- BlueGunBlog -

Една брадясала за българското наказателно законодателство дискусия пламна отново. След вечната тема за и против смъртното наказание това е вторият проблем, който често и остро се поставя. И докато за разстрела чрез присъда като че ли вече няма връщане назад, спорът около неизбежната отбрана и особено за това в кои случаи може и трябва да се прилагат нейните оневинителни норми, остава жив, но и създава възможности за постоянна промяна.
Темата пак дойде на дневен ред, след като миналата седмица в София иконописец простреля смъртоносно в блока си 25-годишен наркозависим младеж с мотива, че той идва за пореден път да краде. Трупът бе открит на стотици метри от мястото.
Инцидентът предизвика светкавично бурни реакции - основно в подкрепа на стрелеца, който е защитавал собственост, действал е при неизбежна отбрана и т.н. Мнозина ще кажат, че и на тях им е писнало - обирани са по няколко пъти, но кражбите не са разкрити и нищо не им е възстановено, няма правосъдие, хиляди са неразкритите престъпления. Дори и крадците да са хванати, се разхождат неосъдени на свобода и пак крадат. А полицията е безсилна - специално в разкриването на домовите кражби.
И хората ще са прави. Само за миналата година има 51 000 неразкрити престъпления - основно домови кражби. И така е години наред. За

5 г. са натрупани близо 250 000 неразкрити престъпления

За значителна част от тях изтичат давностни срокове. Преди това всичко отива в папка "Неизвестен извършител".
От друга страна, и разкритите трудно се докарват до присъда - има хора, основно крадци, които са на свобода с по 20-30-40, че и по 60 предварителни производства. Какво чакат полиция, прокуратура и съд?
В конкретния случай обаче тепърва ще се изяснява кой на кого какво казал, къде и с какво точно е стрелял, конкретно как е станал инцидентът. Всичко е в ръцете на разследващите и съдещите. И тук ще възникнат проблеми.
Цивилизацията предполага правораздаването да се върши от държавата чрез нейните органи - от полицията, следствието, прокуратурата и накрая съда. Но понякога същата тази държава чрез други свои институции - като парламента например, се отказва да прави това в определени случаи. Неизбежната отбрана е един от тях.
Защото според Наказателния кодекс не се считат за престъпления, каквито и да е действия, включително и причиняването на смърт, когато се защитават от "непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго". Законът казва, че нанесените вреди трябва да са в "рамките на необходимите предели". Както и че превишаване на тези предели има, "когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението".
И тук започват тълкуванията, съдебната практика, четенето по доста противоречив начин на законите и живота.
Независимо от това българският законодател е сравнително либерален и разрешава дадено лице да не бъде съдено, дори и ако тези необходими предели са надскочени. Още от 1982 г. в НК има текст, според който не се наказва лице, "когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение".
През 1997 г. депутати записаха в НК и още няколко хипотези за ненаказване. Предвидено бе, че независимо от характера и опасността на защита няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. нападението е от две или повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5. нападението е извършено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин;
С решение на Конституционния съд от същата година обаче с различни мотиви бяха обявени за противоречащи на основния закон и отменени точките 1,2,4,5, както и думите "вилен имот или стопански обект" от т. 3. И на практика останаха само случаите, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище или пък не е могло да бъде отблъснато по друг начин. Както и вече споменатите уплаха или смущение.
Ако се върнем на случая с иконописеца, трудно ще се намери норма, която да го вкара в тези хипотези. Дори проникването с насилие или с взлом в жилище, защото те ще бъдат доказани много трудно.
Може би тук трябва да се отбележи, че КС бе на път да обяви за противоречаща на основния закон и тази хипотеза - за проникването в жилището. Гласовете на 12-членния КС се разделиха точно на две - 6 на 6. А за да се вземе решение, трябват 7. Така тази норма остана и действа и в момента.
Шестима съдии защитаваха тезата, че има достатъчно варианти на проникване в жилище, включително заплахи, изтезания, които да аргументират възможност за отнемане на живот. Както и че неприкосновеността на жилището е също много силен принцип. Те даваха пример с

чл. 35 от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк,

според който "защитата е правомерна и няма явно несъответствие с нападението, ако нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност или имущество". Други 6 съдии обаче обосноваваха тезата, че необходимите предели са много важен признак и като се допуска възможността да се убива при всяко проникване в жилище, може да се стигне и до крайности. Надделя първата теза и въпросният текст остана. Той обаче важи за жилището, което е много конкретно понятие в наши условия, където огромната част от хората живеят в блокове и жилище е само апартаментът им.

Асоциацията на прокурорите през 1997 г. също се обяви срещу предлаганите промени в института на неизбежната отбрана, защото я правят "по-несправедлива и неефективна" и

"създават опасност от саморазправа и частно правосъдие"

И още - че "от една страна, промените са добри за бабаитите с много пари, които ще злоупотребяват хладнокръвно с правото на неизбежна отбрана, убивайки заради дреболии". А от друга, тези изменения са "лоши за всички онези граждани, които добросъвестно ще упражняват правото си на неизбежна отбрана" и за "тях по-често ще се оказва, че не са спазили пределите и трябва да плащат до края на живота си за това, че са се противопоставили на вагабонти". Като оставим настрана странния език за една прокурорска декларация, тя е красноречив пример за сериозен проблем по отношение на института на неизбежната отбрана. Като се добави и разделянето на КС, и много противоречивата съдебна практика, очевидно е необходим сериозен дебат за това докъде трябва да се простират пределите на неизбежната отбрана.
И всичко да е ясно и просто. Защото едно разширяване на предвижданите възможности може да се окаже с наистина сериозна превантивна функция. И кражбите драстично да намалеят. Може обаче и да започне частно правосъдие и саморазправа.
Така или иначе е ясно, че е дошъл моментът за решения и за задължително съдийско тълкуване.

Животът и съдебната практика предлагат разнообразие от казуси, свързани с неизбежната отбрана. Десетки са случаите, в които истински убийци са се опитвали да избегнат наказание, като твърдят, че са били предизвикани или нападнати от жертвата.
Практиката обаче показва, че и при действителната неизбежна отбрана има много различни варианти. Голям беше спорът дали бизнесменът Еди Минасян е действал при самоотбрана, когато през 1997 г. простреля смъртоносно младеж, опитал да открадне колата му. Прокуратурата поиска Минасян да бъде съден за убийство при афект, но съдът реши, че е действал при неизбежна отбрана.
Симптоматичен стана и случаят с пенсионера Никола Похлупков. Той беше заложил взривно устройство в къщата си в Оряхово, което избухна и откъсна ръката на ромка, опитала да проникне в дома му. Бе прието, че Похлупков е действал в условията на неизбежна отбрана. Той бе осъден за незаконно притежаване на взривни вещества.
Като превишаване пределите на неизбежната отбрана бе прието деянието на 55-годишния Андрей Гаврилов, който бе поставил огнестрелни устройства в лозето си. При задействането им бе убит 24-годишен младеж - също от ромски произход. Гаврилов бе осъден на 3 години условно.
Най-често неизбежната отбрана обаче се свързва с казуси, при които полицаи използват оръжие. Обикновено съдилищата приемат, че те действат именно в условията на такава отбрана. За тях през 1997 г. бе създаден и приет специален текст - чл.12 а, в НК, който предвижда, най-общо казано, наказателна неотговорност при задържане и предотвратяване на престъпление.

Суровите наказания възпират гражданите да се намесват

"Обобщаването на съдебната практика показа, че значението на този институт като средство в борбата с престъпността не е достатъчно оценено. В някои случаи, въпреки че е доказано пряко и непосредствено нападение, не се приема, че има неизбежна отбрана. За престъпления се третират и деяния, извършени от граждани, които са се намесили само за да предотвратят убийства, хулигански действия, телесни повреди, сбивания и др."
Това се казва в Постановление 12 от 29 ноември 1973 г. на Пленума на Върховния съд относно правото на неизбежна отбрана. Проверка на подобни дела е констатирала случаи на наложени "неоправдано строги наказания за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана". Според върховните съдии тази практика води до въздържане на гражданите, включително и длъжностните лица, да се противопоставят при нарушение на обществения ред и посегателство върху честта, здравето или живота на гражданите. Това пък би насърчило нарушителите. Затова се препоръчва съдилищата "да отчитат особеното положение, създадено от нападението, в което са се намирали подсъдимите, когато са извършили престъплението, и им налагат наказания, съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците".


Това е въпрос, който pishtov.com постави още при създаването си, преди повече от пет години.

Още когато разрешиха притежаването на оръжие от гражданите, трябваше да се разтълкува ясно докъде са пределите на неизбежната самоотбрана. Но, като и някои други закони, НК остана "мъглив и разтеглив" и върза ръцете на гражданите за противопоставяне срещу престъпниците.

Пък и на полицаите не е лесно - докато от една страна, един гърми безотговорно и убива човек, за което получава само нищожна глоба, друг се страхува да си извади оръжието, "да не го обвинят че е убиец" и луд го намушква няколко пъти, трети пък яде здрав пердах от цигани-бракониери и докато изпада в несвяст, единствената му мисъл е била, освен че го бият, циганите да не му вземат и пистолета.