Повод за празнуване  

30 декември, 2009

Pishtov.com стана на 8 години. Аз пък на 50.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


За и против презареждането на боеприпаси  

Повечето kaboom-истории започват с "и както си гърмях с презаредени патрони...".

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Как Хуго Шмайзер създаде АК-47 (Калашников) за Сталин  

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”
Александар Зайцев, военен инженер-конструктор

Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.

Как се е случило всичко?

В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.

Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.

Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.

Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?

На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.

По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.

В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.

През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.

След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.

След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.


Това е една от най-коментираните оръжейни теми в Русия и в България също. В горната статия, под шокиращото заглавие, са замесени много исторически факти и някои откровени лъжи с явната цел фалшифициране на историята.

от архива: 
Разкрита е тайната на автомат Калашников
Кой всъщност е създал автомата "Калашников"

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Пистолет Sig P220 Compact с Wolf патрони Kaboom  

29 декември, 2009

Обичайните мнения за фирмата и патроните, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Весела Коледа и щастлива Нова година!  

24 декември, 2009

Желая ви весели празници! Пазете се сами, че и Бог да ви пази!
Наздраве!

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Нови модели пистолети "Милитъри & полис"  

22 декември, 2009

През 2006 г. „Смит и Уесън” за пръв път представя новата си серия полуавтоматични пистолети „Милитъри & Полис” (Military & Police – M&P). От тогава до днес фирмата продължава да предлага нови разработки от тази серия. Това са модели, различаващи се от предишните по някои елементи, за които ще стане въпрос по-долу.

Преди да разгледаме новите полуавтоматични пистолети, нека накратко да припомним, какво всъщност представляват пистолетите от серията „Милътъри & Полис”. Те се изработват от висококачествена неръждаема стомана – цев и направляващи и синтетика – рама с ръкохватка. Автоматиката им се основава на принципа на отката при къс ход на цевта, а ударно-спусковият механизъм е само с двойно действие и е модифициран вариант на тази система, разработена от „Смит и Уесън” и наречена „Страйкър файър екшън” (Striker Fire Action). Ръкохватката е ергономична с три сменяеми задни планки, за да може да се избере подходящия размер в зависимост от големината на ръката. Всички външни метални части са с черно мелонирано покритие, поглъщащо светлинни отблясъци. Оръжието е предназначено за армията и полицията, но естествено се предлага и на гражданския пазар. Пълнителите се изработват от лека сплав с профилно дъно от синтетика, което се явява естествено продължение на ръкохватката. Те биват два типа – едноредови и двуредови, от което зависи и тяхната вместимост. Пистолетите от серията „Милитъри & Полис” се предлагат с няколко вида мерни прибори – стоманени триточков тип „Новак Ло Маунт” и тип „Тритиум”, предназначени за стрелба при влошена видимост.

Първите модели M&P нямат механичен предпазител, поради което при зареден пистолет с патрон в цевта и при пълно издърпване на спусъка ще последва изстрел. Защитите са автоматични, а някои от вариантите имат ключе за заключване, което не позволява използването на пистолета от други лица.

Затворната задръжка е двустранно разположена и се намира между затворния блок и рамата. От дясната страна, малко пред нея, е лостчето за разглобяване на пистолета. В предната част на рамата има релса тип „Пикатини” за поставяне на различни тактически принадлежности като фенерчета, лазерни прицели и др. Бутонът за освобождаване на пълнителя по принцип е от лявата страна на рамата, зад долния край на спусковата скоба, но може да се премества и от дясната страна, така че оръжето да се използва без проблеми и от левичари. За по-лесно зареждане, страничните задни повърхности на затворния блок са набраздени.

Моделите M&P9 се предлагат в две основни модификации – със стандартна големина и компактни, като има 2–3 вариант с по-големи и по-малки размери. Всички модификации и техните варианти се изработват в четири калибъра – 9mm Парабелум, .40 S&W, .45 АСР и .357 SIG.

Първите нови модели, на които ще се спрем са 9-милиметровите M&P9 Full Size Thumb Safety, M&P9 Compact Size Thumb Safety и M&P9 Compact Sizew / Crimson Trace Laser Grips.

В превод на български обозначението на първия пистолет е – 9-милиметров пистолет с голяма рама и механичен предпазител, а останалите могат да се направят по аналогия. Основното различие между първите два нови 9-mmпистолета и предишните модели е наличието на механичен предпазител. Той представлява класическо лостче, разположено в задния горен край на рамата, под затворния блок и надеждно заключващо ударно-спусковия механизъм. Очевидно голяма част от служителите в армията и полицията, както и любителите на оръжия сред гражданите предпочитат този тип предпазители, поради което конструкторите на фирмата откликват на техните желания и разработват тези нови оръжия. Третият нов 9-mm модел е с ръкохватка тип „Кримсън Трейс” с вграден в нея лазерен прицел. Той е с автоматични предпазители и няма механичен. С тези нови модели, пистолетите, обозначени като М&P9, вече се предлагат в над 20 различни варианта.

Следващите три нови модела са M&P40 Full Size Thumb Safety, M&P40 Compact Size Thumb Safety и M&P40 Compact Size w / Crimson Trace Laser Grips. Различията им са както при 9-милиметровите, но поне засега от 40-mm модели се предлагат в около 15 варианта.

Последните два пистолета са представители на моделите с калибър .357 SIG – M&P 357 Full Size Thumb Safety и M&P 357 Compact Size Thumb Safety. От обозначението им е видно, че първият е стандартно изпълнение с голяма рама, а вторият е компактен, като и двата са снабдени с механични предпазители.


В заключение не може да не се отбележи, че пистолетите от серията „Милитъри & Полис” съчетават в себе си редица уникални характеристики като надеждност, точност, лекота при боравене и не на последно място изключително разнообразие от модели, даващи възможност за индивидуален избор на всеки един, било той мъж или жена, служител в правоохранителна служба, военен или гражданин.


Още за Smith&Wesson от pishtov.com.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Хърватски пистолет Springfield Armory XDm Kaboom  

17 декември, 2009

Обичайните мнения за фирмата и снарядяването на патрони, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Ловните карабини SАКО 85 конкурират снайперa  

Цели 12 разновидности на ловната нарезна карабина SАКО 85 се появиха на пазара тази есен.

Ловците предпочитат финландските карабини заради отличното им качество, простата експлоатация и най-вече заради изключителната им точност.

На тестови изпитания с 10 карабини от всяка разновидност са получени поразяващи резултати. На дистанция 100 м изстреляните куршуми се събират в кръг с диаметър 25 мм! Такава точност е характерна най-вече за прецизно изработваните снайперови пушки.

Кои са причините за невероятната точност на серията SАКО 85?

Първо, това, че нарезните цеви се изработват от специална стомана, добита в собствената стоманолеярна на фирмата. Второ, това, че цевите са подложени на студено коване, което ги прави много по-устойчиви на износване. Трето, специална електронна система управлява множество чукове, които изправят цевта след студеното коване. Четвърто, всички операции са подложени на прецизен контролна човешкото око.

Електрониката открива всякакви дефекти при изработката, но решаваща все пак е думата на специалисти с 20-годишен опит Нерядко те коригират неточности, които и електрониката пропуска.

Детайлите на новите карабини пък се изработват чрез серия прецизни фрезови операции и се подлагат на многостепенен контрол.

Цевите на SAKO 85 са закрепени единствено върху цевната кутия. Те нямат контакт с ложата. Това решение е заимствано от снайперовите пушки и гарантира бързото погасяване на възникналите вибрации след изстрел. Със същата цел цевите на някои модификации на карабината са набраздени надлъжно. Това решение е една от фирмените тайни за високата точност на финладските карабини.

Използването на мощни патрони обикновено е съпроводено с висок откатен импулс, който е особено неприятен за младите ловци и дамите с ловенбилет. За намаляването му върху задната част на приклада има синтетични амортизиращи накрайници.

Предпазителят на карабините е с оригинално двойно действие - заключва не само спусковия лост, но и затвора.

Специален бутон освобождава затвора за зареждане на оръжието при блокиран спусков лост. С това степента на безопасност е издигната на качествено по-високо ниво.

Затворът е проектиран с три бойни упора, които увеличават заключващата повърхност. Направляващите са изработени изключително прецизно, което пък гарантира леко и бързо презареждане и висока надеждността на останалите механизми. Усилието за задействане на спусъка може да се регулира.

За заключване на магазина е използвана наскоро патентованата система Total Control Latch. Така пълнителят може да се отдели от карабината само при едновременното натискане на ключалката нагоре и назад. Системата предотвратява самоволното изпадане на магазина от оръжието, което често се среща при някои ловни карабини. Конструкторите са осигурили възможност пълнителят да бъде зареждан и през отвора за екстрахиране на изстреляните гилзи.

На снимката горе е куршумът POWERHEAD на патрона 9,3х66. Благодарение на кухина в челната си част куршумът се разтваря гъбовидно и рязко намалява скоростта. Долу е куршумът RAMHEAD, чиято тъпа челна част осигурява рязко намаляване на скоростта и максимално отдаване на кинетичната енергия.



Финландска пушка за млади ловци и дами

12-те модификации на финладската карабина SAKO 85 притежават уникални качества. Представяме ви кратки характеристики на най-предпочитаните модели.

В ОГРАНИЧЕНИСЕРИИ е пускан моделът SAFARI на SAKO 85, тъй като повечето операции при изработката му са ръчни. За сметка на това обаче качеството е изключително високо. На практика тези карабини са уникални. Обикновено са снабдени с механични мерни прибори. При украсата е използвана слонова кост. Предпазначени са за патроните 375 H & H Magnum. Карабината SAFARI е дълга 1145 мм при дължина на цевта 620 мм.

НА ПРИКЛАДА на BAVARIAN е изработен баварски тип набузник, в края на който е монтирана декоративна лента от розово дърво. От този модел се произвеждат карабини за патроните 222 REM, 223 Rem. Дълги са 1065 мм при дължина на цевта 570 мм и тегло 2,9 кг. Друг вид пушка пък използва патроните 22-250 Ren, 234 Win, 260 Rem, 7 мм-08 Rem и .308 Federal. Тя е дълга 1075 мм при цев 570 мм и тегло 3,2 кг. Карабините с обща дължина 1145 мм,, дължина на цевта 620 мм и тегло 3,5 кг използват патроните 9,3х62, 7 мм Rem Mag, 300 Win Mag, 338 Win Mag и 375 H&H Mag.

ПО-ПРЕЦИЗНАТА ОБРАБОТКА на отделните части на модела DELUXE е единственото, което го отличава от BAVARIAN. Иначе техническите данни са едни и същи. Всички метални повърхности са идеално полирани, а ореховият приклад и полуложата са допълнително обработени.

НОВИТЕ МОЩНИ ПАТРОНИ 9,3х66 са характерни за модела CLASSIC. Освен тях той използва и патроните за BAVARIAN. Общата дължина на тези карабини е 1085 мм при дължина на цевта 570 мм и тегло 3,3 кг.

ЗАРАДИ ШИРОКАТА ГАМА ПАТРОНИ, които използва HUNTER е най-търсената модификация заради широката гама патрони, за които карабината е предназначена. На практика няма съвременен ловен боеприпас, за който финландските оръжейници да не са разработили модификация. Оръжейни търговци споделят, че най-бързо се харчат карабините, обозначени с буквата М. Те използват патроните 30-06 Sprg, 9.3x62 и 9.3x66 Sako.

lKODIAK се отличава с приклад и ложа от ламинирано дърво. Предназначен е за патроните 338 Win Mag и 375 H & H Mag. Общата дължина на тази карабина е 1045 мм при дължина на цевта 540 мм и тегло 3,6 кг.

ДАМИТЕ И МЛАДИТЕ ЛОВЦИ предпочитат модела FINNLIGHT, който е сравнително по-лек от другите. Общата дължина на най-късия вариант е 1030 мм при дължина на цевта 515 мм и тегло само 2,8 кг. Олекотяването е постигнато за сметка на надлъжните канали върху външната повърхност на цевта и използването на приклад и ложа от синтетични материали.

ТЕЖКАТА ЦЕВ на модела VARMINT бързо гаси възникналите вибрации при стрелба и осигурява точен следващ изстрел. Пуушката използва патроните 204 Ruger, 222 Rem, 223 Rem, 243 Win, 338 Federal и др. Дълга е 1105 мм при дължина на цевта 600 мм и тегло 3,9 кг. (24часа)


Новият патрон 9,3х66 поваля дори бивол

С начална скорост от 780 до 840 м/сек излита изстреляният 18,5-грамов куршум на новия финландски патрон 9,3х66.

В зависимост от теглото дулната му енергия може да достигне до колосалните 5700 джаула! Това означава мигновено поваляне на глиган, елен, едра мечка и дори бивол.

Патронът е разработен като алтернатива на немските 9,3х62 и 9,3х64. Те имат почти същите габарити, но куршумите им излитат с начална скорост 720 м/с и дулна енергия около 4000 джаула.

При отстрел на едри животни на 300 м куршумите на немските патрони съхраняват едва 2800 джаула от дулната енергия, докато финландският патрон носи цели 3600 джаула.

При изстрел с финландския патрон възниква по-малък откатен импулс. Това се обяснява с възникващото по-ниско налягане в цевта - около 4100 bar. Докато при немския патрон то е 4400 bar. Ловци споделят, че по-ниското налягане се понася по-леко от рамото на авджията, но въпреки това дулният компенсатор е задължителен.

Новият патрон 9,3х66 върви с четири вида куршуми, които се използват за лов на различен дивеч.

Куршумът с обозначение POWERHEAD е островръх, експанзивен. Благодарение на кухина в челната си част куршумът се разтваря гъбовидно и рязко намалява скоростта, отдавайки кинетичната си енергия. Подходящ е за лов на мечки, елени, биволи и сърни.

Куршумът ARROWHEAD е с връх от полимерен материал, който подобрява балистиката. Той предизвиква по-силен шок и нанася по-големи поражения. Подходящ е за стрелба на големи разстояния.

Куршумът HAMMERHEAD има отлична спираща способност. Сърдечникът му е изработен от мек материал, който бързо се разплесква в челната си част. При попадение бързо губи скорост и отдава максимална част от кинетичната си енергия. Препоръчва при лов на елени, сърни и глигани.

Куршумът RAMHEAD е с най-висока поразяваща способност и се използва при лов на най-едрия и мощен дивеч. Тъпата му челна част осигурява рязко намаляване на скоростта и максимално отдаване на кинетичната енергия при попадение.
ЛЮБОСЛАВ КИРОВ

за повече инфо - официалният сайт на фирмата sako.fi

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Glock 21 Kaboom (видео)  

09 декември, 2009

За радост на противниците на австрийските пластмасови изделия е новината с видео от Marshall County, West Virginia, където .45-калибров пистолет Глок 21 избухва в ръцете на полицейски служител. Няма сериозно пострадали, предполага се, че инцидентът е заради некачествени боеприпаси.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Картечница 12 калибър (видео)  

06 декември, 2009


MY BELT FED 12 GAUGE UPPER RECEIVER FOR AR15 OR M16

twizted tunez.......professional sound | MySpace Video

След като поставиха арбалет и пушка с калибър .50BMG на платформата на автомата AR-15, сега пък неизвестен сръчко демонстрира картечница 12 калибър с лентово захранване на базата на AR-15 или M16.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Независимо от цените черният пазар на оръжие процъфтява  

В зависимост от възможностите черният пазар може да предложи всякакво оръжие. По последни оценки на ООН в света има близо половин милиард незаконни оръжия от различен вид. Основни потребители са престъпните групировки в различни страни.

Оръжието най-често се продава на черно там, където наскоро са се водили бойни действия или близо до тези региони. Тъкмо по тази причина зад всяко едно такова оръжие се крие по една човешка трагедия.

В момента по света има огромни количества свободно движещи се оръжия, експлозиви и друго поддържащо оборудване. В сравнение с 90-те години броят на въпросните незаконни оръжия чувствително е намалял, което до голяма степен се дължи на постоянното покачване на цената им. Ако преди 15 години пистолет ТТ е струвал около 100 евро, то в момента цената му е 2 500 долара, а за Beretta се плащат до 5 000 долара.

Много нелегално оръжие от серийно производство се върти в Източна Европа, където е попаднало след падането на Берлинската стена и съответно изтеглянето на съветските войски от този регион. В Полша броят на престъпленията, извършени с нелегално оръжие, е много по-висок в сравнение със съседните й страни заради контрабандата от Литва, Латвия, Естония и не на последно място Украйна. На черния пазар в Полша автомат Калашников се продава за 1 200 евро, а Uzi струва 2 400 евро.

Незаконната търговия с оръжие процъфтява и в САЩ. Само през миналата година в Чикаго са конфискувани 13 658 единици оръжие, като близо половината от него е автоматично оръжие от последно поколение.

Добре снабден е и пазарът в южната част на Русия заради двете чеченски войни, нестабилната ситуация в Дагестан и войната в Кавказ миналата година. Там руските власти са намерили изход от ситуацията, като изкупуват оръжие и боеприпаси от населението. Само през последните няколко години по програмата "Сбогом на оръжията" населението доброволно се е разделило със стотици автомати и пистолети, огромно количество експлозиви и боеприпаси като за това са изплатени повече от 10 милиона рубли (близо 340 000 долара).

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Кога, как и с какви патрони да стреля полицаят  

16 ноември, 2009

За дискусията по темата е характерно, че аргументите на всяка от страните в голяма степен са повлияни от най-острите ексцесии в едната или другата посока:

- полицай, убит при изпълнението на задълженията си от престъпник

- или цивилен, убит в резултат на неправомерна употреба на огнестрелно оръжие от полицай.

Още в началото (с риск да вляза в сериозен семеен спор и бъда обвинен от някои колеги в лош юридически вкус) нека посоча, че категорично одобрявам въоръжаването на полицията и използването от нея на подходящи бойни патрони. Намирам за уместно и изявлението на вътрешния министър по този повод, но само като политически жест на съпричастност, подкрепа и ясно заявена позиция на държавата за "нулева толерантност" към престъпността.

Когато обаче въпросът слезе на експертно ниво, за правилното решение обуславящи трябва да са не най-тежките ексцесии, а огромният брой случаи от всекидневието на полицая.

На преден план се очертават 3 групи сериозни проблеми: юридически, технически и психологически. По обясними причини не коментирам последните.

- Действащият в момента законов регламент за използването на огнестрелно оръжие от правоохранителните органи (в случая от полицията) е в чл. 74, ал. 1 от Закона за МВР и с едно изключение относно "неизбежната отбрана" е еднакъв с този по отменения Закон за МВР от 1997 г.
Употребата на огнестрелно оръжие се предвижда като "крайна мярка" в случаите на "въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, след предупреждение, при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга и след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер".

В това отношение сегашната уредба търпи критика. Няма пълно хармонизиране на регламента както с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, така и с други международни актове в тази област. Те предвиждат две основни категории - "абсолютна необходимост" и "пропорционалност" при употребата на огнестрелно оръжие.

Въвеждането на общото изискване за "пропорционалност" е повече от необходимо. Това е основен критерий за използването на мерки (в случая оръжие), които следва да са съизмерими и адекватни на заплахата, която представляват действията на лицето, срещу което се използват.

Нелепо е в един режим - при "престъпление от общ характер" - да се третират еднакво въоръжен похитител, който стреля срещу полицай, и касиер, който, заварен да краде от касата, след предупреждение хуква да бяга... Задължително в една нова регламентация би следвало да се уредят характеристиките на престъплението, спрямо чийто извършител може да се употреби оръжие. Дали това ще е свързано само с извършване (или заплаха от извършване) на насилие, увреждащо живота или здравето, както се препоръчва в препоръки на различни институции на ООН и в решения на Европейския съд по правата на човека. Дали ще се въведе и друг допълнителен критерий, това ще бъде суверенно решение на българския законодател.

От друга страна обаче, при всички критики към сегашната уредба, изтъкващи като неин основен дефект прекалено разширеното право на преценка от използващия оръжие полицай, има следния феномен. В обществото, а и сред самите полицаи трайно е формирано едно крайно скептично, негативно отношение към последиците от употребата на оръжие, дори тя да е била абсолютно наложителна, адекватна и законна. Досега практиката оправдава един подобен скептицизъм главно по отношение на цивилни лица, употребили оръжие. Един пресен пример - убитият ром, нападнал с вила бивш военен и нанесъл му няколко рани, въпреки предупредителните изстрели във въздуха.

Вярно е, че преценката по време на използването на оръжието може да не съвпадне с тази на прокурора или на съда ако, не дай боже, се стигне дотам. Тя се прави след време, в кабинета или залата и е много по-лесна. Но в крайна сметка това е един от рисковете на професията и той трябва да бъде поет и носен, а не в критична ситуация, вместо да използва оръжието си (дадено му именно за това), полицаят да се обърне в обратна посока и да се престори, че не забелязва случващото се. Тук решаващо е не толкова наличието на прецизен законов текст, колкото моралът и професионализмът.

Мисля, че за да се постигне максимално добрият баланс между защитата на основното право на живот и на телесна неприкосновеност на човека, срещу когото се използва оръжие, и правата на полицая, правомерно употребил оръжие, е нужен един подробен анализ на всички случаи на правомерна употреба на оръжие от полицията поне за последните 10 г.

В резултат да се конкретизират няколко основни хипотези за обоснована употреба на оръжие. Те след сериозно обсъждане и редакция, при спазване на принципите, посочени по-горе, да допълнят чл. 74 от Закона за МВР.

4Що се отнася до техническите проблеми, и по-специално до употребата на "бойни" или т.нар. стоппатрони, нещата са много по-еднозначни. В закона липсва не само дефиниция за този вид боеприпас (стоппатрони), а и самият термин.

Патронът, добил популярност под това име, по-скоро е причисляван от действащия Закон за МВР към т. нар. помощни средства по смисъла на чл. 72, ал. 2, заедно със служебните животни - кучета и коне, усмирителните ризи, палки, белезници и пр.

В най-разпространения си използван у нас вид, стоппатронът представлява контейнер от пластична материя, който е напълнен с инертен материал - най-често при пистолетните патрони за "Макаров" това е торбичка, напълнена със ситни сачми.

За съжаление точно тези патрони са крайно неудачни и в голям брой случаи предизвикват обратния резултат. Или нараняват сериозно засегнатия, или при по-голямо разстояние или реална престрелка не дават необходимия резултат, излагайки на сериозна опасност живота на използвалия ги полицай. Поначало този тип боеприпаси - с гумени, пластмасови и шокови куршуми, са създадени преди всичко за употреба при масови безредици, демонстрации и пр. Този специален патрон действа най-ефикасно при употребата му в по-големи калибри - напр. гладкоцевни пушки тип "помпа", големокалибрени револвери и др. специализирани оръжия. Там много прецизно може да се определи съотношението между снаряд и заряд.

Много по-трудно е това да се постигне при пистолетните патрони, особено за най-разпространения в полицията у нас 9 мм патрон за "Макаров". Това е един слаб и морално остарял калибър, създаден в средата на миналия век и предназначен за военни действия по онова време. При него е нужно сравнително голямо налягане при изстрел, за да може да се самозареди пистолетът.

Това ограничава възможностите за намаляване количеството барут в патрона и на практика се получава следното: на близки разстояния скоростта на изстрелвания снаряд е прекалено висока, той не се е разтворил достатъчно и нанася сериозни, вкл. смъртоносни увреждания, понякога по-тежки отколкото при използване на нормален куршум. А на по-големи дистанции, поради специфичната балистика и форма на изстрелвания снаряд, той губи рязко скорост, точност и ефективност.

Вярно е, че понякога използването му срещу неподготвен нападател или обект на задържане дава някои предимства. При първоначалния шок, докато той се чуди дали е ранен и колко тежко, е лесно да бъде "закопчан" с белезници. Въпреки това, рисковете, свързани с широката употреба на този вид патрони, съчетани с понякога отчайващата стрелкова подготовка на използващите ги полицаи, са абсолютно неоправдани.

Но съвременните технологии са създали, а законът е предвидил, достатъчно широк спектър от помощни средства с ограничено травматично и не летално въздействие. В това отношение държавата обаче е длъжник на редовия патрулиращ полицай.

Достатъчно е само да споменем лимитите за гориво или да сравним екипировката на един наш редови полицай и също наш, български, но военен полицай. Но ако за въоръжаването например със специални устройства, изстрелващи електрошокови стрели, ще са необходими значителни средства, то поне снабдяването с един подходящ спрей е напълно възможно. Той освен основното си въздействие, едновременно може и да маркира с подходящ цвят нападателя, напр. футболен хулиган, улеснявайки неговото последващо разпознаване.

В заключение считам, че използването на "стоп-патрони" в калибър 9 мм "Макаров" е неудачно и опасно. То следва максимално да се ограничи, поне докато не се осъществи цялостното превъоръжаване на полицията с подходящо, съвременно оръжие. Друг въпрос е, доколко въобще най-често използуваните "бойни" патрони за пистолет "Макаров" са подходящи за различните случаи, наложили употребата им.

Сериозна е и нуждата от провеждането на специализирано комплексно обучение на полицаите.

ХАРАЛАМБИ АНЧЕВ
юрист, бивш вицепремиер, сега шеф на Българска холдингова компания

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Русия е бясна. България е продала два свръхсекретни изтребителя на Пентагона  

05 ноември, 2009

Американски пилоти тестват новите изтребители.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Удар на куршум в преграда на забавен кадър (видео)  

04 ноември, 2009


Най-доброто засега видео, с 1 000 000 fps (1 милион кадъра за секунда).

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Револвер Smith & Wesson 629 kaboom  

31 октомври, 2009

Страховитите снимки са на револвер Smith & Wesson 629, който е бил подложен на творческо претоварване с презаредени боеприпаси от неговия собственик. Слава Богу, щастливецът се отървал само с добър удар по челото, но нищо повече. оттук

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Я, в крайнем случае, стреляю сквозь пальто (аудио)  

17 октомври, 2009

Я, в крайнем случае, стреляю сквозь пальто,
И, как ни странно, но обычно попадаю.
Из положенья «лежа» делаю сальто...
А уж гранаты я кидаю, так кидаю.

На людях имеют вес: с ПБСом АКС.
Тренирована рука - в чемодане ДШК.
Две ракеты голубых и прибор ночной стрельбы,
А на случаи борьбы - пара свечек на гробы.

Я, в крайнем случае, стреляю сквозь пальто,
Ногой в бетоне бью широкие проемы.
Двумя зубами загибаю долото,
Вокруг столба вяжу узлом стальные ломы.


На людях имеют вес: под подушкою обрез,
Под прикрытием гардин - две гранаты Ф-1,
Пара встроенных в паркет управляемых ракет,
И в коробке от конфет - самодельный взрывпакет.


Я, в крайнем случае, стреляю сквозь пальто.
И в небесах летаю я довольно круто -
Со свистом воздух рассекает мой «Фантом»,
«16-F» без тормозного парашюта.

На людях имеет вес шестисотый «Мерседес».
Спец-заказ из - под полы : вместо фар торчат стволы,
И когда дороги нет, я включаю дальний свет.
Пара выстрелов в упор - и зеленый светофор.


Я, в крайнем случае, стреляю сквозь пальто,
Дышу любою концентрацией зарина.
В воде не сможет утопить меня никто -
Есть акваланг и небольшая субмарина.

На людях имеет вес штык со стоком или без,
И неважно: ты балбес, или член КПСС.
В ситуации любой все свое носи с собой,
Это жизнь пошла такая - на прогулку, словно в бой.

Бронированный жилет, под лопаткой пистолет,
Для беседы «тет-а-тет» - электрический кастет.
Два заряженных "Кольта" возле низа живота,
И еще поверх пальта - минометная плита.

Не узнаете по мне - я в какой живу стране,
Не в Колумбии, не в Чили, а на Северной Двине.
Не «товарищ» и не «сэр» - житель бывшей СССР -
Бронепоезд перестройки в необъявленной войне.

Самурайский острый меч, пять баллончиков «Эр-Эч»,
Одна шашка дымовая, чтоб внимание отвлечь,
Заминированный сад, с цианидом виноград,
В гараже система «Град», не дошедший на парад.

Я, в крайнем случае, стреляю сквозь пальто...

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Нож с Дракон (клас "Аристократ")  

13 октомври, 2009

Съвременно авторско хладно художествено оръжие от български майстори

Отбелязвам последният проект на сопотския майстор Евгени Димов - "Нож с Дракон" (клас "Аристократ").
Проектът е концептуален и представлява окомплектован гравиран нож с гравирани кутия и принадлежности за поддръжка на острието и ръкохватката.
Техническа информация и характеристика на материалите за целия комплект:
* Нож: обща дължина 210 mm;
* Острие: 100 mm, стомана 440C (54т. HRC), позлатена (22к) метало-гравюра;
* Дръжка:ергономична, материал - дива круша, миниатюрна дърворезба, инкрустации сребро, гравирани нитове, скулптиран дракон, апликации сребро;
* Кутия: 300х100х65 mm, орех, ажурна дърворезба - келтска орнаментика, инкрустации сребро;
* Заточващ масат - на фирма Gesser (60т HRC), частично хромиран, позлата на върха (22к), ръкохватка орех, с дърворезба, протектор - месинг , покрит с естествена кожа ( Телешки юфт);
* Tечност за периодично подхранване на дървената ръкохватка в шишенце от кафяво стъкло и капачка от корк и орех с дърворезба;
* Четчица за обмазване на дръжката орех, месинг, дърворезба.
Изделието е съпроводено със сертификат за произход и уникалност.
Въпреки футуристичната дръжка и скулптирания дракон, ножът е изключително удобен.

От архива: Съвременно авторско хладно художествено оръжие

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Гърмиш без патрони и ставаш добър стрелец  

09 октомври, 2009

Може ли ловецът да се научи да стреля точно и бързо, без да гръмне и един патрон. Оказва се, че това не е непостижима мечта. Финладската компания “Ноптел” демонстрира в Министерството на отбраната тренажор за обучение по стрелба на военни и полицаи. Система всъщност е много проста, лесна за използване и надеждна. Тя е предназначена за малокалибрени оръжия - автомати, пистолети и картечници. Монтира се и на противотанкови гранатомети. Пригодена е дори за ловни карабини. Цялата система се побира в едно куфарче. С тренажора се води колективно и индивидуално обучение до взвод в закрити помещения, полигони и планински условия.

Как действа финландското устройство? Боецът използва личното си оръжие. Към него се прикачват приспособления, свързани с компютър в куфарчето. Войникът (или ловецът - бел. авт.) натиска спусъка, но оръжието не изстрелва бойни патрони, а електронни импулси. Може да върши това колкото си иска - без ограничение и съобразяване с лимита за муниции. Инструкторът може да променя условията, мишенното поле и вариантите за стрелба. Компютърът отчита попаденията. Чрез светлинна графика и цифрови данни показва за всеки изстрел как войникът е държал оръжието, как се е прицелвал и как е натискал спусъка.

Системата имитира откат и звуково истинска стрелба чрез газови пълнители, които се монтират в истинските. Така, преди да дадат бойни патрони на боеца, той се е научил да борави с автомата си. Разходите за такъв вид обучение са почти нула. Компанията е продала 10 000 тренажора в 60 държави.

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


На прицел  

06 октомври, 2009

"Хората ме питат как спя, когато знам, че творението ми е довело до смъртта на толкова много хора. Отговарям им: спя добре, защото политиците са виновни, че не могат да решават проблемите си без употребата на оръжие."
Михаил Калашников


Стар виц: Бивш оръжеен завод у нас е модернизиран и превърнат във фабрика за детски конструктори. Но каквото и да правят децата с подарените им комплекти, накрая от ръцете им винаги излиза автомат "Калашников".

Едва ли на този свят има по-известно оръжие от придобилия почти култов статут АК-47, който продължава да е на въоръжение в много армии по света. В американските филми "лошите" почти винаги стрелят по добрите с него (но без да ги уцелят), в реалния живот с калашници се водят граждански войни в няколко горещи точки в Африка, а кой не помни интервютата и изявленията на Осама бин Ладен, на които терористът се появяваше с такъв автомат. Според различни оценки на хуманитарни организации с продадените над 120 млн. бройки АК-47 е може би най-смъртоносното оръжие в историята на човечеството.

Но въпреки тези "рекорди" компанията зад оригиналния АК-47 днес е изправена пред фалит. През октомври руски съд може да обяви ОАО "Ижмаш" ("Ижевский машиностроительный завод") в неплатежоспособност заради заведеното от компанията доставчик "Гремиха" дело заради дълг от над 13 млн. долара. Лошото финансово състояние на предприятието не изненадва никого, тъй като руските фирми от отбранителната промишленост напоследък срещат сериозни трудности.

Без поръчки

"Между 35 и 50% от руските оръжейни компании са пред банкрут, тъй като не получават големи поръчки от армията и чужбина", заяви пред в. "Газета" Руслан Пухов, директор на "Центъра за анализ на стратегии и технологии" в Москва. В края на първото полугодие на тази година приходите на завода бяха 41 млн. рубли (1.37 млн. долара), а загубата достигна 34 млн. рубли (1.23 млн. долара). През този период задълженията на групата към кредитори са 984.5 млн. рубли (32 млн. долара), като от тях просрочени са 400 млн. рубли (13.3 млн. долара – дългът към "Гремиха"). Предприятието неведнъж се обръщаше към държавата с молба за помощ, но такава така и не беше отпусната. Проблемите на "Ижмаш" може да блокират планираното създаване на мегахолдинга "Стрелково оръжие и патрони", в който основна роля трябва да играе именно предприятието от Ижевск. Все още не се знае каква е позицията по тежкото финансово положение на "Ижмаш" и на "Ростехнологии", могъщият държавен гигант, който държи 57.01% в групата.

В компанията сочат като една от основните причини за проблемите си и "копията" на хита си АК-47, произвеждани в заводи в България, Китай, Полша и др. По времето на соцлагера СССР раздаде лицензи за производството на АК-47 на редица "братски" страни. След разпадането на Съветския съюз тези държави продължиха да продават своята продукция по света. България от години води спорове с руската страна, която нарича производство на калашници у нас пиратство. Според "Арсенал" – Казанлък, продукцията им се различава от руското оръжие, тъй като е многократно подобрена и съобразена с изискванията и стандартите на НАТО.

"Ижмаш" се опита да се върне на върха с нови версии на хитовия си автомат и през последните години сключи договори с Индия и Венецуела за доставка и съвместно производство. Но според експертите тези контракти не са достатъчни да извадят компанията от калта. Лари Каханър, автор на книгата "АК 47 - оръжието, което промени лицето на войната", припомня пред кaнадския в. Globe and Mail, че печалбата от продажба на леки огнестрелни оръжия е твърде малка, за да крепи компания с големината на "Ижмаш". Групата произвежда и ракети и снаряди, както и автомобили, мотоциклети и прибори за хранене, но приходите от тях са далеч по-малки от тези от автоматите, тъй като много от производствените мощности са спрени или работят с много малък капацитет.

Създателят не знае
Един от малкото, които не знаят за трудностите на "Ижмаш", е Михаил Калашников, създателят на AK-47. Той конструира автомата в годините на Втората световна война, като основната му идея е простото по схема и дизайн оръжие да може да бъде сглобявано от жените и децата, работещи във военните заводи, докато мъжете са на фронта. Внучката на 89-годишния изобретател заяви пред руските медии, че не иска да рискува здравето на дядо си с новината за евентуалния фалит на "неговата" компания. Калашников отдавна се оплаква, че други държави печелят слава и пари за сметка на завода в Ижевск. Самият той е лауреат на всички възможни държавни награди в родината си, но досега не е получил почти никакви пари за създадения от него автомат. Преди години британският в. Guardian го попита дали изпитва някаква вина за загиналите милиони от неговото изобретение. "Направих го, за да защитя родината си. А после те разпространиха автомата по света, но това не беше мой избор. Все едно пуснаха духа от бутилката. Хора загиват от АК-47, но не заради създателя му, а заради водена политика", заяви Калашников. Истината е, че дори и фалитът на "Ижмаш" няма да сложи край на АК-47...


Тъй като блогът ми е за оръжие, ще отбележа една грешка, която се допуска масово от журналистите. Не че е толкова важно, но моделът АК-47 е първообраза на оръжието, конструирано от Калашников в края на Втората световна война. Оттогава автоматът многократно бива усъвършенстван и модифициран, като в началото на 1970-те години излиза съвременният вариант АК-74. Тъй като се споменава за Бен Ладен, неговият модел е точно AKS-74U (маркировката S е за сгъваем (складним) приклад, а U е за скъсената (укарочена) цев).

Връзки към тази публикация Изпрати публикацията по електронната поща


Обектите на авторски права се ползват тук с разяснителна и учебна цел, обзор или като цитати при критика или коментар.
Всички преводи и неподписани отдолу вляво текстове са собственост на Hacko.
Pishtov.com и Pishtov.blogspot.com не реализират приходи от дейността си. Credits: Amanda, Oleg Volk.