Кога, как и с какви патрони да стреля полицаят  

16 ноември, 2009

За дискусията по темата е характерно, че аргументите на всяка от страните в голяма степен са повлияни от най-острите ексцесии в едната или другата посока:

- полицай, убит при изпълнението на задълженията си от престъпник

- или цивилен, убит в резултат на неправомерна употреба на огнестрелно оръжие от полицай.

Още в началото (с риск да вляза в сериозен семеен спор и бъда обвинен от някои колеги в лош юридически вкус) нека посоча, че категорично одобрявам въоръжаването на полицията и използването от нея на подходящи бойни патрони. Намирам за уместно и изявлението на вътрешния министър по този повод, но само като политически жест на съпричастност, подкрепа и ясно заявена позиция на държавата за "нулева толерантност" към престъпността.

Когато обаче въпросът слезе на експертно ниво, за правилното решение обуславящи трябва да са не най-тежките ексцесии, а огромният брой случаи от всекидневието на полицая.

На преден план се очертават 3 групи сериозни проблеми: юридически, технически и психологически. По обясними причини не коментирам последните.

- Действащият в момента законов регламент за използването на огнестрелно оръжие от правоохранителните органи (в случая от полицията) е в чл. 74, ал. 1 от Закона за МВР и с едно изключение относно "неизбежната отбрана" е еднакъв с този по отменения Закон за МВР от 1997 г.
Употребата на огнестрелно оръжие се предвижда като "крайна мярка" в случаите на "въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, след предупреждение, при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга и след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер".

В това отношение сегашната уредба търпи критика. Няма пълно хармонизиране на регламента както с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, така и с други международни актове в тази област. Те предвиждат две основни категории - "абсолютна необходимост" и "пропорционалност" при употребата на огнестрелно оръжие.

Въвеждането на общото изискване за "пропорционалност" е повече от необходимо. Това е основен критерий за използването на мерки (в случая оръжие), които следва да са съизмерими и адекватни на заплахата, която представляват действията на лицето, срещу което се използват.

Нелепо е в един режим - при "престъпление от общ характер" - да се третират еднакво въоръжен похитител, който стреля срещу полицай, и касиер, който, заварен да краде от касата, след предупреждение хуква да бяга... Задължително в една нова регламентация би следвало да се уредят характеристиките на престъплението, спрямо чийто извършител може да се употреби оръжие. Дали това ще е свързано само с извършване (или заплаха от извършване) на насилие, увреждащо живота или здравето, както се препоръчва в препоръки на различни институции на ООН и в решения на Европейския съд по правата на човека. Дали ще се въведе и друг допълнителен критерий, това ще бъде суверенно решение на българския законодател.

От друга страна обаче, при всички критики към сегашната уредба, изтъкващи като неин основен дефект прекалено разширеното право на преценка от използващия оръжие полицай, има следния феномен. В обществото, а и сред самите полицаи трайно е формирано едно крайно скептично, негативно отношение към последиците от употребата на оръжие, дори тя да е била абсолютно наложителна, адекватна и законна. Досега практиката оправдава един подобен скептицизъм главно по отношение на цивилни лица, употребили оръжие. Един пресен пример - убитият ром, нападнал с вила бивш военен и нанесъл му няколко рани, въпреки предупредителните изстрели във въздуха.

Вярно е, че преценката по време на използването на оръжието може да не съвпадне с тази на прокурора или на съда ако, не дай боже, се стигне дотам. Тя се прави след време, в кабинета или залата и е много по-лесна. Но в крайна сметка това е един от рисковете на професията и той трябва да бъде поет и носен, а не в критична ситуация, вместо да използва оръжието си (дадено му именно за това), полицаят да се обърне в обратна посока и да се престори, че не забелязва случващото се. Тук решаващо е не толкова наличието на прецизен законов текст, колкото моралът и професионализмът.

Мисля, че за да се постигне максимално добрият баланс между защитата на основното право на живот и на телесна неприкосновеност на човека, срещу когото се използва оръжие, и правата на полицая, правомерно употребил оръжие, е нужен един подробен анализ на всички случаи на правомерна употреба на оръжие от полицията поне за последните 10 г.

В резултат да се конкретизират няколко основни хипотези за обоснована употреба на оръжие. Те след сериозно обсъждане и редакция, при спазване на принципите, посочени по-горе, да допълнят чл. 74 от Закона за МВР.

4Що се отнася до техническите проблеми, и по-специално до употребата на "бойни" или т.нар. стоппатрони, нещата са много по-еднозначни. В закона липсва не само дефиниция за този вид боеприпас (стоппатрони), а и самият термин.

Патронът, добил популярност под това име, по-скоро е причисляван от действащия Закон за МВР към т. нар. помощни средства по смисъла на чл. 72, ал. 2, заедно със служебните животни - кучета и коне, усмирителните ризи, палки, белезници и пр.

В най-разпространения си използван у нас вид, стоппатронът представлява контейнер от пластична материя, който е напълнен с инертен материал - най-често при пистолетните патрони за "Макаров" това е торбичка, напълнена със ситни сачми.

За съжаление точно тези патрони са крайно неудачни и в голям брой случаи предизвикват обратния резултат. Или нараняват сериозно засегнатия, или при по-голямо разстояние или реална престрелка не дават необходимия резултат, излагайки на сериозна опасност живота на използвалия ги полицай. Поначало този тип боеприпаси - с гумени, пластмасови и шокови куршуми, са създадени преди всичко за употреба при масови безредици, демонстрации и пр. Този специален патрон действа най-ефикасно при употребата му в по-големи калибри - напр. гладкоцевни пушки тип "помпа", големокалибрени револвери и др. специализирани оръжия. Там много прецизно може да се определи съотношението между снаряд и заряд.

Много по-трудно е това да се постигне при пистолетните патрони, особено за най-разпространения в полицията у нас 9 мм патрон за "Макаров". Това е един слаб и морално остарял калибър, създаден в средата на миналия век и предназначен за военни действия по онова време. При него е нужно сравнително голямо налягане при изстрел, за да може да се самозареди пистолетът.

Това ограничава възможностите за намаляване количеството барут в патрона и на практика се получава следното: на близки разстояния скоростта на изстрелвания снаряд е прекалено висока, той не се е разтворил достатъчно и нанася сериозни, вкл. смъртоносни увреждания, понякога по-тежки отколкото при използване на нормален куршум. А на по-големи дистанции, поради специфичната балистика и форма на изстрелвания снаряд, той губи рязко скорост, точност и ефективност.

Вярно е, че понякога използването му срещу неподготвен нападател или обект на задържане дава някои предимства. При първоначалния шок, докато той се чуди дали е ранен и колко тежко, е лесно да бъде "закопчан" с белезници. Въпреки това, рисковете, свързани с широката употреба на този вид патрони, съчетани с понякога отчайващата стрелкова подготовка на използващите ги полицаи, са абсолютно неоправдани.

Но съвременните технологии са създали, а законът е предвидил, достатъчно широк спектър от помощни средства с ограничено травматично и не летално въздействие. В това отношение държавата обаче е длъжник на редовия патрулиращ полицай.

Достатъчно е само да споменем лимитите за гориво или да сравним екипировката на един наш редови полицай и също наш, български, но военен полицай. Но ако за въоръжаването например със специални устройства, изстрелващи електрошокови стрели, ще са необходими значителни средства, то поне снабдяването с един подходящ спрей е напълно възможно. Той освен основното си въздействие, едновременно може и да маркира с подходящ цвят нападателя, напр. футболен хулиган, улеснявайки неговото последващо разпознаване.

В заключение считам, че използването на "стоп-патрони" в калибър 9 мм "Макаров" е неудачно и опасно. То следва максимално да се ограничи, поне докато не се осъществи цялостното превъоръжаване на полицията с подходящо, съвременно оръжие. Друг въпрос е, доколко въобще най-често използуваните "бойни" патрони за пистолет "Макаров" са подходящи за различните случаи, наложили употребата им.

Сериозна е и нуждата от провеждането на специализирано комплексно обучение на полицаите.

ХАРАЛАМБИ АНЧЕВ
юрист, бивш вицепремиер, сега шеф на Българска холдингова компания

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Русия е бясна. България е продала два свръхсекретни изтребителя на Пентагона  

05 ноември, 2009

Американски пилоти тестват новите изтребители.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Удар на куршум в преграда на забавен кадър (видео)  

04 ноември, 2009


Най-доброто засега видео, с 1 000 000 fps (1 милион кадъра за секунда).

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.