Целeте се в шията, а не в главата  

27 септември, 2007

Ловът на глигани е голямо изпитание и за най-добрите ловци. При своите 300 кг дивото прасе е удивително бързо и повратливо.
При това е най-интелигентното горско животно. Разярен звярът се хвърля срещу противника си, събаря го и го разпаря с глигите си, които могат да достигнат над 20 см. Затова на пусия за глиган ловецът винаги трябва да застава зад дърво или друго прикритие. За стрелба по глигани двуцевката е най-добре да се зареди с един патрон 13/0 и с едно бренеке. Така може да се избере според случая с кое от двете да се удари първо. Сачмите на 13/0 удря ефективно до 40 метра, бренекето - до 80. Най-уязвимото място на глигана е шията или зурлата, но за последното се иска изключително точен мерник. Черепът му е изключително здрав и попаденията там често пъти са неефективни.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Съвместни тренировки на български и щатски войници  

26 септември, 2007

Да научат US рейнджъри на точен мерник с "Калашников" са се заели български войници в тренировъчната база в Ново село. Бойци от 38-ми пехотен батальон на Българската армия показвали на щатските си колеги как да гърмят и с родни картечници и артилерия върху автомобил. Те пък в замяна им преподавали стрелба с популярната от войната във Виетнам пушка M-16, легендарната тежка картечница М-2 "Браунинг", 50-ти калибър, и по-леката й посестрима M-249, заяви кап. Джоуел Лефлор, командир на батарея. Американците са от базирания в Германия 1-ви батальон, 94-та полева артилерия. Рамо до рамо с българските си колеги те даваха съвместни патрули и тренираха предислоцирането на военни части. От 18 септември 100 американци учат 60 родни бойци как да карат бронирани автомобили "Хъмви", по-малки братовчеди на мощните "Хамър"-и. "Чрез съвместни тренировки и нашите, и американските войници трупат повече опит", заявява пред изданието старши лейтенант Светослав Годинов, взводен командир на смесена военна част. Освен това щатските униформени ремонтираха училище и старчески дом край Ново село.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Забележка към ген. Васил Василев  

24 септември, 2007

ГЕН. ВАСИЛ ВАСИЛЕВ, ЕКСШЕФ НА ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ПОЛИЦИЯ": Арбалетът трябва да мине на режим

В момента в България лицензионен режим се налага само върху огнестрелното оръжие. За газовите пистолети и арбалетите лиценз не се изисква. В света арбалетът е приет за ловно оръжие и се използва много често за лов на големи животни. Оръжието е изключително опасно, много дългобойно и до 100-150 метра може да нанесе доста големи поражения. При огнестрелните оръжия са нужни заглушители, които да притъпяват шума, но за разлика от тях арбалетът е безшумен и затова е и доста опасен, ето защо трябва да има строг контрол.
Нужно е да бъдат записвани данни, имена и подробности от личните карти на тези, които купуват такова оръжие. Всички собственици трябва да бъдат вписвани, както е в Съединените американски щати. Арбалетът, на който може да се монтира снайперно устройство, задължително трябва да мине под лицензионен режим. Въпреки че оръжието винаги може да бъде внесено нелегално от друга страна, строг контрол трябва да има. То е рядко опасно, безшумно е и не оставя следи. По-опасно е от огнестрелното оръжие, тъй като, когато се използва, не може да бъде намерен проектил. Ако пистолетът е категоризиран, може да се намери от кое дуло излиза гилзата, но при арбалета уликата е просто една стрела, от която при преминаване през човешкото тяло се изтриват всички отпечатъци, ако изобщо е имало такива.

При цялото ми уважение към генерал Василев, който помоему е с най-публикувани изявления в медиите (след Бат Бойко, разбира се), но ще направя следните корекции в горните му приказки:
...не оставя следи... - предполагам генералът има предвид "не оставя следи по тялото и дрехите на стрелеца".
...не може да бъде намерен проектил... - ако се търси за изследване куршум (проектил) - да, такъв няма, но "проектилът" при лъка и арбалета е самата стрела, която може да се изследва от криминалистите;
...от кое дуло излиза гилзата... - гилзата не излиза от дулото. От предната част на цевта (дулото) излиза куршума, а гилзата излиза от задната част на цевта (патронника). И по куршума и по гилзата, оръжието (пистолетът или револверът) оставя уникални следи.
Престъпленията обаче се правят с незаконно оръжие, защото кой е луд да отиде и да гръмне тайно някого със законното си оръжие, след като по куршума и по гилзата (ако я намерят) веднага ще го разпознаят;
...при преминаване през човешкото тяло се изтриват всички отпечатъци... - е, не всички. Изтриват се от тази част (върха), която се забива в тялото, а останалата част може да се изследва.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Албионът пада след изстрел от арбалет  

Стрели, куки и шалчета пишат историята
Крал Харолд II пронизан в окото от нормански рицар

Иракски гражданин бе убит във вторник с арбалет на ул. "Цар Симеон" в София, близо до Женския пазар. Али Мохамед Тахер, на 41 години, бе прострелян около 9,30 ч в магазина за арабски сувенири "Багдад", където е работил. Убиецът дошъл по ул. "Цар Борис I", където заредил арбалета, а след това пронизал Тахер в гърба.
Екзотичното убийство, извършено сякаш по учебник по средновековна история, предизвика гнева на столичани. Оказа се, че подобно оръжие може да се купи свободно във всеки оръжеен магазин у нас, а необичайните средства за убийства не са предназначени само за политици.


Редките оръжия не са "продукт" на нашето съвремие. И в летописите от далечни и не толкова далечни времена могат да се открият примери за подобни нетрадиционни убийства.
Далечната 1066 г. е белязана от битката при Хейстингс, където загива и англосаксонският крал Харолд II. При битката между норманските рицари, предвождани от Уилям I Завоевателя, и англосаксонската армия водачът на англичаните е ранен смъртоносно от
стрела в окото.
При един от последните щурмове на норманите към края на деня Уилям нарежда на подчинените си да се целят високо, като стрелите им причиняват големи жертви сред редовете на англичаните. Според легендата тогава Харолд е улучен в окото от една от стрелите. Въпреки своята пословична предпазливост руският император Павел също не успява да избегне смъртта, която му готвят заговорниците. През целия си живот той се страхувал да не бъде отровен, затова си взел готвач чак от добрата стара Англия. По ирония на съдбата обаче загива
удушен в спалнята със собствения си шал
на 11 март 1801 г. Заговорът срещу него, организиран от дворянската върхушка, получил негласното одобрение на наследника на престола - великия княз Александър.
Дълга кука пък слага край на живота на императрица Елизабет, по-известна като Сиси, на 10 септември 1898 г. Оръжието е в ръцете на анархиста Луиджи Лукени, като мотивът е възгледът "пропаганда чрез дела". Лукени от години бил обсебен от мисълта да убие някоя известна личност, а коя точно нямало значение. В дневника си той пише: "Толкова много искам да убия някого, но трябва да е някой важен, за да влезе във вестниците." Убийството е извършено, докато Сиси се качва на параход от Женева за Монтрьо. Лукени я пробожда с
дълга кука
а отначало тя дори не усеща и се качва на кораба. Раната обаче се оказва смъртоносна и 60-годишната Сиси умира малко по-късно. Последните й думи са: "Какво става с мене?" Лукени е арестуван, по време на процеса признава престъплението и е осъден на доживотен затвор.
ХХ век също се отчита с екзотични убийства. Класика в жанра е смъртта на Троцки в Мексико Сити през 1940 г. Като враг на Сталин той е изпратен в изгнание, но съветският лидер предпочита да го види мъртъв. Агентът, който открива Троцки, се представя за журналист, който пише статия за политическите убеждения на руснака. Те се срещат на 20 август 1940 г. Агентът носел документи, съдържащи глупости без каквато и да е връзка със срещата. Когато сяда да ги прочете, Троцки осъзнава, че е попаднал в клопка, и тогава е ударен в черепа с
брадвичка за катерачи.
Той обаче не умира веднага, а ден по-късно в болницата. Руският шпионин е заловен от охраната на Троцки и осъден на 17 години затвор в Мексико.
Като особено шокиращо ще остане в историята убийството на дисидента Георги Марков през 1978 г. в Англия. Писателят работи като говорител в британска корпорация и съставя материали срещу комунистическата власт в България. Умира няколко дни след като е прободен с
чадър, напоен с отрова
,
на мост в Лондон. Малко по-рано преди това подобен опит е направен и в Париж срещу друг българин - журналиста Владимир Костов. Опитът обаче се оказва неуспешен поради плътните дрехи, които носел Костов.
Радослава Григорова
Георги Христов
standartnews

Последва обаче разкритие, за съжаление твърде показателно за нивото на оръжейните познания у нас - два дена по-късно стана ясно, че:
...Оръжието, с което е извършено убийството, се оказа не арбалет, а лък, обясниха криминалисти. Оръжието било намерено при обиск в дома на задържания. Филип го купил в началото на месеца от оръжеен магазин. Стрелата, която прониза Тахер, е стандартна със сменяем връх, допълниха разследващите...

Да сбъркаш лък с арбалет е все едно да сбъркаш пирон с винт, защото разликата между лъка и арбалета е подобна на тази между пирона и винта - в крайна сметка винтът е усъвършенстван пирон.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Цитат с въпрос  

...Револвер “Смит енд Уестън” получи кмета (на Стара Загора) д-р Желев .Той бе награден от министъра на вътрешните работи Румен Петков за създадена организация и координация при ликвидирането на големите пожари, обхванали областта през месец юли...

И пак питам: Поради что се срамиш, господин министре...?
Днес случайно чух как проф. Вучков по Скат размишляваше страстно за това, че българинът все изпада в крайности - или се комплексира и не вярва във възможностите си или се надценява и се захваща с дела, които не са му по силите.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Произход на снайпера (рус. език)  

Историк Томас Флеминг\Thomas Fleming, автор книги "Свобода: Американская Революция"\Liberty: The American Revolution, приводит потрясающий пример, который показывает, как снайперы могут изменить ход истории. В 1777 году известный британский стрелок Патрик Фергюсон\Patrick Ferguson находился в дозоре и на лесной дороге столкнулся с небольшой группой кавалеристов армии североамериканских колонистов. Фергюсон нацелил свое ружье на человека, скакавшего впереди, но не выстрелил: как он объяснил, "потому, что у всадника было смелое и благородное лицо". Колонисты ускакали. Впоследствии выяснилось, что снайпер пощадил командующего американской армией и будущего первого президента США Джорджа Вашингтона\George Washington. Если бы Фергюсон выстрелил, то Вашингтон, скорее всего, был бы убит. Флеминг утверждает, что место Вашингтона занял бы генерал, долгое время бывший тайным агентом британцев. Следовательно, предполагает историк, один выстрел был способен предотвратить образование нового государства - Соединенных Штатов Америки.

Слово "снайпер" происходит от английского слова "снайп"\snipe (бекас). Бекас летит очень быстро и имеет непредсказуемую траекторию полета, поэтому он всегда был трудной добычей для охотника. Любой англичанин, который смог бы подстрелить бекаса с помощью простого кремневого ружья считался стрелком-виртуозом. "Стрельба по бекасу"\snipe shooting стала своего рода спортом. В середине 18-го века название данного вида спорта было сокращено и вместо длинного snipe shooting стало использоваться короткое "снайпинг"\sniping. Уже к концу 19-го века термин полностью вошел в обиход и употреблялся для обозначения высокоточной спортивной стрельбы.

До середины 19-го века большинство ружей были гладкоствольными, что не позволяло повысить дальность и точность стрельбы. Дальность эффективной прицельной стрельбы самого распространенного вида огнестрельного оружия - мушкета, в лучшем случае, составляла 80 ярдов (73.2 метра). Основной упор при производстве мушкетов ставился на быстроту перезарядки и обеспечение залпового огня на близких расстояниях. Хотя нарезные ружья были известны уже в 16 веке, их производство было делом долгим и дорогостоящим.

Первые случаи использования спортивных ружей в боевых условиях были зафиксированы во время гражданской войны в Англии (1642-1648 гг), когда стрелки с дальнего расстояния уничтожали офицеров армии противника. Самым известным инцидентом стало убийство командира армии парламента лорда Брука во время осады города Личфилда в марте 1643-го года. Солдат-роялист Джон Дайот\John Dyott, дежуривший на крыше кафедрального собора, был вооружен длинным охотничьим ружьем. Он выстрелил в лорда, когда тот высунулся из укрытия. Дайот попал Бруку в левый глаз. По меркам того времени, подобный выстрел, произведенный из длинного гладкоствольного мушкета с расстояния 150 ярдов (137.2 метра) считался незаурядным.

С началом промышленной революции процесс производства ружейных дул был поставлен на поток. Тем не менее, вплоть до конца 18-го века полководцы ведущих держав Европы считали ружья малоэффективным средством для ведения войны. Ситуация изменилась с началом военного противостояния между Британской Империей и североамериканскими колонистами. Британцы применяли общепринятую тактику открытого боя. Однако они столкнулись с неприятным сюрпризом: стрелки колонистов, облаченные в зеленые костюмы, отстреливали британских солдат и офицеров из невидимых укрытий. Во многих случаях британские солдаты, одетые в традиционные красные куртки и являвшиеся прекрасной мишенью, просто не могли понять, откуда ведется огонь. Американские колонисты, с детства привыкшие к стрельбе из ружей по всевозможной дичи, использовали ружья Kentucky и Pennsylvania и могли без труда "снять" противника с расстояния 200 ярдов (182.8 метров) или даже 300 ярдов (274.3 метра). В дальнем бою британские мушкеты, способные вести прицельный огонь на расстоянии менее, чем 70 ярдов (64 метра), оказались беспомощными перед американскими ружьями.

Любопытно, что британские офицеры, даже осознавая, что находятся под огнем американцев, зачастую не пытались скрыться, так как считали подобное поведение трусостью. Однако, еще большей трусостью британцы считали сам процесс стрельбы на расстоянии и из укрытия. Среди британских офицеров существовал негласный кодекс поведения, согласно которому британским солдатам, вооруженным длинными ружьями, запрещалось подстреливать офицеров армии колонистов, так как подобные действия считались "неблагородными".

Хотя, британцы считали данное занятие неблагородным, тем не менее, эффективность тактики ведения дальней стрельбы была очевидна и, в конце концов, британцы под давлением молодого и предприимчивого офицера (и изобретателя) Патрика Фергюсона организовали свой собственный отряд стрелков из 100 человек, которым были выданы длинноствольные ружья и зеленая маскировочная униформа. Последующая гибель Фергюсона и стереотипное мышление британского военного руководства отодвинули использование стрелков на задний план - вплоть до начала наполеоновских войн.

К концу 18 века стало ясно, что мушкеты абсолютно устарели. В 1798 году Великобритания заказала 5 тыс. ружей прусского производства типа Jaeger для своей пехоты. Впоследствии британцы сами наладили производство подобного оружия. Первоначально солдаты, которым предназначались данные ружья, не являлись снайперами в полном смысле этого слова, а представляли собой группу стрелков, которая могла смешиваться с остальной частью армии. Британские офицеры, привыкшие к строго иерархической системе управления армией, сначала не могли привыкнуть к тому, что бойцы новоиспеченного отряда стрелков должны были воевать независимо. Стрелки были обязаны проявлять инициативу, действуя в нестандартных боевых условиях. Они специально обучались искусству маскировки и крайне бережному использованию патронов. Особенно эффективными стали операции британских стрелков против армии наполеоновской Франции. От рук стрелков погибло множество французских офицеров, которые либо не видели, откуда шел прицельный огонь, либо просто не могли поразить снайперов огнем из обычных мушкетов. Британским снайпером Томасом Планкетом\Thomas Plunkett был убит генерал Кольбер. Любопытно, что Планкет стрелял в Кольбера из положения лежа - тогда для попадания в особо дальние цели стрелки ложились на спину, привязывали ружье к ноге, вытягивали ногу, прицеливались и только тогда производили выстрел. Хотя тогдашние британские стрелки не могут считаться снайперами в современном понимании этого слова, они впервые использовали тактику автономного слежения за передвижением противника. Именно в то время стрелками начали использоваться специальные зеленые маскировочные костюмы. Однако, до тех пор, пока ведущие державы мира использовали гладкоствольное оружие, точность которого была весьма низка, а войска соперников применяли линейную тактику открытого боя, не ощущалось надобности в применении дальнобойных ружей.

В начале 1830-х годов стал возможным массовый и дешевый выпуск мушкетов с ударным механизмом (капсюльных ружей). США стали мировым лидером в производстве высокомеханизированного оружия. Именно в это время стали известны такие компании, как Springfield, Harper's Ferry и Colt. К 1950-м годам практически все основные военные державы мира "перевели" свои армии на ружья с ударным механизмом. Новые ружья могли производить стрельбу на расстоянии, в 10 раз превышающем дальность своих гладкоствольных предшественников. Во время войны 1853 года в Южной Африке британские стрелки были в состоянии поражать живую силу противника на расстоянии 1200 ярдов (1097 метров). Это было невероятным достижением, так как всего за 20 лет до этого пехота могла чувствовать себя в полной безопасности от мушкетного огня на расстоянии в 200 ярдов (182.8 метра).

Крымская война (1853-1855) стала новым этапом в развитии дальнобойного стрелкового оружия. В траншеях противники могли обстреливать друг друга на расстоянии, которое в прошлом могли себе позволить лишь артиллеристские орудия. Во время Крымской войны обнаружилась новая проблема: хотя дальность стрельбы была впечатляющей, тем не менее, на расстоянии в 1000 и более ярдов совместить фигуру человека и мушку ружья было крайне трудно: для стрелка мушка была больше по размеру, чем вражеский солдат.

Как основной тип вооружений, дальнобойные ружья впервые начали использоваться в период Гражданской войны в США. Большинство военных заводов находились под контролем северян. Неудивительно, что уже в июне 1861 года в составе армии северян был сформирован первый стрелковый полк под руководством полковника Хирама Бердана\Hiram Berdan (впоследствии производил ружья, известные в России, как "берданки"). Для того, чтобы стать бойцом полка, солдатам нужно было доказать свою "профессиональную пригодность" и пройти сложный тест. Тестируемые должны были попасть в мишень размером в 6 дюймов (15.2 сантиметра) с расстояния 600 футов (182.9 метров). Бойцы Берданa были вооружены высококачественными по меркам того времени ружьями Sharps, которые позволяли их владельцам вести огонь на расстоянии до 1500 ярдов (1371.6 метра). Однако большинство этих ружей не были оснащены оптическими прицелами, что делало их дальнобойность бесполезной. Армия конфедератов также имела большое количество опытных стрелков, которые с детства занимаясь охотой, могли без труда подстрелить белку или бегущего оленя. Будучи более стесненными в финансах и не имея мощных заводов, конфедераты решили взять не количеством, а качеством. Для этого лучшим стрелкам армии конфедератов выдавались редкие и являющиеся верхом оружейного дела в то время элитные английские ружья Whitworth. Стандартное ружье Whitworth стоило $600, а оснащенное оптическим прицелом - $1 тыс.. Для сравнения, ружье Sharps стоило всего $42. Цены на ружья Whitworth были такими высокими не только из-за их высокого качества, но и из-за морской блокады, введенной северянами, из-за чего конфедератам было крайне трудно получать оружие из Великобритании. Всего на вооружении южан было всего 175 ружей Whitworth. Тем не менее, ставка конфедератов на качество оправдала себя. Именно из ружья Whitworth в мае 1864 года был убит генерал войск северян Джон Сэджвик\John Sedgewick. Меткий выстрел, унесший жизнь генерала Сэджвика был произведен бойцом армии южан Беном Пауэлом\Ben Powell без использования оптического прицела. Выстрел был особенно трудным, так как генерал скакал на лошади. Однако с окончанием Гражданской войны стрелковое искусство в США было вновь предано забвению.

К 1900 году армии основных держав мира получили новые магазинные винтовки. В это время существовало огромное количество производителей стрелкового оружия, таких, как Mauser, Krag, Mannlicher, Enfield, Schmidt-Rubin и Remington, которые выпускали ружья с дальностью стрельбы до 2000 ярдов (1829 метров). Первыми получили возможность проверить эффективность ружей нового поколения буры (выходцы из Нидерландов, жившие в Южной Африке) в период с 1899 по 1902 во время второй англо-бурской войны. Именно буры, впервые за всю историю продемонстрировали, что малочисленная группа рассеянных по местности искусных стрелков с высококачественными ружьями может противостоять частям регулярной армии противника. Ситуацию для британцев усугублял тот факт, что буры носили длинные бороды, которые, сливаясь с темно-зеленным кругловато-бесформенным головным убором, служили отличной маскировкой. Бурский головной убор в дальнейшем стал очень популярным среди снайперов 20-го века. Каких-либо конкретных шагов для создания своих собственных стрелковых отрядов Великобритания не предпринимала вплоть до начала Первой Мировой войны.

Траншеи Первой Мировой стали настоящим "раем" для снайперов. Немцы однозначно доминировали в области ведения дальнего прицельного огня из стрелкового оружия. Согласно свидетельствам англичан, зимой 1915-го года любое появление британского солдата за пределами окопа гарантировало мгновенную смерть. Даже ношение наручных часов представляло собой большую опасность, так как отражаемый ими свет сразу же привлекал внимание немецких снайперов. Любой предмет или часть тела, которые оставалась вне укрытия на 3 секунды, вызывали огонь немцев. Степень превосходства немцев в данной области была настолько очевидной, что, по словам очевидцев, некоторые немецкие снайперы, чувствуя свою абсолютную безнаказанность, забавляли себя стрельбой по всевозможным предметам. Превосходство немцев может быть отчасти объяснено наличием у последних огромного количества винтовок с оптическими прицелами. Кроме того, охота была национальным спортом в Германии, что облегчило немецкой армии процесс подготовки снайперов.

В 1915-ом году британское руководство организовало свою собственную школу снайперов. Длительность курсов для снайперов составляла 17 дней, в течение которых солдат обучали всем премудростям снайперского искусства. В результате обучения выяснилось, что одно лишь умение метко стрелять было недостаточным для снайпера. Многие искусные стрелки британцев привыкли воевать в открытом бою, но абсолютно не умели маскироваться, прятаться от противника и терпеливо караулить цели. Лучшим "материалом" для подготовки снайперов в британской армии стали канадские, австралийские и южноафриканские охотники. Особой меткостью при ведении стрельбы без использования оптических прицелов отличились австралийские охотники на кенгуру. Маскировочные костюмы для снайперов из легкой зеленой материи и клочьев травы, впервые примененные британцами, стали традиционной формой одежды снайперов большинства стран мира. Британские снайперы получили новые оптические прицелы десятикратного увеличения, что позволяло им не только поражать живую силу противника, но и вести постоянное наблюдение за передвижениями вражеской армии на расстоянии до 10 миль (16 километров).

С окончанием Первой Мировой войны большинство стран, включая Великобританию, США, Францию и, в несколько меньшей степени, Германию, вновь пренебрегли полученным опытом, значительно сократив или полностью расформировав свои снайперские отряды. Из основных держав лишь СССР более серьезно подошел к процессу подготовки снайперов. Советское руководство заявило, что к 1938 году 6 млн. солдат получили значки "Ворошиловского стрелка". Только до 1938 года было выпущено 53 тыс. снайперских винтовок, после 1938 года такое количество винтовок изготовлялось ежегодно. Вторая Мировая война показала, что "ворошиловские стрелки" проявили себя с наилучшей стороны: к примеру, в 1943 году за несколько часов советские снайперы убили около 100 немецких солдат из 465-го пехотного полка. Немцы, в конце концов, сами начали обучать своих снайперов по "русской программе".

В отличие от СССР, США вступили во Вторую Мировую войну не подготовленными к ведению снайперского противостояния. Американские армейские снайперы были вооружены ружьями Springfield, a к 1944-му году более совершенными - Garand. Garand использовались позднее в американских военных операциях в Корее и во Вьетнаме. На островах Тихого океана, а также в джунглях Бирмы и Новой Гвинеи американцы ввязывались в бои на расстоянии менее 50 ярдов (45.7 метров), что делало использование снайперских винтовок бессмысленным. Японцы были более подготовленными и использовали большое количество снайперов, которые стали знаменитыми, благодаря своему искусству маскировки. Тем не менее, японских снайперов можно было назвать смертниками, так как чаще всего они выбирали в качестве укрытия крону деревьев. Деревья являются одним из самых худших укрытий для снайперов, так как вычислить снайпера, находящегося на дереве для вражеской пехоты не составляет особого труда, а после обнаружения шансов выжить у снайпера практически нет. В подобных условиях американцам были не нужны высокоточные дальнобойные ружья и снайперы, так как для борьбы с японскими стрелками американские солдаты внимательно наблюдали за деревьями и в случае малейшего сомнения открывали по веткам деревьев шквальный огонь из автоматов и пулеметов.

В течение Второй Мировой войны основная часть перестрелок между снайперами происходила на расстоянии менее 600 ярдов (548.7 метров). Хотя большинство военных винтовок были оборудованы оптическими прицелами, позволяющими вести огонь на дальность до 1200 ярдов (1097 метров), в большинстве случаев стрельба на такое расстояние была пустой тратой времени.

Новой эпохой в производстве снайперских ружей стала война во Вьетнаме. Будучи на территории Вьетнама, американские солдаты и офицеры подвергались постоянным атакам со стороны снайперов партизан и Северного Вьетнама. Отсутствие оптического прицела на американской винтовке М14 не позволяло американцам стрелять на расстояние более 500 метров. А заменившая ее винтовка М16 из-за своего небольшого калибра (5.56 миллиметров) могла быть эффективно использована на расстоянии не более, чем 300 метров. Несмотря на то, что войска США стали снабжать и снайперскими винтовками Winchester, большинство стрелков американской армии заявило, что отдает свое предпочтение полуавтоматическому М14 из-за его большей практичности. Дело в том, что в лесных зонах боевые действия часто требовали не метких попаданий на дальние расстояния, а открытия быстрого шквального огня по предполагаемому противнику. В какой-то период американские снайперы достигли больших успехов, о чем свидетельствуют большие размеры наград, предлагаемых руководством армии Северного Вьетнама за каждого пленного американца, пойманного "с длинным ружьем". Отношение к снайперам среди остальной части армии США было весьма отрицательным, так как последние не разделяли тяготы службы обычных солдат, имели свободный доступ в любую зону и имели большую степень независимости.

Хотя концепция снайперских ружей не особенно изменилась за последние десятилетия, современные технологии добились немалых успехов в повышении точности стрельбы. Стандартным на сегодняшний день для большинства снайперских винтовок является оптический прицел десятикратного увеличения. Линзы оптического прицела сегодня намного более чувствительны. Современные технологии смогли свести к минимуму предательское отражение света линзами прицелов. Сегодняшним стрелкам не нужно заниматься вычислениями для измерения расстояния до цели, так как данную функцию выполняют лазерные дальномеры. Вес снайперских винтовок также неизменно уменьшается без ущерба для дальности и мощности стрельбы, так же, как и их надежность.

Снайперы ныне существуют во всех армиях мира, а также в полиции и спецслужбах. Снайперский огонь используют преступники и террористы. Так, в 2000 году столицу США - Вашингтон - несколько недель терроризировал снайпер, убивший несколько человек, чтобы получить отступные от властей. "Вашингтонский снайпер" действовал практически в одиночку (ему помогал лишь приемный сын - подросток), однако полиция и спецслужбы долгое время не могли поймать его.

При подготовке текста использована информация из книги Мартина Пеглера\Martin Pegler "Военные Снайперы с 1914 года"\The Military Sniper since 1914.
Washington ProFile

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Доброволци грабят пушките като хляб  

23 септември, 2007

Българи от САЩ и Канада щурмуват кораби, за да стигнат бързо до фронта
През 1912 г. се събират два пъти повече войници от предвидените

Рядко в историята на човечеството политическият елит на една държава е работил в такъв комфорт с общественото мнение по въпроса за войната, както българските правителства в навечерието на Балканската война. Нещо повече - в България точно общественото мнение, изразявано в медиите, публичните сказки и митинги, от години призовава за война с Османската империя. Управляващите разполагат и с подкрепата на опозиционните партии. Само малобройните тесни социалисти мърморят, че решението на балканските проблеми е във федерация. Но историята доказа, че идеята е прекалено утопична за обремененото с твърде много кръв минало на нашия полуостров.
От 1904 г. българската армия е в процес на превъоръжаване и реорганизация, като крайната цел е превръщането й в армия от типа "въоръжен народ", съгласно доктрината на знаменития немски генерал и военен теоретик Фон дер Голц. Договорните задължения със съюзниците предвиждат България да участва с 350 000 бойци и офицери във войната с Османската империя. При тогавашния брой на населението - 4,5 млн. души, от които трябва да се изключат немобилизираните мюсюлмани, мобилизационното усилие е около 10% от населението на страната. Това е процент, който се смята за един от най-високите във всички европейски армии и мечта за всеки генерален щаб. Един от големите кошмари пък на всяка подобна институция е какъв процент от планираните за мобилизация ще се явят в казармите. Седемдесет на сто се смята за отлично постижение в Европа. Останалите трийсет процента се правят на болни (спомнете си добрия войник Швейк и неговите приятели симуланти!), търсят връзки, емигрират в чужбина или просто потъват в горите като дезертьори.
Мобилизацията в България е обявена на 17 септември 1912 г. След два дни стана ясно, че мобилизационният план е изпълнен на... 220%.! В казармите се явяват 650 000 души - 40% от мъжкото население на страната, в което включваме пеленачетата, старците и децата. В казармите се стичат не само всички боеспособни мъже на българския народ, но и хиляди нерегистрирани никъде българи от Македония, Сърбия, Румъния и Бесарабия, дошли на печалба в България, хиляди учащи в Европа и Русия. Хиляди други отписани от регистрите българи емигранти в САЩ и Канада буквално щурмуват презокеанските кораби, а после и влаковете от Париж и Лондон, за да се отправят директно от софийската гара към мобилизационните пунктове. Шестнадесетгодишни младежи лъжат, че са навършили вчера осемнадесет, други неумело подправят кръщелните си свидетелства, за да влязат в казармата.
За съжаление в този момент България няма толкова оръжие, за да въоръжи наведнъж толкова мъже. Основната система модерна пушка "манлихера" имаше само за предвидените 350 000 бойци и с тях бяха въоръжени бойните части на трите армии. В хода на войната чрез спешни доставки от Русия и Западна Европа и от трофеи с модерно стрелково оръжие са въоръжени всички мобилизирани.
Армията разполага с около 1500 оръдия от различен калибър, повечето внесени след 1904 г., значителен брой модерни картечници, авиационно звено. Флотът е съставен от учебния крайцер "Надежда" и шест модерни 100-тонни миноносци. С брегова артилерия е защитавана само Варна. Българският флот е единственият род войски, който не можеше да се противопостави на турския флот, в чийто състав имаше няколко тежки крайцера, десетки миноносци и други бойни кораби. А заплахата по море не е за пренебрегване, тъй като турските ескадри безпрепятствено могат да унищожат всички български черноморски градове, да осъществят десант в тила на българските армии в Източна Тракия и да предизвикат въстание на турското население в Североизточна България.
Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
standartnews

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Hi-tech оръжие, предизвикващо болка, беше пробвано на журналисти  

20 септември, 2007

Журналисти от изданието Daily Mail изпробваха върху себе си миниатюрен (но напълно работоспособен) модел на несмъртоносното оръжие Silent Guardian, разработвано от компанията Raytheon за въоръжените сили на САЩ.

Silent Guardian представлява насочен излъчвател на милиметрови вълни, предизвикващи силно усещане на болка у хора и животни, оказали се в зоната на действие на устройството. Както отбелязват журналистите на Daily Mail, Silent Guardian оставя усещане за допир с нажежен проводник под напрежение. И макар разработчиците да твърдят, че болката се прекратява веднага, след като човекът излезе от обсега на действие на оръжието, журналистите твърдят, че усещането трае още няколко часа.

Трябва да отбележим, че прототипът на оръжието в реални размери при тестовете е обръщал в бягство даже най-закалените десантчици. При това, никаква необратима физическа вреда не е открита от въздействето на устройството.

Raytheon предполага, че оръжието може да бъде използвано за разгонване на агресивно настроени тълпи. Във всеки случай, Raytheon ще го продава на американската армия и нейните съюзници, а в страните, имащи проблеми със спазването на човешките права то няма да бъде доставяно.


Още по темата: Пентагонът демонстрира ново лъчево оръжие

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Мъж на прокурор, че е продал "Макаров"  

14 септември, 2007

За продажба на законно притежаван пистолет е приключено дознание в РПУ-Ардино и материалите са изпратени в прокуратурата с мнение за предаване на съд на 59-годишен. В хода на разследването е разкрито, че лицето е продало притежаван от него пистолет “Макаров”. Оръжието е иззето от купувача. Наказателния кодекс предвижда санкция за всеки, който отчужди огнестрелно оръжие и го предаде на лице, което няма разрешително за притежаването му.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Русия направи изпитание на най-голямата конвенционална бомба в света  

13 септември, 2007

Русия направила изпитание с най-голямата в света конвенционална бомба, чиято разрушителна сила е съизмерима с мощността на ядрен взрив, съобщиха вчера руските военни, предаде Ройтерс.
Бомбата е последното от серия нови руски оръжия, използвани в политически ходове на фона на опитите на президента Владимир Путин да затвърди ролята на Москва на международната сцена.
"Резултатите от новата вакуумна бомба показаха, че нейната ефективност и мощност са съизмерими с тези на ядрено оръжие", каза заместник-началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили Александър Рукшин за обществената телевизия "Първи канал". Същата информация по-късно бе излъчена и по държавната телевизия "Вести".
"Ще може да я видите в действие - бомбата, която няма равна в света, се тества във военен обект", обявява Рукшин.
Кадрите показаха самолет бомбардировач "Ту-160", който хвърля бомбата над зона за изпитания и последвала голяма експлозия. Репортажът отбелязва, че почвата изглежда като лунен пейзаж.
Министерството на отбраната подчертало, че военното му изобретение не противоречи на нито един международен договор и Русия не започва нова надпревара във въоръжаването.
Рукшин изтъкна, че вакуумната бомба не предизвиква радиоактивно замърсяване за разлика от атомните бомби.
Според репортажа руската нова бомба е много по-мощна от американската бомба MOAB, известна като "Майката на всички бомби" и затова руските инженери нарекли новото оръжие "Бащата на всички бомби".

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


България е търгувала най-много със САЩ и Европа  

05 септември, 2007

Общо 761 разрешения за износ и за внос на оръжие е издала през 2006 г. Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията към Министерството на икономиката. Това сочи годишният доклад на комисията, разгледан от правителството. Разрешителните за износ са 409, като основно са били за САЩ и Германия.

Разрешителните за внос са 352 и са основно от Франция, Италия и Украйна. Внесени са главно летателни апарати и оборудване за тях както и сухопътни транспортни средства и компоненти. Те са били предназначени основно за модернизацията на Българската армия. Издадените разрешения за износ на изделия и технологии с двойна употреба са 31. Издадените разрешения за внос са 267.

България има двустепенна система на експортен контрол. Основните органи, осъществяващи дейности по лицензиране и издаване на разрешения, са Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет, и Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и енергетиката. Междуведомственият съвет издава лиценз за право за извършване на износ, внос, трансфер и транспортиране на оръжия. Той извършва също регистрация на лицата, които осъществяват брокерска дейност с оръжия или с изделия и технологии с двойна употреба.

Заявленията за износ, внос, трансфер в Общността, транзит или брокерска сделка с оръжия и износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба от територията на България за територията на друга държава от Общността, се разглеждат от Междуведомствената комисия. От 2007 г. годишни данни за износа на оръжия от България се предоставят на Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз за включване в годишния доклад за износа на оръжия.

Държавите, към които България прилага ограничения или забрани за доставките на въоръжение са Азербайджан, Армения, Бирма, Босна, Зимбабве, Узбекистан, Ирак, Иран, Китай, ДР Конго, Северна Корея, Кот д`Ивоар, Либерия, Либия, Ливан, Руанда, Сиера Леоне, Сомалия и Судан. Тази забрана обаче не се отнася до силите на международни организации, които се намират в някои от тези държави.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Балуевски: Русия притежава най-надеждното и най-мощно оръжие в света  

04 септември, 2007

Началникът на Генералния щаб на армията на Русия генерал Юрий Балуевски заяви, че „Русия притежава и ще притежава най-надеждното и най-мощно оръжие в света”, предаде ИТАР-ТАСС.
В речта си по повод 60-ата годишнина от създаването на 12-о Главно управление на Министерството на отбраната, което отговаря за оръжията от ядрения комплекс на страната генерал Балуевски каза още, че с оръжието си Русия не заплашва никого, но „това оръжие обезпечава и ще обезпечава мирния живот на нашите хора, нашите деца и нашите внуци”. В тежки времена „нашата страна и нашият народ създадоха оръжие, което ще осигури мира на земята не за едно десетилетие и дори не за едно столетие”, заяви Балеувски. При това специалистите от 12-о Главно управление „надеждно съхраняват това оръжие в готовност то да бъде използвано”, посочи началникът на Генщаба.

Newsru/БГНЕС/netinfo

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


В Ирак Пентагонът залага на роботите  

Един ден може машината да решава кого, къде и кога да убие

От началото на войната на Съединените щати в Ирак на 19 март 2003 г. до 30 август 2007 г. американците са дали в близкоизточната страна 3735 жертви. Ранените са 27 662. Тези данни не включват убитите и ранените американци, които работят за военните, но са официално наети от различни охранителни компании.
Повечето от жертвите са от мини и крайпътни взривни устройства, залагани от иракските бунтовници. Такива устройства са главната причина за жертвите, които американската армия дава и в Афганистан.
За да противодействат на тактиката на бунтовниците, американските военни все повече започват да използват в Ирак роботизирани високотехнологични оръжейни системи, независимо дали става дума за устройства за обезвреждане на бомби, за превозни средства устойчиви на мини, за безпилотни самолети, които могат да поразяват противника с ракети или за "Страйкър" - новият бронетранспортьор, който има качествата на малък танк, но се придвижва с по-голяма скорост.
Военните роботи са условно разделени на няколко вида. Онези, които се използват по суша, се делят на малки и големи. Големите са на практика бронирани машини, булдозери или танкове, в които има компютър и се управляват дистанционно. Такива военни роботи се използват главно за разминиране и обезвреждане на бомби
Малките военни роботи, към които в последно време Пентагонът проявява особен интерес, могат да тежат от няколко килограма, до няколко десетки килограма и са предназначени основно за разузнаване, но и големите, и малките роботи могат да бъдат снабдени с най-различни приспособления, в зависимост от задачите, които изпълняват.
Packbot се използва основно за разузнаване.
Отделна категория са летящите военни роботи. Те представляват различни видове безпилотни самолети, които се използват за разузнаване или за поразяване на цели на земята.
За периода 2006-2012 година САЩ са предвидили
1,7 милиарда долара
за разработката на военни роботи, сочат данни на Националния център за отбранителни роботи - консорциум от 160 компании, който се финансира от Конгреса.
Американските военни са разположили хиляди военни роботи в Ирак и Афганистан, като особено внимание се обръща на високотехнологичните малки роботи.
Един от тези роботи е 18-килограмовият PackBot, произвеждан от "IRobot Corp", същата компания, която произвежда прахосмукачката-робот Roomba. PackBot се придвижва с вериги. Може да се изкачва по стълби, да навлиза в пещери и да наднича зад ъгли със своите видео камери, които позволяват на войниците да получават информация и да избягват мините, заложени от противника. PackBot се използва и в Афганистан.
Но PackBot не е единственият робот, който се употребява в отговор на заплахата от мини и крайпътни бомби. Още през февруари 2004 г. Пентагонът започна да изпраща роботи в Ирак, за да обезвреждат крайпътните бомби, използвани от бунтовниците. Изпратени бяха 10 робота MATILDA, 22 Packbot, 58 Vanguard, 43 TALON and 20 Mini-Andros.
"Mesa-Robotics" произвежда MATILDA, канадската компания "EOD Performance" произвежда Vanguard, "Foster-Miller" произвежда TALON, а "Northrop Grumman" - Mini-Andros.
Всичките тези роботи са временна мярка
докато военните продължават да разработват нов робот, който ще е достатъчно лек и малък, за да може да бъде пренасян от двама души на разстояние 500 метра по средно пресечен терен. Роботът ще бъде телеуправляем и ще бъде използван основно за разузнаване, но и за обезвреждане на бомби и мини.
Друг робот, който се използва в Ирак е Dragon Runner, който може да се носи от един човек. За първи път е изпробван в Ирак през 2004 година. Роботът с четири колела е приблизително 30 на 30 сантиметра и тежи 4 килограма. Той може да бъде хвърлян зад стени, от височина колкото три етажа, или надолу по стълби. Плоската, висока само 12,5 сантиметра, машина може да работи независимо на коя страна падне и се използва за разузнаване.
Без много шум този месец сухопътните сили на САЩ започнаха да използват в Ирак въоръжен робот. Той се нарича Special Weapons Observation Remote Reconnaissance Direct Action System (SWORDS). Засега на въоръжение в Ирак са само три такива робота, но няма данни дали са били използвани в реални бойни условия. SWORDS са разработели на базата на TALON и са въоръжени с
картечница M249
Общото на военните роботи, използвани в момента, е, че те не са напълно автономни, а се управляват от оператор. Но с разработването на нови роботизирани оръжейни системи ще нарасне натискът роботите да могат да действат напълно автономно. И тогава машината ще трябва да решава кого, къде и кога да убие, а това противоречи на основните принципи на роботиката, един от които е, че роботът при никакви обстоятелства не трябва да причинява вреда на човек.
Но главният инженер на центъра за технически разработки на ВМС на САЩ Джон Канинг измисли начин как хем принципът да бъде спазен, хем машината да може да убива. Джон Канинг предложи военните роботи да бъдат програмирани да унищожават само оръжия, а не хора. Така например, роботът може да засече бунтовник, въоръжен с автомат "Калашников" и програмата да разрешава на машината да унищожи автомата. Така убийството на човека, според американската военна терминология, може да бъде сметнато за "съпътстваща загуба".

Talon
Роботите TALON тежат 45 кг, изключително здрави са и могат да работят във вода. Известен е случай, когато един такъв робот пада от мост в река в Ирак и след команда от контролния пулт сам излиза на брега. TALON се произвежда в различни варианти, като основната му модификация има камери, микрофони и механична ръка. Има олекотен вариант без ръка, както и роботи, снабдени със сензори за химикали, температура и радиация.

Packbot
Packbot е малък робот, предназначен за разузнаване и откриване на експлозиви. Може да се придвижва по всякакъв терен, тежи 18 килограма и се побира в стандартна американска армейска раница.

Matilda
MATILDA (Mesa Associates' Tactical Integrated Light-Force Deployment Assembly) прилича на останалите малки военни роботи, но е по-висок заради триъгълната си форма. Тежи 28 кг и може да бъде снабден с най-различни допълнителни устройства, включително механична ръка и дори ремарке. Последните модификации са въоръжени с гранатомет.
Роботът MATILDA може да бъде въоръжен.
Павел Пашев
monitor.bg

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Оръжие с енергиен лъч готвят за Ирак  

То не убива, но досега Пентагонът отказва - можело да се разглежда като машина за мъчения

Саддам Хюсеин бе отстранен от власт няколко седмици преди това и американските части във Фалуджа, западно от Багдад, вече бяха наричани нежелани нашественици. Един от първите големи антиамерикански протести прерасна в престрелка, при която 18 иракчани загинаха, а 78 бяха ранени.

Това бе обичайна сцена през следващите години: събира се тълпа, бунтовници се смесват с цивилните. Войници стрелят, загиват цивилни.

През цялото това време, съгласно вътрешна кореспонденция на военните, с която разполага АП, американските командващи са уверявали Вашингтон, че много цивилни жертви могат да бъдат спестени с употребата на ново оръжие, което не убива, разработено през последното десетилетие.

Военачалниците многократно са искали – и са им отказвали – това оръжие, което вместо патрони използва енергийни лъчи и позволява на армията да разпръсква непокорни тълпи без нито един изстрел. Това лъчево оръжие не убива и не осакатява, но Пентагонът отказва да го приеме на въоръжение от съображения то да не бъде възприето като средство за мъчение.

Качена на „Хъмви“ или на платформа на камион, „Системата за активен отказ“ дава на засегнатите от лъча хора усещането, че кожата им гори, като ги принуждава да се отстранят бързо, но без наранявания.

На 30 април 2003 г., два дни след инцидента във Фалуджа, Джин Маккол, най-високопоставеният учен във Военновъздушното и космическо командване в Колорадо, изпраща имейл от две изречения на ген. Ричард Майър, председател на Съвета на началник-щабовете. „Убеден съм, че трагедията във Фалуджа щеше да бъде избегната, ако там имаше „Система за активен отказ“, пише в имейла, с който разполага АП. Системата трябва да се превърне в „незабавен приоритет“, добавя той. Майърс предава съдържанието на имейла на своя екип.

През август 2003 г., няколко месеца след това съобщение, бригадният генерал от морската пехота Ричард Натонски, току-що завърнал се от Ирак, отправя „спешна“ молба за системата до официални лица във Вашингтон. Тя би минимализирала ефекта Си Ен Ен, както го нарича той, а именно незабавното разпространение на изображения, представящи американските войски като агресори.

Година по-късно Натонски, вече повишен в генерал-майор, отново иска системата, чиято компактна и мобилна версия е „спешно необходима“, особено в градските квартали.

Икономия на сили

През октомври 2004 г. командващият Втора експедиционна част на морската пехота генерал-лейтенант Джеймс Еймъс „ентусиазирано“ подкрепя искането на Натонски. За пехотинците в Ирак е жизненоважно да разполагат с оръжието, смята той. Висши офицери в Ирак продължават да отправят искания. В едно от тях от декември 2006 г. се отбелязва, че с намаляването на американските части лъчевото оръжие „ще предостави отлична възможност за икономия на сили“.

Основната причина то да не се използва в бойните действия е общественото мнение. С пресните спомени за скандала със затвора „Абу Гариб“ Пентагонът не иска да предостави на войските оръжие от космическата ера, което може да бъде изтълкувано като машина за мъчения.

Според изследвания на военни юристи оръжието е законно съгласно сегашните правила, прилагани за конфликтите в Ирак и Афганистан. Частни организации обаче изразяват загриженост, защото документацията, подкрепяща тестването, и юридическата аргументация са класифицирани. Няма как да се направи независима проверка на твърденията на Пентагона, казва Стивън Гууз от „Хюман райтс уоч“ във Вашингтон. „Смятаме, че когато се появява нова технология, базирана на новаторски физически принципи, тя трябва да бъде проверена най-внимателно. А това не стана“, добавя Гууз.

Друг проблем е цената.

Пентагонът е изразходвал 62 млн. долара за разработка и тестване на системата през последното десетилетие – дребна сума в сравнение с други нашумели военни програми за милиарди долари. Но според официални лица технологията е твърде скъпа, макар че не казват колко струва една система. Цитират и инженерни предизвикателства като пречка, но според американски производител в отбраната вече има версия, готова за производство. Засега няма определен график за производство и използване на оръжието.

Според командващите в Ирак протакането има унищожителни последици. Няма как да се изчислят колко жертви сред цивилните са можели да бъдат избегнати с лъчевото оръжие, защото по-голямата част от тях се дължи на сектантско насилие. Според статистика на АП след идването на власт на новото правителство през април 2005 г. над 27 400 иракски цивилни са били убити и над 31 000 – ранени.

„Системата за активен отказ“ е съоръжение с насочена енергия, макар че не е лазер или микровълново устройство. То използва голяма антена с формата на чиния и дълга V-образна ръка, с която изпраща невидим лъч вълни към цел до 450 м, така че американските войски могат да действат извън обсега на камъни, коктейли „Молотов“ и лекострелково оръжие.

Лъчът прониква леко в кожата, колкото да причини остра болка. Той преминава през дрехи и прозорци, но е блокиран от по-плътни материали, като желязо или бетон. Системата е разработена от Изследователската лаборатория на ВВС в Ню Мексико. За 12-годишните изпитания е имало само две изгаряния от втора степен, изискващи медицинска помощ.

„Мълчалива стража“

След като оцени потенциалния пазар, компанията от военната промишленост „Рейтиън“ инвестира собствени средства за версия на системата, наречена „Мълчалива стража“. Според Майк Буин, вицепрезидент на компанията за програми с насочвана енергия, вече е произведена една система. „Имаме капацитета да произведем и други, ако са необходими“, казва той. „Рейтиън“ не е продала нито една система „Мълчалива стража“ на американски или чуждестранни клиенти и Буин отказа да съобщи нейната цена.

На 1 декември 2006 г. генерал-майорът от морската пехота Робърт Нелър подписа спешно искане за 8 системи. Нелър, който тогава бе зам.-командир на Първа експедиционна част на морската пехота в Ирак, нарече „хронична“ липсата на подобно оръжие, което не убива. Тя „ще продължи да подкопава“ усилията да се предотвратяват сблъсъци с възможно по-малка употреба на огнестрелно оръжие.

Други офицери в Ирак, като бригаден генерал Джеймс Хъгинс, поискаха системата като част от по-сложно устройство на колела, което може да изстрелва както патрони, така и лъчи. Централното командване на САЩ, което направлява военните операции в Ирак от базата си в Тампа, Флорида, подкрепи искането на Хъгинс от април 2005 г. за 14 машини.

Но те не бяха доставени, защото според Робърт Бъркъл, висш служител от техническото снабдяване на Пентагона, комбинирането на различни функции върху една машина представлява голямо техническо предизвикателство.
Асошиейтед прес/class.bg

Още за ADS - микровълновите пушки...

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Пазят лозята с пушки  

01 септември, 2007

Въоръжена охрана на гроздето от крадци стягат собственици на лозя из цялата страна, показа вчера проверка на “Труд”.
В селата на Благоевградска област лозарите са вдигнали ръце от апаши. Затова се договориха, ако се наложи, да използват и пушки, за да бранят реколтата. Дванадесет собственици на над 2500 дка масиви от Бучино и Българчево уточниха членовете на охранителните отряди и техните наряди. По 3 осемчасови дежурства ще дават постовите, въоръжени с ловното си оръжие.

Остава неясно с какво са заредени пушките и следва въпросът: след като по закон е забранено ловна пушка да се ползва за охрана, ползва ли се пушката по предназначение и ако пазачът гръмне смъртоносно някой апаш, ще бъде ли оправдан за неизбежна самоотбрана.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Пътят на американско оръжие  

Стотици единици огнестрелно оръжие, предоставено от САЩ на иракската армия, е било открито в последно време в Турция, където е било използвано за насилие, твърди американският в. "Ню Йорк таймс" в своя публикация, цитирана от гръцкото издание "Елефтеротипия".
Опасенията на Пентагона, че контролът над оръжието не е достатъчен, се засилиха след засичането на данни от серийните номера на оръжието, отбелязва американският вестник, като се позовава на високопоставени военни.
Американците не приемат твърдението на турците, че иракските сили за сигурност или кюрдски официални представители в Ирак са продали или предоставили оръжие на бунтовниците от ПКК.
Твърде вероятно е оръжието да е било откраднато или загубено по време на военните действия и да е влязло нелегално в Турция или да е било продадено на черния пазар в Ирак, пише "Ню Йорк таймс", цитиран от гръцкия в. "Елефтеротипия".

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Цитат с коментар  

...The survey reports the global trade in small arms and light weapons is worth around $4 billion a year. It says the U.S., followed by France and Italy are the most transparent major exporters of small arms. It says the least transparent are Bulgaria, North Korea and South Africa...

В хубава група са ни сложили: "най-мътните" държави. Дали защото сме им голяма конкуренция или защото това е истината...?

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.