляди местни мъже, на които армията на САЩ плаща за охрана на своите райони в рамките на програма по привличане на бивши бунтовници-сунити в борбата с „Ал Кайда”.
Жените-доброволци обаче са недостатъчни. В армията и полицията те също не са много, защото такава работа противоречи на местните обичаи.
Но заплахата, произтичаща от жени-смъртници, ще се промени. През тази седмица в град Баладруз караулна служба започват да дават 25 жени и се предлага да се подготви обезпечаване на работа за още 10 местни жителки.

Дебора Хейнс, The Times, bgnewsroom.com

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Необичайни оръжия - пистолет(револвер) - нож (видео) 2  

30 юли, 2008


Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Дулата на печалбата  

28 юли, 2008

Отбранителна индустрия - така се казва днес военната промишленост на България, се възражда. Преди двайсет години, когато пък я определяха по съветски образец - военнопромишлен комплекс, обединяващ над 100 завода, носеше годишно по около $1 млрд. печалба. Сега приходите също не са малко, но не са съизмерими с онези отпреди повече от 20 години, когато България не спазваше ограниченията да не се доставя оръжие на комунистически режими.
За разлика от тежката и химическата индустрия, в отбранителната не влязоха сериозни чужди капитали. Например от заводите, обединени в Сдружението на българската отбранителната индустрия (СБОП), само бившата барутна фабрика в Габрово - сега „Еловица" АД, има чужд собственик. Предприятието произвежда взривни вещества и е поделение на испанската фирма Maxam-Europe - част от една от най-големите световни корпорации - Maxam Corp. Към днешна дата почти всички заводи от бранша са приватизирани. Остана да се продаде само ТЕРЕМ.
Причините да не бъдат привлечени чужди капитали в отбранителната индустрия са няколко. Оръжейните заводи ту влизаха, ту излизаха от забранителните списъци за продажба. Международните корпорации се отнесоха пренебрежително към тях, въпреки кокетниченето на правителствените мъже в чуждите военни и икономически ведомства. Те си имат достатъчно свои заводи, а целта българската продукция да не им е вече конкурент, бе постигната. България започна да изпълнява стриктно международните норми в оръжейния бизнес. Допълнителна пречка за привличане на чужди инвеститори се оказаха и стандартите на Варшавския договор за изделията. За пренастройка към стандартите на НАТО са нужни инвестиции. Добрата страна на несъстоялия се брак по сметка между държавата и чуждите инвеститори бе, че стратегическият подотрасъл със сериозен потенциал за развитие остана в български ръце. За независимостта си обаче плати с дълга борба за оцеляване.

Има ли надежда в собствената армия?
Приетата стратегия за реорганизация на Българската армия поставя 11 задачи за модернизация - от подмяна на транспортните средства и авиацията, до закупуване на нови свързочни системи, уреди за нощно виждане и бронежилетки. Тук се бяха фокусирали надеждите на някои от частните заводи - да се включат поне като подизпълнители в обявените проекти.
Нищо подобно не се случи. „До този момент не сме получили и заявка за едно болтче от държавата - казва търговският директор на „Оптикоелектрон Груп" в Панагюрище Иван Гарчев. - Фирмата произвежда прецизна оптика, вграждана в световни марки. Оборотът й за миналата година е 10 млн. евро. Гарчев смята, че допълнителна пречка е малобройната българска армия. „При това положение, ако нашата армия не подпомага българското производство, що за държава сме?"

Същото е положението и с другите заводи - те дори не са в периферията на полезрението на държавата, заради това и поръчките отиват в чужди фирми.
България има все още добре действаща индустриална машина във военната индустрия, казват всички директори от бранша, които „Икономически живот" потърси за коментар. Според тях основната причина за това е, че българските предприятия на практика са сами на пазара и не са конкурентни на световните оръжейни корпорация, тъй като големите световни проекти се договарят на междуправителствено равнище.
Единственият им шанс е да станат подизпълнители. Макар че има с какво да се похвали, като например с уникалната система за защита на пристанища, българската отбранителна промишленост продължава да стои настрани от полезрението на държавата. От Института по металознание към БАН казаха, че са разработили щит, по-лек от водата, който защитава хеликоптерите от нападение с РПГ (ръчно преносим гранатомет). Българските заводи произвеждат артилерийски и авиационни бомби, управляеми и неуправляеми ракети, прецизни уреди за нощно виждане, заглушителна радиоапаратура, свързочна техника, локатори, БТР-и, муниции по натовски и руски стандарти. Цялата им най-нова продукция е лицензирана за НАТО и в Европейския съюз.

Офсетът
Един от начините за разпространяване на авангардни технологии е чрез т. нар. компенсаторно (офсетно) споразумение. То е договор, при който изпълнител на обществена поръчка се задължава пред възложителя да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги, или строителство от български дружества, да предостави на български дружества технологично оборудване, технологии, лицензи за ползване на права върху обекти на индустриална собственост - това е записано в Стратегията по отбранителна аквизиция (доставка) на Министерството на отбраната. „Възможно е дори част от договора да бъде изпълнен у нас - казва Иван Гарчев. - Но досега не съм чул офсетът да е заработил".

Каква е практиката
Купува се военна техника и покрай сделката се подписва и офсетно споразумение, от което държавата трябва да спечели. Дали обаче това се случва? Специалист разказа потресаващ случай, когато в резултат на офсетна сделка при закупуването на хеликоптерите „Кугър" България е получила съоръжения за оранжерии за 200 дка. (!)
При това допълнителната офсетна сделка съвсем не е безплатна. Министерството на отбраната купува оборудване за около 1 млн. евро, в договора се записва, че ще плати 1,2 млн. евро, а разликата от около 200 хил. евро е за офсета.
Потърсихме за коментар зам.-министъра на отбраната Спас Панчев, който отказа, но ни препрати към зам.-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Той се позова на наредба, която определя реда за офсета. Всяка сделка за доставки за отбраната по поръчка на Министерството на извънредните ситуации, дори и когато се купуват линейки, трябва да бъде придружена от компенсаторно споразумение. Когато офсетът е директен, той се определя от Министерството на отбраната, а когато е индиректен - от Министерството на икономиката и енергетиката.
„Що се отнася до сделката с „Кугър", не мога да отговоря на въпроса ви за оранжериите, защото офсетът е директен. За индиректния водим преговори с „Еурокоптер", но до момента няма одобрен нито един техен проект", уточнява Явор Куюмджиев.
Абсурдите от споменатата сделка са два, твърдят работещи в бранша. България е ако не със световна слава, то поне с добър авторитет в арабския свят с индустрията си за оранжерийно производство. Вторият абсурд е, че за целесъобразността на офсетните сделки (гражданското им приложение) отговаря не Министерството на икономиката и енергетиката, а Министерството на отбраната. „Военните не са наясно от какво има нужда икономиката на държавата", коментира Иван Гарчев. При некадърно договаряне, особено в сферата на високите технологии, плащаш предварително обяда си, но не знаеш какво ще ти сложат на подноса.
В Гърция има задължително условие какъв процент от сделките да са офсетни. Директорът за маркетинг на „Аркус" Георги Банков казва: „Развитите страни правят офсет, за да се привлече ноу-хау и въпросното гражданско производство да бъде за дълго конкурентоспособно. От опит знаем, че големите концерни са склонни на съвместни развойни проекти, ако има икономическа ефективност от сделката. Но при търговете на Министерството на отбраната заради непрозрачната процедура не се търсят реални офсетни партньори, а се гледа да се мине метър с някакво повърхностно предложение."
Пример за директен офсет е изграждането на работилница от германската фирма „Даймлер" за транспортните мерцедеси, купени за Българската армия. В този случай правителството би могло да се договори за включване на български предприятия в някакво производство в областта на автомобилостроенето в Германия. Такава е световната практика, но тя явно не е позната на управляващите от последните 6-7 години.

Обществени поръчки и кредити
В бранша е публична тайна, че е почти невъзможно да се добереш до поръчка като подизпълнител. Дори за собствената си армия. Заданията за търговете се правят целенасочено объркващи, липсва предварителна информация по планирането за оборудване на армията, всичко се обявява в последния момент и накрая се предпочитат западни фирми.
Банките са страшно консервативни по отношение на оръжейните сделки и се държаха дълго време дистанцирано, казват директори от бранша. По-благосклонни са били една-две чисто български финансови институции. Със стъпването на крака на бизнеса - устойчиви обороти и добри финансови отчети - сега проблеми с кредитите няма.

Руските лицензи
Те са горещият картоф, който си подхвърлят периодично фирмите и политиците. Руската страна твърди, че преди 40 години е дала на България около 250 лиценза за производство на оръжия и снаряжение. Според заместник- министър на отбраната Спас Панчев в момента заводите ни използват не повече от 50 лиценза. Изделията обаче са отдавна усъвършенствани до неузнаваемост, така че конструкторът не би могъл да ги познае. За Георги Банков от „Аркус" проблемът се раздухва от руснаците изкуствено за решаване на вътрешните си проблеми. Освен това руската страна не спазва подписаните споразумения, тъй като е трябвало да прави доставки на възли и да изкупува българска продукция. „Все едно да искаш лиценз за това, че произвеждаш дизелов двигател", уточнява Банков. На същото мнение е и колегата му от „Оптикоелектрон Груп" Иван Гарчев, който препоръчва страницата с лицензите да бъде затворена завинаги.
Острият недостиг от квалифицирана работна ръка застига и оръжейната индустрия. Мнението на специалистите е, че именно този проблем ще се окаже огромно препятствие не само за бранша, но за развитието на държавата в близко бъдеще. „Ще правим център за обучение на оптици - казва Иван Гарчев. - Но най-много ни притеснява липсата на инженери. Тук браншът се нуждае от помощта на държавата". Гарчев посочва за пример Китай. Там се обучават повече инженери, отколкото в ЕС и в САЩ, взети заедно.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Полет без ракета носител  

Днес бъдещето на отбранителната промишленост на България изглежда доста по-оптимистично, отколкото в първите години след старта на приватизацията в отрасъла. Оставена да се отправя сама, тя си проправя път. Практиката показва, че пътят не е толкова трънлив, което донякъде се дължи на влизането на страната в НАТО и Евросъюза.
„Администрацията на ЕС в Брюксел осъзнава, че преднината на САЩ във военните разработки е вече значителна - коментира проф. Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружението на българската отбранителна промишленост (СБОП). - Сравнете, през 2006 г. зад окена са вложили за научни изследвания 6 пъти повече пари".
Експертът по сигурността и бивш зам.-министър на отбраната Симеон Николов обяснява, че днес ЕС иска обединяване на европейските пазари и на развойната дейност, тъй като отделните проучвания гълтат много държавни пари.
България се присъединява тази година към Кодекса за поведение при военните доставки, с година закъснение и дори е имало съмнения дали нашата отбранителна промишленост ще издържи на конкуренцията. Според документа всеки търг за военни доставки трябва да се обяви в ЕС. За изненада обаче в заводите не бяха информирани за това изискване.
Прозрачността ще усложни работата на Министерството на отбраната. В Дирекция „Управление на доставките", която управлява армейския внос, периодично изплуват нарушения. Последното е от юни, когато се оказа, че при покупката на БТР-и за 14 млн. лв. неправомерно е била предпочетена фирмата от САЩ „Текстрон".
Заяви го лично новият министър на отбраната Николай Цонев. А той достатъчно добре познава дейността на ведомството, тъй като през 200-2001 г. бе директор на въпросната дирекция. Ще напомним, че заводът „Бета" в Червен бряг бе един от най-големите производители в Европа на бронирани машини за пехотата.
Европейската агенция по отбраната е обявила няколко свои големи проекти. Бившият заместник-министър на отбраната Симеон Николов призна, че заради липса на средства са изпуснати възможности да се включи проектът за разработка на радиостанция, която предава не само глас, но и данни като компютъра. В него участват шест европейски държави, но една от тях обещала да ни бъде „ракета носител".
Да припомним още нещо доста съществено - фирма „Самел 90" в Самоков произвежда перфектно комуникационно и електронно оборудване на световно равнище, а с нейна продукция преди години са снабдявани армии на няколко континента.
„Съсипахме развойната дейност - казва проф. Стефан Воденичаров. - Какво чудно, след като Министерството на отбраната дава за наука едва 0,18 % от военния бюджет (от 1,3 млрд. лв. общо). Не са предвидени средства и за Фонда научни изследвания".
Преди 20 години се отделяха 10 % за фундаментални и приложни изследвания в областта на отбраната. Трудно е на производителите при тази стагнация на пазара да отделят средства за изследвания и за нови технологии, но им е ясно, че за да оцелеят, трябва да имат нови изделия.
Директорът на „Арсенал" и съпредседател на СБОП Николай Ибушев каза преди време: „На Министерството на отбраната му е лесно да отиде на някое изложение и да си купи техника. Но трябва да се знае, че разходите тепърва предстоят. Поддръжката, ремонтът и въоръжението на една бронирана машина формират 80 % от нейната стойност. Тук може да помогне нашата индустрия".
Другият съпредседател на сдружението и директор на завода за локатори „Черно море" във Варна, Петьо Милков, сподели: „В САЩ военният бизнес управлява държавата. При нас за 17 години военната индустрия е мръсна дума".
Все пак, макар и оставена сама, отбранителната промишленост е вече изправена.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


проф. Стефан Воденичаров: Нито една родна фирма не е включена в модернизацията на българската армия  

Стъпи ли на крака отбранителната ни индустрия, след като през 90-те години бе напълно обезсилена?
- Заводите, които оцеляха, се развиват добре. Много от частните фирми присъстват на пазарите в Близкия изток и в други региони.

Какво става с изпълнението на 11-те проекта за модернизация на Българската армия? Успя ли сдружението да се добере до някоя поръчка?
- Модернизацията продължава, продължава и положението нито една българска фирма да не е привлечена в процеса за модернизацията на собствената ни армия. Чакаме решението за системата С4 за телекомуникационно осигуряване, но още не са излезли резултатите от конкурса. Има надежда, че някои от фирмите от отбранителния комплекс ще бъдат включени като подизпълнители.

Какъв потенциал трябва да имаме, за да се справим с огромната конкуренция?
- Задачата е много тежка. Без мощна фирма с голям опит, която да изгради системата, няма да може да минем. Но има български фирми от областта на електрониката, които могат отлично да си свършат работата като подизпълнители. На държавно равнище не се прави нищо, което да осигури научното обслужване на отбранителната ни индустрия. Радетел съм на идеята да се създаде Център по компетентност, който да бъде свързан с нашата отбранителна индустрия. Може да се изгради бързо на принципа на холдинговата структура, в която да влизат научни институти, работещи за отбраната (имам предвид и института към Министерството на отбраната, някои структури на БАН, катедри от университетите). Трябва да направим нещо, за да запазим останалия научен потенциал, защото и без това сме закъснели страшно много. Налице е разкъсване на връзката между поколенията - младите не са склонни да работят в тази индустрия заради ниското заплащане и по-кадърните отиват в чужбина. Без научно обслужване българската отбранителна индустрия не я чака добро бъдеще.

Разбрах, че в пловдивския завод „Бенковски" са започнали да монтират на хеликоптери щитове за отбрана срещу обстрел от земята. Институтът по металознание, на който сте директор, има такова изобретение, за него ли става дума?
- За съжаление не. В Пловдив се монтират брони за защита срещу малокалибрено оръжие - до тежка картечница, на френските машини „Кугър", които купихме от „Еурокоптер". Нашите брони още не са завършили своя път, защото страната ни не е производител на хеликоптери. Нужно е разрешението на самолетостроителната фирма, макар да осигуряват по-добра защита и изпитанията да са минали.

Какво стана с изобретените средства за защита на морски пристанища - специални мини, сензори за откриване на проникване на леководолази, дистанционно задействани устройства за унищожаване на подводни обекти?
- Продължават разговорите по линия на НАТО. Показахме и съвсем нови разработки, които предизвикаха интерес. Освен откриване и унищожаване на нарушителите охраната включва и възможността оператор от разстояние да вземе решение какво да направи. Смятам, че сме напреднали много в средствата за охрана на морски граници.

Огледалото на отбранителната индустрия е изложението в Пловдив „Хемус".
- Имаше много нови изделия. За жалост малцина от държавните мъже му обърнаха внимание, като изключим президента. За сметка на това имаше много чуждестранни гости, и то на доста високо равнище: от Персийския залив, Централна Азия, от бившите съветски републики, от Африка - все традиционни партньори. Другото, което направи впечатление, бе, че малко военни от действащата армия разгледаха изложението. Смятам, че една от целите на „Хемус 2008" бе не само командният състав, а и редовите военни да добият представа какво се произвежда в България за отбраната.

Как бихте коментирали начина на възлагане на обществените поръчки?
- В частта си за специална продукция има доста администрация и препятствия, които не подпомагат участието на българските производители. Ще кажа нещо, което на пръв поглед сигурно ще изглежда странно в контекста на ЕС - в закона липсва протекционализъм към тях. Това, макар и да не звучи добре в ушите на мнозина, е необходимо, защото собствениците на заводите плащат данъци, създават работни места. Не може с парите, които сме дали за данъци и осигуровки, да откриваме работни места в чужбина, след като внасяме оттам продукция. В големите държави това не се допуска.

Предлагате членовете на центъра по компетентност да участват в определянето на офертите за поръчки?
- Първо, да подпомогнат разработването на техническите задания - Министерството на отбраната и Генералният щаб не разполагат с широк кръг от специалисти. Второ, държавата да поставя пред него задачите, които предстоят след 2-3 години. Тя трябва да определя приоритетите си, за да гарантира своята сигурност. Така центърът ще може да каже кои български специалисти могат да бъдат привлечени за изработването на специални изделия.

Как постъпват в развитите държави?
- В САЩ е забранено със закон чужда фирма да продава оръжие на американската армия. За да пробият на пазара, концерните са принудени да откриват филиали като американски фирми. В Полша е прието, ако цената на полското изделие е до 20-30 % над офертата на чуждестранната фирма, печели то. В Турция националната фирма трябва да е водеща, иначе чужденец не може да стъпи на пазара.

Проф. Стефан Воденичаров,
съпредседател на Сдружението на българската отбранителна промишленост (СБОП), money.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


За 6 часа жители на Чикаго "сдадоха" 6800 оръжия  

Жители на американския град Чикаго предадоха доброволно повече от 6 800 бройки незаконно притежавано огнестрелно оръжие. Това съобщават американски телевизии като се позовават на изявления на кметството и на полицията на Чикаго.
Повече от 120 са били автоматите.
Оръжието е било събрано в рамките на акция, организирана от властите на града по доброволно предаване. Акцията се е провела в 25 църкви и е продължила близо 8 часа. Всеки един предал оръжието си е получил ваучери на стойност от 100 долара.
В първите часове на акцията напливът от желаещи е бил толкова голям, че ваучерите не са достигали. Властите са се принудили спешно да отпечатат допълнителна бройка и дори да издават разписки за това, че парите им ще бъдат изплатени по-късно. Друго обещание, което е дадено от кметството и полицията, е, че при предаване на оръжието на собствениците му няма да бъдат задавани никакви въпроси. Въпреки това на всяка една единица ще бъде направена балистична експертиза и дали то е използвано в някакво престъпление. От 2006 година това е четвъртата такава акция, която градските власти провеждат. През 2006 година полицията в Чикаго по този начин събра повече от 11 000 бройки оръжие.
Преди старта на тази кампания кметът Ричард Дейли разпространи изявление, с което призова жителите на града да се включат, за да се направи града по-безопасно и сигурно място за живот. „Ние всички знаем, че насилието с използване на огнестрелно оръжие е национална криза, която порази сериозно не само нашия град, но и по-малки. Ежегодно в САЩ от огнестрелно оръжие загиват повече от 3 000 деца и младежи, припомня още кметът.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Съвременно авторско хладно художествено оръжие  

27 юли, 2008

А.Корешков (Москва) "Мощь Тянь Луна".
32 см, изкован от метеорит.

В. Чурбанов (Тула) – "Поэзия"

О.Семенов. дамаск Н.Забелина (Тула). Нож на поставка "Рыбка"

Дамаска стомана от Сергей Епишкин (Тула)

Сергей Данилин (Тула) "Вепрь".

Сергей Данилин (Тула) "Пума". Острие В.Сосков (Москва)

А.Янютин (Москва). Кинжал за пояс "Сакс". Острие Ю.Саркисян. СПБ

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Агресията около нас и в самите нас  

"Насила хубост не става", "на лошото отвърни с добро"... Колко пъти сме казвали някоя от тези фрази? А колко пъти сме действали по обратния начин? Колко пъти сме били свидетели на насилие? И колко пъти самите ние сме участвали в такова насилие? Каква е причината агресията да е станала основна черта на характера ни и как тя определя живота ни?
Много са въпросите и проблемите, свързани само с една дума "агресия". Няма новинарска емисия, която да започва с тема различна от престъпление, грабеж, сбиване, убийство. Няма човек, който да не се е възмутил от престъпността и всичкото това насилие. Човешките качества вече са занемарени и на преден план излизат злобата, желанието за власт и отмъщение, конкуренцията и съперничеството, които пораждат едно непрекъснато съревнование, прерастващо във война на "живот и смърт".
Нормално ли е млади личности да убиват приятелите си, с цел да покажат, че са по-добри! Нормално ли е малките и "невинни" деца да гледат анимационни филмчета, в които героите водят войни с огнестрелни оръжия, бият се, обиждат се, убиват се... И след едни такива сцени със сигурност детето Ви няма да заспи спокойно. На другия ден ужасът ще е отминал, но и начинът му на мислене вече ще се е променил.
Замисляли ли сте се, че игрите, които ние някога сме играли по цял ден, вече не съществуват. "Стражари и апаши" е заменена с "Междузвездни войни", а скачането на въже - с "кеч мания". Децата не искат да станат лекари, полицаи или пожарникари. Мечтата им е да бъдат като Трите Хикса или да открият атомно оръжие, което да унищожи целия свят. Така малката и невинна душица се превръща в една отмъстителна и властолюбива личност, която след време осъзнава, че всичко, което не става с лошо, става с много лошо. До там се е стигнало, че 12-годишен ученик си позволява да посегне на учителката си, само и само защото има по-слаба оценка от приятелите си.
Сред младежите явно тази тенденция е остаряла и скучна, защото те вече се интересуват от много "по-важни" неща: убийство, престрелки, изнасилване, наркотици. Желанията им опират до това да имат скъпа кола, много пари и си мислят, че с това целият свят ще им падне в краката. И ако на времето момичетата са били тези, които са се грижели за спокойствието и уюта, то сега, в 90% от случаите, са в основата на всяко едно сбиване и агресивно деяние. За съжаление, в днешно време, женският бой е на мода и не веднъж и два пъти се е стигало до тежки поражения. Ако след едно сбиване между момичета на някоя и липсва малко коса, а друга е с разбит нос - това не е никак интересно събитие. Ако обаче се стигне до бърза помощ - това вече си е гордост.
Силата, според младите, не се крие в характера, а в юмрука. Постигането на определена цел, не е свързано с решаването на проблеми и труд, а със садизъм и насилие. Всичко може да се постигне ако не със заплахи, то с действия. И какво печелим от това - саморазрушение.
Дали болката, която причиняваме на хората около нас, е начинът да се почувстваме добре и дали това е решението на всички проблеми. Съвест все още всеки има. Проблемът е, че някои започват да се вслушват по-късно в нея, когато и угризенията не биха помогнали...

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


"Надежда" става музей  

Подводница “Надежда” няма да отиде за скрап, а ще се превърне в музей. Миналият месец машината излезе от експлоатация на Военноморските ни сили.
"Надежда" е произведена преди 50 години в Съветския съюз. На въоръжение в Българската армия е от 1972 г., а преди да излезе от експлоатация, 10 години беше без батерия.
В Съюза на подводничарите, който е инициатор на идеята вече е получен положителен отговор от министъра на отбраната Николай Цонев. Все още не е ясно къде ще бъде поставена "Надежда", но идеята е да бъде превърната и в музей на вода, за да привлича повече туристи.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Оръжие от ново поколение регулира скоростта на куршума (рус. ез.)  

В мире существует мало видов оружия, которые могут быть применены еще для чего либо, кроме убийства... В последнее время, правда, намечается тенденция к использованию так называемого «гуманного» оружия, которое принято использовать против участников уличных беспорядков, хулиганов и прочих нарушителей. Сейчас перед разработчиками оружия ставится цель сделать такое оружие, которое было бы не смертельным, а просто причиняло боль цели, остужая ее пыл.
Одна из последних разработок в этой области – пуля с регулируемой скоростью полета, разработка которой спонсируется министерством обороны США. Сам факт такого вида оружия примечателен, но еще более интересно то, что разработчик этого оружия – дизайн-студия по разработке игрушек Lund and Company Invention, которая специализируется на создании игрушечных ракет на жидком водороде (ничего себе игрушки!). В этих ракетах скорость в процессе полета регулируется с помощью изменения соотношения водород-кислород в камере сгорания. Фирма собирается применить свои разработки в производстве боеприпаса, который может лететь с различной скоростью, в зависимости от поставленной задачи.
VWS, или Variable Velocity Weapon System, позволяет изменять скорость полета с помощью регулировки скорости снаряда на начальном этапе, при выстреле. Капсюль и гильза пули изменены следующим образом: вместо гильзы – миниатюрная камера сгорания, вместо капсюля – такой же крохотный заряд жидкого топлива. Получается что-то вроде маленькой реактивной ракеты, где изменяя пропорции топливо-окислитель можно изменять стартовую, и в итоге полетную скорость заряда.
В изготовленных образцах достигнут большой диапазон скоростей. При самой низкой пуля не наносит увечий с расстояния 10 метров, при самой большой она может убить на расстоянии более 100 метров. Из-за особенностей конструкции такой патрон легче классических и может лететь более точно. Причем подобная конструкция может масштабироваться производителем от малого калибра вплоть до гаубичных зарядов.
Пока что разработан более простой вариант заряда, в котором существуют две разновидности патронов – отпугивающий и боевой, позже фирма собирается выпустить модификацию, в которой не придется перезаряжать оружие для смены режима. В массовое производство такие боеприпасы планируется выпускать в течение полутора лет.
Вообще, оружие – это плохо, но в ряде случаев (хулиганы, экстремисты и прочие) без него пока не обойтись. То, что есть возможность выбирать между разными типами оружия, дает шанс тем, против кого оно направлено, остаться в живых, но при этом больше не иметь возможности причинять вред окружающим.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Необичайни оръжия - стреляща табакера  

Свръхсекретната разработка е на знаменития Игор Яковлевич Стечкин по поръчка на органите за държавна сигурност на СССР в средата на 1950-те години. Първоначално в обикновена метална кутийка за табакера били монтирани три цеви, заредени със специални безшумни патрони СП-1, използващи гилзата на патрона 9х18ПМ. Спусъкът бил замаскиран под обичайната ключалка.
След серия изпитания и доработки табакерата ТКБ-506А била представена на приемната комисия. От дългите си едва 25 милиметра нарезни цеви табакерата изстрелвала конструиран от Стечкин 7,62-мм патрон СП-2 със скорост 165 м/сек, който на дистанция 5 м пробивал 5 сухи борови дъски с дебелина 25 мм всяка.
Табакерите са били на въоръжение в агентурата на НКГБ-КГБ.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Инвестиция в сигурност  

26 юли, 2008

Всеки търси спокойствието и се стреми към него. Понякога обаче, за да си осигурим нужната сигурност не е достатъчно просто да вярваме, че “Точно на мен няма да ми се случи нищо”. През последните години стана ясно, че никой не е застархован от нападение, отвличане или побой. Все повече хора се убедиха, че пътя към личната безопасност минава през оръжейния магазин. Може ли човек да си закупи пистолет, пушка или електрошок от оръжеен магазин ? Отговор на този въпрос чуйте в звуковия файл.

__________(i)__________

Изложба събра старинни полицейски оръжия
Изложба от образци на оръжия, които са били на въоръжение в системата на МВР от миналия век - от създаването му до 1950 г. показа днес ОДП - Търговище. Атрактивната експозиция е по повод професионалния празник на полицията.
Най-интересният сред експонатите е първият револвер "Смит уесън", въведен на въоражение в българската полиция след Руско- турската освободителна война. Любителите на старинни оръжия се впечетлиха и от образец на легендарния пистолет "Валтер – Т 38" и "Люгер Т-08".
Ретроарсеналът включва още картечен пистолет "Шмайзер Т-38" карабина "Манлихер" и сабя с оригинална инкрустация на девиза на тогавашните пазители на реда "С нам е бог!". Полицейска свирка и отличителни знаци за храброст и добра служба допълваха атрактивната експозиция. Голям принос при създаването на изложбата има и месният патриотичен клуб "Възраждане".
Без да се заяждам с младите, предполагам, колежки, ще отбележа че "бузука" (от края на първата звукова статия) най-вероятно е комбинация между бузуки и базука.
А стандарт-ната колежка ще запитам месният патриотичен клуб от колбасарския бизнес ли е?
И ще уточня, че моделите след имената на оръжията са
П (на латински P - pistole), а не Т. При Шмайзера пък е МП (Maschinenpistole).

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Инцидентът в София ще се отрази негативно на българския оръжеен бизнес, твърдят от оръжеен завод  

Инцидентът с избухналите боеприпаси ще се отрази негативно на оръжейното производство в България. Това мнение изрази в интервю за радио “Фокус” – Велико Търново Банко Банков, изпълнителен директор на оръжейния завод “Аркус” АД в Лясковец. Той каза, че независимо сертификатите за качество и гаранциите, които дават българските заводи, сега отношението може да стане по-различно, защото все пак това е инцидент, който се е случил на наша територия. “Сега ще трябва да положим повече усилия в убеждаване на това, че избухналите в столицата тази сутрин боеприпаси, са единичен случай”, каза Банков и допълни, че партньори на “Аркус” от целия свят са му звънели, за да питат за какво се случва в България.
Изпълнителният директор на оръжейния завод подчерта, че в складовете край Лясковец няма стока с изтекъл срок на годност. Всичко, което излезе от производство, веднага се товарело на кораби и самолети и напускало страната. Ликвидационна комисия постановява залежалите боеприпаси и технологичният брак да бъдат унищожени на специални места, каквото е полигонът в Змеево.
Банко Банков не посочи колко тона боеприпаси има в момента в лясковските складове, но каза, че в бранша се говори за тонове тротилов еквивалент и заводът купува количества на определен период от време, без да задържа големи количества.
Изпълнителният директор на оръжейния завод добави още, че при проектиране на заводите се залага на безопасността на складовете и другите системи. “Всеки един от елементите, съхранявани в складовата ни база, е дистанциран от другите такива. Между количествата няма предаваемост. Само преди две седмици заводът бе обследван от специална комисия по безопасност”, обобщи Банков.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Отложиха заминаването на екипажа за фрегатата  

Със седмица е отложено заминаването на българския екипаж, който трябва да приеме първата от двете фрегати втора ръка, които получаваме от Белгия. Моряците и офицерският състав за кораба трябваше да отпътуват утре за кралството, но това няма да стане, тъй като липсва ратификация от парламента, научи “Позвънете Новини”. Забавянето няма да е фатално и корабът F911 “Вестдийп”, чието българско име ще бъде “Горди”, трябва бъде приет на въоръжение във военноморска база-Бургас тази есен, заявиха офицери от Военноморските сили.
“До края на годината се очаква да бъде подписан договорът за строеж на две многоцелеви корвети с френската фирма “Армарис”. Това каза командващият на бойната марина вицеадмирал Минко Кавалджиев. Договорът ще бъде на базата на споразумението за стратегическо сътрудничество между България и Франция, което беше парафирано от премиера Сергей Станишев по-рано тази година.
В рамките на 3-4 години след подписването на договора двата плавателни съда трябва да се присъединят към корабите на І дивизион на Военноморска база - Варна. “Това ще бъде и една от най-съществените крачки към модернизация на флота”, допълни Кавалджиев. Според вицеадмирала ВВМУ “Н. Й.Вапцаров” трябва да запази сегашния си статут на училище, което до голяма степен определя облика на морска България. “Надявам се, че с подкрепата на президента Георги Първанов то ще остане във вида и съдържанието, в което е, а няма да бъде превърнато във факултет на Национален военен университет”, добави командващият ВМС.
Вицеадмирал Кавалджиев бе един от официалните гости вчера, присъствали на отбелязването на 50-годишнината от създаването на Първи дивизион “Патрулни кораби” на Военноморска база - Варна.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Над 300 автентични експоната в международната изложба "Воини на свободата" във Варна  

Международна изложба "Воини на свободата" ще бъде открита в Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик” - Варна на 27 юли 2008 г. от 17 часа. Тя се посвещава на 130-та годишнината от Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на град Варна на 27 юли 1878 г. - последния ден, в който в българска крепост е имало османска войска.
Изложбата показва за първи път войната с участието на два руски музея и Националния военноисторически музей - София, който съхранява най-много културно-исторически реликви, свързани с Освободителната война.
За първи път у нас гостува Музейно обединение "Музей за история на Москва” с непоказвани досега в България реликви, а Държавният исторически музей на Русия - за втори път. Над 300 автентични експоната проследяват развоя на войната, която възстановява българската държавност.
Изложбата пристига от София, където бе открита през май 2008 г. в навечерието на Деня на славянската писменост и култура. Тази дата е избрана като знакова, защото именно славянската писменост и култура ни обединяват и запазват нашата идентичност.
Акценти в изложбата са знамената на българските опълченски дружини - Самарското знаме и знамето на Горнооряховските въстаници от 1876 г., което по време на войната става знаме на 4-та дружина на Българското опълчение и има славен боен път. Особен интерес представлява и знамето на четата на дядо Жельо, което e единственото запазено знаме на доброволческа чета в помощ на руските войски. Изложени са също пет руски и две румънски военни униформи, трофейното знаме от Софийския конак, трофейни хладни и огнестрелни оръжия.
Ценен експонат е мундирът на пленения на 9.01.1878 г. при Шипка-Шейново Вейсел Паша. Със свои лични вещи са представени 36 български опълченци.
От системите огнестрелно оръжие, участвали във войната, могат да се видят пушки и карабини: "Крнка”, "Бердана” №1 и "Бердана” №2, "Пибоди” и "Драйзе” (карабина), "Хенри-Уинчестър”, пехотна пушка "Шаспо”, револвери "Смит и Уесън”, "Галант” и "Колт”; различни образци на хладно оръжие: шашки, саби (хусарски, кирасирски, драгунски, кавказки и казашки), тесаци, улански пики, сръбски и австро-унгарски саби.
Сред експонатите са и лични вещи на княз Александър I Батенберг, поручик от 8-ми Вознесенски улански полк по време на войната - руски мундир и шинел от войната, лично оръжие, сребърна табакера - подарък от руския император Александър II, далекоглед, самовар и др.
Изложбата ще продължи до 10 септември 2008 г.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Български минипистолет "Оса" - хит на Острова  

Миниатюрен пистолет с форма на ключодържател, произвеждан в България, е най-новото оръжие, използвано по улиците на британските градове.
27-годишният Маркъс Хенри ще бъде осъден за използването на изстрелващия патрони 22-ри калибър ключодържател при свада пред бар в лондонското Сити.
"Таймс" пояснява, че този тип пистолети са произведени в България за изстрелване на миниатюрни сигнални ракети, но британската полиция е получила информация, че на Острова има около 100 ключодържателя, внесени нелегално, които са преправени така, че да изстрелват патрони.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Людмила Живкова замесена в решението да се убие Марков  

25 юли, 2008

Дъщерята на Тодор Живков – Людмила, също е участвала във вземането на решение писателят-дисидент Георги Марков да бъде убит.
Това каза в специално интервю за Дарик бившият шеф на външното контраразузнаване на КГБ генерал-майор Олег Калугин. През 1978 година Калугин е участвал от страна на бившите съветски тайни служби в разработването на плановете за убийството на Марков.
„Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Т.е. българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за извършването му, в случая осигуриха отровата”, каза Калугин и разказа още, че „оръжието беше един много малък пистолет, закачен за един чадър”.
Олег Калугин разкри и това, че Андропов се колебаел и не желаел да продължи. „Когато този въпрос беше дискутиран, аз си спомням той каза „Аз съм против убийствата”. Но шефът на руското разузнаване Крючков молеше Андропов да промени мнението си. Твърдеше, че ако не се съгласим с молбата на българските тайни служби, това може да разгневи Живков и отношенията между България и Съветския съюз да се развалят. Очевидно този аргумент изигра своята роля и имаше своето влияние върху Андропов, който каза накрая „Добре, но без наше участие. Дайте им каквото искат, но без наше участие”, разказа още той.

Знаехте ли как се правят тези специални отрови, използвани за убийство? Има ли КГБ някаква специална лаборатория, разработваща тези отрови?
- Доколкото знам има такава лаборатория. Днес тя много е усъвършенствала продукта си и много хора в Русия умряха от отравяния. Говоря за руските политически дисиденти.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Касапница в Панама  

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.