- BlueGunBlog -

Ева Анна Паула Браун е родена на 6 февруари 1912 г. в Мюнхен, в семейството на преподавател и е средната от три сестри. Родителите на Ева са фанатични католици и възпитават дъщерите си в строгост и аскетизъм, макар че семейството живее в охолство - има голям и хубав дом, автомобил и прислуга. В младостта си бъдещата фрау Хитлер не се отличава с нищо от връстниците си. Чете дамски романи, учи чужди езици, устройва любителски театрални представления и изобщо не се интересува от политика. Истинската страст на фройлан Браун са спортните занимания и танците. Тя мечтае да стане танцьорка и дори актриса и да се снима в Холивуд, където на върха на славата си са нейните кумири Джон Гилбърт и Фред Астър.

Първата сериозна работа на 17-годишното момиче, току-що завършило обучението си в католически лицей и търговски институт, обаче е доста прозаична - Ева става асистент на официалния фотограф на германските национал-социалисти Хенрих Хофман. Именно във фотостудиото на Хофман тя се запознава с Адолф Хитлер, 40-годишния лидер на партията. Хитлер веднага забелязва красивото момиче. Първо, цветът на очите й напомня очите на неговата майка. И второ, фамилията й пророчески съвпада с отличителния цвят на нацистите (Braun на немски означава "кафяв"). Когато Хофман му представя асистентката си, Хитлер проявява към нея нескрит интерес и започва да ухажва младата хубавица от уважавано баварско семейство. Кани я на пикници, на театър, подарява й скромни джунджурийки, но не предприема решителни инициативи. Ева обаче хлътва до уши в своя кавалер. Момичето споделя съкровените си чувства единствено със своя дневник. Срещите с Хитлер я тласкат от пълно отчаяние до пълна екзалтация.

На 11.02.1935 г., четири дни преди рождения си ден, Ева записва: "Ако имах кученце, нямаше да се чувствам така самотна… Днес той дойде. Но нито пудел, нито подаръци. Даже не попита какъв подарък бих искала за рождения ми ден. Сама си купих бижу". Седмица по-късно, на 18.02. срещата с любимия й дава крила. "Вчера той се появи съвсем неочаквано и се получи чудесна вечер. Той иска да ме измъкне от фотоателието, да ми подари собствен дом…Безкрайно съм щастлива. Той ме обича", споделя в дневника си влюбеното момиче. Щастието на Ева обаче е краткотрайно. На 11.03. тя отново е хвърлена в бездната на отчаянието: "Защо изобщо го срещнах? Ужасно е… По-добре да се бях свързала с дявола! По-лошо от това не може да бъде. Аз съм му нужна за определени цели, за нищо друго". "За три месеца нито една нежна дума. Нима това е любов?", записва Ева на 28.05.

Повечето историци и изследователи на личността на Хитлер отбелязват неговата студенина по отношение на женския пол. В младостта си той е напълно равнодушен към жените, по-късно ги намразва, а според някои източници Хитлер просто е хомосексуалист. Сред изследователите му битува мнението, че е бил импотентен и в редките си прояви от сексуален характер почти изцяло е разчитал на специални възбуждащи препарати. Хитлер реагира възторжено на красивите актриси като Марика Рьок или Олга Чехова, например, както и на засуканите съпруги на партийните си другари, но възторгът му е чисто платонически. Вождът изключително рядко се решава на интимни контакти. Историята е съхранила спомените на актрисата Рената Мюлер, удостоена с покана за романтична вечеря в личните покои на Хитлер. В мечтите си Мюлер се вижда като бъдещата любима на могъщия фюрер, а вместо това става участник в грозна мазохистична сцена, която завършва с яростна мастурбация на фюрера. Накрая Хитлер благодари на Рената за приятелската помощ и я отпраща.

Рената Мюлер изпада в силен стрес и не след дълго слага край на живота си, превръщайки се в поредната самоубийца в списъка с любовници на фюрера. Митци Ройтер, фанатична поклонничка на Хитлер, се опитва да се обеси, след като е отритната от своя идол и оцелява по чиста случайност. Племенницата на фюрера - Хели Раубал, в която той е влюбен и с която, според мълвата, съжителства, се прострелва в главата. В разгара на войната се застрелва и великолепната Инга Лей - съпруга на съратника на Хитлер Роберт Лей. Лудо влюбената във фюрера Юнити Митфорд, годеница на известния английски нацист Осуалд Мосли, се прострелва в слепоочието с пистолет, който й е подарен от нейния кумир, но остава жива и живее няколко години с куршума в главата си.

Ева Браун също не успява да се измъкне от проклятието на фюрера. Нещо повече, тя прави три опита да сложи край на живота си. И трите пъти заради Хитлер. Първият й опит за самоубийство е през 1932 г., след цели три години на хладно ухажване и редки срещи. Ева отчаяно се нуждае от решителна стъпка от страна на Хитлер. Тя продължава да живее в дома на родителите си и да работи като асистентка във фотографското студио, а той продължава да се бори за власт. Семейството й е против отношенията на дъщеря им с омразния политик, а баща й органически не понася потенциалния си зет. Но Хитлер и не мисли да се задомява. През 1932 г. той става канцлер, но отново не прави очакваното предложение на Ева. Изгубила всякаква надежда, тя се опитва да се застреля с пистолета на баща си. Куршумът попада в шията й. Момичето остава живо, възстановява се и използва огромната уплаха на Хитлер, за да го вкара най-после в леглото си и да го накара да я представи в обществото като своя официална любовница.

От този момент Ева започва да живее с една единствена натрапчива мисъл - да се омъжи за Хитлер. Тя е прекрасна жена, създадена за семеен живот и за майчинство, католичка, принудена да живее в грях, която мечтае за законен брак с мъжа, на когото е посветила живота си. Ева е готова на всичко, за да постигне целта си. Мислите й са заети единствено от Хитлер. При това тя има много бегла представа за политическите процеси, протичащи по това време в Германия. Но за сватба не става и дума. Ева мечтае поне за дете от любимия си, но получава от него категоричен отказ. Тя, любовницата на "най-великия човек в Германия", продължава да живее в Мюнхен с родителите си, не вижда любимия си с месеци и сама си купува цветя и подаръци. Отношенията им отново са в задънена улица и Ева прибягва към изпитаното вече средство - самоубийството. Три години след първия опит тя се нагълтва с приспивателни, но лекарите отново успяват да я спасят. Второто й "самоубийство" обаче, най-накрая й дава възможност да се премести в собствен дом и за дълго да разпределя времето си между редките срещи с фюрера, устройването на уютно "гнездо" и мечтите си за брак.

Ева си дава сметка, че фюрерът няма желание да се ожени за нея, но до последно се надява на законен брак. Дните й преминават в скучни и празни занимания, скрита от чужди очи в резиденцията на Хитлер в Бергхоф, където се премества да живее. Разхожда се, къпе се в езерото, снима с фотоапарата си и дори прави любителски филм за фюрера. Но най-важното е, че е до него. Разбира се, когато това не го дразни. Хитлер свиква с незабележимата и предана фройлан Браун, започва да я нарича "единственият близък човек" и поставя името й на първо място в завещанието си. Но историята следва своя ход, войната наближава към края си и когато изходът й става очевиден, Хитлер изпраща Ева в Бавария, като й забранява да припарва по какъвто и да било повод до Берлин. Тя обаче, нарушава забраната му и през пролетта на 1945 г. се появява в бункера, където по това време се помещава щабът на фюрера. Хората, намиращи се в тайното убежище, включително и Хитлер, вече са напълно деморализирани, но според свидетелства на очевидци, Ева Браун проявява необикновено спокойствие и самообладание. Тя категорично отказва да остави фюрера, когато той предлага на всички от обкръжението си да избягат и да се спасят. Повлияни от мъжеството й, много от приближените му решават да останат в бункера. Хитлер е поразен от тази преданост на любовницата си. "Много съм горд с фройланд Браун", споделя той с един от секретарите си, - "какво мъжество! Каква преданост!". И най-после се случва това, което Ева очаква цели 15 години - Хитлер й предлага ръката и сърцето си. Брачната церемония се провежда в късната вечер на 28 април 1945 г. в бункера. Навън се взривяват снаряди, съветските войски обстрелват Берлин, а облечената в черна рокля булка сияе, хванала под ръка жениха си и приема поздравления от стенографката и адютантите му. Някой по навик се обръща към нея с "фройлан Браун", а тя гордо го поправя: "Сега може да ме наричате фрау Хитлер". Законният брак на Ева продължава само няколко часа и когато Хитлер взема решение да сложи край на живота си, тя е принудена да сподели съдбата му. Третият й опит за самоубийство се оказва успешен - тя изпива ампулата с цианкалий в момента, в който Хитлер се прострелва с пистолета си. Измъчената от войната Европа проклина името на мъжа й, съветските жени вият от мъка на гробовете на съпрузите и синовете си, но всичко това е далеч от фрау Хитлер. Тя умира щастлива.