- BlueGunBlog -

Ако се съди по статистиката, американските, британските и дори норвежките пилоти трябва да признаят, че най-голямата опасност от руските стратегически бомбардировачи е евентуална повреда на борда им или сблъсък във въздуха.

Второто не е изключено, тъй като изтребители и бомбардировачи летят толкова близо, че пилотите им могат да си махат едни на други. През 80-те години, когато прехващат средно по 600 руски самолета годишно, норвежките ВВС имат инцидент, при който техен пилот се сблъсква с Ту-95. При представянето им през 1988 г. два Ту-160 дори не успяват да запалят всичките си двигатели, а експерти ги наричат необмислен и прибързан проект. Петнайсет години по-късно - през 2003 г., друг бомбардировач от същия тип падна след повреда на техниката и екипажът на борда му загина. Ето защо възобновените през седмицата далечни бойни дежурства на "извадените от нафталина" (по думите на Държавния департамент) стратегически бомбардировачи на Москва са по-скоро неприятна изненада, отколкото заплаха за страни като САЩ, Великобритания и Норвегия. Още повече че тези полети съвсем не започнаха на 17 август, както бе обявено, а доста по-рано (вижте графиката).

От всички свързани с Русия събития, които тревожат не на шега международната общност напоследък, повторното появяване на "мечките" Ту-95 и "лебедите" Ту-160 в небесата е най-лесно обяснимото. В крайна сметка президентът на страната Владимир Путин сподели в прав текст причината. "Прекалено дълго останахме приземени", заяви той. Това е довод, който трудно може да се оспори. През 2003 г. тогавашният военен министър и настоящ вицепремиер Сергей Иванов заяви, че нито едно авиационно поделение в Русия не покрива напълно критериите за бойна готовност поради липса на достатъчно полети. Година по-късно ген.-майор Анатолий Жихарев потвърди пред в. "Независимая газета", че младите пилоти в руската армия летят по 60-70 часа годишно, а по-опитните - около 20 часа. През 80-те години на миналия век съветските пилоти навъртаха между 200 и 250 летателни часа, а американската армия и сега поддържа нива между 150 и 180 летателни часа годишно, колкото е и стандартът за един добре подготвен военен пилот. През 2003 г. руската армия дори изпадна в трагикомичното положение да няма нито един напълно подготвен пилот, който да може да презареди във въздуха бомбардировача Ту-160.

Всичко това явно е раздразнило порядъчно Путин и неговото обкръжение, чиято основна цел - възстановяване престижа и авторитета на Русия както в границите на страната, така и в международен план, се опира в немалка степен на мощта на руската армия.

С несекващите приходи от газ и петрол и с растяща икономика Кремъл може да си позволи поне засега да възобнови далечните полети на бомбардировачите, които през 1992 г. спря заради липса на средства. Още повече че освен тренировъчния и мотивационния ефект дрънкането на оръжие има и друг плюс. Полетите по границите на американското и британското въздушно пространство са много по-видим начин за Путин да покаже възраждането на руската мощ, отколкото заплахите за насочване на руски ракети към цели в Европа, които отправи преди месеци. Вдигането по тревога на чужди изтребители в двата края на света предизвиква позабравена тръпка сред руския политически елит. "С това заявяваме, че никъде, дори във въздуха не съществува военно еднополюсен свят", коментира Глеб Павловски от руската Фондация за ефективна политика. Недоволството от доминацията на САЩ е силен мотив зад действията на съвременното руско ръководство, твърди и Алекс Правда от британския политически институт "Чатъм хаус". "Това е част от усилията на Русия да си осигури място на масата за преговори и да бъде приемана от САЩ като сериозен партньор. Във военната сфера Москва все още има предимство пред всички останали освен САЩ, и полетите на бомбардировачите, както и новата ракета "Топол-М" се вписват в общата схема", каза Правда пред "Капитал". Той не смята, че става въпрос за подробен план на Кремъл как да отговори на събития като разширяването на НАТО на изток или плановете за изграждане на ракетен щит в Централна Европа, а по-скоро за демонстрация на раздразнение. Ето защо напрежението по границата с Грузия и дипломатическият спор с Великобритания надали са начало на нова студена война, а са по-скоро израз на една амбиция за външно и вътрешно ползване, с оглед на президентските избори догодина. Тази амбиция има защо да изглежда заплашителна на Лондон и Тбилиси. Британската столица още помни следата от радиоактивния полоний 210, използван в убийството на руския дисидент Александър Литвиненко, а грузинците вече на два пъти обвиняват руските военновъздушни сили в обстрел на грузинската територия.

Освен че вреди на двустранните отношения, амбицията за величие има и други негативни страни за Русия. "Не смятам, че възобновяването на полетите е мъдра политика, защото руската армия има по-голяма нужда от други инвестиции, като например в подобряване на качеството на живот и заплащането на войниците", коментира за "Капитал" проф. Юрий Фьодоров от Центъра за военни и мирни проучвания в Московския институт. Според него в момента в Москва доминира възгледът, че заплахите пред Русия са принципно еднакви с тези пред СССР. Планът за модернизиране на армията го потвърждава - той включва представените вече нови ракетни комплекси С-400 и крилатата ракета "Метеорит-А", а до 2013 г. трябва да влезе на въоръжение и нов стратегически бомбардировач, който да замести Ту-95. Съревнованието във военната област обаче, освен че измества фокуса от нови заплахи, ще бъде и доста по-трудна задача от помпането на мускули, каквото де факто са възстановените далечни въздушни дежурства. По думите на висш руски военен най-големите разходи на една съвременна армия не са за поддръжка на стари системи, а за закупуването на нови. Москва вече веднъж загуби такава надпревара. "По мое мнение руските политици силно надценяват способностите на икономиката си през следващите 15-20 години", коментира Правда. Той е на мнение, че признанието, което Русия търси, може да бъде лост за задържането й като партньор например по различните договори за военно сътрудничество и разоръжаване. Тези договори, макар и надживели целите си, все още са единствените схеми за взаимен контрол и помагат за съвместния диалог, който напоследък е все по-заглушаван от дрънкане на оръжие.

Ето я и руската версия: Возвращение летающего медведя