- BlueGunBlog -

В ерата на Студената война плановете на военните за разработване на следващо поколение мощни оръжия с нови възможности, както в САЩ, така и в Русия, винаги са били зорко пазени в тайна. Различните програми за нови видове бомби и ракети са изисквали високо ниво на достъп до военни тайни, като естествено властите не са се нуждаели от одобрението или разрешението на обществото, за да изобретяват оръжия.
В Интернет ерата обаче техническата действителност, наред с воденето на кибер война с използване на голямата инфраструктура на цивилната мрежа не позволяват да се създаде масивна военна бот мрежа, която да срива мрежите на врага чрез разпространяване на атаки от типа DoS (denial-of-service), без обществото да разбере рано или късно за това. Ако научат, хората могат да не са много съгласни с подобни действия на властите, пише arstechnica.com.
Освен това започват да се публикуват и статии, като тази на полковник Чарлс Уилиамсън в Armed Services Journal, в която той се опитва
да спечели общественото мнение за военна бот мрежа
Целта на полковника е наистина да се създаде кибер оръжие, което да се намира под контрола на американските въздушни сили Air Force. Уилямсън разказва доста неща, за които преди време само се намекваше в продължаващите опити да се спечели одобрение на обществото след официалното откриване на новото командване Air Force Cyber Command (AFCYBER).
Самият факт, че такава статия съществува, означава, че Air Force преценява възможността за пускане на масивни DoS атаки като важно военно предимство, с което враговете на САЩ вече разполагат, а правителството твърдо е решило да вземе мерки по въпроса. Голяма част от PR кампанията на AFCYBER включва статии и интервюта с офицери, които доста свободно говорят за нуждата от офанзивни способности, но резервирано отговарят какво включват тези способности. Имайки предвид обаче случая с DoS атаките, който е широко дискутиран, то става ясно за какви нови методи за нападение иде реч.
Статията на американския полковник е много добър PR продукт, отнасящ се до военната бот мрежа – аргументите в нея са много силни, особено когато Уилямсън описва
неизбежния провал в случай, че САЩ само се брани
от подобен вид нападения. Офицерът казва, че както всяка крепост в историята, която все някога бива превземана от упорит нападател, така и кибер отбраната на САЩ не може да бъде достатъчно силна, за да отблъсне всички атаки. Общо призната истина в кръговете за сигурност е, че всяка електронна „крепост”, която се създава, независимо дали е с цел да се защитят медия файлове от неупълномощени зрители или финансови данни от крадци, в крайна сметка може да бъде превзета с достатъчно голямо колективно усилие.
Основавайки се на факта, че кибер защитата е обречена на провал, полковникът казва, че САЩ се нуждае от мощно кибер оръжие, което да спира чуждите нападатели.
Обществото обаче се опасява от факта, че военните искат да използват гражданска инфраструктура за своите цели. Освен това по-важен е въпросът откъде ще дойдат машините, които ще захранват бот мрежата. Решението на Уилямсън е
използване на старите компютри на военните като бот мрежови търтеи,
вместо да бъдат изхвърляни. В допълнение, той повдига и отхвърля възможността военните да заразяват цивилни компютри с троянски коне и да ги превръщат в зомбита. Не се знае обаче дали властите ще отхвърлят тази възможност, тъй като някои от враговете на САЩ правят точно това.
Последният проблем, засегнат от полковника, са политическите усложнения, които биха настъпили, когато бъде нападната цивилната мрежова инфраструктура на друга държава, използвана за атака на САЩ. Това ще бъде и най-голямото предизвикателство пред властите. Според Уилямсън, най-добрият начин да се избегнат подобни проблеми между страни в приятелски отношения, е държавите да се обединят и заедно да подобрят своята мрежова защита и разузнаване, за да се минимизира рискът от възникване на подобни проблеми.