- BlueGunBlog -

Даяна Мендоса не е богата, но за сметка на това е красива - току- що получи титлата Мис Вселена на конкурс във Виетнам. Фактът, че няма особени авоари освен дългите си крака обаче, не е попречил Мендоса да стане жертва на т.нар. флаш-отвличания в родината си Венецуела преди малко повече от година. При този тип похищения жертвите са принудени да теглят позволения максимум от наличните си банкови карти в продължение на един или няколко дни. "Това е нещо, което се случва в моята страна. Не е нужно дори да имаш пари, за да бъдеш отвлечен", констатира тъжно красавицата пред световните медии, след като разказа за случката. Венецуела е държавата, в която ръстът на похищенията с цел откуп е най-впечатляващ. По данни на глобалната организация, занимаваща се с преценка на риска "Контрол риск", през 2007 г. Венецуела е заела първо място в света по брой отвлечени. Само между януари и юни миналата година са били регистрирани 147 отвличания - 73% ръст спрямо същия период през 2006 г., а ръстът от 1999 г. е 360%. Причините за тази печална тенденция са много, сред които съседството с Колумбия далеч не е на последно място, но социалното неравенство, корупцията и ширещата се в много случаи безнаказана насилствена престъпност са други сериозни фактори. Страната на Уго Чавес не е сама в категорията "опасни" - голяма част от Латинска Америка всъщност е

В плен на похитители
В топ 10 на страните, в които стават най-много отвличания, 5 са латиноамерикански. "Има някои подобрения в Бразилия, но Сао Паолу все още бива наричан "градът на откупите", а Колумбия дълго време бе световна столица на отвличанията", коментира за "Капитал" Джак Клунан, президент на "Клейтън консултантс" и ветеран от ФБР с дългогодишен опит в сферата на сигурността. Според него колумбийският президент Алваро Урибе е свършил добра работа срещу отвличанията благодарение на армията и полицията. Статистиката на колумбийското вътрешно министерство сочи, че от 2002 г. насам, откакто Урибе въведе план "Колумбия" с активни офанзиви срещу престъпни и бунтовнически групи, отвличанията в страната са спаднали с 82% - драстичен пример за това как въвеждането на пряката сила на държавата води до намаляване на престъпленията. Бразилските власти също предприеха твърди мерки. "Но ако идеш в Централна Америка, Гватемала е все още много опасна, а Мексико е направо извън контрол. Смятам например, че пограничният мексикански район със САЩ е военна зона", казва Клунан.

Годишна статистика на отвличанията срещу откуп в света е трудно да се състави, тъй като този тип престъпления се съобщават извънредно рядко, само в около 10% от случаите. Някои застрахователни компании водят статистика заради нуждата да продават застраховки срещу отвличане (виж малкия текст), като числото на общия брой отвлечени хора за една година варира между 12 и 13 хил. души. Извън Латинска Америка такива престъпления се случват в страни като Нигерия, ЮАР, Индия и Филипините. Дори без вглеждане се вижда, че общото между страните е силно развитата организирана престъпност, високи нива на насилствени престъпления и отслабени държавни институции. "Организираните групи искат да правят пари и ако не могат да го правят, като продават оръжия и наркотици, започват да се занимават с отвличания", казва Клунан. Тенденцията в държавите, в които отвличанията са силно разпространени, е

Слизането надолу по веригата
Тъй като богатите и известните си позволяват да харчат много пари за охрана, похитителите се насочват към средната класа - там нещата са по-лесни и печалбите - по-малки, но по-сигурни. Случаят с новата Мис Вселена е само един от хилядите, в които хора с доходи около и над средните са станали жертва на отвличане. В Колумбия например според Americasnet сред жертвите са шофьори на таксита, студенти, работници, всички със заплати около средната. Миналия месец две хиляди души протестираха в столицата на Хаити срещу продължаваща вече пет години вълна на похищения с цел откуп, която е засегнала всяка област на обществото - от учениците до чужденците.

Похищенията на хора с цел откуп са особена категория престъпления, която носи след себе си значителна икономическа цена. Те са част от тази група престъпления, за които Световната банка удостовери преди време в свой доклад, че в по-големи размери намаляват вътрешните и външните инвестиции, забавят растежа и правят бизнеса много по-сложен, при това, без да се включва нематериалната цена на болката и страха. След въвеждането на плана на Урибе инвестициите в Колумбия са скочили неколкократно, а БВП-то регистрира четворно по-голям растеж. Джак Клунан твърди, че моментът такива неща да започнат да се случват в България не е случаен. "Икономическите условия в България се подобряват, т.е. известен брой български граждани ще натрупат средства. Ще се сдобият с имоти, ще се сдобият с пари и като резултат от това ще се сдобият с търговски позиции. Престъпления като отвличането обикновено се случват в условия на икономическо неравенство", уточнява експертът по рискове. Фактът, че отвличанията за откуп са се увеличили в последните години, е тревожен не само защото могат да навредят на страна, която разчита на туризма за значителна част от приходите си. Той е обезпокоителен най-вече защото хваща неподготвени силите за сигурност и държавните институции, които трябва да му противостоят. България, разбира се, е далеч от нивата на по-нестабилните райони в света, но, както показва случаят с Венецуела, липсата на инициатива за овладяване на този вид престъпления неизбежно води до увеличаването им. Опитът на латиноамериканските държави е неприложим тук, защото мащабите и условията са различни, но други държави отдавна пробват други мерки, когато изкарването на армията на улицата не е вариант. След десетилетия на развилнели се престъпни групи, отвличащи хора в различни италиански градове, парламентът на Италия прие в началото на 90-те строго законодателство, където отвличането на болни, прекалено млади или прекалено стари хора води до максимална присъда, а особено тежко отношение към жертвата, като например отрязването на части от тялото, носят допълнителни наказания. Свидетели със сведения, които не са били дадени на властите, могат да получат до три години затвор, а с цел да изкоренят финансовия мотив властите могат да замразяват авоарите на семейство, чийто член е бил отвлечен, като така попречат на похитителите да получат откуп. В може би най-успешния пример - САЩ, властите успяват да заловят почти всички извършители на такива престъпления, както и да ги осъдят, в повечето случаи - сурово. "Честотата на отвличания се намалява със силно централно управление и очевидна липса на корупция сред полицейските части", твърди Клунан. И по двата въпроса България има още доста какво да направи.
Преди малко повече от 107 години, България успява да влезе в челните страници на световните вестници. На 21 август 1901 г. по пътя между Банско и Горна Джумая (днес Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската мисионерка Елън Стоун. Поисканият откуп от 14 хил. златни турски лири е платен почти две години по-късно след тежки, сложни и продължителни преговори. Средствата според официалната версия са използвани за въоръжаването на ВМОРО. Освободената американка остава пленена от тегобите на македонското освободително движение и разнася из цял свят историите за храбростта на Сандански и неговите четници.Един век по-късно проблемът с отвличанията в България отново е на дневен ред, но далеч не изглежда романтично. Похищението на президента на ПФК "Литекс" Ангел Бончев (а впоследствие и на неговата съпруга Камелия) и нелепите към този момент опити на МВР да ги спаси логично повдига въпроса дали отвличането срещу откуп постепенно не започва да се превръща в потенциална заплаха за всеки, който може в една или друга степен да се определи като богат. А България да се подреди до страни, където държавата я няма, а отвличанията са нещо като национален спорт - Колумбия, Мексико, Чечения.

Противоречивата статистика
Официалната статистика не може да ни даде ясна представа има ли ръст на отвличанията срещу откуп в България. Според данни на ГДБОП (Главна дирекция "Борба с организираната престъпност") между 2004 г и 2007 г. в България са били отвлечени общо 56 души. С едно уточнение - голяма част от регистрираните отвличания в действителност са по-скоро характерната при ромите кражби на булка (двете деяния се наказват по един и същ текст от Наказателния кодекс). В действителност регистрираните похищения с цел искане на откуп между 2004 и 2007 г. са около дузина и статистиката по никакъв начин не показва тенденция за зачестяване. Реалността обаче е друга - отвличанията са част от т.нар. латентна престъпност, която често остава скрита от полицията. Това е така, защото в интересите на двете страни - извършители и пострадали, е престъплението да не се обявява пред властите (така е например с по-голямата част от подкупите). И въпреки официалните данни, които изглеждат по-скоро розово, професионалисти признават, че е налице притеснителна тенденция. "Отвличанията са проблем, трябва да сме слепи, за да не си го признаем", каза в средата на седмицата главният прокурор Борис Велчев и добави: "Имаше няколко случая през последните години, за съжаление изходът от тях не е благоприятен, не се залавят извършителите и това ги прави все по-нагли."

По наклонената плоскост
Според Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията и автор на редица изследвания на престъпността, "основният риск за страна като България е съществуващите криминални мрежи да не модифицират дейността си подобно на Латинска Америка". По думите му криминалният контингент разполага "с голям опит при откупите на крадени коли (60% от колите се връщат срещу откуп) и отвличане на момичета за проституция. Опит, който може да бъде пренасочен именно към отвличането, което комбинира техники, характерни именно за този тип престъпления (държането на момиче дълго време в апартамент с цел да бъде принудено да проституира например).

Тихомир Безлов прави паралел с Мексико, където процесът дълго време е останал скрит, а невъзможността на полицията да реагира адекватно на няколко последователни случая на отвличане буквално е мотивирала престъпния свят да се ориентира към това престъпление.

Според проф. Бойко Ганчевски, бивш директор на Института по психология към МВР, зачестилите случаи на отвличане са част от цялостната трансформация в българския подземен свят: "След като държавата притисна дребните престъпници - кражби на коли, обири, взломни кражби и т.н., дребните и средните бандити започнаха да се организират и ориентират към извършването на по-сложни престъпления, които могат да им донесат по-големи доходи - трафик на хора, проституция и в последно време - отвличания." По думите му вниманието на този тип групи е насочено именно към "все повечето българи, които живеят над средното ниво". По думите на проф. Ганчевски две неща мотивират похитителите - от една страна, самият откуп, а от друга, чистото желание на похитителите да покажат надмощие над жертвата: "анонимността, в която те действат, им позволява да достигнат до неподозирани нива на жестокост и наглост".

Липсващото МВР
Случаят "Бончеви" извади на бял свят невъзможността на полицията да бъде равностоен противник на похитителите. Липсата на техника и недобрата квалификация на служителите, участвали в операцията, доведе до безумната ситуация, при която съпругата на Ангел Бончев Камелия беше отвлечена при опит контролирано да предаде искания от похитителите откуп. Според източници на "Капитал" във вътрешното министерство една от причините за издънката е недобрата квалификация на служителите на Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ), участвали в операцията. За съжаление ДОИ заедно със съседната до нея ДОТИ (от "Оперативно-технически операции"), която има сходни функции, са известни не толкова с професионални постижения, а с произвеждането на материали (като подслушани разговори, видеозаписи и т.н.), които се използват за шантаж и изнудване.
Освен липсата на опит при подобни ситуации полицаите трябвало да работят и с изключително старо оборудване. Така например GPS-ът, с който Бончева е трябвало да бъде проследена, е тежал повече от 2.5 кг.
По време на операцията пък похитителите отрязали комуникацията на антимафиотите, като заглушили мобилните им телефони чрез специално устройство.
Според бившия директор на ГДБОП ген. Ваньо Танов многократно са правени предложения за закупуване на апаратура, но ръководството на МВР не е преминавало към конкретни действия.
"Не е тайна, че МВР не е особено подготвено да разследва подобни комплексни престъпления", коментира проф. Бойко Ганчевски. По думите му работата по отвличанията (а и на други по-сложни престъпления като финансови измами, поръчкови убийства и т.н.) изисква повече компетентност от разследването на всекидневните престъпления. И изброява: способност за водене на преговори, техническо обезпечаване, по-задълбочени познания в облата на психологията и т.н.
Източник на "Капитал" от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради чувствителността на темата, разказва, че сред правоохранителните органи има неписано правило да направят всичко възможно да убедят близките на отвлечения да плати поискания откуп. "Никога няма да има скандал, ако похитеният е освободен и откупът е платен. Положението няма да е така обаче, ако се стигне до провалена операция и/или убит заложник", разказва източникът ни, който има опит като прокурор в район, известен с многото си отвличания през последните години.За Славчо Марков, дългогодишен ръководител на различни отдели в някогашната ЦСБОП, проблемът с неадекватността на правоохранителните органи има по-просто обяснение: "Политическите назначения в МВР буквално изгониха компетентните и кадърни служители и експерти. Те просто бяха принудени да търсят реализация извън системата."

България - втора Колумбия?
Ива Пушкарова, експерт от фондация "РискМонитор" - организация, анализираща проблемите с престъпността и корупцията в България, дава далеч по-оптимистична прогноза за развитието на проблема с отвличанията. Според нея "България много трудно може да изпадне в ситуацията на южноамериканските държави". Причината?
"В България за разлика от тези държави има работеща пазарна икономика и механизми - факт - корумпирани, но които до една или друга степен работят." Според Ива Пушкарова случаят "Бончеви" може да бъде причината обществото да стане по-чувствително към този феномен. "Това ще доведе до развитието на нетърпимост, което пък ще задължи властта да насочи силите си към справянето с този проблем." Прогнозата й е, че отвличането ще остане похват на организираната престъпност: "нещо като крайно средство за преразпределение на блага". Въпреки оптимистичните заключение към този момент държавата по никакъв начин не е успяла да покаже, че може адекватно да противодейства и разбие в зародиш опитите на организираната престъпност да се преориентира към едно от най-тежките и зловещи престъпления.