- BlueGunBlog -

Безценният човешки живот вече не струва нищо. Смърт дебне на всяко кръстовище, панелен вход, етаж. Никой не е застрахован. Няма такъв, който да каже, аз нямам врагове, не се заяждам, на мен такова нещо не може да ми се случи. Защото сигурно медицинската сестра Радка Генова и синът й Евгени също са били добри хора. Навярно са помагали на много хора, но са имали неблагоразумието да оставят торбичка боклук пред вратата си.

Това им коства живота!

Вече е наивно да се мисли, че подобни нелепи убийства карат хората да отрезвеят, да се замислят поне за миг. Напротив, те като че ли се превръщат в пример, който някой бързо последва. Защото само ден по-късно още два трупа окървавиха село Плазовец. Мъже в разцвета на силите си, здрави и работоспособни, вече не са живи. Убийство и самоубийство - и поредното обяснение: битов инцидент.

Животът ми предостави възможността в един дълъг период от време да живея в сърцето на Африка. В саваната и джунглата на една от най-изостаналите държави в света. И там животът няма никаква стойност. Но причините сa други: примитивното съществуване, лошото здравеопазване, многото тропически болести, нападенията от змии и хищни животни. Суровият живот е накарал хората да свикнат със смъртта. Знаят, че тя ги дебне отвсякъде, приемат я за нещо неизбежно. Но "битови инциденти" нямаше. В полудивото племе всеки уважаваше живота на другия и го пазеше според силите си.

Днес мнозина ще кажат: живеем тежко, напрегнато, изнервени сме, и така ще се опитат да обяснят агресията. В една такава теза има не малко истина. Гладът, липсата на перспектива, чувството, че си мразен и застрашен, не могат да те правят по-добър.

Озлобеният човек не разсъждава

Той търси врага, за да обясни собственото си неблагополучие. Често дори си го измисля, готов да се бори с него. Така се роди и циганската вендета в "Красна поляна". Чист късмет е, че все още не е пролята кръв. Засега. Скинари, ромски лидери, дори политици от висок ранг може би не си дават сметка, че фитилът на бомбата гори и все повече се скъсява. Нека не прозвучи крайно, но ми се струва, че те гледат на случващото се като на детска игра, която им харесва. Никой не знае кога играчката ще стане плачка, но ако властта продължава да бездейства, това може и да стане съвсем скоро.

Днес се броят на пръсти тези, които нямат оръжие, а не тези, които имат. Пушкала от всякакъв калибър, саморъчни или маркови, стоят във всеки килер. Да погледнем на живота като на едно театрално представление. Станиславски казва: "Ако в първото действие на сцената се появи някоя пушка, до последното тя непременно трябва да гръмне." Не се ли отнася това и до пушките, които отлежават в споменатите килери. Защо са там те? Всеки, който ги има, ще каже: да се отбранявам. Но никой не знае кога отбраната ще се превърне в нападение

Кой ще е този невинен повод, който ще отключи безумието. И как уж нормални хора ще се превърнат в убийци или трупове.

Стана традиция за всичко да се обвиняват политиците. Но хората, които се решили да поемат този кръст, трябва да съзнават голямата си отговорност. Всеки град, квартал, семейство е проекция на държавата ни. А тя е болна. От години е на операционната маса, понася болките на тежкото лечение, страда, а подобряване няма. Дошло е отчаянието. И моментът, в който то трудно се контролира. Време е тези, които гледат на всичко това като на игра, да се осъзнаят. Защото от най-лошото застраховани няма.