- BlueGunBlog -

Българската армия ще има още една задача - да извършва антитерористични операции на територията на страната. Тя ще се включи в борбата с организираната престъпност, трафика на наркотици, хора и оръжия.
Това е записано в актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили.
Между армията и полицията винаги е съществувал спор кой и при какви обстоятелства ще действа на територията на страната при терористичен акт. По конституция и според военната доктрина армията защитава целостта на държавата. От друга страна МВР има отряд за борба с тероризма, който има своята агентура и е в постоянна готовност. Информация и анализи за рисковете от тероризъм пък готви новата държавна агенция "Национална сигурност".
В новия закон за отбраната за първи път е вкаран текст, според който военният министър издава заповед за сваляне на цивилни самолети, ако са отвлечени от терористи и заплашват националната ни сигурност.
Идеята армията да се намеси в борбата с престъпността бе лансирана за първи път след убийството на банкера Емил Кюлев от тогавашния зам.-министър на МВР Камен Пенков. Това предизвика остър дебат за правомощията на военните. Тогавашният военен министър Веселин Близнаков обяви, че това може да стане само след санкция на правителството или парламента, а началникът на ГЩ ген. Никола Колев поясни, че борбата с организираната престъпност е задача на всички армии в НАТО.
Европейската практика показва, че армиите в някои от страните, членки на НАТО, се използват и за разрешаване на вътрешни проблеми. Така например италианската армия редовно е изпращана на конфликтни точки в страната. Миналата година тя бе в Неапол за решаване на проблема с боклука. Преди седмица пък правителството разположи 500 военнослужещи около Неапол, за да се нормализира обстановката след кървавите инциденти на 18 септември, когато местната мафия уби 53-годишен италианец и шестима граждани на Либерия, Того и Гана.
От актуализирания план става ясно, че армията реално изостава с около три години в модернизацията си. Затова времевият период на План 2015 се налага да бъде изместен с три години и да стане План 2018. Най-притеснителното е, че най-рано след пет-шест години ще успеем да изпълним един от най-важните си ангажименти към НАТО - 8% от въоръжените ни сили да са на мисии зад граница. Според сегашната численост на армията това са около 2600 души. В момента имаме около 490 бойци в Ирак, Афганистан, Косово и Босна и Херцеговина.
Според новия План 2018 през следващите десет години България не е изправена пред директен конвенционален военен конфликт, застрашаващ суверенитета и териториалната й цялост.
Българската армия ще запази численост от 160 танка. Това пък се вижда от актуализирания план за модернизацията на войската ни, който бе публикуван в "Държавен вестник".
Сухопътни войски ще запазят и броя на бойните бронирани машини - 378, и артилерийските системи над 100 мм - 192 броя.
За разлика от Сухопътни войски ВВС ще трябва да съкратят бойните си самолети от 32 на 20. В разчетите се казва, че армията ни ще запази и транспортните и бойните хеликоптери, които от години чакат да бъдат ремонтирани и модернизирани. Щурмовите МИ-24 трябва да останат 12. Войската обаче се отказва от руските транспортни хеликоптери МИ-17, тъй като в новия план 2015 е записано, че тази техника ще бъде 18 броя. Толкова нови транспортни хеликоптери бяха закупени от МО преди три години от "Еврокоптер". Осем машини вече са тук. До 2015 г. всички хеликоптери ще бъдат в България, твърдят от МО.
В началото на следващата година се очаква да стартира и проектът за закупуване на нови многоцелеви изтребители за нуждите на родните ВВС.
Правителството вече даде тригодишните си прогнози по бюджета на армията - за 2009 г. той ще е 1.98% от БВП, а за 2010 г. той е 1.89% от БВП.