- BlueGunBlog -

“Няма нищо по-вълнуващо от това да чувам как се трошат клоните в гората под тежестта на бягащото животно. После всичко става за секунди, сякаш се завърта на бърз кадър. Прицелвам се, стрелям и след това адреналинът в мен е толкова висок, че следващите няколко минути едва си намирам място в кожата. Усещането не може да се сравни с никаква друга емоция". Така с няколко думи обобщава ловните си усещания един от най-младите авджии в дружинката на село Дивля, моят домакин Венци.
Миризмата на кебапчета и кюфтета е първият ясен знак, че сме пристигнали на точното място - традиционния ловджийски събор в Дивля. За по-слабо запознатите с родната география името на малкото село едва ли ще им говори нещо. То и по-отраканите имат нужда от повишено внимание, когато тръгнат да го търсят на картата. В тази част на страната един миг невнимание коства поне 15-20 км обикаляне по надупчените междуселски пътища, които свързват махалите досами границата със Сърбия.
Местните ловджии са домакини на този събор повече от пет години. Те са 72-ма мирни граждани, въоръжени с пушки. Ловуват на две групи и се грижат заедно за дивеча в горите край селото. В района има предимно едър дивеч - глигани, сърни, срещат се зайци и диви котки. От пернатите може да се отстрелят яребици и фазани, но за съжаление тези интересни птици се намират все по-рядко. От едрия дивеч най-много са дивите прасета, преди две години тук са застреляни повече от 60 животни. Постигнат е и рекорд - единият глиган е тежал 205 кг, похвали се водачът на дивленските ловджии Иван Миладински. Той се радва, че са успели да разхвърлят 5-6 тона фураж миналия сезон. Освен това са засели 30 дка дивечови ниви и поддържат редовно солищата за животните.
Преди да нарами човек пушката и да изпита онези неповторими емоции, за които има много разкази, но и много вицове, трябва да мине през солидна подготовка и да задели към две хилядарки. За да стане ловец, всеки, които има интерес, трябва да изкара курс. За него се плащат 700-800 лева. А ловец без пушка виждали ли сте? Има такива, които се справят и без нея, но навсякъде по света това са бракониерите. Останалите си купуват оръжие, за което трябват поне 1000 лева. Повечето ловджии обаче тук имат стари пушки със "съветски" произход. Има и няколко оръжия, които са изработвали преди повече от половин век майстори в Трънско. Те са с нестандартен калибър и за повечето хора са истинска атракция.
Комплект хубави дрехи за лов струват 250 лева, има и по-луксозно облекло. "Като погледнеш човека, веднага разбираш какви са възможностите му", казва участник в събора. И при ловджиите има разделение на касти, всички го отричат, но се вижда с невъоръжено око. Големият страх е тук да не стане както в другите европейски държави - пушките им да хванат паяжина, а на лов да ходят само когато ги поканят по-заможните.
Когато засвирва сръбският оркестър всички притеснения изчезват и празникът става истински, въпреки студа и мъглите. В края на деня на смяна застават наши музиканти. И така до зарята късно през нощта.