- BlueGunBlog -

Промените в Закона за лова бяха наложителни след влизането на страната ни в ЕС. За съжаление, по традиция станахме свидетели на сблъсък на интереси - икономически, политически и чисто личностни. Така че внасянето и разглеждането на поправките и промените се забави почти 2 години. Вследствие на споменатия сблъсък на интереси се появиха абсурдни, откровено малоумни текстове. Най-фрапиращият е чл.56 ал.1 "Ловуването се извършва с полуавтоматично огнестрелно ловно оръжие с неповече от 2 патрона в магазина." Представяте ли си последствията от приемането на такъв текст? Това означава забрана за използване на класическата ловна двуцевка и класическата ловна карабина, с каквито ловуват над 120 000 български ловци. Който иска да ловува - да си купи полуавтомат. И тъй като най-евтините /и най-долнокачествените/ са турските полуавтоматични пушки, българският ловец ще се поохарчи за хаира на турската икономика /май пак по традиция/. Няма смисъл да казвам от къде идва това предложение. Но ще подчертая, че то беше добре завоалирано като екологично, съобразено с европейските директиви и норми за защита на природата. А относно турските пушки - оръжейните специалисти са на мнение, че трябва да се продават в комплект с изкуствено око и протеза - китка.
Но да проследим хронологично развитието на ловното законодателство. До промените през 1989 г ловци ставаха само партийни величия и техните приближени. Тук-там някой човек от простолюдието /да има и обикновени хора за партийните отчети/. След 1990 г започнаха "демократични" промени в лова, в следствие на което дивечът намаля на половина. Върхът беше при управлението на СДС, когато поради приетия по това време закон почти изчезнаха благородния елен, сърната, заека, фазана, кеклика и други видове. За други като зубър, тибетски як , муфлон, алпийски козирог, елен лопатар последствията бяха трагични - днес просто ги няма. Едва 2001г се направиха някакви плахи стъпки за опазване на дивеча. Сегашните промени са под натиска на ЕС, но за съжаление се създадоха много текстове, обслужващи определени групировки, дори отделни личности като Гео Дундаров и Емил Димитров.
Но най-страшното е, че текстовете в законите /не само в ловния/, които се представят като екологични, природозащитни, демократични, в съответствие с европейските норми и т.н. всъщност защитават чисто икономически интереси и водят до унищожаването на природата, в това число и дивеча. За съжаление 90% от най-активните защитници на екологията, природата, конституцията, демокрацията, правата на човека и т.н. всъщност са добре платени глашатаи на мощни групировки и политически партии, целящи тъкмо обратното.
Поради конфликта на интереси основно между ДПС и БСП приемането на закона продължава да се протака. Очевидно им трябва доста време да изгладят противоречията и да се споразумеят. Дебатите за второ четене бяха прекалено дълги, всички парламентарни групи изчерпиха напълно времето си за изказвания. Припомням, че в последния ден преди ваканцията парламентът започна гласуването и прие първите 2 точки, но депутатите от ДПС напуснаха пленарна зала и заседанието се прекрати поради липса на кворум. В първата седмица след ваканцията гласуването беше на 7-мо място в програмата и поради липса на време не се състоя. Витаят слухове, че комисията трябва отново да се събере и преразгледа някои положения, което е недопустимо и в противоречие на парламентарната практика.
Да се върнем към слабостите на закона. Създават се две ловни стопанства със специален статут: "Воден - Ири Хисар" и "Искър".

Специалното при тях е, че са за "представителни нужди" на президента, председателя на Народното събрание и Министър-председателя.
Явно отчасти се връща славното социалистическо минало, когато имаше официален Ловец №1 на Народна Република България. Казвам отчасти, защото с този закон изобилието на дивеч никога няма да се върне, а и няма данни Станишев и Пирински да са изявени ловджии. Интересен е фактът, че в закона се отделя прекалено много място за описание на въпросните две ловни стопанства: кой и как как назначава директорите, счетоводителите и чистачките, кой как командирова служителите и т.н. ненужни подробности. Вместо 4 листа текстове, които са абсолютно безинтересни и напълно излишни за 140 000 редови ловци можеше просто да се напише, че редът във въпросните ловни стопанства се определя със специален правилник. Но тук идеята е друга: да се замажат очите на въпросните трима "велики държавни мъже" и те да нямат претенции към закона. Да оставят на мира по-дребните да си разпределят баницата на спокойствие.
Въвежда се понятието "частен дивеч", което е недопустимо в цивилизованите страни. Според международните норми животните, отглеждани във ферми и оградени площи не са дивеч и трофеите, придобити от тях нямат стойност. Явно управляващите подготвят някаква мафиотска практика за фалшифициране на ловни трофеи. Вече имахме един фал с отстрелване фермено отгледан елен, на който бе присъден и след това отнет златен медал. Тогава в ловните среди на ЕС гръмна огромен скандал, който нашите медии прикриха. Особено опасно е и въвеждането на маркировка за частния дивеч. Тази практика неминуемо ще доведе до бързото преобразуване на държавния дивеч в частен. Просто ще се залагат капани и ще се маркират всички уловени животни. И пак ще започнат обвиненията, че държавата е лош стопанин, защото държавния дивеч намалява, а частникът е добър, защото частният дивеч се увеличава.
Проектът позволява да се създават ловни сдружения, състоящи се от малък брой хора и на ограничена площ са с чисто икономическа дейност от сивата икономика, в нарушение на закона. Обикновено се създават на места, където има дивеч, интригуващ богати ловни туристи - най често бекас. Отстрелването на един бекас е около 200 евро, които италианци и французи плащат, без да се замислят. Парите естествено и /съвсем противозаконно/ се прибират в касата на сдружението и след това се разпределят между членовете на ръководството. Но бекасът е прелетен дивеч, за него не се полагат никакви грижи, а едно такова сдружение прибира средно 150 000 - 200 000 евро годишно без никакви вложения. Така че имаме незаконен ловен туризъм, ощетяващ редовите ловци и дивата природа в България.
Кусурите на закона са много, така че не могат да се коментират набързо. Все пак, подкрепихме закона на първо четене най-вече защото бяхме принудени да изберем по-малкото зло. Целта ни беше да се ликвидират стремежите на ДПС за концесии върху ловните полета на дружините и сдруженията.
За концесии особено яростно се борят Ремзи Осман и Христо Бисеров. Но представяте ли си какво ще стане ако те надделеят? Представете си една съвсем обикновена ловна дружина, която закупува и разселва дивеч, строи и поддържа хранилки, солища, калища, пази от бракониери и е постигнала отлични резултати - има си собствена хижа, база и богати на дивеч ловни полета. Изведнъж пристигат някакви юнаци, размахват концесионен договор, поставят въоръжена охрана и гонят местните ловци. Плодовете на дългогодишния труд на десетки съвестни граждани попада в ръцете на шайка престъпници, близка до властта
При концесия знаем, че ни горски, ни стражар, ни лесничей могат да припарят в района. Ако някой местен реши да ловува - тежко му /спомнете си Гео Дундаров, чиято охрана преби толкова много хора, включително горски служители и полицаи/. Ако не се приемат концесиите на ловни площи, това ще е голям успех за АТАКА. Но поради уродливата корупция в системата съществува голяма опасност да се създадат феодални владения чрез договори с ловниите стопанства.
От силното намаляване на ловната площ и членската маса на ловните сдружения се възползват главно активистите от ДПС за създаване и подготовка на въоръжени отряди. Имаме неоспорими доказателства за това. На доста места има ловни дружини, създадени на етническа основа - в тях българи не се приемат. По действащия сега закон 2-3 такива дружини се обединяват в сдружение, нечленуващо в Националния съюз. Въоръжени са с модерно скорострелно нарезно оръжие с мощна оптика и трудно може да се каже дали са на лов или провеждат бойни учения.
Ловци и горски служители, симпатизанти на АТАКА са ми показвали нещо интересно на няколко места: мишена, поставена на чакало, с пробойни от куршуми. Всеки знае, че на чакалото стои ловецът, а дивечът /или мишената/ е някъде 200-300 от него. Никой не е виждал елен или глиган, качен на чакалото, а ловецът да е долу. Очевидно става въпрос за тренировки по обезвреждане на часови на пост, наблюдател от вишка или просто снайперска стрелба по набелязан човек.