- BlueGunBlog -

Ножът на Рамбо съществува само във филма за легендарния екшън герой. В нито една американска десантна част няма подобно хладно оръжие. Бойният нож на Силвестър Сталоун от кинопоредицата "Рамбо" бе създаден по-скоро за външни ефекти, отколкото от съображения за ефикасност. Затова и животът му бе толкова кратък Малцина знаят, че само месеци след първите прожекции на филма пазарът бе залят със страховити извити ножове. Краищата им бяха назъбени, остриетата - масивни, а кухите ръкохватки - пълни с компаси, кукички за риба, корди, кибритени клечки, лупи и други дребни предмети за оцеляване в джунглата.
Сега тези ножове предизвикват усмивка, считат ги за екзотика, лишена от функционалност и удобство. Днес на бойния нож се гледа като на спомагателно оръжие и помощно средство в критични ситуации, което трябва да е многофункционално, леко и здраво, да не предизвиква демаскиращи отблясъци, да гарантира добро сцепление на дланта с ръкохватката и удобно да се закрепва към тялото или към бойната екипировка.

Защо прочутият нож на Рамбо се харесва само в киното?
Първо, защото размерите му го правят рядко неудобен за носене. Във филма това не се забелязва. Но практиката е показала, че с такова чудо в гората не можеш да изминеш и километър. Рамбоножът повече ще пречи, отколкото ще помага.
Второ, кухата ръкохватка е добра идея, в екстремни ситуации една корда може наистина да ти спаси живота. Такъв нож обаче е много нестабилен и уязвим. При него острието свършва някъде в средата на ръкохватката, а не продължава до края. Ето защо при по-силен удар дръжката му като нищо ще се счупи точно там.
Трето, лъскавата стомана на острието по-скоро демаскира, отколкото върши някаква полезна работа.

Днес остриетата на съвременните бойни ножове се изработват от висококачествена закалена стомана, обикновено марка 440 С. А за да не блести издайнически на слънцето, върху нея задължително се нанася черно тефлоново покритие. Ръкохватките пък не са кухи и се изработват от здрави електроизолиращи полимери. Към някои от тях се монтират закалени конуси и пирамидки за чупене на стъкла. Формата на остриетата е различна, всичко зависи от предназначението на ножа.
Парашутистите например предпочитат сгъваемите бързоотварящи се ножове, в които липсват остри върхове. Те се комбинират със специални шила за разплитане на въжета, накрайници за чупене на стъкла и приспособления за бързо рязане на оплетени въжета при аварийни ситуации. Лидер в производството на такива ножове е Eikchorn Solingen.
Командосите пък се въоръжават с ножове с частично назъбени остриета и електроизолиращи ръкохватки. При тях обикновено е назъбена горната страна на острието, а в основата му се оставя заоблен участък за опиране на палеца.
Разнообразните задачи на специалните части налагат и използване на ками. Двустранно заострените ножове са особено подходящи за хвърляне и забиване от разстояние. Най-добри ножове за специалните части прави американската SOG.
Български фирми също се пробваха в бизнеса с бойни ножове с универсално предназначение. Ножът на "Арсенал" е с куха метална ръкохватка, но въпреки това е доста тежък. Изработва се главно като сувенир.
Интересен е ножът на "ВСК-Кентавър", чийто дизайн наподобява KA-BAR - любимеца на американските морски пехотинци. Острието на българския нож значително превъзхожда по качество стоманата на американския си събрат и не му отстъпва по тегло и функционалност.