- BlueGunBlog -

Редките оръжия не са "продукт" на нашето съвремие. И в летописите от далечни и не толкова далечни времена могат да се открият примери за подобни нетрадиционни убийства.
Далечната 1066 г. е белязана от битката при Хейстингс, където загива и англосаксонският крал Харолд II. При битката между норманските рицари, предвождани от Уилям I Завоевателя, и англосаксонската армия водачът на англичаните е ранен смъртоносно от
стрела в окото.
При един от последните щурмове на норманите към края на деня Уилям нарежда на подчинените си да се целят високо, като стрелите им причиняват големи жертви сред редовете на англичаните. Според легендата тогава Харолд е улучен в окото от една от стрелите. Въпреки своята пословична предпазливост руският император Павел също не успява да избегне смъртта, която му готвят заговорниците. През целия си живот той се страхувал да не бъде отровен, затова си взел готвач чак от добрата стара Англия. По ирония на съдбата обаче загива
удушен в спалнята със собствения си шал
на 11 март 1801 г. Заговорът срещу него, организиран от дворянската върхушка, получил негласното одобрение на наследника на престола - великия княз Александър.
Дълга кука пък слага край на живота на императрица Елизабет, по-известна като Сиси, на 10 септември 1898 г. Оръжието е в ръцете на анархиста Луиджи Лукени, като мотивът е възгледът "пропаганда чрез дела". Лукени от години бил обсебен от мисълта да убие някоя известна личност, а коя точно нямало значение. В дневника си той пише: "Толкова много искам да убия някого, но трябва да е някой важен, за да влезе във вестниците." Убийството е извършено, докато Сиси се качва на параход от Женева за Монтрьо. Лукени я пробожда с
дълга кука
а отначало тя дори не усеща и се качва на кораба. Раната обаче се оказва смъртоносна и 60-годишната Сиси умира малко по-късно. Последните й думи са: "Какво става с мене?" Лукени е арестуван, по време на процеса признава престъплението и е осъден на доживотен затвор.
ХХ век също се отчита с екзотични убийства. Класика в жанра е смъртта на Троцки в Мексико Сити през 1940 г. Като враг на Сталин той е изпратен в изгнание, но съветският лидер предпочита да го види мъртъв. Агентът, който открива Троцки, се представя за журналист, който пише статия за политическите убеждения на руснака. Те се срещат на 20 август 1940 г. Агентът носел документи, съдържащи глупости без каквато и да е връзка със срещата. Когато сяда да ги прочете, Троцки осъзнава, че е попаднал в клопка, и тогава е ударен в черепа с
брадвичка за катерачи.
Той обаче не умира веднага, а ден по-късно в болницата. Руският шпионин е заловен от охраната на Троцки и осъден на 17 години затвор в Мексико.
Като особено шокиращо ще остане в историята убийството на дисидента Георги Марков през 1978 г. в Англия. Писателят работи като говорител в британска корпорация и съставя материали срещу комунистическата власт в България. Умира няколко дни след като е прободен с
чадър, напоен с отрова,
на мост в Лондон. Малко по-рано преди това подобен опит е направен и в Париж срещу друг българин - журналиста Владимир Костов. Опитът обаче се оказва неуспешен поради плътните дрехи, които носел Костов.

Последва обаче разкритие, за съжаление твърде показателно за нивото на оръжейните познания у нас - два дена по-късно стана ясно, че:
...Оръжието, с което е извършено убийството, се оказа не арбалет, а лък, обясниха криминалисти. Оръжието било намерено при обиск в дома на задържания. Филип го купил в началото на месеца от оръжеен магазин. Стрелата, която прониза Тахер, е стандартна със сменяем връх, допълниха разследващите...

Да сбъркаш лък с арбалет е все едно да сбъркаш пирон с винт, защото разликата между лъка и арбалета е подобна на тази между пирона и винта - в крайна сметка винтът е усъвършенстван пирон.