Погреби на края на града  

14 юли, 2008

Военните пропиляха пет години в писане на стратегии за унищожаването на боеприпасите. Защо?
16 март 2008 г. Мощна експлозия разтърсва военен склад в близост до албанската столица Тирана. По това време работници обезвреждат боеприпаси, подготвени за бракуване. Повече от 6 хил. тона експлозиви вече са били унищожени в момента на инцидента. Останалите обаче предизвикват детонация, която убива десетки хора и нанася материални щети в огромен радиус, включително и по международното летище на Тирана. В продължение на няколко дни мястото на инцидента е недостъпно за спасителните екипи заради по-малки, вторични взривове. Причините за инцидента все още се изясняват... Същото се случва и в украинското село Ново Богдановка през 2005 г., където се взривява склад с 90 хил. тона боеприпаси. Подобен инцидент, но с по-малко количество - 1500 тона, има и в Сърбия през 2006 г.

Описаните случаи са доста по-драматичен вариант на събитията, които се разиграха в българската столица в четвъртък сутрин. Те са ярка илюстрация за цената, която България може да плати при утилизацията (унищожаването) на негодни за употреба боеприпаси, ако се опитва да го прави самодейно, аматьорски или пък ако отлага проблема с години. Какъвто е случаят.

"Бомби" в съседство
Количествата излишни боеприпаси, които са струпани в неизвестен брой складове из цяла България, са достатъчно големи, за да е най-малкото странно как е възможно от години те да се търкалят в недотам добре обезопасени места.

Този взрив беше предизвестен, сподели пред репортери на "Капитал" високопоставен военен експерт и допълни: имахме късмет, че стана така, без жертви - сега поне на проблема ще може да се погледне сериозно. Данните за количествата залежали боеприпаси се разминават. Според официални източници на МО те са около 45-50 хил. тона. Според бивши служители на министерството обаче излишните боеприпаси са повече - около 120-130 хиляди тона. Което и от тези числа да е вярно, сигурно е едно - че на много места в България има "бомби със закъснител", подобни на тази в Челопечане. Най-големият склад, в Костенец, на 60-ина километра от София, приютява между 20 и 30 хиляди тона - 15 пъти повече от боеприпасите, които се взривиха в четвъртък.

В допълнение, общото натрупването продължава с около 7-10 % всяка година. Проблемът е особено сериозен главно заради съкращаването на числеността на армията, което прави излишни огромни количества бойна техника и въоръжение. До момента незначителни количества от боеприпасите са унищожени в завод "Цар Самуил", гр. Костенец, който е част от структурата на военния холдинг "Терем" ЕАД (в момента в процедура на приватизация).

Различни източници потвърждават, че складовете с опасните "заряди", които се стопанисват от Генералния щаб, са стари и имат нужда от ремонт. "Над 50% от хранилищата се нуждаят от ремонт на покривите и мълниезащитните инсталации", казва подп. Красимир Петров в материал по темата, публикуван в сп. "Военни проблеми". По неговите данни редица боеприпаси се съхраняват в нарушение на изискванията - част от тях на открито, други - без необходимите проходи за проветряване в складовете. "Голяма част от подлежащите на утилизация боеприпаси са в насипно състояние, с нарушена, липсваща или невярна маркировка", алармира още Петров. Всичко това създава огромни рискове за хората и околната среда, припомнят военни експерти.

На този фон историята на дългата подготовка за обезвреждане на боеприпасите е повече от скандална.

Пет години: програми, концепции, стратегии... и нищо
Още през 2003 г. Министерството на отбраната разработва Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните боеприпаси. Документът е одобрен от Министерския съвет през март 2004 г. и е представен пред парламента, за да бъде включен в разходите на бюджета. Програмата е определена и като един от 11-те приоритетни проекта за модернизация на Българската армия (отделен въпрос е дали унищожаването на стари боеприпаси наистина е част от модернизацията на армията).

Решение обаче какво да се прави с тях все още няма. В резултат процесът по унищожаване така и не е започнал. В четвъртък дългогодишният началник на Генералния щаб на армията, сега началник на кабинета на президента, ген. Никола Колев обясни, че причината била… липса на средства. При силния от няколко години бюджет и почти безогледното разпределяне на излишъка миналата година едва ли точно това е автентичното обяснение за подценяването на проблема. Оценките за това колко би струвало унищожаването на боеприпасите също се разминават в пъти - от около 25 млн. лева до 2-3 пъти повече. "При всички случаи не е проблемът, че няма пари - това са нищожни суми на фона на бюджета на министерството", коментира военен експерт пред "Капитал". На въпрос каква тогава е причината за забавянето той я оцени като микс от неграмотност как да се подходи към процеса и надежди, че от боеприпасите могат

"Да се извадят пари"
Над 10 западни компании, между които американската "Дженерал дайнамикс", наистина са проявявали интерес да изградят мощност за унищожаване на старите боеприпаси. Те са предлагали различни решения на проблема. Единият вариант е изграждане на специализирано съоръжение за унищожаване на стари боеприпаси, който ще струва между 30 и 50 млн. евро. Някои фирми са били готови сами да финансират проекта с държавни заеми от съответните правителства. Другата идея е била да се направят две подвижни платформи, които да могат да се местят от поделение на поделение и на място да унищожават ненужните снаряди. Това е най-модерната технология и е по-безопасна от построяването на завод, защото не се налага транспортиране на боеприпасите до него. Имало е и други по-екзотични предложения за унижощаване на боеприпаси под вода или чрез замразяване на много ниски температури.

Всички тези предложения са били отхвърлени от бившия екип на МО, начело с Веселин Близнаков. Преди две години той одобрява концепция за продажба на старите снаряди "на парче" на частни български фирми. Запознати със сделките източници от МО твърдят, че те са реализирали добри печалби, но само малка част от тях са отишли в министерството. "Ако печалбата е 70 лева на кг, от тях за държавата остават само 10 лева", заяви служител в екипа на Близнаков, който от месец и половина е извън министерството. Самите продажби са били извършвани от фирмата "Търговия и снабдяване" ЕООД, която е собственост на МО. Сделките не са публични и минават в графата "военна тайна". Знае се, че сред купувачите на тези снаряди е имало не само фирми, специализирани в работата с взривове, като "Дунарит" - Русе, "Арсенал" - Казанлък, "Аркус" - Лясковец, но и обикновени оръжейни търговци, както и фирми, които търгуват с метали. Те са купували снарядите, за да ползват метала от гилзите, тъй като международната цена е около 33 евро/кг.

По тази схема са били продадени около 30 000 тона стари боеприпаси в последната година. Идеята е била с тези средства да се финансира унищожаването на останалите експлозиви, които не са толкова атрактивни за частните фирми, тъй като не съдържат скъпи метали. Техните количества са около 50-55 000 тона. Имало е гласове в министерството да не се дават на частни фирми само атрактивните боеприпаси, от които могат да се извлекат ценни метали, а да се групират в лотове - актрактивни с неатрактивни, за да може да се реши проблемът, а не просто да се усвоят едни пари от фирмите. Кой знае защо обаче екипът на Близнаков решава да стартира продажбата на парче. Процесът, изглежда, не е бил последователно структуриран, а според различни източници има противоречия и между министерството и Генералния щаб кой и как да го провежда. Още повече че военните договори са тайни и няма възможност за обществен контрол над избора на купувачи, цените, продаваните количества и процедурите по извозването и обезвреждането им. В същото време интерес от различни фирми е регистриран, още повече че министерството е обявило, че е склонно да продава складовете заедно с боеприпасите и земята под тях.

В този смисъл спекулациите, че взривовете в София са плод на "икономически интереси" и "далавера", може да се окажат не далеч от истината - най-малкото косвено заради дългото забавяне, което оставя възможност за кражби и дребни сделки около взривоопасните складове.

Много идеи, малко действия
Идеи как да бъдат унищожени боеприпасите не липсват в професионалната общност. "Най-добрият вариант би бил да се закупи стационарен или един или два мобилни инсинератора, в които да се утилизират излишни боеприпаси без съществени вреди за околната среда", смята председателят на сдружението на специалистите по боеприпаси в България ст.н.с. д-р Валентин Радев. По неговите думи някои фирми вече са проявявали интерес към подобни доставки. Например американската компания DEIHL предлага да продаде на България такива съоръжения или като директна доставка, или под формата на офсетна програма. Цената на подобно съоръжение е от порядъка на 10 млн. евро, но не е невъзможно да бъде намерено и за по-малка сума, твърдят експерти.

В професионалната общност смятат за удачен вариантът цялото количество боеприпаси, което подлежи на утилизация, да се продаде на една или две големи фирми. "Така те ще имат стимул да финансират покупката на инсинератори", смята Радев. Той смята за грешна и неправилна досегашната практика, при която незначителни количества са продавани на различни компании. Първоначално започва продажбата на боеприпаси, комплектовани основно с месингови гилзи, които се търсят заради високата цена на месинга. В същото време обаче остават неутрализирани боеприпаси, които никой не иска да купи. Затова трябваше да бъдат продавани на лотове - ценните с по-малко ценните, смятат специалисти. Нещо като продажбите на "Кралица Марго" в комплект с някой от томовете събрани съчинения на Тодор Живков по времето на социализма.

Споровете как точно да се реши проблемът с боеприпасите сигурно могат да продължат безкрайно. Докато те не започнат да се "самоообезвреждат" по опасния начин, на който станахме свидетели в четвъртък. Този път като по чудо без жертви.

Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.