Като на война
19 февруари, 2007
Официална статистика, изнесена през 2006г. твърди, че всеки втори българин е бил жертва на престъпление за 17-те години на прехода. Това значи, че двама души от едно четиричленно семейство могат да разкажат страховита история, която някак са преживели. Това значи, че без оглед на възраст, етническа принадлежност или религия, 3,5 милиона българи са вече жертви. Тази статистика напомня и резултатите от края на Втората световна война, когато във всяко съветско семейство е имало поне един убит.
Във война ли сме, министри от европейска България?
Поредна история за обезобразен от бой таксиметров шофьор в Бургас не е индикация за тежката професия на таксиджиите, а мерило за престъпността в България. Защото докато тяхната гилдия умее да вдига шум до Бога, то десетките пострадали от криминални посегателства в България минават към тихия фронт на статистиката. Шанс да станат известни имат само убитите и тежко ранените. Другите те да се радват, че още не са новина.
Психологически феномен е, че всеки човек, станал жертва на посегателство е склонен да извърши същото или по-голямо по тежест престъпление, защото вярва, че така се защитава. Иначе казано по-добре да атакувам пръв, че после мога и да не успея. Хората се готвят за личен отпор пускат ток по оградите на домовете си, залагат самоделни пушкала, запасват револвери… Капани, бомби, хладно оръжие… Убитият в София шофьор пострада от ръката на пиян и може би надрусан младеж. Петгодишно дете бе убито само преди ден от пиян млад мъж, който дори не помни какво точно е причинил на момченцето.
Всеки българин има право да е бесен, че живеем в държава, където новините започват и завършват с криминалната хроника!
Освен че има право да е бесен, всеки българин има право да се защитава - себе си и имуществото си. Има право, разбира се, и да чака овчедушно държавата да го защити.
0 коментара: to “ Като на война ”
Публикуване на коментар