- BlueGunBlog -

Според Фройд, оръжията – ножове и саби, мечове и пистолети, са фалически символи. Поради това не беше изненада, че точно министърът, който се доказа като изкусен познавач на женската душа, с фразата "тишината в спалнята ражда безумия”, наложи фройдиска стилистика и в PR-а на МВР.

Паметни ще останат снимките, на които Р. Петков връчва кортик, с внушителни размери и позлатена кания на гражданина, разкрил подкуп във фонд "Републиканска пътна инфраструктура”. Междувременно доблестният архитект беше обявил, че заради обнародването на името му се страхува за живота си и ходи с два ножа. С МВР- кортика ножовете на арх.Янев станаха три, а министър Петков пак впечатли с първичен инстинкт към водевила.

Карнавалният формат на назидателната полицейска акция не изненада следящите"смешните движения” в МВР под ръководството на Р. Петков. Голямата изненада беше сред изпълнителите. На специалната пресконференция, непосредствено до човека с ножовете, пред министър Петков, застана главният прокурор на републиката, блестящият юрист и уважаван университетски преподавател доц. Борис Велчев.

Въпреки овладяната мимика, езикът на тялото му буквално крещеше, че не иска снимки в тази компания. За негова сметка, министърът и гражданинът с ножовете, блестяха пред камерите. Пародийният сценарий и гротеската в изпълнението излъчиха ясно послание – който занимава полицията и прокуратурата с корупция няма да получи закрила, а тридесетсантиметров нож за близък бой.

В края на "първото действие” видяхме арх.Янев и Коритаров, с гол в ръката кортик, да си говорят за Кафка в Нова телевизия. Антрактът обаче бе кратък. Явно скандалът "Куйович”, поредната "двойка” на МВР в доклада на Европейската комисия и личният провал на Р. Петков в делото срещу председателя на БЧК Христо Григоров докараха до истерия сценичната треска на вътрешния министър. Само седмица след снимките с артистичния архитект, той отново раздаваше пред камерите ножове и пищови – този път на полицаи и прокурори, работили по делото срещу Митьо Очите. Самият повод за награждаване е твърде спорен. За юридически необременените, четиригодишната присъда на Митьо Очите, който от години е демонизиран от пропагандните центрове на МВР, е подигравка с чувството им за справедливост. Те не могат да бъдат убедени, че има разум, право и морал, ужасяващият престъпник да получи колкото други получават за кражба на кокошка. За юристите обаче е ясно, че споразумението е фактическо признание на провала на прокуратурата да докаже повдигнатите обвинения.

Символичен подкуп на прокурори

Освен заради нелепата развръзка на делото срещу Димитър Желязков, награждаването на магистрати от министър се бие с разделението на властите и с логиката на наказателния процес. В правовата държава прокурорът, като независим магистрат, може да бъде награждаван само от органа, ръководещ съдебната система. Затова и в чл.303 от Закона за съдебната власт (ЗСВл), в прав текст е написано, че само Висшият съдебен съвет може да награждава съдия, прокурор и следовател за висок професионализъм и нравствени качества. Дори министърът на правосъдието няма право да поощрява представители на съдебната власт, а само да предлага това на ВСС (чл.304 от ЗСВл).

От друга страна, в рамките на наказателния процес и най-висшестоящият полицай е функционално подчинен на прокуратурата. Затова сценката, в която "господарят на досъдебното производство” е награден за добра работа от шефа на МВР, е откровен абсурд. Ето защо шоуто с ножове и патлаци е не само неадекватна проява на лош вкус. То е незаконно. След като ЗСВл забранява магистрати да получават дарове от министри, случаят попада в класическата хипотеза на "подкуп” (чл.301 ал.1 от Наказателния кодекс (НК). Според нея "длъжностно лице, което приеме дар, който не му се следва, загдето е извършило действие по служба се наказва за подкуп.”)

Следователно, прокурорите, които публично получиха дарове, забранени от ЗСВл, за изпълнение на служебните им задължения по делото с Митьо Очите, са получили символичен подкуп от МВР. Така, след като награди арх.Янев за разкриване на корупция, министър Петков инициира и публично корумпира на дребно четирима прокурори. Добре, че този път поне главният прокурор не участваше във фарса. Законосъобразният и същевременно сюрреалистичен за нашите географски ширини завършек на оперетата изглежда така:

След приключване на церемонията по награждаването, Борис Велчев разпорежда повдигане на обвинение за подкуп срещу Р. Петков и иска от ВСС имунитета на дарените с ножове и пищови прокурори. В Брюксел са доволни. Европейският парламент налага предпазна клауза на Европейската комисия, с която й забранява да критикува борбата с престъпността в България. Татяна Дончева е новият министър на вътрешните работи...

Реалностите в България обаче са други - Борис Велчев тъжно мълчи в Хамлетово раздвоение между демоничната сянка на Филчев и мечтата му за човешки облик на прокуратурата. Тя се размива в тежкия сън на Р. Петков, в който прокурорите са под пагон, а "ръбът на закона", по който министърът обеща да се движи при встъпването си в длъжност, е кръгъл. От Брюксел гледат лошо и питат как пред камерите МВР громи престъпността, а осъдени криминални босове няма.

Медийно "реалити" вместо реални резултати

Емблематичен отговор на този въпрос даде делото срещу председателя на БЧК Христо Григоров. Преди две години Румен Петков го обвини пред националните телевизии в крупни злоупотреби със средства на Червения кръст. После същите телевизии показваха г-н Григоров окован с белезници, влачен от яки полицаи из съдебни зали. Всички го видяхме. Видяха го и близките му, и дарителите на БЧК. За две минути ефирно време беше съсипан животът на човек и беше компрометирана институция със 135-годишна история. После, за две години разследване, нарушения не бяха открити. Поради личния залог на министър Петков в това дело, в безумната битка с Григоров и БЧК е впрегнат огромен организационен и технически ресурс.

Вместо за бой с престъпността, нашите пари са харчени за имиджа и Егото на министъра. Казусът "Григоров” не е изключение в политиката на МВР за медийната симулация на борба с престъпността. Често, на базата на измишльотини или на умишлена дезинформация, които МВР авторитетно нарича "оперативни данни”, се правят неща, пред които филмите на Тарантино бледнеят. При полицейска акция срещу интернет-залагания например, спецовете от БОП бяха иззели монитори на компютри, преди някой да ги "светне”, че компютърът е "онова нещо отдолу”.

При друга операция, "срещу ислямистки сайт”, камерата, придружаваща полицаите, натрапчиво фиксираше две страховити книги със заглавия, изписани на арабски. Оказа се, че едната е Коранът, а другата - детски приказки. За "мозъчния тръст”, който измисля тези сценарии, човешките съдби и законът нямат особено значение. Важно е публиката да е доволна от полицейското "реалити”, което й дава измамно усещане за сигурност и за смисъл в действията на МВР.

По-паметливите обаче помнят оперетния развой и безславното отшумяване на редица "ювелирни акции”. След гръмогласното обявяване, провалът им се отбелязва мимоходом от медиите, а обръгналата на злоупотреби с хора и права "общественост” гузно мълчи. Както по делото с Христо Григоров, вътрешният министър напуска сцената с репликата "Нищо лично”.

Извън личното, общественият проблем е в това, че показните полицейски екшъни помпят очакванията на хората лошите да бъдат наказани. Прокурори и съдии често стават слуги и жертви на тези очаквания. За да осигурят подобаващ край на полицейската бутафория, те загърбват закон и съвест, обвинявайки и осъждайки хора, чиято вина не е доказана. Други, които не ламтят за награди от МВР и отстояват независимостта си, поемат както негатива от излъганите очаквания, така и рефлекторни съмнения за корупция. Тогава зазвучава сакралната полицейска фраза "Ние ги ловим, те ги пускат” и проблемът се прехвърля от болната на здравата глава. Целенасочено МВР лъска имиджа си за сметка на доверието в прокуратура и съд. За да приключи този абсурд, е достатъчно да се намери прокурор, който да образува дело за злоупотреба с власт срещу поредния полицай, раздаващ пред медиите присъди срещу хора, чиято вина не е призната от съд.

Между другото, в речниците "кортик” е много близо до "корупция”. Сигурно и за това е виновен Зигмунд Фройд ...