- BlueGunBlog -

Навсякъде, където се води война, има и хора, които успяват да припечелят добри пари въпреки насилието, болката и кръвта. Наемниците са неделима част от конфликтите и са използвани от всички страни, замесени в даден конфликт, от незапомнени времена. Откакто САЩ започнаха своите военни операции в Ирак и Афганистан, Вашингтон не престава да повтаря, че на страната на иракските бунтовници и талибаните участват огромен брой чужди наемници, които не са само от Близкия изток. Но съвсем малко се говори за това, че и американската армия използва голям брой наемници за различни свои операции, които по принцип се пазят в тайна и не се афишират.
"Войниците на късмета", както обичат да се наричат, предлагат своите услуги открито в интернет и са готови да действат в която и да е страна по света и да изпълняват различни сложни задачи. По принцип това са интернационални отряди. Най-търсени са бойци като рейнджърите, зелените барети, отряда "Делта" от САЩ, британските специални сили на ВВС (SAS) и морските спецзвена 1233211(SBS), бивши полицаи от спецчастите, офицери от запаса. В Ирак служат голям брой бивши военни от ЮАР, Австралия, Непал (гурките), Индия, Пакистан, Полша, Украйна, Израел, Италия, Фиджи, Фрация, Чили и други страни. Бившите спецове и наемници с голям стаж са способни да
действат на границата на международните правови норми
и често дори я прекрачват.
При вербуването на наемниците фирмите предпочитат лица между 30-40 години, които се отличават с висок професионализъм и дисциплина. Много от фирмите имат свои собствени тренировъчни бази на територията на САЩ.
В момента наемници се сражават за САЩ в Близкия изток и получават в пъти повече пари от американските войници. Годишната заплата на наемниците е между 100 000 - 200 000 долара. Бивши бойци от спецчастите на САЩ и Великобритания получават 700 долара дневно, но за тези, които се намират в горещи точки, тази сума стига до 1000. Наемниците от други страни получават по-малко пари, около 500 долара. Всички те обаче трябва да отработят 270 дни в годината.
В наше време "войниците на късмета" изпълняват различни функции - охрана на американски и местни чиновници от различен ранг, чуждестранни работници и журналисти, дипломати, държавни и частни учреждения, офиси, различни икономически обекти, складове, транспортни конвои, обучават новите военни сили на иракското МО и МВР. Има и голям брой бивши разузнавачи, които не гълтат праха по иракските пътища и не се пържат на слънцето. Те се занимават с анализ на разузнавателните данни и работят като преводачи.
Има много компании, които предлагат услугите на наемниците и в наши дни поръчките валят като порой. Доскоро най-много клиенти имаше от различните страни в Африка, но това се промени след атентатите през 2001 г. в САЩ. Ето
някои от най-известните фирми,
чиито наемници в момента се намират в Ирак:
Aegis Defence Services (ADS) - британска фирма. През май 2004 г. печели договор за 293 млн. долара да осигури за три години 75 групи охранители.
AirScan - американска фирма, получила договор за $10 млн. за охрана на обекти на петролната индустрия.
AKE Limited - британска охранителна фирма, която ескортира западни журналисти.
Armor Group (AG) - британска фирма, която предоставя бойци от елитното подразделение на гурките, които пазят различни правителствени обекти в Ирак и охраняват конвои.
Blackwater - фирма от САЩ, получила през 2003 г. договор за 21 млн. долара и охранява американското посолство в Багдат и лично посланика.
DynCorp - американска фирма, принадлежи към международната компания Computer Sciences Corp. Вербува бивши бойци от спецчастите, от които 1000 инструктори се намират в Ирак.
Erinys - южноафриканска фирма, спечелила договор за $100 млн. да пази петролните находища и петролопроводите. Обучава 14 000 иракски охранители.
"Американската армия вече не може да воюва без помощта на наемниците, което безпокои както военното ръководство на армията, така и обществеността", съобщи пред РИА "Новости" експертът по военните въпроси Стивън Скунър, който е и професор в юридическия факултет на университета в Джорджия. "Наемниците не носят американска военна униформа и не участват пряко в бойните действия. Затова няма и официална информация за съдбата им," казва Скунър. По негови данни в момента само в Ирак се намират около 120 000 "войници на късмета". Тези военни, без пагони, изпълняват на практика същите задължения, както и американският контингент от 135 000 войници. Без да участват пряко в бойните действия.
Ако някой бивш военен реши да поработи по договор, не е сложно да си намери работа. Той просто трябва да прати на някоя от частните фирми, които се занимават с тази дейност, автобиография и да чака отговор. Компанията Blackwater например провежда конкурси за пилоти на хеликоптери, сапьори, специалисти по сигурността, лекари и други специалности. Основните изисквания в повечето случаи са: служба в някоя армия, добро здраве и липса на проблеми със закона.
На пилотите на хеликоптери например се предлага работа по метода на смените -
"60 дни зад граница - 30 почивни дни"
Пилотът обаче трябва да е готов за "многочасови полети в пределна опасна обстановка". "Идеалният кандидат трябва да има опит с полети с машините OH58D (хеликоптер-разузнавач, въоръжен с ракети "Стингер" и "Хелфайер") или негов граждански аналог. Той трябва да има американско гражданство и да може да мине проверка на сигурността", се казва в официална обява на Blackwater.
Професор Скунър припомня, че срещу тази компания в момента тече процес в градския съд на американския град Роли, щата Северна Каролина, във връзка със смъртта на четирима наемници през март 2004 г. в Ирак. Те бяха пребити до смърт от тълпата във Фалуджа, а изгорените им останки бяха провесени от мост. Blackwater се разследва по обвинение, че не е предоставила на своите служители бронирани коли, необходимо оборудване, оръжие, карти и други неща, които са им били обещани. Това е довело до смъртта им.
Независимо от това най-големите клиенти на различните компании за наемници са министерствата на отбраната на САЩ и Великобритания. Една от причините, че смъртта на "войниците на късмета"
няма политически последствия,
както е при броя на загиналите американски войници. Загиналите, ранените или попадналите в плен наемници не влизат в официалната военна статистика. Друг важен фактор е, че военните не трябва да застраховат тези "граждански лица", това правят компаниите. Пентагонът не трябва и да изплаща доживотни обезщетения на роднините на загиналите "диви гъски", защото не са "военни".
"По данни на министерството на труда на САЩ от началото на войната в Ирак през 2003 г. до 31 декември 2006 г. в Ирак са загинали 770 наемници, а 7760 са били ранени", разкри Стивън Скунър. Само м.г. там са били убити 301 "войници на късмета". Тези загуби обаче са почти три пъти по-малко, отколкото загиналите американски войници за същия период - 818 души.