- BlueGunBlog -

В Калифорнии подходит к завершению первый судебный процесс, начавшийся еще в 2005 году, против корпорации Taser - производителя нелетального оружия. По сообщению американских СМИ, за смерть 40-летнего жителя Калифорнии корпорация TASER International Inc должна будет выплатить $6 221 000. Такое решение было принято судом на основании заключения о смертельности применения нелетального оружия, о чем было известно самому производителю, упорно продолжающему называть свою продукцию «не приводящей к смерти». В частности речь идет об электрошоковых пистолетах M26 ECD.
В сумму иска включен один миллион двадцать одна тысяча долларов, которые достанутся родителям погибшего Роберта Хестона. Пять миллионов двести тысяч долларов – штраф, наложенный на компанию в связи с заведомо ложным описанием нелетальной продукции. Напомним, что поводом для судебного иска стало применение тремя полицейскими последовательно электрошокового оружия M26 ECD на протяжении 75 секунд, что привело к остановке сердца Р. Хестона.
Если прецедент положит начало лавине судебных исков, что Taser грозит разорение – на сегодняшний день количество жертв нелетального оружия приближается к двум сотням.

Терминът "виртуално пространство" навлезе сравнително наскоро във всекидневния речник на обществото - той е свързан с мълниеносното развитие на електрониката, на интернет и свръхмощните компютри; в случая понятието "виртуален" е леко променено - то трябва да прокара тънката, почти неуловима граница между реалния, физическия свят и невидимите електрони, които също са част от реалния свят, да не кажем неговата основа, и които вече са изградили свой собствен отделен свят - със свои закони, със свои върхове и пропасти.
Няколко примера. Преди пет години един фирмен клон на компютърната "търсачка" "Гугъл" спира само за 22 часа, поради срив в "умните" машини. Загубата е 4 милиона долара. Още по-назад, в началото на 90-те години на миналия век, една от големите нюйоркски банки се изправя пред същия проблем - принудена е да назначи временно хиляди счетоводители, за да не прекъсне дейността си, докато компютърният проблем не е решен.
И така, стигаме до извода, че "кибер пространството" далеч не е безобидна, нереална или "виртуална" зона, която може да бъде подценявана с лека ръка. Точно обратното. За това свидетелства и едно от решенията на проведената през тази пролет среща на високо равнище на НАТО в Букурещ - да се обърне особено внимание на опитите за разработка на варианти за "кибер война" и компютърен шпионаж.
Основателна ли е тази тревога? Разбира се! Само за миналата година Пентагонът е регистрирал над 85 000 опита за хакерско проникване в неговите отбранителни програми. Стотици от тях са били успешни. От своя страна, един от експертите на отбранителното министерство на САЩ - Сами Седжъри, който повече от 25 години работи като експерт по електронните защитни системи на Пентагона, в доклад за Американския Конгрес в началото на т.г. съобщава, между другото, че една успешна хакерска атака може да лиши 70 процента от територията на САЩ от електричество за срок от половин година. Сами може да си представите последствията от такова "виртуално" нападение...

Шпионажът и диверсиите - само в книгите и киното
По време на Втората световна война в САЩ без много шум е действало т. нар. "Ю. Ес. Офис ъф стратеджик сървиз" - ОСС (офис на стратегическа служба на Съединените щати); по същото време в Британия е работела "Бритиш спешъл оперейшънз икзекютив" - СОЕ, институция с напълно сходни цели и задачи. И двете тайни централи са имали за цел да координират съпротивителните сили в окупираната от нацистите Европа и да планират и ръководят акции, водещи до сериозни нарушения в германските комуникации, транспорт и производство. Тайни агенти от Острова и антифашисти от окупирана Европа са рискували живота си, за да се качват по телеграфни стълбове и да прекъсват телефонните връзки, да взривяват жп линии и т. н.
В света на "виртуалния шпионаж" подобни дейности биха могли да се извършват без никакъв риск - от хиляди километри разстояние. Като саботират системно компютърните мрежи, кибер шпионите могат да стигат до същите резултати, към които навремето са се стремели ОСС и СОЕ.
Беззащитността и голямата уязвимост на националните информационни структури на повечето държави, техните взаимосвързани компютърни мрежи, регулиращи съобщенията, търговията и отбраната, са в такова положение, че пред тях трагично пострадалата от японската въздушна атака от 1941 г. военноморска база Пърл Харбър изглежда добре защитена.

Призракът на кибер войните
Това очевидно е термин, с който трябва все повече да свикваме, особено в сферата на отбраната. За целта са разработени специални компютърни вируси, които ще се активират само по време на война. Един от тях - "Троянски кон", е направен така, че се изпраща като обикновен и-мейл, и след като проникне в една система, може да я копира или заличи всички налични данни. Освен него може да срещнете имената на други много опасни вируси, наричани "зомби", "червеи", "мулета" и др. Тези вируси могат да проникнат както в оперативния системен софтуер на приятелски, така и на вражески държави. В края на миналата 2007 г. Пентагонът публикува доклад, в който се изтъква, че китайски военни хакери разработват система за кибер нападение срещу военния флот на САЩ и по-специално срещу самолетоносачите. Това, според авторите на доклада, е част от плана на официален Пекин да постигне до средата на века електронно надмощие над всички големи потенциални противници в света.
Несъмнено дигиталният свят вече е напълно реален: с него са свързани категорични и понякога изненадващи промени в нашето всекидневие. В новия "виртуален" свят потенциалните цели за атака срещу противника могат да бъдат коренно различни от тези само преди 5 десетилетия. Въпреки бързото развитие на електрониката - както подчертава известният американски експерт Х. Кейт Мелтън, - всички нации зависят от работещи компютърни чипове, които са на различна възраст, която варира от седмици до десетилетия. Тези изключително важни компоненти са "натоварени" с контрола на превключващите системи на електростанции, телефонни системи и транспортни мрежи. Опустошителният ефект от загубата на една стара, но все още действаща система, става реалност, когато ключовата личност, която я наглежда и поддържа, е елиминирана. Резултатът от убийството на политически или военен лидер бледнее в сравнение с ефекта от физическото унищожаване на ключови програмисти и специалисти по компютърни мрежи при един евентуален военен конфликт. По този начин традиционният свят на шпионите, като "рицарите на плаща и кинжала", остава само за света на киното и романите.

Невидимата схватка между Китай и Америка
Все по-често Китай бива обвиняван в опити за електронен шпионаж, най-вече срещу САЩ. Разбира се, официалните власти в Пекин категорично отхвърлят подобни обвинения.
Както пишат в австралийския печат журналистите Р. Келик и Дж. Макартни, "Китай е обвинен, че провежда кибер шпионаж за придобиване на стратегическа фирмена и отбранителна информация от държави като Австралия, Британия, Германия, Индия и САЩ. Тези обвинения се подкрепят от разузнавателния шеф на британската служба МИ 5 Джонатан Евънс. "Към тези твърдения се присъединява и американският експерт от Калифорния Мекъфий, според когото 120 държави развиват стратегии за компютърни атаки и през изтеклата 2007-ма специално Китай е отговорен за 80% от компютърните "нахлувания" в правителствени обекти на САЩ и други западни страни.
И все пак, основната линия на противопоставяне в областта на компютърното, на кибер пространството е между САЩ и Китай. Според английският в. "Таймс" (септември 2007 г.), китайските хакери Сун Имин и Ян Липин са автори на програма за блокиране на бойните потенциали на самолетоносачите на САЩ - една от най-авангардните и могъщи военни формации на Америка. И двамата, според вестника, са работели за Китайската народоосвободителна армия и са подготвили, според специалисти от Пентагона, истински "наръчник за електронна война". За да се попълни елитната част на китайската кибер армия, според цитираните източници, в Китай постоянно се провеждали конкурси за талантливи хакери.
Срещу тази потенциална заплаха в САЩ също се взимат съответни мерки - постоянно се усъвършенства защитната компютърна система на Пентагона, търсят се специалисти (включително и измежду американските хакери), способни да отговорят с контраудар на евентуална кибер атака. Надпреварата продължава и все още не е известно кой първи ще извърши сполучливия ход в една съвсем не толкова невинна, а даже страховита електронна "игра"...

На официална церемония във Военноморска база Варна вчера беше спуснат флага на подводницата “Надежда”. Тя излезе от експлоатация със заповед на командващия на Главния щаб на ВМС вицеадмирал Минко Кавалджиев. През 1997 г. акумулаторната батерия на подводницата "Надежда" изчерпа своя експлоатационен лимит. В резултат от това от тогава тя не можеше да изпълнява задачи на море и се използваше като тренировъчна. Батерията на подводницата "Слава" беше подменена с нова, тип "Варта", през 1998 г. В дивизион подводници за първи път в нашите ВМС бяха назначени професионални кадрови моряци и от 2000 г. екипажите вече са само от кадрови военнослужещи. През пролетта на 1999 г. "Слава" участва в тренировъчно упражнение в наши води с италианския спасителен кораб "Антео". В следващите години тя взаимодейства с кораби от румънските ВМС. През май 2005 г. "Слава" и аварийно-спасителният кораб "Протео" проведоха съвместна тренировка по спасяването на аварирала подводница, а през пролетта на 2007 г. тази задача бе изпълнена от двата кораба в открито море. “Надежда” е третата българска подводница, която в историята на Военноморските ни сили се сваля от въоръжение.
Главният секретар на Съюза на подводничарите Павел Димитров вчера отново припомни идеята подводницата “Надежда” да бъде превърната в музей. Той съобщи още, че за целта са необходими около 200 000 лв. Димитров каза още, че желанието вече е декларирано с писмо до бившия министър на отбраната Веселин Близнаков, но все още не е получен ясен отговор. В близко време Съюзът на подводничарите смята да изпрати писма до президента и министър-председателя, с които да ги направи съпричастни към идеята. Той заяви, че идеята се ползва от подкрепата на областния управител адмирал Христо Контров, кмета Кирил Йорданов и председателя на местния парламент Борислав Гуцанов.
Димитров заяви още, че желанието на Съюза е подводницата “Надежда” да бъде част от Общия градоустройствен план. Според него най-добрият вариант е тя да бъде стационирана на територията на пристанище Варна Изток, която в бъдеще се очаква да се превърне в атракционна зона.
Флагът на бракуваната подводница ще стане част от експонатите във Военноморския музей. Там ще бъде изложено и част от оборудването на кораба.
През Първата световна война немски подводници, базирани в български пристанища, изпълняват бойни задачи в западната част на Черно море. През 1916 г. е постигнато споразумение с немското правителство за предаването на едната от тези подводници на българския военен флот. Тържественото приемане на Подводник № 18 от флота се извършва в пристанището на двореца "Евксиноград" на 25 май 1916 г. Така България става деветата страна в света с подводни сили. Подводницата изпълнява първите си бойни задачи под български флаг в периода 4 - 5 юли 1916 г. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор (1919 г.) България няма право да притежава подводен флот. В периода между двете световни войни българският военен флот полага много усилия за попълването на състава си с подводници. През 1936 г. е вдигната от морското дъно потъналата през Първата световна война немска подводница УБ-45. Поради финансови проблеми тя не е възстановена като учебно-боен кораб.
Възстановяването на нашия подводен флот започва след края на Втората световна война. През периода 1948 - 1954 г. български военнослужещи (офицери, старшини и матроси) се обучават на подводници в състава на Военноморския флот на СССР. На 18 август 1954 г. с празнична церемония във Военноморска база - Варна, над три подводници тип "Малютка" е вдигнат български флаг.
През 1958 г. дивизионът получава две по-модерни подводници, проект 613. С тях за първи път в своята история българските подводничари започват да носят продължителна дозорна служба извън териториалните води. Нов етап в развитието на дивизиона започва през пролетта на 1972 г., когато са получени две подводници проект 633. Важен момент в развитието на българския подводен флот настъпва с приемането на още две подводници в периода 1983 - 1985 г., след което до 1990 г. в българския Военноморски флот едновременно действат четири от общо десетте, експлоатирани досега подводници у нас. Поради новата военнополитическа и икономическа обстановка след 1990 г. две от подводниците са изведени от експлоатация. През 1993 г. се провежда международното учение "Спасение - 93", където турски кораб взаимодейства с българска подводница, а през юли 1994 г. българска подводница участва в учение на турските ВМС.

Върховният съд на САЩ постанови, че всеки американски гражданин има право да притежава огнестрелно оръжие за лична употреба, като обяви за противоконституционен строгия закон за ограничаване на личните оръжия в столицата Вашингтон, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Това е първият случай от близо 70 години, в който Върховният съд се произнася по въпроса дали втората поправка на конституцията на САЩ защитава правото на всеки гражданин да има оръжие, или то е обвързано със служба във въоръжените сили. Последният път, когато съдът е обсъждал този въпрос през 1939 г. той не е успял да вземе категорично решение, припомня агенцията.
С пет гласа "за" и четири гласа "против" Върховният съд отреди, че втората поправка защитава правото на всеки гражданин да притежава огнестрелно оръжие и да го използва за законни цели като самоотбрана и лов. Макар всеки индивид да има конституционно право да притежава оръжие, това ново право не е неограничено, гласи мнението на мнозинството във Върховния съд.
Решението на съда идва ден след като работник в завод в Кентъки уби петима души с пистолет преди да се самоубие, което бе поредната от серията смъртоносни престрелки в САЩ, отбелязва Ройтерс.
Върховният съд разпореди, че най-строгият закон за контрол върху оръжията в страната – този във федералната столица Вашингтон, приет преди 32 години – нарушава правата на гражданите по втората поправка. Той забранява притежанието на лични пистолети и изисква всяко дългоцевно оръжие, държано у дома, да не бъде заредено и да бъде разглобено или да е ограничено от предпазител.
Съдията от Върховния съд Стивън Брейер изрази несъгласието си с решението, като отбеляза, че то поставя под съмнение съответствието с конституцията на всички закони за ограничение на оръжията в САЩ.

В САЩ, при 300 милиона жители, има най-малко 200 милиона огнестрелни оръжия в обръщение, съобщи Франс прес във връзка с днешното решение на Върховния съд на страната. Около 45 на сто от американските домакинства притежават поне едно.
През 2006 г. американски компании са произвели 1,5 милиона карабини, 1 милиона пистолета, 714 000 пушки и 382 000 револвери. Едва 367 000 от тези оръжия са били са изнесени, гласят най-новите данни на федералната Служба за контрол върху алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия.
От 1994 г. федерален закон изисква от търговците да проверяват всеки, който иска да се сдобие с оръжие. Този закон забранява продажбата на оръжие на осъждани, наркомани, извършители на домашно насилие и хора, страдащи от психически заболявания.
Законите във всеки щат в САЩ са различни. Някои, но не всички, забраняват продажбата на оръжие на непълнолетни или изискват т. нар. "период за размисъл", за да се избегне купуването на оръжие под влиянието на емоции. Други изискват специално обучение или включване в регистър преди да позволят носенето на лично оръжие.

Политически и дипломатически фактори най-вероятно ще размразят до дни спряната от три години сделка за скъпите френски корвети за българския военен флот. Военното министерство още през 2005 г. направи търг за четири многоцелеви кораба и избра за изпълнител френската компания "Армарис", но процедурата беше блокирана, тъй като все още няма официален документ за класирането.
Политици от ръководствата на трите партии във властта очакват в близките дни Министерският съвет и лично министър-председателят да разпоредят класирането да бъде подписано и така да се даде зелена светлина за сключване на договор с "Армарис". Вероятно заради сделката ще бъдат взети пари от бюджетния излишък.
Раздвижването по смятания за недостатъчно обоснован и прекалено скъп проект - за над един милиард евро, настъпи в навечерието на посещението на премиера Сергей Станишев във Франция. Страната поема председателството на Европейския съюз дни преди да излезе докладът за България. Според политици от мнозинството президентът Никола Саркози изобщо нямаше да приеме Станишев, ако сделката е все така безперспективна. Те коментират, че едва ли и българският премиер, след вече дадените обещания, щеше да тръгне за Париж на 4 юли, без да има какво ново да каже за договора, за който френският държавен главен лично настоя при посещението си в София миналия октомври. Визитата беше малко след освобождаването на българските медици от Либия с активната роля на бившата му съпруга Сесилия Саркози.
Тогава преговорите бяха възобновени, а Станишев увери Саркози, че ако България няма интерес от сделката, щяла да даде отрицателен отговор "още преди провеждането на класацията". По думите му обаче страната ни трябва да се съобрази с възможностите си, защото цената е много висока. В началото на януари премиерът пък заяви, че "модернизацията на армията е важна, но предишното правителство е обещавало на кило преди приемането ни в НАТО". Купуването на нови корвети и изтребители засега не е реалистично, каза той и добави: "С трите фрегати втора ръка от Белгия ще изкараме до 2015 г., без това да спира окончателно проекта за корветите."
Според български военни специалисти предлаганите свръхмодерни корвети не са подходящи за затворени морета като Черно и държави като нашата обикновено залагат на по-малки и маневрени и много по-евтини кораби. От корветите би имало смисъл, ако решим да сме активни в операциите на НАТО в Средиземно море, коментира бившият министър на отбраната Николай Свинаров. Преди да се вземе решение за такава скъпа покупка, първо трябва да има стратегия на Министерския съвет, добави той.
Засега не е известно дали София ще купи и четирите кораба, за които е обявен конкурсът. Минимумът е да вземе два, казаха запознати с преговорите. Всичко било въпрос на финансови възможности.
Още при подписването на договора с "Армарис", което според политици се очаква да стане до края на годината, България ще трябва да плати част от стойността на сделката. Управляващите възнамерявали да вземат пари от бюджетния излишък за тази година и дори да дадат повече от начално изискваната сума. Тъй като се очаква излишъкът да е сериозен, е добре да платим повече сега, за да не се чудим после откъде да намерим пари, когато поръчката дойде във Варна, за да бъдат сглобени корабите, обясниха политици.
Друг мотив за предварителното по-голямо плащане е изискването на Евростат сделката за бойното оборудване да бъде записана като разход най-късно в годината на доставката. Значителната й стойност обаче ще увеличи сериозно процента от брутния вътрешен продукт, който може да бъде преразпределян през бюджета. Според коалиционното споразумение разходите през бюджета не могат да са повече от 40% от БВП и когато сумата на корветите бъде записана в разходната част, автоматично трябва да се свият средствата по други пера, обясниха политици. Затова превантивното плащане на по-голяма част от сумата ще намали негативния ефект и няма да се наложи да се свиват с толкова много останалите разходи, добавиха те.
Въпреки намерението на правителството да задвижи проекта е много вероятно той да срещне друга спънка, коментираха запознати с темата. Според тях конкурентите на "Армарис" само чакат Министерството на отбраната да обяви официално победителя, за да заведат дела за непрозрачен конкурс.

Питър Гронквист (Peter Gronquist) отдавна се е прославил със своите модно-милитаристични проекти. Неотдавна в Лос Анджелис бе открита персонална изложба на художника под името "Революцията ще бъде великолепна" (The Revolution will Be Fabulous), на която авторът представил едни от най-ярките и провокативни свои творения, включващи автомати АК-47 Versace, Dior, Burberry, гранатомет Chanel и моторна резачка Louis Vuitton и др.
А доколко това е изкуство е въпрос на вкус, както казала лисицата.
За сведение на посрещачите, снобското версаче на най-долната снимка струва $5000.

На 11 септември 2008 г. изтича 30-годишният давностен срок по българското следствие за убийството на писателя Георги Марков в Лондон, след което то няма да може да продължи. Образувано едва през 1990 г. след демократичните промени, то и до днес не е дало отговор кой и по чия поръчка е убил писателя дисидент. За унищожаването на общо 16 тома дело на Георги Марков в Първо главно управление на Държавна сигурност през януари 1992 г. пред съд са призовани бившият шеф на разузнаването ген. Владо Тодоров, по-късно осъден на 14 месеца затвор за това, и заместникът му ген. Стоян Савов, самоубил се ден преди делото с призовката в джоба. Двамата се сочат като организатори на убийството на Марков. Година по-късно, през февруари 1993 г. в Копенхаген е разпитан един от най-важните свидетели и сочен като физическият убиец на Марков – датчанинът от италиански произход и агент на Първо главно управление на българската Държавна сигурност Франческо Гулино с прякор агент Пикадили. Не са събрани достатъчно доказателства, Гулино е пуснат и изчезва безследно. И досега не се знае дали е още жив. През 1994 г. бившият директор на съветското контраразузнаване ген. Олег Калугин разкрива в книгата си „Майстор на шпионажа”, че разгневеният от изявите на Марков Тодор Живков разпорежда убийството му и моли за помощ съветския лидер Юрий Андропов. Олег Калугин твърди, че убийството е извършено с химикалка с монтирана на върха сачма с отровна капсула с рицин. Калугин, като ръководител на контраразузнавателния отдел във външното разузнаване на СССР, лично доставил на Живков рицина за отровната капсула, а операцията извършили българските служби. Преди Георги Марков, опити със сачма с рицин са правени с кон, който умира, и затворник, който оживява, пише още Калугин.

46 тома с материали съдържа до момента българското дело за убийството на Георги Марков, над 10 000 страници с документи са събрали следователите от Скотланд ярд в британското дело. Отровата, убила писателя, и досега не е идентифицирана – най-вероятно това е рицин или абрин. И двете са в списъка на бойните отровни вещества, а рицинът фигурира във всички забранителни списъци на конвенциите за забрана на химическите и биологични оръжия. Рицинът, попаднал в кръвта, убива в съвсем малки количества и за него няма антидот. И тъй като абринът е изключително рядък, всичко води в една посока – че Марков е убит с рицин. Това е отрова, от която дори по-малко от един милиграм е в състояние да причини смърт. Признаците за натравяне с рицин са сходни със симптомите при сърдечен удар и грип – треска, болки в стомаха, диария и повръщане. Противоотрова няма. От дозата зависи дали организмът може да издържи. Отровените умират след 24 до 48 часа.

Човекът, установил каква точно е отровата, убила Георги Марков, е Кристофър Грийн, водещ специалист по химическите оръжия в ЦРУ. Той е бил в ултрасекретния изследователски център в Портън Даун, специализиран по бактериологическите оръжия, когато екипът, изследващ раната на Марков, разкрива отровата. Всъщност проби от тъканите на Георги Марков са изследвани в химическите и биологически военни лаборатории на Портън Даун в Уилтшир, Великобритания, в продължение на цял месец.

Сачмите с изключително силно токсичната отрова рицин са изработени всъщност в Изследователския институт на КГБ, създаден още през 1921 г. и известен още от времето на Сталин с кодовото название Камерата или Лаборатория № 12 на КГБ. По това време тя се разполага на стотина метра от основната сграда на КГБ, на ул. "Варсонофиевский переулок" № 11. Разработва отровни вещества и газове. Според бившия ръководител на биологическа агентурна мрежа Александър Кузминов, който след бягството си от Русия издава в Нова Зеландия книгата "Биологически шпионаж", Камерата и днес е главният потребител и доставчик на 12-и отдел на директория "С" на руското външно разузнаване – СВР, която разработва средствата и начините за водене на биологична война. Камерата произвежда отровни химически и биологични вещества, като използва най-новите достижения на науката. Всеки неин продукт е уникален, тясно специализиран, насочен към конкретен "клиент", за да даде максималния очакван ефект: най-често загадъчна смърт и по-рядко временно изваждане от строя. Смъртта на жертвата по правило трябва да изглежда естествена или да бъде съпроводена с такива симптоми, които да отведат лекарите и следователите в задънена улица. За тази цел Камерата се профилира в умелото съчетаване на познати отрови с оригинални, трудно откриваеми в организма форми. Десетилетия, пазените в най-строга секретност, учени изпитват продукцията върху осъдени на смърт. Оцелелите след жестоките експерименти са разстрелвани.

Експерти на Камерата създават пълните с рицин сачми и игли, които незабелязано се вкарват в тялото на жертвата. Болката е не по-силна от ухапване на насекомо, човекът скоро умира, но в организма му не се откриват никакви съмнителни вещества. Сачмата обикновено са монтира в писалка, спрей или друго техническо устройство, или се изстрелва от пистолет, замаскиран като кутия с цигари. Публикация във вестник „Уолстрийт джърнал” прави паралел с отравянето на украинския президент Виктор Юшченко, при когото са налице всички симптоми, характерни за опасната продукция на Камерата.

През 2004 в. в интервю за “Ню Йорк таймс” Александър Литвиненко съобщава, че секретната лаборатория на КГБ в Москва, специализирана в изследвания и производство на отрови, продължава зловещата си дейност, и дава примери: през 1995 г. руският банкер Иван Кивелиди и секретарят му умират, след като последователно звънят по телефон, чиято слушалка е напръскана с отровно вещество.

През 2002 г. саудитският полеви командир Хатаб, който се сражава на страната на чеченските бойци срещу руските федерални войски, умира, след като получава отровно писмо.

През 2004 г. бившият председател на държавната Дума на Русия Иван Рибкин, който участва в кандидат-президентската кампания, изчезва за няколко дни. След завръщането си Рибкин обвинява ФСБ, че го е натъпкала с наркотици, за да го отстрани от кампанията и да намали шансовете му срещу Путин.

На 1 септември 2004 г. известната руска журналистка Анна Политковска лети за Беслан, където чеченски бунтовници са завзели училището и държат близо хиляда заложници. Тя получава заплашително предупреждение от агенти на ФСБ да не пътува за Беслан, но пренебрегва опасността. В самолета Политковска пие чай и губи съзнание. След свестяването си заявява категорично, че е била отровена от ФСБ.

През ноември 2005 г. обаче британски полицай откри рицин в тайна лаборатория в Северен Лондон, изградена от терористи, и направиха връзка с Ал Кайда, а още през 2003 г. американци откриха лаборатория за рицин в Северен Ирак.

Убийството на българския писател дисидент Георги Марков е само един от случаите на използване на продукцията на суперсекретната лаборатория, наречена Камерата. Любен Марков, първи братовчед на убития писател Георги Марков, висок, представителен мъж, който удивително прилича на него, цели 18 години е водил свое паралелно разследване на случая, съдействал е и на българското, и на английското следствие по убийството, и представлява семейството на писателя по въпросите около смъртта на Георги Марков. Той е категоричен, че определени хора от ръководството на българските тайни служби са организатори на убийството на Георги Марков. Любен Марков е категоричен, че още в края на 1992 г. българския следователски екип достига до цялата истина и оттогава делото по всякакъв начин е възпирано.

- Българските тайни служби, и не всички като цяло, а определени хора от ръководството на българските тайни служби, са организатори и изпълнители на убийството на Георги Марков. Това е политическо убийство. Какви са мотивите да мисля за това нещо? Първо, Георги Марков, съществуват вече достатъчно документи, е бил, особено след 1975 г., един от най-изявените вражески емигранти. Това е по докладите на Първо и на Шесто управление на Държавна сигурност (ДС) и са лансирани много успешно от нашите служби. Даже има инструкции как да бъдат направени следите, че убийството е направено от бразилската емиграция. Това са едни доклади на Първо главно управление, които вече са разсекретени. Като се има предвид, че е имало известен конфликт между Петър Увалиев и Георги Марков да се насочат усилията да се обвини Петър Увалиев като организатор на това убийство.

Кои от ръководството на Първо главно управление смятате, че са организатори и поръчители на това убийство?
- В Устава на Първо главно управление, които е приет 1974 г., в задачите има една четвърта точка, че Първо главно управление има задължение да извършва остри мероприятия извън територията на България срещу особено опасни противници на държавата или врагове. Такъв безспорно е Георги Марков. То е залегнало в техните задачи. Във всичките тези се персонализира вината, било този генерал, онзи генерал, агенти на ДС, като Франческо Гулино, с псевдоним Пикадили, името на Владо Тодоров, Стоян Савов - тези хора са под пагон, те са си изпълнявали задълженията.

Въз основа на какво следствието в края на 1992 година стига до този извод, че ДС го е убила?
-В Първо главно влязоха Коста Богацевски, Богдан Карайотов, още някои техни сътрудници, започнаха да разследват делото. Тогава делото се разцепи на две, стана военно, защото унищожаването на шест, а след това още десет, тома от досието на Георги Марков бяха обвинени двамата генерали - Владо Тодоров и Стоян Савов. Единият заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за външното разузнаване, другия началник на Първо главно. През 1978 г. Владимир Тодоров е бил заместник-началник на управлението. Аз имам достатъчно сведения, че той е офицера, който се е занимавал с реализацията и подготовката на това убийство. Коста Богацевски каза, че 92-ра година, когато идва Калудин в България, като свидетел на делото, той беше призован по молба на президента Желев, той и Карайотов са стигнали до тези данни преди Калудин да ги съобщи – че убийството е подготвено от Първо главно управление. Аз съм бил на един разпит при генерал Кацамунски, в присъствието на служител на британското посолство. Анабел трябваше да разпознае едно лице и тогава генерал Кацамунски, който беше началник на Главно следствено управление, каза че е въпрос на дни да се установи точно кой е виновен, да се приключи следствието по обстоятелствата по убийството на Георги Марков, като каза, че са открити достатъчно приготовителни действия от Първо главно управление. 20 дни след това информацията излезе по вестниците и Кацамунски беше сменен.

Франческо Гулино ли е физическият убиец?
- Възможно е, следите водят и до него. Генерал Калудин казва, че Първо главно е имало предвид друг човек, българин, агент, който живее в чужбина, да извърши това престъпление, но той се е дръпнал, дал е заден ход. Този човек е имал доблестта да предупреди брата на Георги – Никола, че Георги ще бъде убит по много специален начин с отрова, която не оставя следи.

В Италия е живеел този човек?
- Не, в Германия. Покойник е. И тогава са поискали съдействието на КГБ. А агент Пикадили е вече човек извършител, той едва ли е знаел кой, нищо чудно и да си наел човек за тези неща.

Седем версии са били в началото. Кои са отхвърлени?
- Че го е одраскала котката, че е починал от грип, че е починал от бъбреци, че е починал от ревност, че тъмните сили на емиграцията са го унищожили, че има личен елемент. Но откриването на тази сачма в бедрото на Георги, която е такъв инструмент, който не може да бъде направен от частно лице. Това е една сачма –като сачма на химикалка, която е пълна с токсична отрова. И тук е интересно разминаването с новата версия на следствието, което се води от Андрей Цветанов, че тази сачма не е възможно да побере такова количество отрова. Той се базира на едни френски професори, тъй като идентична сачма е извадена от гърба на друг вражески емигрант, особено опасен, който е осъден на смърт в България – Владо Костов, но той е майор от ДС, той е подписал декларация. Георги Марков никога не е бил. На делото на генералите, когато беше, всичките офицери, които са разпитани, са казали, че няма данни Георги Марков да е бил агент на българска държавна сигурност и на каквото и да е друго разузнаване. Кой раздухва тези лъжи?

Сериозно се дискутира в общественото пространство, че британските служби са намесени в убийството. Той бил ли е свързан по някакъв начин с тях? Вие знаете ли за негов ангажимент?
- Ако вземете един документ Б-17, това са секретни решения на Политбюро, на базата на което след това е направена заповед на Димитър Стоянов. Това е за отношението на вражеската емиграция. Там, още в самото начало, има такъв текст – Министерството на вътрешните работи да организира злепоставянето или компрометирането на вражеските български емигранти пред съответните тайни служби и пред противника. Буквално, Георги Марков не получава британско поданство, защото той е компрометиран, че е близък на Тодор Живков. В неговата книга – „Задочни разкази за България” Георги всичко си е описал. Той е описал своите три срещи с Тодор Живков. Така че Георги никога не е бил агент на ДС, никога не е ходил на лов с Тодор Живков. Той е имал три срещи, като нито една от тях не е била на четири очи.

Има информация, че физическия извършител на убийството е българин, че е жив и здрав, че не е бил Франческо Гулино.
- Има няколко версии. За мен не е важно дали е Гулино, дали е Стоян, дали е Драган. И за нашата фамилия това не е важно. Той е натиснал спусъка. Кой е направил организацията? Имаше едни документи, които още при разследването 92-ра година бяха отделени, и по настояване на Димо Гяуров са прибрани обратно в архива. И това са на хора, които има съмнения, че са участвали в организирането, или имат някаква връзка със смъртта на Георги Марков. Това са досиета, както на Гулино, така и на този господин в Германия, който е дал заден ход.

Как си обяснявате, че още в края на 92-ра година е установена истината и цялата схема, а и до сега делото се води неразкрито и срещу неизвестен извършител. И както изглежда през септември ще се прекрати по давност в същия вид?
- През 1992 година мисля, че падна правителството на Филип Димитров. След това имаше едно безвластие. Всичко това влияе на следствието. Първо главно управление си е Първо главно. Мога да ви кажа, че и сега е със огромно влияние върху тези неща.

Живко Попов имал ли е някакви срещи с Георги Марков?
- Не, искал е среща. Имали са кореспонденция. Живко Попов е искал среща с него, Георги е казал, че по-късно. Искал е едно пълномощно да му бъде издадено, съответно не е издадено, и ще видите отношението на Георги Марков към Живко Попов – по-лошо от негативно.

Има ли различия между изводите и фактите, установени от британското следствие на Скотланд ярд и от българското следствие?
- През 91-ва, 92-ра, 93-та година бяха установени контакти между отдела по антитероризъм в Скотланд ярд, неговия шеф Кристофър Бърд, заместника му Дейвид Кем, с българското следствие. Бяха направени няколко взаимни посещения. Сътрудничество, което наистина до края на 1993 година, достигна до дъното. Проблемът става когато Гулино изчезва, когато го намират, когато го разпитват англичаните в Дания и нашия следовател Карайотов. И понеже те са страна, в която се спазват демократичните права, един датски журналист, Нийлс Бринг, ни даде точна информация какво е станало, какво са го питали, как са го питали и датчаните са казали „да, имаме основания, но ни трябват едни документи”, които са представени от англичаните за сътрудничеството на Гулино и насочването му към Георги Марков. Те искат и оригинали и копия. Правят едно писмо до президентството в България. То много трудно стига до необходимите хора, които трябва да предоставят документите. Датският и английският посланик няколко пъти посещават Желев, като искат тези осем документа, които се отнасят за Франческо Гулино. Това са срещи на Крулева, която тогава е шеф на следствието, на Бриго Аспарухов с Желю Желев и накрая казват документите да ги даде главния прокурор Татарчев. След около седем-осем месеца Татарчев отговаря с шест реда на датското посолство, че поради съображения за сигурност, той не може да предаде тези документи. Има няколко ноти от датското посолство във външното министерство за изискване на тези документи, те не са заведени. Това писмо, което е изпратил Татарчев на датския посланик, също е унищожено и не фигурира в изходящата поща на Главна прокуратура. Какво може да бъде това, и там ли са набъркани англичаните?

Вие разговаряхте ли с снаха си Анабел, сега след възобновяването? Какво мисли тя?
- Анабел въобще не иска да се занимава с тази криминално-политическа страна на въпроса. За Анабел мъжа й не е убития Георги Марков, за нея мъжа й е писателя Георги Марков. Тя достатъчно е изживяла.
Жив ли е Франческо Гулино и къде се намира?
- Не знам. Няма да го оставят жив точно тези, за да не пропее. Той изчезна още тогава, когато осем месеца документите не бяха предадени на датското посолство. И той е заминал. Къде се намира? Но никой не го търси.

Вие оптимист ли сте? За тези няколко месеца до септември би ли могло нещо да се случи по делото или то ще се прекрати така – с неизвестен извършител?
- България е в Европейския съюз. Има от преди три-четири години едни изисквания на ЕС към България и там има една точка – да бъдат изяснени обстоятелствата по случая „Георги Марков”. Има достатъчно хора в ЕС, които няма да оставят въпроса така. За тези хора е недопустимо разни балкански страни, или някои други, да си разчистват сметките в центъра на Лондон. Нашето семейство отдавна е декларирало, че не иска материално обезщетение. Компроматите за Георги Марков е повече от това, което той е написал.
Куп смъртоносни чадъри имало в МВР

Китайските власти ще използват ракети земя-въздух, с чиято помощ да се осигурява охраната на олимпийските съоръжения през август, съобщи в. "Таймс". Поне две установки Хонгци-7 са били разположени във военен комплекс, отстоящ на по-малко от 300 метра от "Птичето гнездо", както е известен олимпийският стадион в Пекин.
Освен ракетите в комплекса са били разположени още радарни съоръжения и военна транспортна техника. Китайската армия рядко показва своето въоръжение на публични места, но в този случай ракетите се намират само зад телено ограждение.
Британското издание коментира, че Пекин иска да докаже на света, че ще вземе възможно най-добрите мерки за охраната на състезанията, които са потенциална мишена за терористични атаки.
Подобни мерки за сигурност бяха взети през 2000 г., когато игрите в Атланта бяха охранявани с ракети "Пейтриът", а четири години по-рано самолети Ф-16 патрулираха непрестанно небето над Сидни.

Гардове с картечници започнаха да патрулират на летището в Пекин като част от мерките за сигурност, които местните власти предприеха във връзка с наближаващите олимпийски игри.
По двама въоръжени охранители ще обхождат и трите терминала на летището до завършване на олимпийските игри на 24 август.
От тази седмица полицията ще започне да проверява и пътниците в пекинското метро за оръжия и експлозиви.
Мерките са взети заради опасенията на китайските лидери, че Олимпиадата може да бъде обект на терористични атаки. Властите ще опитат да предотвратят и появата на активисти, които искат да използват игрите през август, за да изразят недоволство от комунистическото правителство в страната.

Дизайнерска грешка в конструкцията на ядрените бойни глави от арсенала на Нейно Величество може да доведе до инцидент от верижни ядрени експлозии, разкрива доклад на британското министерство на отбраната, съобщава в.Телеграф.
Типична ракета Трайдънт е въоръжена с между 3 и 6 ядрени бойни глави, а на борда на някои подводници от кралската флота има до 24 тактически ракети. Експертите посочват, че евентуален инцидент на борда на ядрена подводница би имал катастрофални последици. Типичен сценарий за подобен инцидент би бил падането на ядрени бойни глава от кран при поставянето им в подводница.
Въпреки че ядрените бойните глави са конструирани така, че при единичен удар, плутониевото ядро не може да се детонира, според декласифициран миналия месец доклад "сега съществуващите мерки за безопасност може да не са достатъчни за предотвратяването на ефекта на пуканките". Според препоръките на доклада, ядрените бойни глави трябва да са устойчиви на множество едновременни сътресения и това трябва да е основна насока на усилията на инженерите.
Докладът препоръчва също подмяната на високочувствителния експлозив около плутониевото ядро, тъй като дори при единичен удар, който е безопасен за ядрото, експлозивът е твърде вероятно да се възпламени. Съществуват не-толкова чувствителни експлозиви, но те са по-тежки и обемисти от сега използваните и за тяхното прилагане ще се наложи редизайн на самите ракети.
Американското бюро по ядрена сигурност отчита, че реконструирането на сега използваните бойни глави би подобрило сигурността, но подчертава, че бойните глави, които са на въоръжение "продължават да се считат за безопасни". Говорител на американската администрация заяви, че "ефектът на пуканките е само теоретична вероятност" и всъщност може да се счита за "напълно невероятен сценарии". "Рискът е нищожен, ако ракетите се транспортират и складират според стандартите".
Експерти по ядрена безопасност все пак потвърждават, че евентуален инцидент е възможен. Филип Койл от Центъра за отбранителна информация във Вашингтон подчерта, че винаги съществува риск процедурите за сигурност да не бъдат спазени и посочи като пример инцидента със случайното транспортиране на ядрено оръжие при тренировъчен полет на F16 миналата година от Северна Дакота до Луизиана.
Стивън Михаловски, водещ експерт по ядрена безопасност е обезпокоен от рисковете при екстремна ситуация - като евентуална престрелка с автоматични оръжия в близост до стратегически ракети или ядрени бойни глави. "Експлозия на ядрена подводница в пристанище ще има немислими последици", каза той.

Разширяването на НАТО, започнало през 90-те, наближи поредната критична граница. След влизането на страни от Източна Европа в блока и присъединяването на Балтика се говори за ново разрастване на алианса, който да включи държави от бившия Съветски съюз и на първо място Украйна.
Приемането на Украйна, ако това стане, ще е най-значимото разширяване на блока от момента, когато през 1956 г. членка на НАТО стана Западна Германия. Необходимо е да се осмисли политическата реалност, която ще се формира в резултат на тази стъпка.
За начало трябва да стане ясно кога е възможно блокът да присъедини Украйна. Засега на Киев бе отказано включване в Плана за действия за членство (ПДЧ) - финалната процедура от подготовката на страните - кандидатки за влизане в алианса. Същевременно обаче ръководството на НАТО увери Украйна, че сътрудничеството й с пакта и подготовката за членство ще продължат.

Разменна монета
Евентуалното включване на Украйна в ПДЧ и по-нататъшното й влизане в блока най-вероятно ще останат разменна монета в отношенията между НАТО и Русия. Тя вероятно ще бъде "похарчена", тоест Украйна ще бъде приета в НАТО само ако рязко се влошат отношенията между Руската федерация и Запада.
В близките 10 години може да се намерят предостатъчно причини за подобно рязко влошаване на отношенията. Тласък за това биха могли да бъдат събитията в Иран и Грузия, конфликтът около енергийните доставки на фона на поскъпването на енергийните ресурси. Или друго нещо? При всяко положение в случай на нужда включването в ПДЧ и изпълнението на всички необходими процедури може да траят 1-2 години; процесът може да започне на която и да било от предстоящите срещи на НАТО на високо равнище.
Наистина има редица нерешени проблеми, сред които е наличието на чуждестранни военни бази на украинска територия - става дума по-точно за Севастопол. Според правилата, действащи в момента, територията на всяка страна, кандидатстваща за членство в блока, трябва да е свободна от чуждестранни войски. Навремето обаче руските военни бази, разположени в обединена Германия, не попречиха за членството й в НАТО. Затова се очаква при нужда алиансът леко да коригира своите стандарти.

Риск от разцепване на страната
Далеч по-голям проблем може да стане отношението към НАТО в самата Украйна. Засега е очевидно, че повечето граждани в страната са против членството на Украйна в блока и смятат, че тя трябва да остане неутрална държава. В тази ситуация - с оглед на сложната политическа обстановка в Украйна, едно форсирано влизане в НАТО крие риска от разцепване на страната с откъсване на някои области от нея. Подобен вариант надали ще е приемлив както за Киев, така и за Брюксел, тъй че не бива да очакваме скоростно приемане на Украйна в пакта.
Какъв обаче ще стане светът за Русия, ако Украйна стане членка на НАТО в днешните си граници? Последиците от тази стъпка може да се разделят на няколко групи.

Последиците
Първо ще посочим чисто военните последици. Рязко ще нарасне напрежението по западните граници на Русия. Полетното време от границата до Москва за тактическата авиация на НАТО ще намалее от близо един час на 20-25 минути. Силите на алианса ще нараснат с няколко дивизии, 300-350 бойни самолета и 10-12 надводни кораба, което ще увеличи бездруго солидната разлика в съотношението на силите между Русия и НАТО.
Политическите последици, тясно свързани с военните, ще се изразят на първо място в нарастване на напрежението в отношенията между Русия и Запада. Политическият климат, който и днес е далеч от желаното, окончателно ще стигне нивото от най-лошите времена на Студената война с напрегнато противопоставяне в Европа, но фронтът ще се измести дълбоко в територията на бившия Съветски съюз.
Икономическите последици от стремежа на украинското ръководство към НАТО вече се забелязват. Военнопромишленият комплекс на Руската федерация е принуден да ограничава сътрудничеството със западните си съседи и колеги, последователно да премества в Русия производството на различни възли и агрегати за бойна техника и въоръжения или да разработва съответни аналози. Номенклатурата на тази продукция е доста обширна - тя включва електронни компоненти, двигатели за ракети, въздушни апарати, кораби и танкове, спомагателно оборудване и др. Ако Украйна стане член на алианса, ще е напълно невъзможно това сътрудничество да продължи.
Най-важна последица от присъединяването на Киев към Северноатлантическия пакт обаче ще е юридическото закрепване на една нова геополитическа реалност. Реалност, в която липсва продължилото над три столетия господство на Русия върху земите от някогашната Киевска Рус - фактор, давал на Русия възможността да се смята за лидер, обединител и покровител на източнославянската цивилизация. Руското ръководство едва ли се замисля за подобни материи, но Русия без съмнение ще употреби всички достъпни за нея политически и икономически лостове, за да задържи Украйна най-малкото в неутрално състояние, а като максимум - за да засили влиянието си там.
Съдбите на Русия и на Украйна са преплетени твърде отдавна и твърде тясно, за да може окончателната загуба на тази страна да мине неусетно за Русия.

Достъпът на лица с газови пистолети в заведения, дискотеки, училища и обществени сгради в Пловдив ще бъде забранен с промени в общинската наредба за обществения ред. Такова предложение е изпратил до кмета на Пловдив Славчо Атанасов районният прокурор Димитър Ангелов. Очаква се поправката да бъде внесена за обсъждане на една от следващите сесии на Общинския съвет.
Апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов пък настоява за нормативни промени, които цялостно да ограничат възможностите за носенето на газово оръжие. Той е изпратил предложение до Главния прокурор и министъра на вътрешните работи с искане да бъде променен сегашният разрешителен режим за придобиване, носене и ползване на този тип оръжие, което лесно може да се преработи в бойно.
В момента при липса на контрол дори дете може безпрепятствено да придобие газов пистолет, посочи говорителят на Апелативна прокуратура Пенка Богданова. Тя призна, че предложението на Росен Димов е свързано със зачестилите инциденти с газово оръжие. При последния в понеделник криминално проявен млад мъж стреля с такъв пистолет по управител на магазин заради претенции да бъде обслужен преди друг клиент. Либералният режим затруднява възможността за установяване на притежателите на газово оръжие и не налага никакви ограничения за лицата, които имат право да боравят с него, подчертават от Апелативна прокуратура.

Ловците ще държат матура по 8 предмета, свързани с опазването на дивеча и устройството на оръжието. Всеки мераклия да стреля по животни ще трябва да минава обучение по дивечознание, ловно законодателство, развъждане и болести по дивите животни, начини и методи за ловуване, оръжезнание, ловна стрелба. Курсът ще трае 1 година. Това предвижда законопроект за промяна на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен от червената депутатка Мария Вълканова.
Текстът ще бъде обсъждан на първо четене в парламентарната комисия по земеделие и гори в сряда. Първите няколко месеца от курса ще са посветени на теоретична подготовка, предвиждат предложените промени. След нея кандидатите за ловен билет ще преминават през стаж в ловна дружинка. Там ще се обучават как да боравят на практика с оръжието, как да пазят хората и да се грижат за дивеча. Действащите ловци няма да са задължени да преминават курса отново. Резултатите от изпитите пък ще са валидни две години, ако кандидат-ловецът не бъде приет веднага в ловна дружинка, каза вносителката на законопроекта.
На площ от 100 хектара трябва да има само един авджия, предвиждат още промените. Ако те бъдат приети, това означава, че ловците у нас трябва да станат около 105 хиляди души, съобщи шефът на Съюза на ловците и риболовците в България Христо Михайлов. В момента у нас има около 118 хиляди ловци. Курсът, който сега минават, е 10-дневен, излиза 500-650 лв. заедно с изпитните такси и често е фиктивен. Изпитите също в много случаи са фиктивни и раздаването на ловни билети се е превърнало в бизнес, смята шефът на съюза. Според Михайлов приемането на промените би ни приближило доста до Европа. Ловците на Стария континент преминават курс на обучение от една до две години и основната им задача е опазване на дивеча.

В България има повече ловци, отколкото терени за ловуване

Лятото на 2007-ма година четирима приятели решили да направят една забавна глупотевина, а именно - пръскане с вода пред народния театър "Иван Вазов"...
Лятото на 2008-ма четиримата приятели се надяват да дойдат техни приятели, и приятели на техни приятели, и приятели на приятели на техни приятели и да направят най-голямото пръскане с вода в лятна нощ.

Българското Черноморие затвърди съмнителния си имидж, след като тази седмица дискотека в курорта Златни пясъци стана арена на гангстерска престрелка, в която загина един човек, а друг беше ранен.

Президентът Георги Първанов посети сутрешния блок на bТВ и се опита да тушира нападките си към премиера Сергей Станишев

Малко ресторантче в южните предградия на Бейрут привлича посетители с необичайното оформление и названия на храните. Самото то прилича на бункер.
На стойки по стените стоят макети на оръжия и амуниции. Покривът е с камуфлажна мрежа. Посетителите обядват не под звуците на някаква музика, а под звуците на интензивна стрелба. Собственикът Юсеф Ибрахим рекламира блюдата от своето меню, които носят имена като "хляба на терориста", реактивна граната" /зад което име е крие далеч по безобиден пилешки шашлик/,"Автомат Калашников", "Б-52", "Драгунов" и др.
За нас говорят, че сме терористи, така че нека да нахраним всички с хляба за терористи, заявява собственикът пред местния тв канал "Ал Манар", който контролира въоръжената терористична групировка "Хизбула". Самият ресторант се намира в част на града, където повечето хора са привърженици на "Хизбула".
Всъщност по повод "Сандвича, който убива", собственикът казва, че той може да убие единствено с размерите си и добавя, че иска да накара хората да се усмихват".

Уникален шедьовър на испанското оръжейно майсторство и изкуство от средата на XIX век. Шпагата е била изработена по специална поръчка за връчване като паметен подарък на високопоставено лице. Изключително гъвкавото двуостро стоманено острие без канал напомня за легендарните толедски ножове от XVI и първата половина на XVII век, които били продавани по оръжейните търговски маси свити в кръг.
Ножницата, представляваща тялото на змията и ръкохватката, представляваща главата и предната част на тялото й, са изработени от сребро. Очите на змията са от розово стъкло. В долната част на ръкохватката е монтирана пружинна ключалка, фиксираща острието в ножницата.
Маркировка: Fca de Toledo 1846, а от другата страна испански герб и Acargo del Cuerno de artilleria. Размери: обща дължина 964 мм, дължина на острието 810 мм и ширина 20,7 мм, диаметър на ножницата-змия 350-365 мм.
Поставена е в дървена кутия, изработена по-късно, вероятно в края на XIX в, тапицирана отвън с кожа, а отвътре с тъмно-малиново кадифе, на което е нанесен златен надпис MEDAILLE POR 1878 LAMARCHE VINIT Ate I. ŒW, Succr 11, Boul.. de la Madeleine PARIS. На капака е поставена златна херцогска корона.

По-голямата част от базите в Европа на американските военновъздушни сили, в които се съхраняват ядрени оръжия, не спазват изискванията за сигурност на Пентагона. Това се предупреждава във вътрешен доклад на ВВС, цитиран от Франс прес. В сигурността на базите има редица пропуски, сред които необходимостта от ремонт на огражденията и на някои сгради, и от модернизация на системата за сигнализиране. Друга сериозна слабост е недостатъчната подготовка и опит на охранителите. В някои бази с охраната на ядрения арсенал са били натоварени наборни войници, служили по-малко от една година. Във военновъздушни бази в шест европейски държави от НАТО, се съхраняват неколкостотин американски термоядрени бомби.
Междувременно най-новата щурмова подводница на военноморските сили на САЩ - "Ню Хемпшър" - бе кръстена вчера на церемония в Гротън,Кънектикът. 7800-тонната 100-метрова ядрена подводница с екипаж от 134 души, построена от "Дженерал дайнамикс" и "Нортроп Груман", ще премине изпитания в открито море през лятото и ще бъде въведена в строя през октомври. ВМС вече разполагат с четири такива кораба с цена 2,5 млрд долара, които вместо с оптически перископ имат подвижна мачта с цифрова фотоелектронна апаратура. Ядреният им реактор не изисква презареждане с гориво през целия експлоатационен период, което удължава срока на автономното плаване. Подводницата може да се потапя до 250 м дълбочина, развива 45 км/час под водата, въоръжена е с торпеда и ракети "Томахок", способни да носят ядрени бойни глави. Предвижда се да бъдат произведени общо 30 такива кораба от клас "Вирджиния", за да заменят подводниците от клас "Лос Анджелес", 22 от които вече са снети от въоръжение. През май на церемонията по пускането на вода на четвъртата, която получи името "Северна Каролина", министърът на ВМС Доналд Уинтър заяви, че тези подводници ще позволят на САЩ да запазят своето превъзходство под вода и през 21 век, припомня ИТАР-ТАСС.

Налице е абсурдната ситуация да бъде съден граничен полицай, който е изпълнявал заповед за защита на държавната граница на Република България и външната граница на Европейския съюз.
Това се казва в разпространена днес декларация на Съюза на българските командоси. В нея се визира случаят със служителя от Граничната полиция Михаил Цонков и предявеното му обвинение е по чл. 123 от НК за причиняване на смърт по непредпазливост, заради смъртта на турския рибар Ерджан Ялчън. В декларация се описва и станалото. На 17 април Граничната полиция на Бургас е получила сигнал за поредното навлизане на турска риболовна лодка на 1,5 мили навътре в българското териториално море. При опита да бъдат задържани, турските рибари са оказали яростна съпротива, дори опити да пробият с метални остриета /канджи/ и потопят лодката на бордовата група, която е надуваема с твърдо дъно. Произведени са предупредителни изстрели във въздуха. Двама от граничните полицаи успели да се качат на турската лодка, но там били нападнати с канджи, като единият от полицаите бил ранен сериозно по ръцете. Започнал ръкопашен бой, един от рибарите няколко пъти опитал да отнеме огнестрелното оръжие на граничния полицай, двамата паднали на земята, оплели се в мрежите, при което оръжието произвело изстрел и ранило рибаря. В 07.30 часа турските рибари са задържани. Раненият е откаран незабавно на брега и е извикана линейка от медицинския център в Царево. По пътя към медицинския център той умира.
Командосите са категорични, че е налице явното неизпълнение на полицейското разпореждане, довело до смъртта на нарушителя. Вместо да бъде отправен много ясен сигнал към всички нарушители, които дръзват да нарушат териториалната ни цялост и да преминават нелегално външната граница на ЕС, ние за пореден път се сблъскваме с абсурд, обръщащ правото с главата на долу.
Съюзът на българските командоси за пореден път изразява категоричната си позиция в защита на полицейските служители по време на изпълнение на служебните им задължения, твърдо застава до достойния български граничен полицай, и настоява да се спре подигравката с правосъдието.

В нормалните държави престъпникът е човек извън закона и държавата би трябвало да се грижи не за неговите права, а за правата на законосъобразните си граждани и служители.

По 100 хектара на ловец за година да се въведе като максимална норма за ловни площи. Това се предлага в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен в НС миналия петък, съобщи в Пловдив народният представител от Коалиция за България Мария Вълканова. Причината е, че ловните зони не достигат за всичките около 100 хиляди ловци в страната.
Кандидат-ловците пък да получават право за лов, само при успешно завършване на едногодишен обучителен курс по различни дисциплини, предлагат още в закона. Подготовката ще се организира от специалисти на Държавните ловни стопанства, ловни сдружения и Лесотехническия университет. Издържалите ще кандидатстват за прием в ловните дружинки. Ако няма свободни места две последователни години и те не бъдат приети, ще се налага отново да преминат курса, поясни Вълканова.
В случай, че човек бъде заловен с оръжие, дори да не е ловно, например личен пистолет, ще се санкционира според наредбите за незаконно ловуване, допълни Мария Вълканова. Това е единствената корекция направена във връзка със санкциите за неправомерно ловуване.
Втората събота на месец август да бъде официалната дата за откриване на ловния сезон, предлагат в Законопроекта.

Общи работници, зидари, кофражисти и трактористи, въоръжени с пистолети, охранявали частни обекти в курортите край морето. Пазачите се водили фиктивно на щат в строителни фирми, за да се прикрие същинската им дейност. По този начин фирмите, които ги наемали, заобикаляли закона, като сключвали договори с нелегитимни охранители.
Подобни хватки подбиват пазара на този вид услуги, оплакаха се от Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана. Представители на 43 дружества от цялата страна се събраха в Бургас на неформална среща, за да обсъдят проблемите в бранша.
Една от темите на форума бе проектозаконът за охранителната дейност, който според участниците бил много по-неизряден и лош от досегашната нормативна база. Сериозна пречка за нормален бизнес пък били конкурсите за обществени поръчки за охрана, при които единственият критерий бил цената, или условията се уточнявали така, че на тях да отговарят само определени да спечелят фирми.
Това води до нелоялна конкуренция, която оказва влияние и на подбора на кадрите, каза по време на срещата шефът на “3 S СОТ”-Бургас Петко Иванов, който бе домакин на конференцията. Като пример за държавна институция, която поощрява сенчестия бизнес, той посочи НАП, които сключили договор за охрана в града с фирма, поискала 324 лева за работна заплата на един охранител. “Приспаднете данъците и вижте реално за какво месечно възнаграждение става дума и само си отговорете дали това е възможно. Единият вариант е между двете фирми да има договорка веднага след подписването да направят анекс с коригирани цени. Което е незаконно. Или пък на момчетата, които ще охраняват, да им се доплаща на черно върху заплатата, което също е нарушение”, обясни генерал Людмил Маринчевски, председател на Българския съюз на индустрията за сигурност.
Според общото мнение на гостите на срещата, заплатата на един охранител не трябвало да пада под 500 – 800 лева, за да се задържат качествени кадри.

Великобритания подновява разследването по убийството на писателя дисидент Георги Марков в Лондон. Сегашното българско правителство смята да си измие ръцете по случая на 11 септември, когато изтича 30-годишният срок на давност за всички нерешени или ненаказани случаи, пише вестник “Дейли телеграф“, който цитира говорителка на Скотланд Ярд. Тя потвърждава, че малък екип от детективи е пътувал до София през май за разследването на смъртта на Георги Марков през 1978 г., но според нея разследването остава открито и е изключително сложно. Те са поискали достъп и до архивни документи за едно от най-известните британски убийства, което напомня сюжета на шпионски роман, коментира “Дейли телеграф”. Подновеното разследване от страна на Скотланд Ярд за убийството в Лондон на българския писател-дисидент Георги Марков е отразено във всички водещи британски всекидневници. „Последен опит за разкриване на убийството с чадър на Марков”, е озаглавен материалът, поместен в “Гардиън”.
След падането на режима в България през 1989 г. купчина чадъри, използвани като оръжия, бяха открити в Министерството на вътрешните работи, твърди изданието. През 1992 г. ген. Владимир Тодоров - бивш директор на разузнаването, беше осъден на 16 месеца затвор заради унищожаването на секретни документи, свързани с убийството. Ген. Стоян Славов - заместник-вътрешен министър се самоуби преди да бъде изправен пред съда, а тогавашният шеф на разузнаването Васил Коцев, за когото се предполага, че е наредил операцията, почина в катастрофа при неизяснени обстоятелства, пише “Гардиън”. Детективи от Скотланд Ярд посетиха България в нов опит за разкриване на един от най-мрачните и противоречиви епизоди от времето на “Студената война”, съобщава и “Индипендънт”. Група от висши полицейски офицери посети българската столица през миналия месец в рамките на разследване на неразрешения случай с убийството на българския дисидент Георги Марков, пише вестникът. Заподозрени за участие в убийството са КГБ и високопоставени служители на бившите тайни служби на България, но извършителят никога не бе открит, отбелязва “Мирър”.Българският писател, който бяга на Запад през 1969 г., бе открит критик на комунистическия режим в страната си. Той работи и като журналист за Би Би Си в Лондон. Според някои източници българинът е оцелял при други два опита за убийство, твърди “Индипендънт”. В. “Таймс“ пък припомня изявлението от 1992 г. на бившия служител на КГБ Олег Калугин, че Тодор Живков е поръчал убийството на Георги Марков. Писателят бяга от комунистическа България през 1969 г. във Великобритания, където работи като журналист, пише вестникът. На 7 септември 1978 г., докато чака на автобусна спирка на лондонския мост Ватерло, той е намушкан в крака с чадър. Няколко дни по-късно той умира в болница. В крака му е открита малка сачма пълна с отровното вещество рицин. Служителите на Скотланд Ярд се надпреварват с времето, коментира от своя страна “Дейли телеграф“.

Bulgarian umbrella (как е убит писателя Георги Марков)
Германското издание "Хамбургер Абендблат" съобщи, че британски следователи от Скотланд ярд, посетили България през май т.г. по делото за убийството на писателя Георги Марков, са намерили в подземията на българското Министерство на вътрешните работи цял арсенал от чадъри-убийци. От Националната следствена служба и от МВР опровергаха и уточниха, че британските следователи изобщо не са посетили МВР по случая с Георги Марков.

Германското издание пише за посещението през май на екип от следователи от антитерористичния отдел на Скотланд Ярд за 2 седмици и твърди, че през това време са открили нови доказателства като например - цял арсенал от чадъри-убийци в подземията на вътрешното министерство, като отровните топчета от върховете им се насочвали под налягане или с пружина. Заместник-министърът на вътрешните работи Румен Андреев заяви за Дарик радио, че не е установено екип от Скотланд ярд да е посетил МВР по случая с убийството на Георги Марков.

Следователят по делото Андрей Цветанов от Националната следствена служба също опроверга твърденията на немското издание: Ние не сме имали среща с колегите от Скотланд ярд, не е имало причини. Нещо, което се иска от кралският прокурор, нашата Върховна касационна прокуратура разрешава и ние нещо в страни от това, което е допуснато, не можем да правим. Не е имало претенции да се извърши обиск, претърсване, изземване. Отдавна беше уточнено от Скотланд ярд и от българските разследващи, че чадър не е използван. Ако Марков е убит, то не е ползван чадър като оръжие, а като камуфлаж. Не е видяно устройството, в което е била поставена сачмата, но не е бил и чадър.