- BlueGunBlog -

Стъпи ли на крака отбранителната ни индустрия, след като през 90-те години бе напълно обезсилена?
- Заводите, които оцеляха, се развиват добре. Много от частните фирми присъстват на пазарите в Близкия изток и в други региони.

Какво става с изпълнението на 11-те проекта за модернизация на Българската армия? Успя ли сдружението да се добере до някоя поръчка?
- Модернизацията продължава, продължава и положението нито една българска фирма да не е привлечена в процеса за модернизацията на собствената ни армия. Чакаме решението за системата С4 за телекомуникационно осигуряване, но още не са излезли резултатите от конкурса. Има надежда, че някои от фирмите от отбранителния комплекс ще бъдат включени като подизпълнители.

Какъв потенциал трябва да имаме, за да се справим с огромната конкуренция?
- Задачата е много тежка. Без мощна фирма с голям опит, която да изгради системата, няма да може да минем. Но има български фирми от областта на електрониката, които могат отлично да си свършат работата като подизпълнители. На държавно равнище не се прави нищо, което да осигури научното обслужване на отбранителната ни индустрия. Радетел съм на идеята да се създаде Център по компетентност, който да бъде свързан с нашата отбранителна индустрия. Може да се изгради бързо на принципа на холдинговата структура, в която да влизат научни институти, работещи за отбраната (имам предвид и института към Министерството на отбраната, някои структури на БАН, катедри от университетите). Трябва да направим нещо, за да запазим останалия научен потенциал, защото и без това сме закъснели страшно много. Налице е разкъсване на връзката между поколенията - младите не са склонни да работят в тази индустрия заради ниското заплащане и по-кадърните отиват в чужбина. Без научно обслужване българската отбранителна индустрия не я чака добро бъдеще.

Разбрах, че в пловдивския завод „Бенковски" са започнали да монтират на хеликоптери щитове за отбрана срещу обстрел от земята. Институтът по металознание, на който сте директор, има такова изобретение, за него ли става дума?
- За съжаление не. В Пловдив се монтират брони за защита срещу малокалибрено оръжие - до тежка картечница, на френските машини „Кугър", които купихме от „Еурокоптер". Нашите брони още не са завършили своя път, защото страната ни не е производител на хеликоптери. Нужно е разрешението на самолетостроителната фирма, макар да осигуряват по-добра защита и изпитанията да са минали.

Какво стана с изобретените средства за защита на морски пристанища - специални мини, сензори за откриване на проникване на леководолази, дистанционно задействани устройства за унищожаване на подводни обекти?
- Продължават разговорите по линия на НАТО. Показахме и съвсем нови разработки, които предизвикаха интерес. Освен откриване и унищожаване на нарушителите охраната включва и възможността оператор от разстояние да вземе решение какво да направи. Смятам, че сме напреднали много в средствата за охрана на морски граници.

Огледалото на отбранителната индустрия е изложението в Пловдив „Хемус".
- Имаше много нови изделия. За жалост малцина от държавните мъже му обърнаха внимание, като изключим президента. За сметка на това имаше много чуждестранни гости, и то на доста високо равнище: от Персийския залив, Централна Азия, от бившите съветски републики, от Африка - все традиционни партньори. Другото, което направи впечатление, бе, че малко военни от действащата армия разгледаха изложението. Смятам, че една от целите на „Хемус 2008" бе не само командният състав, а и редовите военни да добият представа какво се произвежда в България за отбраната.

Как бихте коментирали начина на възлагане на обществените поръчки?
- В частта си за специална продукция има доста администрация и препятствия, които не подпомагат участието на българските производители. Ще кажа нещо, което на пръв поглед сигурно ще изглежда странно в контекста на ЕС - в закона липсва протекционализъм към тях. Това, макар и да не звучи добре в ушите на мнозина, е необходимо, защото собствениците на заводите плащат данъци, създават работни места. Не може с парите, които сме дали за данъци и осигуровки, да откриваме работни места в чужбина, след като внасяме оттам продукция. В големите държави това не се допуска.

Предлагате членовете на центъра по компетентност да участват в определянето на офертите за поръчки?
- Първо, да подпомогнат разработването на техническите задания - Министерството на отбраната и Генералният щаб не разполагат с широк кръг от специалисти. Второ, държавата да поставя пред него задачите, които предстоят след 2-3 години. Тя трябва да определя приоритетите си, за да гарантира своята сигурност. Така центърът ще може да каже кои български специалисти могат да бъдат привлечени за изработването на специални изделия.

Как постъпват в развитите държави?
- В САЩ е забранено със закон чужда фирма да продава оръжие на американската армия. За да пробият на пазара, концерните са принудени да откриват филиали като американски фирми. В Полша е прието, ако цената на полското изделие е до 20-30 % над офертата на чуждестранната фирма, печели то. В Турция националната фирма трябва да е водеща, иначе чужденец не може да стъпи на пазара.