Рицарските двубои у нас завършват в кръчмата
Стамболов се бие заради жена, Найчо Цанов - от патриотизъм
В България дуелите също не са непознати, но в повечето случаи опонентите използват друг тип оръжия помежду си. Политическите убийства, клеветите и шантажите са далеч по-популярни. Всъщност в своя романтичен първообраз дуелът е почти непознат в родната история, а когато се случва, много често се изражда в бой с лукови глави или злобни подмятания. Затова случаите, които максимално се доближават до представата за достоен кавалерски сблъсък, са твърде малко. И оставят след себе си привкус за нещо едновременно смешно и печално, каквато е и историята ни през последните стотина години - смес от наперени амбиции и гузно скатаване.
Дуелите в България повече от всичко друго доказват идеята за криворазбраната цивилизация в страната ни. На тях им липсва рицарски ореол или благородна кауза. За защита честта на някоя Дулсинея дори не може и да се говори. Както отбелязва Иван Хаджийски преди повече от 60 години, хитростта и користолюбието съпътстват българина дори тогава, когато се налага да защити гордостта си.
Несъмнено сред най-големите сензации от края на XIX век е дуелът, обявен на Стефан Стамболов от военния министър Михаил Савов. През март 1894 г. премиерът е обвинен в изневяра с г-жа Савова. На "рогоносеца" обаче и през ум не му минава да потърси отговорност от жена си. Той е категоричен, че за всичко е виновен Стамболов, а съпругата му е само невинна подлъгана жертва. Прелестите на "жертвата" обаче са добре познати и на други политици, за което Савов отново обвинява опонента си. Приятелите на Савов твърдят, че цяла
тумба от развеселени министри посещава дома мудокато той е на заседание и се отдават на сексуални волности със съпругата му. Възмутен от слуховете, генерал Савов предизвиква Стамболов на дуел. Премиерът изразява изненада - според него той не само никога не е съблазнявал г-жа Савова, но дори не се познава лично с нея. "Всичко това е клевета на политическите ми врагове", категоричен е Стамболов. За кратко време задочната битка между тях прераства от лична в обществена. Вестниците, които ги подкрепят - "Свобода" и "Свободно слово", се обвиняват взаимно в интриги и подмолни планове за злепоставяне. Проблемът до такава степен обсебва хората, че дуелът се очертава като единственото решение. В крайна сметка денят е насрочен, а оръжието - избрано. В утрото преди сблъсъка обаче става нещо, което никой не е подозирал -
секундантите се отказват, вледенени от страх
Стамболов и Савов се оказват сами на празния площад в 5 часа сутринта. Дали от обзелата ги вече досада, или защото никой не вярва в обвиненията на другия, но те си стискат ръцете и решават да загърбят завинаги грозния скандал. В цялата история остава загадка защо нарочената за фатална дама г-жа Савова остава встрани от всички събития. Всъщност дребната и невзрачна женица така и не разбира за какво е цялата суматоха и по нищо не показва, че е способна да играе драматичната роля, която й е отредена под влияние на политическите страсти.
Не по-малко комичен е дуелът, който депутатът Михаил Такев обявява на Константин Величков през 1896 г. Министърът на просвещението обвинява опонента си в "женска суета".
За да влезе в Народното събрание, Такев е скрил 10 години от възрастта си, провиква се Величков от трибуната на парламента. Зачервен от гняв,
Такев скача срещу министъра, налетява да го биеи го предизвиква на дуел. Двубоят с оръжия обаче отново не се състоява. И двамата противници решават, че подобен развой само би навредил на реномето им. Скандалът завършва по обичайния за нашенските нрави начин - с платени публикации в пресата и подмолни клевети.
Като истински шампион при дуелите се проявил 10 години по-късно Кръстю Станчев. Журналистът, под чието злъчно перо излизат най-скандалните статии във в. "Камбана", се изпокарва с почти всички представители на светския и политическия елит в София. Почти през ден някой го предизвиква на дуел, за да защити честта си, накърнена от неговите статии. Но верен на професионалното си хамелеонство, Станчев рядко се изправя срещу опонентите си. Скандалите често пъти завършват
на чашка в най-близкото кафенеа журналистът постепенно престава да се тревожи за омразата, която поражда.
Не всички дуели обаче приключват толкова миролюбиво. Някои от тях имат кървав, макар и не фатален край. През 1908 г. обществото е вцепенено от вестта за дуела между Найчо Цанов и австро-унгарския посланик Кирали. Неподправен идеалист и патриот, лидерът на Радикалдемократическата партия у нас е възмутен от поведението на чужденеца - той не зачита нашенските закони и ходи на лов в забранени места. Цанов го изобличава във вестник "Народен лист" и докачливият Кирали го извиква на дуел. Със завидно хладнокръвие радикалдемократът оформя завещанието си преди решаващия ден. В него подчертава, че пацифистките му възгледи няма да му позволяват да стреля, какъвто и да е развоят на събитията. На сутринта Кирали го ранява в рамото, а Найчо Цанов презрително хвърля револвера на земята, без да го използва. Въпреки че раната е дълбока, по собствените му думи той е щастлив, защото съумява да защити българските закони.
Подробни сведения за последвали дуели липсват. Решаването на проблеми по този начин е официално забранено през 1895 г., но въпреки това случаи на липсват. Архивите сочат, че Йосиф Хербст се дуелира през 1919 г. със социалиста Янков заради политически пристрастия. Двамата противници избират револвери, но нито един от тях не уцелва другия. Като министър през 1908 г.
Андрей Ляпчев също е предизвикан да се биеУволнен чиновник от Земеделската банка го поканва на дуел. Но Ляпчев връща секундантите, като заявява, че да приеме предложението означава да насърчи разврата в държавата. Малко известен е и фактът, че през 1884 г. Иван Вазов дълго време се колебае върху предложението на Петко Славейков за дуел. Двамата обаче съумяват да потушат конфликта, без причината за него да стане обществено достояние. Така успяват в нещо, в което се провалят повечето политици - да решат проблемите си, без да станат публично за смях.
Людмила ГАБРОВСКА
standartnews.com
За разлика от предния постинг, това вече е интересна статия. Не знам дали да се гордеем с това, но явно особеностите на българския национален дуел съществено се различават от руския.
ДУЕЛИ, ДУЕЛИ, ДУЕЛИ :)
Обиди, накърнена чест, страсти и скандали, достойство…
Как историята да ни помогне да се справим и днес?
Как да провеждаме дуел ежедневно или по принцип ако ни дотрябва:
1. ЩО Е ДУЕЛ:Най-общо война, двубой, бой между двама – при някакви условия.
Обикновено е избирано хладно или огнестрелно оръжие. Утвърждавани са правила за справедливост и галантност. Присъстват и секунданти. Целта на дуела е да се изчисти оскърблението на честта на единия или той да загине. (Най-долните примери опровергават изцяло зададеното определение)
2. КРАТКА ИСТОРИЯ НА ДУЕЛА:В робовладелските общества роб не е могъл да излиза срещу владетел (Къде се е чуло и видяло вещ и човек да се дуелират!)
Във феодалните общества дуелът е зараза за дворяни, студенти и военнослужещи. Само за 8 г. (през царуването на малолетния Людовик XIV (17 в.) на дуели са убити над 4 000 души. (Един се хвалел, че на дуели бил убил над 70 души)
През буржоазната епоха дуелите не стихват. Французите смятат страната си за тяхно отечество, а разселникът на дуелите в Европа е пруската, а после и германската армия. Добре, че кайзер Вилхелм II забранява с указ дуелите на 1. 1. 1897 г. под страх от глоби, затвор и заточение.
3. ВИДОВЕ ДУЕЛИ:- Обикновено между мъже. Негови най-разпространени подвидове са: офицерският и дворянският. Понякога жертви падат и таланти като Пушкин и Лермонтов.
- Женски дуели. Обикновено за кавалер (1701 г. Торино, графиня срещу маркиза; в Австрия по времето на Йосиф I, в Рим 2 офицерски съпруги).
4. ДУЕЛИ-ШЕДЬОВРИ! (не подлежат на обяснение и коментар):
- По времето на Людовик XIV двама гвардейски офицери се дуелират след скарване кой да примами ангорска котка;
- „Индиански дуел”, подробно описан в столичен вестник: „Гордият и презиращ смъртта североамерикански индианец предизвиква своя противник често за най-малките подробности към живот и смърт; той се явява за това със своето семейство и своите приятели тържествено облечен и с оръжие в ръка. Неговият невъоръжен противник се явява също, откъсва се от прегръдките на своите, стъпва няколко крачки пред своя противник, разгръща си гърдите и се оставя спокойно да бъде стрелян. Нападателят напълва после оръжието си и го дава на най-близкия роднина на застреляния, излага се сам с голи гърди и умира също несмутимо...”
- „Японски дуел” – арбитри осъждат виновника за нечия оскърбена чест, а той трябва да „изпълни над себе си харакири”.
- Стар скандинавски дуел – Бият се мъж и жена, а „за изравняване на силите” мъжът влиза в дупка до пояс.
- „Американски дуел” – единият от дуелантите се самоубива по жребий.
5. И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА!Дуелът у нас е бил забранен с НК от 1895 г. Въпреки това и у нас модата си е казала своето, но доста сме си побългарили дуелите. От 1878 г. до 1944 г. е имало около 30-40 „дуела”, но нито една жертва. Повечето са столични и стигат само до покани за дуел. Например през 1880 г. Т. Икономов кани П. Каравелов на дуел, през 1884 г. за дуел си говорят П. Р. Славейков и Вазов, а през 1894 г. Савов кани на дуел Стамболов. В България уж за жени са се „провели” само 2 дуела. Но ето какво сме дали и ние на света, тъй че да бледнеят разните му там индиански и скандинавски глупости:
- началото на 1908 г., Пещера, в кафене „Централата” се скарват някой си Пелинков и някой си бай Христо. Двамата си обявяват дуел. Столичен вестник го описва така: „Бай Христо и Пелинков излезли вън от града, гдето щял да се състои дуелът, последвани от множество любопитни граждани, жении деца. И когато дошли на определената арена, бай Христо се нахвърлил като див котак върху Пелинкова, па бой, бой, бой. Едва ги разтървали.”
- Горна Оряховица няколко години след Освобождението плевенският адвокат Г. Рачев и друго неизвестно лице си обявяват дуел: „И когато страните да започнат да се бият, излиза една шайка и набива и двамата...”
- Ихтиман: Секундантите на дуелантите решават противниците да де дуелират с... бягане. Дуелантите трябва да пробягат километър и половина. Който надбяга другия има право „да залепи на другия една-две плесници”. За отбелязване е, че дуелът в Ихтиман завършва рядко самобитно: „конфликтът се изравнява с вино”
- Не по-лоши са и други секунданти, които уговарят свободна борба между оскърбения и оскърбителя и който загуби да бъде набит.
- И за финал мегадуелът – патентован, рядък и единствен по рода си в света и във вселената. Пред този бих го нарекъл „български дуел” бледнеят всички други познати дуели и всички думи: Дуелантите се бият с праз лук !!!
А ето и дуелантското родно изкуство от по-ново време:
Годината е 1992. Столичен вестник публикува съобщение за дуел: ще се дуелират двама журналисти, секундантите им също ще са журналисти. На въпроса на колега журналист към един от секундантите какво ще е оръжието отговорът е простичък: „По половин литър водка, който падне пръв – губи...”
Пак през 1992 г. в открито писмо до вестниците майор обявява дуел на всеки нашенец, стига с нещо да е обидил президента на Република България.
През 1993 г. Ани Крулева обявява дуел на депутат, а през 1994 г. журналист призовава на дуел военния министър, защото бил уволнен несправедливо...
Всеки ден някой с нещо ни дразни и ни опонира, но вече няма нужда да се отчайвате – тази статия ви дава изхода: приятели, давайте да скачаме в дупки, обувайте маратонките и донесете дамаджаните, препашете праз лука и хайде на дуел!:)
Пет витрини със златни съкровища, свързани с прабългарите, са гвоздеят на откритата изложба в музея "Пушкин" в Москва "Епохата на Меровингите". Те са намерени в Северното Черноморие на Русия, на места, където през VI-VII в. се е разполагала Велика България. Сред тях са златният меч на хан Кубрат от погребението му при село Малая Перешчепина. Скъпоценностите на хан Кубрат включват 20 кг златни предмети и 50 кг сребро. Изложени са и 2 съкровища от гробове на прабългарски аристократи, открити край Азовско море. Практически те са неизвестни на българските археолози, липсват и надписи, но произходът им е ясен. Част от експонатите е пренесена от съветските войски от немските музеи в края на Втората световна война. В експозицията има златни съкровища на готите, франките и други племена от тогавашна Европа.
Изпрати публикацията по електронната поща
