- BlueGunBlog -

Отбранителна индустрия - така се казва днес военната промишленост на България, се възражда. Преди двайсет години, когато пък я определяха по съветски образец - военнопромишлен комплекс, обединяващ над 100 завода, носеше годишно по около $1 млрд. печалба. Сега приходите също не са малко, но не са съизмерими с онези отпреди повече от 20 години, когато България не спазваше ограниченията да не се доставя оръжие на комунистически режими.
За разлика от тежката и химическата индустрия, в отбранителната не влязоха сериозни чужди капитали. Например от заводите, обединени в Сдружението на българската отбранителната индустрия (СБОП), само бившата барутна фабрика в Габрово - сега „Еловица" АД, има чужд собственик. Предприятието произвежда взривни вещества и е поделение на испанската фирма Maxam-Europe - част от една от най-големите световни корпорации - Maxam Corp. Към днешна дата почти всички заводи от бранша са приватизирани. Остана да се продаде само ТЕРЕМ.
Причините да не бъдат привлечени чужди капитали в отбранителната индустрия са няколко. Оръжейните заводи ту влизаха, ту излизаха от забранителните списъци за продажба. Международните корпорации се отнесоха пренебрежително към тях, въпреки кокетниченето на правителствените мъже в чуждите военни и икономически ведомства. Те си имат достатъчно свои заводи, а целта българската продукция да не им е вече конкурент, бе постигната. България започна да изпълнява стриктно международните норми в оръжейния бизнес. Допълнителна пречка за привличане на чужди инвеститори се оказаха и стандартите на Варшавския договор за изделията. За пренастройка към стандартите на НАТО са нужни инвестиции. Добрата страна на несъстоялия се брак по сметка между държавата и чуждите инвеститори бе, че стратегическият подотрасъл със сериозен потенциал за развитие остана в български ръце. За независимостта си обаче плати с дълга борба за оцеляване.

Има ли надежда в собствената армия?
Приетата стратегия за реорганизация на Българската армия поставя 11 задачи за модернизация - от подмяна на транспортните средства и авиацията, до закупуване на нови свързочни системи, уреди за нощно виждане и бронежилетки. Тук се бяха фокусирали надеждите на някои от частните заводи - да се включат поне като подизпълнители в обявените проекти.
Нищо подобно не се случи. „До този момент не сме получили и заявка за едно болтче от държавата - казва търговският директор на „Оптикоелектрон Груп" в Панагюрище Иван Гарчев. - Фирмата произвежда прецизна оптика, вграждана в световни марки. Оборотът й за миналата година е 10 млн. евро. Гарчев смята, че допълнителна пречка е малобройната българска армия. „При това положение, ако нашата армия не подпомага българското производство, що за държава сме?"

Същото е положението и с другите заводи - те дори не са в периферията на полезрението на държавата, заради това и поръчките отиват в чужди фирми.
България има все още добре действаща индустриална машина във военната индустрия, казват всички директори от бранша, които „Икономически живот" потърси за коментар. Според тях основната причина за това е, че българските предприятия на практика са сами на пазара и не са конкурентни на световните оръжейни корпорация, тъй като големите световни проекти се договарят на междуправителствено равнище.
Единственият им шанс е да станат подизпълнители. Макар че има с какво да се похвали, като например с уникалната система за защита на пристанища, българската отбранителна промишленост продължава да стои настрани от полезрението на държавата. От Института по металознание към БАН казаха, че са разработили щит, по-лек от водата, който защитава хеликоптерите от нападение с РПГ (ръчно преносим гранатомет). Българските заводи произвеждат артилерийски и авиационни бомби, управляеми и неуправляеми ракети, прецизни уреди за нощно виждане, заглушителна радиоапаратура, свързочна техника, локатори, БТР-и, муниции по натовски и руски стандарти. Цялата им най-нова продукция е лицензирана за НАТО и в Европейския съюз.

Офсетът
Един от начините за разпространяване на авангардни технологии е чрез т. нар. компенсаторно (офсетно) споразумение. То е договор, при който изпълнител на обществена поръчка се задължава пред възложителя да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги, или строителство от български дружества, да предостави на български дружества технологично оборудване, технологии, лицензи за ползване на права върху обекти на индустриална собственост - това е записано в Стратегията по отбранителна аквизиция (доставка) на Министерството на отбраната. „Възможно е дори част от договора да бъде изпълнен у нас - казва Иван Гарчев. - Но досега не съм чул офсетът да е заработил".

Каква е практиката
Купува се военна техника и покрай сделката се подписва и офсетно споразумение, от което държавата трябва да спечели. Дали обаче това се случва? Специалист разказа потресаващ случай, когато в резултат на офсетна сделка при закупуването на хеликоптерите „Кугър" България е получила съоръжения за оранжерии за 200 дка. (!)
При това допълнителната офсетна сделка съвсем не е безплатна. Министерството на отбраната купува оборудване за около 1 млн. евро, в договора се записва, че ще плати 1,2 млн. евро, а разликата от около 200 хил. евро е за офсета.
Потърсихме за коментар зам.-министъра на отбраната Спас Панчев, който отказа, но ни препрати към зам.-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Той се позова на наредба, която определя реда за офсета. Всяка сделка за доставки за отбраната по поръчка на Министерството на извънредните ситуации, дори и когато се купуват линейки, трябва да бъде придружена от компенсаторно споразумение. Когато офсетът е директен, той се определя от Министерството на отбраната, а когато е индиректен - от Министерството на икономиката и енергетиката.
„Що се отнася до сделката с „Кугър", не мога да отговоря на въпроса ви за оранжериите, защото офсетът е директен. За индиректния водим преговори с „Еурокоптер", но до момента няма одобрен нито един техен проект", уточнява Явор Куюмджиев.
Абсурдите от споменатата сделка са два, твърдят работещи в бранша. България е ако не със световна слава, то поне с добър авторитет в арабския свят с индустрията си за оранжерийно производство. Вторият абсурд е, че за целесъобразността на офсетните сделки (гражданското им приложение) отговаря не Министерството на икономиката и енергетиката, а Министерството на отбраната. „Военните не са наясно от какво има нужда икономиката на държавата", коментира Иван Гарчев. При некадърно договаряне, особено в сферата на високите технологии, плащаш предварително обяда си, но не знаеш какво ще ти сложат на подноса.
В Гърция има задължително условие какъв процент от сделките да са офсетни. Директорът за маркетинг на „Аркус" Георги Банков казва: „Развитите страни правят офсет, за да се привлече ноу-хау и въпросното гражданско производство да бъде за дълго конкурентоспособно. От опит знаем, че големите концерни са склонни на съвместни развойни проекти, ако има икономическа ефективност от сделката. Но при търговете на Министерството на отбраната заради непрозрачната процедура не се търсят реални офсетни партньори, а се гледа да се мине метър с някакво повърхностно предложение."
Пример за директен офсет е изграждането на работилница от германската фирма „Даймлер" за транспортните мерцедеси, купени за Българската армия. В този случай правителството би могло да се договори за включване на български предприятия в някакво производство в областта на автомобилостроенето в Германия. Такава е световната практика, но тя явно не е позната на управляващите от последните 6-7 години.

Обществени поръчки и кредити
В бранша е публична тайна, че е почти невъзможно да се добереш до поръчка като подизпълнител. Дори за собствената си армия. Заданията за търговете се правят целенасочено объркващи, липсва предварителна информация по планирането за оборудване на армията, всичко се обявява в последния момент и накрая се предпочитат западни фирми.
Банките са страшно консервативни по отношение на оръжейните сделки и се държаха дълго време дистанцирано, казват директори от бранша. По-благосклонни са били една-две чисто български финансови институции. Със стъпването на крака на бизнеса - устойчиви обороти и добри финансови отчети - сега проблеми с кредитите няма.

Руските лицензи
Те са горещият картоф, който си подхвърлят периодично фирмите и политиците. Руската страна твърди, че преди 40 години е дала на България около 250 лиценза за производство на оръжия и снаряжение. Според заместник- министър на отбраната Спас Панчев в момента заводите ни използват не повече от 50 лиценза. Изделията обаче са отдавна усъвършенствани до неузнаваемост, така че конструкторът не би могъл да ги познае. За Георги Банков от „Аркус" проблемът се раздухва от руснаците изкуствено за решаване на вътрешните си проблеми. Освен това руската страна не спазва подписаните споразумения, тъй като е трябвало да прави доставки на възли и да изкупува българска продукция. „Все едно да искаш лиценз за това, че произвеждаш дизелов двигател", уточнява Банков. На същото мнение е и колегата му от „Оптикоелектрон Груп" Иван Гарчев, който препоръчва страницата с лицензите да бъде затворена завинаги.
Острият недостиг от квалифицирана работна ръка застига и оръжейната индустрия. Мнението на специалистите е, че именно този проблем ще се окаже огромно препятствие не само за бранша, но за развитието на държавата в близко бъдеще. „Ще правим център за обучение на оптици - казва Иван Гарчев. - Но най-много ни притеснява липсата на инженери. Тук браншът се нуждае от помощта на държавата". Гарчев посочва за пример Китай. Там се обучават повече инженери, отколкото в ЕС и в САЩ, взети заедно.