- BlueGunBlog -

Много жалко, че Украйна сметна, че може да доставя оръжие в зоната на южноосетинския конфликт”, каза Путин в разговор с украинския министър-председател Юлия Тимошенко. “Човекът, който стори това, направи огромна грешка”, многозначително добави руският премиер, имайки предвид Виктор Юшченко. Специалният кореспондент на “Комерсант”, присъствал на срещата, беше толкова впечатлен от тези думи, че отбеляза: “За Владимир Путин това е вече нещо твърде лично. Такова нещо не се прощава. Самият Владимир Путин явно вече си е направил всички изводи по този повод и е издал своята лична присъда по това дело”.

Страшно е дори да си помислим каква ще е тази историческа присъда за Виктор Юшченко. Стига само да си припомним историята, когато беше натровен с диоксин. И руските танкове в Гори. Кремъл неведнъж е бил подозиран, че доставя на терористични режими и държави-парии оръжие или технологии за производство на средства за масово унищожаване. Съвсем неотдавна в Тайланд беше задържан руският оръжеен търговец Виктор Бут, планирал да достави неколкостотин преносими зенитно-ракетни комплекса на колумбийски наркобосове срещу кокаин. Ясно е, че в една страна, където търговията с оръжие изцяло е централизирана, никой не би могъл да изпрати такава партида без покровителство отгоре. Федералните власти обаче не разследваха кой точно е бил покровителят на Бут в руската управляваща върхушка. Само изразиха негодувание, че е бил задържан.
Кремъл е искрено възмутен от това, че Украйна е доставила на Грузия зенитни комплекси С-200. Честно казано, не разбирам добре причините за подобно възмущение. Да не би Грузия да означава терористи като колумбийските наркобосове или Хизбула? Да не би Грузия да е страна, непризната от никого освен Никарагуа? Или някой сепаратистки анклав? Не. Тя е свободна държава. Членка на ООН. Защо тогава да няма правото да купува оръжие? При бомбардиране на обекти, разположени на десетки и стотици километри от местата на сраженията, загинаха мирни жители. Нещо не схващам, да не би Грузия да е нарушила човешките права с опитите да свали чуждите бойни самолети? Кой документ на ООН забранява да бъде свален един военен самолет, щом става дума за руски военен самолет?

Грузия не разполагаше с никаква що-годе прилична система за противовъздушна отбрана (ПВО). Крайно груба грешка на Тбилиси във военен план, която всъщност осигури победата на Русия в тази война. Грузия купи от Украйна остарели руски комплекси С-200, които естествено се развалиха на третия ден от войната. Първият въпрос, който трябва да зададе Русия, не е въпросът кой е продал на Грузия С-200. Въпросът е защо комплексите са действали през първите два дни. На генералите, допуснали това, трябва да им се скъсат пагоните. Доколкото липсата на ПВО беше сред ключовите фактори за поражението на Грузия, днес покупката на нови модерни комплекси от Израел и САЩ вече не е само приоритет за страната. Със сигурност може да се твърди, че ако Грузия се сдобие с модерни комплекси за ПВО, това ще означава опасност от нова война. Публичната позиция на Кремъл дава на Грузия допълнителни шансове бързо да купи такива оръжия.

В руско-грузинската война има няколко много страшни момента. Единият е телевизионната пропаганда в стил Оруел. Когато наши танкове влязоха в Грозни, хората обсъждаха станалото и спореха. По руските телевизии обаче течаха такива неща, каквито не сме виждали навярно от 1940 година - тогава целият работническо-селски Съветски съюз в единен порив изобличаваше войната срещу родината на Ленин, разпалена от “белофините”.

Втори момент е, че имплицитно се отрича правото на грузинската държава да съществува. На сайта на в. “Комсомолская правда” са поместени видеоматериали под заглавия като “Руски “Град” води огън по въоръжени терористи в Кодорското дефиле”, “Разоръжават грузински бойци терористи в Зугдиди” и т. н. Смайващи заглавия. Ако авторите на тези видеокадри мразят грузинците, биха могли да пишат “грузинската военщина”. Или “грузинските фашисти”. Или дори “грузинските изроди”. Не може обаче да се пише “грузинските въоръжени терористи”. Такива просто няма. Има грузински военни и грузински полицаи. Въпросното словосъчетание обаче беше повтаряно често. Особено често - от южноосетинските опълченци, докато “изравняваха ситуацията”, а всъщност “изравниха” грузинските села в Южна Осетия.

Накрая, третото, което наистина е стъписващо - имплицитно се отрича самото право на Грузия да притежава армия. Това личи не толкова в наивната лъжа за “американския инструктор” Майкъл Лий Уайт (който уж помагал на грузинците в Цхинвали и чийто паспорт всъщност е бил изгубен по време на полет от Москва за Ню Йорк още през 2005 година), колкото в простодушното, но непоколебимо негодувание, че на грузинците са били продадени комплекси С-200 или че техни военни са били обучавани от американски инструктори. За жалост, една тотална война предполага да се отричат всякакви човешки черти у противника. Когато човечеството се е сражавало с мечове и щитове, противникът е бил уважаван. Хектор е уважавал Ахил, а пленени офицери на Наполеон са живели в именията на руснаци, техни врагове. Щом обаче човечеството се въоръжи с далекобойна артилерия и авиация, врагът се превърна в нечовек - в едно кръстче на картата.

Дегероизацията на врага е всеобщо явление още от времето на френско-пруската война, но дори на този фон съветската армия стигна къде по-далеч - с времето се изхитри да отрича и самото право на врага да оказва съпротива. През 1940 година по молба на комунистическото правителство във Финландия освобождавахме страната от белофините, които я потискаха. Щеше да е странно, ако признаем правото на потисниците да ни дадат отпор. След това оказвахме братска помощ на афганистанския народ. Странно би било да признаем правата на онези нечовеци, които отказваха братската ни помощ. После възстановявахме конституционния ред в Чечения. Когато руски войници, прочиствайки територията, разстрелваха деца и жени, това беше възстановяване на конституционния ред. А посегне ли към оръжието някой чеченец, чиято бременна жена е била изкормена, докато се възстановявал конституционният ред - той не беше противник, а престъпник. Хванеха ли го жив, не го обявяваха за пленник. Убиваха го или в краен случай го хвърляха в затвора.
Извинете, че констатирам нещо очевидно банално, но Грузия, както и всяка друга страна, има правото да тренира своята армия с помощта на американски и израелски инструктори. Щом армията е налице, трябва да бъде тренирана. Надали си струва за целта да се търсят инструктори примерно от Папуа-Нова Гвинея. Папуа-новогвинейската армия не е твърде известна. Едва ли е подходящо да се заимства и опитът на руски инструктори от действията им спрямо мирното население в Чечения. Негодуванието от това, че противникът имал армия, е слабопродуктивно. Възмущението на Кремъл от факта, че военният му противник е купил ПВО, не говори кой знае колко за този противник. Затова пък говори много за самия Кремъл.