- BlueGunBlog -

Саддам Хюсеин бе отстранен от власт няколко седмици преди това и американските части във Фалуджа, западно от Багдад, вече бяха наричани нежелани нашественици. Един от първите големи антиамерикански протести прерасна в престрелка, при която 18 иракчани загинаха, а 78 бяха ранени.

Това бе обичайна сцена през следващите години: събира се тълпа, бунтовници се смесват с цивилните. Войници стрелят, загиват цивилни.

През цялото това време, съгласно вътрешна кореспонденция на военните, с която разполага АП, американските командващи са уверявали Вашингтон, че много цивилни жертви могат да бъдат спестени с употребата на ново оръжие, което не убива, разработено през последното десетилетие.

Военачалниците многократно са искали – и са им отказвали – това оръжие, което вместо патрони използва енергийни лъчи и позволява на армията да разпръсква непокорни тълпи без нито един изстрел. Това лъчево оръжие не убива и не осакатява, но Пентагонът отказва да го приеме на въоръжение от съображения то да не бъде възприето като средство за мъчение.

Качена на „Хъмви“ или на платформа на камион, „Системата за активен отказ“ дава на засегнатите от лъча хора усещането, че кожата им гори, като ги принуждава да се отстранят бързо, но без наранявания.

На 30 април 2003 г., два дни след инцидента във Фалуджа, Джин Маккол, най-високопоставеният учен във Военновъздушното и космическо командване в Колорадо, изпраща имейл от две изречения на ген. Ричард Майър, председател на Съвета на началник-щабовете. „Убеден съм, че трагедията във Фалуджа щеше да бъде избегната, ако там имаше „Система за активен отказ“, пише в имейла, с който разполага АП. Системата трябва да се превърне в „незабавен приоритет“, добавя той. Майърс предава съдържанието на имейла на своя екип.

През август 2003 г., няколко месеца след това съобщение, бригадният генерал от морската пехота Ричард Натонски, току-що завърнал се от Ирак, отправя „спешна“ молба за системата до официални лица във Вашингтон. Тя би минимализирала ефекта Си Ен Ен, както го нарича той, а именно незабавното разпространение на изображения, представящи американските войски като агресори.

Година по-късно Натонски, вече повишен в генерал-майор, отново иска системата, чиято компактна и мобилна версия е „спешно необходима“, особено в градските квартали.

Икономия на сили

През октомври 2004 г. командващият Втора експедиционна част на морската пехота генерал-лейтенант Джеймс Еймъс „ентусиазирано“ подкрепя искането на Натонски. За пехотинците в Ирак е жизненоважно да разполагат с оръжието, смята той. Висши офицери в Ирак продължават да отправят искания. В едно от тях от декември 2006 г. се отбелязва, че с намаляването на американските части лъчевото оръжие „ще предостави отлична възможност за икономия на сили“.

Основната причина то да не се използва в бойните действия е общественото мнение. С пресните спомени за скандала със затвора „Абу Гариб“ Пентагонът не иска да предостави на войските оръжие от космическата ера, което може да бъде изтълкувано като машина за мъчения.

Според изследвания на военни юристи оръжието е законно съгласно сегашните правила, прилагани за конфликтите в Ирак и Афганистан. Частни организации обаче изразяват загриженост, защото документацията, подкрепяща тестването, и юридическата аргументация са класифицирани. Няма как да се направи независима проверка на твърденията на Пентагона, казва Стивън Гууз от „Хюман райтс уоч“ във Вашингтон. „Смятаме, че когато се появява нова технология, базирана на новаторски физически принципи, тя трябва да бъде проверена най-внимателно. А това не стана“, добавя Гууз.

Друг проблем е цената.

Пентагонът е изразходвал 62 млн. долара за разработка и тестване на системата през последното десетилетие – дребна сума в сравнение с други нашумели военни програми за милиарди долари. Но според официални лица технологията е твърде скъпа, макар че не казват колко струва една система. Цитират и инженерни предизвикателства като пречка, но според американски производител в отбраната вече има версия, готова за производство. Засега няма определен график за производство и използване на оръжието.

Според командващите в Ирак протакането има унищожителни последици. Няма как да се изчислят колко жертви сред цивилните са можели да бъдат избегнати с лъчевото оръжие, защото по-голямата част от тях се дължи на сектантско насилие. Според статистика на АП след идването на власт на новото правителство през април 2005 г. над 27 400 иракски цивилни са били убити и над 31 000 – ранени.

„Системата за активен отказ“ е съоръжение с насочена енергия, макар че не е лазер или микровълново устройство. То използва голяма антена с формата на чиния и дълга V-образна ръка, с която изпраща невидим лъч вълни към цел до 450 м, така че американските войски могат да действат извън обсега на камъни, коктейли „Молотов“ и лекострелково оръжие.

Лъчът прониква леко в кожата, колкото да причини остра болка. Той преминава през дрехи и прозорци, но е блокиран от по-плътни материали, като желязо или бетон. Системата е разработена от Изследователската лаборатория на ВВС в Ню Мексико. За 12-годишните изпитания е имало само две изгаряния от втора степен, изискващи медицинска помощ.

„Мълчалива стража“

След като оцени потенциалния пазар, компанията от военната промишленост „Рейтиън“ инвестира собствени средства за версия на системата, наречена „Мълчалива стража“. Според Майк Буин, вицепрезидент на компанията за програми с насочвана енергия, вече е произведена една система. „Имаме капацитета да произведем и други, ако са необходими“, казва той. „Рейтиън“ не е продала нито една система „Мълчалива стража“ на американски или чуждестранни клиенти и Буин отказа да съобщи нейната цена.

На 1 декември 2006 г. генерал-майорът от морската пехота Робърт Нелър подписа спешно искане за 8 системи. Нелър, който тогава бе зам.-командир на Първа експедиционна част на морската пехота в Ирак, нарече „хронична“ липсата на подобно оръжие, което не убива. Тя „ще продължи да подкопава“ усилията да се предотвратяват сблъсъци с възможно по-малка употреба на огнестрелно оръжие.

Други офицери в Ирак, като бригаден генерал Джеймс Хъгинс, поискаха системата като част от по-сложно устройство на колела, което може да изстрелва както патрони, така и лъчи. Централното командване на САЩ, което направлява военните операции в Ирак от базата си в Тампа, Флорида, подкрепи искането на Хъгинс от април 2005 г. за 14 машини.

Но те не бяха доставени, защото според Робърт Бъркъл, висш служител от техническото снабдяване на Пентагона, комбинирането на различни функции върху една машина представлява голямо техническо предизвикателство.

Още за ADS - микровълновите пушки...