- BlueGunBlog -

Днес бъдещето на отбранителната промишленост на България изглежда доста по-оптимистично, отколкото в първите години след старта на приватизацията в отрасъла. Оставена да се отправя сама, тя си проправя път. Практиката показва, че пътят не е толкова трънлив, което донякъде се дължи на влизането на страната в НАТО и Евросъюза.
„Администрацията на ЕС в Брюксел осъзнава, че преднината на САЩ във военните разработки е вече значителна - коментира проф. Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружението на българската отбранителна промишленост (СБОП). - Сравнете, през 2006 г. зад окена са вложили за научни изследвания 6 пъти повече пари".
Експертът по сигурността и бивш зам.-министър на отбраната Симеон Николов обяснява, че днес ЕС иска обединяване на европейските пазари и на развойната дейност, тъй като отделните проучвания гълтат много държавни пари.
България се присъединява тази година към Кодекса за поведение при военните доставки, с година закъснение и дори е имало съмнения дали нашата отбранителна промишленост ще издържи на конкуренцията. Според документа всеки търг за военни доставки трябва да се обяви в ЕС. За изненада обаче в заводите не бяха информирани за това изискване.
Прозрачността ще усложни работата на Министерството на отбраната. В Дирекция „Управление на доставките", която управлява армейския внос, периодично изплуват нарушения. Последното е от юни, когато се оказа, че при покупката на БТР-и за 14 млн. лв. неправомерно е била предпочетена фирмата от САЩ „Текстрон".
Заяви го лично новият министър на отбраната Николай Цонев. А той достатъчно добре познава дейността на ведомството, тъй като през 200-2001 г. бе директор на въпросната дирекция. Ще напомним, че заводът „Бета" в Червен бряг бе един от най-големите производители в Европа на бронирани машини за пехотата.
Европейската агенция по отбраната е обявила няколко свои големи проекти. Бившият заместник-министър на отбраната Симеон Николов призна, че заради липса на средства са изпуснати възможности да се включи проектът за разработка на радиостанция, която предава не само глас, но и данни като компютъра. В него участват шест европейски държави, но една от тях обещала да ни бъде „ракета носител".
Да припомним още нещо доста съществено - фирма „Самел 90" в Самоков произвежда перфектно комуникационно и електронно оборудване на световно равнище, а с нейна продукция преди години са снабдявани армии на няколко континента.
„Съсипахме развойната дейност - казва проф. Стефан Воденичаров. - Какво чудно, след като Министерството на отбраната дава за наука едва 0,18 % от военния бюджет (от 1,3 млрд. лв. общо). Не са предвидени средства и за Фонда научни изследвания".
Преди 20 години се отделяха 10 % за фундаментални и приложни изследвания в областта на отбраната. Трудно е на производителите при тази стагнация на пазара да отделят средства за изследвания и за нови технологии, но им е ясно, че за да оцелеят, трябва да имат нови изделия.
Директорът на „Арсенал" и съпредседател на СБОП Николай Ибушев каза преди време: „На Министерството на отбраната му е лесно да отиде на някое изложение и да си купи техника. Но трябва да се знае, че разходите тепърва предстоят. Поддръжката, ремонтът и въоръжението на една бронирана машина формират 80 % от нейната стойност. Тук може да помогне нашата индустрия".
Другият съпредседател на сдружението и директор на завода за локатори „Черно море" във Варна, Петьо Милков, сподели: „В САЩ военният бизнес управлява държавата. При нас за 17 години военната индустрия е мръсна дума".
Все пак, макар и оставена сама, отбранителната промишленост е вече изправена.