- BlueGunBlog -

"Дуел?! Разбира се!" Това е обичайният отговор на всеки, който получава покана за решаване на спор с оръжия преди няколко века. В новата история този тип двубои са най-бързият начин за решаване на конфликти.
Новооткритата изложба в музея "Пушкин" в Москва показва най-предпочитаните револвери и саби, които са използвани през последните столетия. Архивните материали и
илюстрации на очевидци
допълват представата за дуелите и потвърждават мнението на историците, че между американските и европейските схватки има доста големи различия. Именно те са показателни за манталитета на тогавашните хора и начините, по които защитават честта си.
Популярността на дуелите нараства значително през XVII век във Франция, когато за мускетарите е въпрос на чест да имат колкото се може повече жертви. Това е твърде рисковано занимание не само защото смъртните случаи са твърде чести, но и защото е категорично извън закона.
Провинилите се мускетари са заплашени от парични глоби или отнемане на званието - нещо още по-позорно и от най-голямата санкция.
Двубоите в империята на Петър Велики също са забранени и затова нарушителите са
наказвани със заточение
или църковно покаяние за шест месеца. Участниците, които нямат нужните протекции, ги очаква нещо по-лошо - изпращане в някое далечно село. За разлика от САЩ и западноевропейските държави обаче, дуелите в Русия продължават дори когато се нанесе първата рана. Освен това разстоянието между двамата противници е значително по-малко - около 10 крачки, което благоприятства раняването и съответно - по-честите фатални изходи. Такъв е краят и на двубоя между Дантес и Пушкин през 1837 г.
Опонентът на поета купува най-луксозните оръжия за своето време, изработени в прочутото оръжейно ателие на Карл Улбрих в Дрезден.
Тяхната
начална скорост е 300 метра в секунда
Дантес пръв натиска спусъка и ранява Пушкин, чийто револвер, при падането му на земята, се напълва със сняг.
Следите на оръжията, които поетът купува за себе си и своя секундант, се губят в историята. Затова пък е добре известен пътят на револверите на Дантес. Пренесени в Париж от френския посланик Де Брант, те са предавани по наследство в неговата фамилия.
През 1950 г. са купени от известния колекционер Пиер Пол, който ги завещава на музея на пощите в гр. Амбуаз. След закриването на музея оръжията са предадени на кметството. Именно то ги предоставя на музея "Пушкин", където са изложени в момента.
В американската история дуелите също са много популярни. Санкциите срещу тях обаче са много по-строги в южните щати, където
смъртно наказание заплашва
онези, които убият противника си по време на дуел. Въпреки това, до началото на XIX век схватките с оръжие са изключително разпространени, а причините за тях често пъти са най-безобидни. Мнозина политически лидери също не се колебаят да предизвикват опонентите си. Така например вицепрезидентът Аарон Бър се дуелира с противника си Алигзандър Хамилтън през 1805 г. (Чийто син Филип, между впрочем, загива по време на дуел с поддръжник на Бър 4 години по-рано).
И двамата твърдят, че това е против моралните им принципи, но и двамата не се колебаят да решат спора си по този начин. В схватката няма ранени, но вестта за нея накърнява реномето и на двамата.
Постепенно в началото на XIX век дуелите в Севера губят своята популярност. В южните щати те остават предпочитан начин за разрешаване на проблеми почти до годините на Гражданската война (1861-1865).