Отбранителната ни индустрия „равнис“ по еврокодекс
04 февруари, 2008
Фирмите от отбранителната ни индустрия най-сетне склониха да се присъединят към Кодекса на поведение (етичен кодекс) на Европейската агенция по отбрана (ЕАО), където страната ни членува от февруари м.г. Това съобщи военният министър Веселин Близнаков.
Преди нас и последните три държави от ЕС, които упорстваха – Испания, Унгария и Румъния, казаха „да“ на евронормите в сферата на отбранителната индустрия. Извън тях остана само Дания, която има право по договор да не участва в някои европейски отбранителни проекти.
Близо година нашите компании отказваха да станат част от Кодекса, което предизвика тревоги у МО, въпреки че присъединяването на всяка страна е доброволно. Основните притеснения на българските фирми били, че всичките им сделки трябва да се обявяват на официалния сайт на ЕАО, както и това, че трябва да влязат в пряка конкуренция с далеч по-известни на пазара компании от Евросъюза.
Унгария пък упорстваше, тъй като смяташе, че ЕАО има консервативно отношение към офсетните практики и би загубила офсетни сделки. Отказът на Испания пък беше заради силното лоби на отбранителната й индустрия в управляващите среди в Мадрид. Заради това страната се опасяваше за своята конкурентоспособност на международния пазар за отбранителни продукти и за оцеляването на своите средни и малки предприятия.
Общ пазар на ЕС за оръжия
„Нямаме друг избор. Миналия петък се събрахме в Казанлък и взехме решение да се присъединим“, коментира вчера пред „Класа“ зам.-председателят на сдружение „Българска отбранителна индустрия“ проф. Стефан Воденичаров. Според него обаче това касаело повече военното министерство, отколкото компаниите от сектора, тъй като техните интереси били основно извън ЕС.
Според професора с присъединяването към евронормите и на последните 4 страни се реализира желанието за общ оръжеен европейски пазар.
Намеренията за това бяха обявени от Европейската комисия още през декември 2006 г. , когато бе съобщено, че ЕК се готви да приеме законодателство, което да задължи държавите - членки на съюза, да отворят частично оръжейните си пазари за конкуренция от чужбина. Планът на комисията за създаване на единен пазар целял да повиши конкурентоспособността на европейските марки оръжия в света чрез засилване на вътрешната конкуренция и значително ограничаване на протекционизма на национално ниво. Още тогава еврокомисарят за промишлеността Гюнтер Ферхойген коментира в Брюксел, че това е първата комисия, която предприема тази радикална стъпка.
Именно огромното желание за национален протекционизъм накара българските оръжейници да забавят с цяла година последната си дума за Кодекса. Родните фирми не пропускат повод да се оплачат, че МО ги пренебрегва при сделките за отбранителни доставки, което било напълно грешна политика.
Компаниите от ЕС в обща надпревара за оръжейни доставки
Кодексът за поведение влезе в сила през юли 2006 г. Той е създаден на базата на чл. 296 от Договора за създаване на Европейската общност, като основното му предназначение е да се отвори пазарът на отбранителни продукти и чрез него да се осигури предоставянето на възможност за свободна конкуренция между фирмите. В него има едно важно условие, че става дума за доставки за отбраната, надхвърлящи един милион евро без ДДС. Кодексът окуражава конкуренцията в областта на доставките за отбрана.
05 февруари, 2008 17:19
това за България е неизгодно с кого ще се конкурираме със Хеклер и кох и други такива дето годишната им печалба е колкото нашият брутен национален породукт а пък до като министри на отбраната са разни там неуспели адвокати доктори и т н така ще бъде вече няма българска армия те янаправиха мобилна значи да я съберат в 2-3 автобуса нищо ново не купуват няма кораби, танкове самолети има само за министрите