- BlueGunBlog -

История
Истината около това оръдие е замъглена от много митове, но следната история е общо-взето максимално истинна:

Идеята за това оръдие се оформя някъде през '35та, когато Heereswaffenamt пита Круп какво оръдие би могло да потроши линията Мажино при директна атака. От Круп изчисляват, че калибърът трябва да е между 70 и 100 см. През '36та Хитлер посещава Круп и след разговор по въпроса, пита дали е възможно да се построи такова оръдие. От Круп казват, че може, но ще е много трудно. Хитлер не поръчва нищо определено, но Густав Круп си знае работата и е започната инженерна работа по въпроса. През '37ма официално е одобрено построяването на оръдието.

Поради огромните габарити построяването му отнема ок. 4 години. В края на '40та е готово и през '41ва дава първите си тестови изстрели. Тогава Мажино вече е преодоляна отдавна, но Хитлер настоява да бъде завършено възможно най-скоро. В началото на '42ра официално е събрано оръдието в Ругенвалде и е демонстрирано пред Фюрера. Наречено е "Густав" в чест на Густав Круп. В същото време второ оръдие, "Дора", е завършено, и елементи за трето са в строеж. Проблемът е, че в момента на завършването им, оръдията са вече безпредметни, понеже в Европа не са останали никакви вражески тежки укрепления.

Цел обаче се появява през първата половина на '42ра. Немското настъпление в Крим достига до Севастопол, който представлява силно укрепен пристанищен град, обкръжен от укрепления, някои от които датират от Кримската война през 1854-56. Вермахтът вижда в това идеален обект за показна масирана класическа операция по превземане на крепост с огромна пропагандна стойност. За целта са събрани многобройни обсадни оръдия, някои още от Първата Световна, други модерни ракетни системи. Идват и 600мм мортири "Карл". Примадоната на мащабното представление е напълно заслужаващия такава роля "Густав" (всъщност практически това е единствената роля, която е способено да изпълнява...).

Оръдието е домъкнато по специална вниматлено положена железопътна линия. На избраната позиция, Бахчисари, 16км северно от Севастопол, е положена бойната четирикратна ж-п линия в полуокръжност, защото оръдието е с неподвижен лафет и това е единствения начин за прицелване. Зад тази линия до 1.2км се простират бараките на прислугата и площите за сглобяване, муниции и обслужваща техника.

Първия си боен снаряд оръдието изстрелва на 5 юни 1942 като част от масираната канонада по града. Първите цели са брегови укрепления на ок. 25км от оръдието. Те са разрушени из основи само с 8 снаряда. Следващата цел е укреплението "Сталин", разрушено същия ден с 6 снаряда. Общо за първия ден са изстреляни 14 снаряда, което е отличен резултат за чудовищния калибър. На 6 юни оръдието изстрелва 7 снаряда по още едно укрепление - "Молотов" - , а след това още 9 по погреб с муниции, намиращ се на 30м под морското дъно, построен така, че да бъде неуязвим от конвенционални оръжия. Но Густав е крайно неконвенционално оръжие, и погребът е разрушен изоснови. В процеса е затрита и малка платноходка. На 7ми са изстреляни 7 снаряда по външно укрепление, което е подлежало на пехотна атака. Следващите дни до 11ти са дадени за профилактика на оръдието. На 11ти 5 снаряда са изстреляни по укреплението "Сибир", а на 17ти са изстреляни последните 5 снаряда по укреплението "Максим Горки".

С това приключва бойната биография на оръдието. След доста зрелищния си дебют, оръдието е върнато в Есен за ремонти. Пробите и профилактиката, заедно с бойното използване, достигат края на живота от 300 изстрела на оръдието и цевта му трябва да се смени. Идва ред на Дора - през август '42 е изпратена при Сталинград, но няма данни за дейността й там. При съветското контранастъпление е изтеглена доста бързо.

От там нататък информация за оръдията почти няма. През '43та и двете са в Ругенвалде за някакви тестори стрелби. Предполага се, че Густав за малко се появява край Ленинград, но обсадата свършва преди да може да бъде задействано. По-нататък нищо не е известно до Май '45та, когато 3та американска армия намира части от Густав в Бавария. Части от Дора и от третото оръдие са намерени в Круповата фабрика в Есен и на тестовия полигон Мепен. Днес са останали само няколко неактивни снаряда из музеите.

За финал - това най-голямо оръдие в историята не е нищо повече от кощунствено разхищение на време и ресурси. За цялата война то изстрелва едва 48 снаряда. Просто в съвременната война няма място за такива мастодонти и съвсем показателен е факта, че единственото му бойно използване е при старата крепост Севастопол.

Конструкция
Общото тегло на оръдието е 1344т. Такава грамадна конструкция е трябвало да може да се разглобява на части и така да може да се транспортира от нормален влак. Сглобено, цялото достига 42,976м дължина, 7,01м ширина и 11,6м височина. За транспорт цялото се разглобява на множество компоненти, които се превозват със стандартни транспортни влакове. При пристигане на позиция се полагат четири успоредни влакови релси за самото оръдие плюс две външни за двата 10т кранове, които също пристигат разглобени. Първо се извеждат двете части на грамадния лафет, прикачат се една към друга и върху тях се построява част по част цялото оръдие. Целия процес по подготовка на позицията и сглобяване на грамадното оръдие отнема три седмици и прислуга от 1420 души, командвани от Генералмайор. Ок. 500 от тях са директна прислуга на оръдието, останалите са допълнителен обслужващ персонал. Към оръдието са прикрепени разнообразни части, вкл. собствен щаб за планиране и разузнаване за определяне на целите, както и голям брой противовъздушни и охранителни части. Има и малка група инженери надзорници от Круп.

Технически данни:
Калибър: 800мм
Дължина на оръдието: 32480мм
Дължина на цевта: 28957мм
Възвишение: +10" до +65"
Бойно тегло: 1328.9т
Дължина по буферите: 42976мм
снаряди:
- Експлозивен с тегло 4800кг (400кг взрив) и макс. обсег 47км
- Бетонобоен с тегло 7100кг (200кг взрив) и макс. обсег 38км