- BlueGunBlog -

“Никога вече няма да работя за фирма, която произвежда военни оръжия”, обявява не друг, а човекът, превърнал се в синоним на автоматичната стрелба и масовите убийства. Михаил Калашников, конструктор на кръстеното на него най-известно оръжие в света, посети неотдавна немската фирма German Sport Guns (Немски спортни огнестрелни оръжия), която се намира в Ензе-Хьониген в областта Зауерланд. Там 88-годишният руснак подписа лицензионен договор. Фирмата ще бъде единствената производителка на оръжия, която ще може да използва името му. В новата работилница ще бъде произведен първият модел невоенен Калашников (с изключение на един модел от времето на ГДР) – 22-калибрена пушка за спорт и лов.

Исторически погледнато, този факт крие доста ирония. Защото Калашников разработи някога автоматичното си оръжие, за да може страната му да се отбранява от германците през Втората световна война. Сега точно Германия ще работи върху оръжие със същото име, което обаче ще служи за забавление през свободното време. Конструкторът ще държи правата върху марката и ще може да ги продава. В Русия той разпространява и водка, която носи името му. Така Калашников се радва на закъсняла победа на откритието си в мирни времена, въпреки че притежателите на лицензи в Китай, Виетнам, България и други страни продължават да произвеждат АК 74. Лицензионните права държи произлизащият от съветската държавна компания “Ижмаш” оръжеен холдинг “Ижмаш”.

В началото на историята, която започва преди повече от 60 години, Михаил Калашников е прост механик и войник. Той иска да защити родината си и прави откритие, което улеснява убиването на врага и става популярно в целия свят.
Като малък Михаил живее заедно със 17-те си братя и сестри в село Куря в алтайския регион. Когато започва Втората световна война, той отива на служба като танкист. Шансът му да помогне на родината обаче се появява, когато германците взривяват танка му и го раняват. В болницата Калашников има достатъчно време, за да мисли. Така той разработва уред, който записва работата на двигателите на танковете. Когато показва първите скици на приятелите си, те му се присмиват.

Младият конструктор обаче продължава да работи, но този път се концентрира върху изработката на ново оръжие. Първият му модел се появява в железопътно депо в Казахстан. След като го усъвършенства, Калашников го предлага на експертите, а те го отхвърлят.

Въпреки това руснакът е горд, защото истинските специалисти забелязват идеята му. Утвърдените имена го похвалват и за награда го изпращат да учи в Москва. Калашников продължава да работи по откритието си дори след като войната приключва.

Той крие от началниците си, че родителите му са изселени от Сталин, и че един от братята му е осъден на девет години принудителен труд. За сметка на това обаче получава небивал шанс. Прототипът му най-накрая е изпробван, тестван е във вода и в кал, хвърлян е на земята… Така на 20 февруари 1947 година в оръжейния завод “Ижмаш” започва серийното производство на автомата, прочут по целия свят като АК 47.

Калашников изобретява оръжие, което военните смятат за перфектно. То работи при всякакви климатични условия, лесно е за поддръжка, а отделните му части не се губят при почистване. С АК 47 войниците стрелят осем пъти по-точно, отколкото с другите оръжия от Първата и Втората световна война.

Калашников направи убиването лесно. През 1949 година Червената армия официално въвежда АК 47. Днес по света са в обръщение около 70 млн. автомата, но всъщност никой не знае колко копия има по бойните полета.

Първоначално автоматът е обвит в тайнственост. ЦРУ и другите разузнавателни служби разполагат само с няколко екземпляра. Повече бройки от оръжието са “пленени” чак във Виетнам и по време на шестдневната война. След това АК 47 е променен, на пазара се появяват нови модели, а името става синоним на терор. Президентът на Египет Мохамед Садат е един от многото известни мъже, застреляни с “Калашников”.

Десетилетия наред откривателят на АК 47 живее изолиран в Ижевск, днешната столица на руската република Удмуртия. Оръжието му е познато в целия свят, но никой не е виждал лицето му. Дори съседите му не знаели кой всъщност е Михаил Калашников. Той получава разрешение да пътува чак през 1990 година. От всичко най-много съжалява за това, че на два пъти не е могъл да приеме поканата Фидел Кастро. А би искал да се запознае с него, защото той се е бил за народа си.

Днес Калашников живее в малко панелно жилище в Ижевск с пенсия от 40 евро. Въпреки това е почетен жител на града. “Не всичко трябва да бъде гледано през призмата на парите”, твърди конструкторът. И до днес приходите от лиценза за производството на Калашников отиват в “Ижмаш”. Американският му колега Юджийн Стоун, изобретил винтовката М-16, стана милионер благодарение на разработката си. “Той обаче не е получил отличие от правителството”, казва гордо Калашников. “Аз за сметка на това съм два пъти Герой на социалистическия труд, три пъти получих ордена “Ленин”, а през 1971 година дори станах доктор на техническите науки. Не бих се сменил с него.”

Сеещото смърт откритие не му осигури богатство. Но кой знае, може би неговият “Калашников” ще поеме на втора триумфална обиколка около Земята – този път като спортно оръжие, което ще служи за разбирателство между народите.