- BlueGunBlog -

Мата Хари ще остане завинаги световен символ на шпионажа със своята изключителна енергия, издръжливост, екзотичност, безстрашие и сексапил. Маргарета Гертруда Зеле, както е истинското име на шпионката, е родена през 1876 г. в холандската провинция Зееланд. След 2 неуспешни брака през 1905 г. дебютира на сцената в Париж под псевдонима Мата Хари. Така се ражда легендата Мата Хари, която издига стриптийза до ранга на изкуство и завладява публиката с необикновения си стил и екзотичност. Кариерата й на танцьорка трае до 1912 г., когато е завербувана като таен агент от Франция.
Французите обаче подозират, че работи и за германците. Изпращат я на мисия в Мадрид. По време на престоя є те прихващат съобщение от немското военно посолство в испанската столица до Берлин, в което се говори за френски агент H-21, номера на Мата. На 13 февруари 1917 г. френското контраразузнаване прави претърсване в хотелската є стая в Париж и макар да не намира убедителни доказателства, я арестува и обвинява, че работи за немците. Процесът срещу нея е кратък и съдът я обявява за виновна. Разстреляна е в ранната утрин на 15 октомври.

Да откаже на такава покана едва ли е по силите на никой мъж, затова естествено се отзовах и аз. Лошото на поканата беше мястото - музейната сбирка на Висшето национално училище за полицейски кадри в Лион. Но човек не винаги успява да си избере доброто кафене. Точно така се е случило и с двама пруски офицери през Първата световна война. Фаталната и оскъдно облечена хавайска танцьорка показвала прелестите си на сцената на "Кафе дьо Пари". При това, докато полюшвала бедра и бюст, с пръсти успявала да им предаде необходимата информация. При танцът със седемте воала залата избухвала в бурни овации. Роден бил типът на жената-вамп. Но от нейните прелести се заинтересували и друг тип познавачи. Резултатът е известен. Танцьорката разстреляли като шпионка, прусаците изгонили, а стриптийз за първи и последен път бил използван като език в шпионажа.
Разкриването на т. нар. "Афера Мата Хари" принадлежи на френската полиция, която с право е поставила материалите в този музей. Още повече, че училището за ченгета е единственото във Франция. Кандидатите трябва да имат завършено висше образование - право, литература, философия, медицина, и след грижливо пресяване и тригодишен курс излизат с ранг на полицейски инспектори.
Колекцията в музея е събрала експонати още от началото на XVIII век. Обикновено той е затворен за посетители, но веднъж в годината, когато се повежда Международният фестивал на криминалния жанр, за два дни музеят посреща гости.
След Мата Хари любопитството привлича витрината на Франсоа Видок - най- прочутия каторжник между полицаите и най-прочутия полицай между каторжниците. Защото от обикновен бандит този гениален криминалист се издига до шеф на "Специалната бригада". Починал на 82 години от естествена смърт, той преминава във вечността като прототипа на Жан Валжан от "Клетниците" на Виктор Юго. Но от живота му черпят сюжети още и Балзак, Евгений Сю, Ламартин.
Най-интересни, пък и най-актуални са оръжията, при които, наркотикът замества куршума. Сложна паноплия от стрели, лъкове, хладно оръжие и поставени между тях шишенца. Тук гидът, иначе многословен, лаконично произнася - дрога.
Портрет на един човек, чието име трябва да се помни - доктор Едмонд Локард. Седемтомният му труд е наречен "Библия на научната криминалистика". Звучи странно, но преди него никой не е допускал, че отпечатъците на пръстите, на подметките, анализът на погълната на храната и т. н. могат бързо и сигурно да доведат до престъпника. Първата лаборатория на д-р Локард е в Екюли, квартал на Лион. Днес тук е и прочутата му колекция от снимки на татуирани затворници - 378, както и кодът, с който може да се разчете езика, произхода и информацията, която всяка татуировка съдържа.
На витрината на известния италиански антрополог професор Чезаре Ломброзо е изложен трудът му "За престъпните типове". По-пикантна е аферата на голямата "дукеса" Анастасия. Към 1927 година в Париж се появява жена, която твърди, че е единствената отървала се по чудо при разстрела на семейството на цар Николай II. Царят е имал доста пари и бижута в местните банки. Съблазнителната рускиня бързо влиза в доброто общество с няколко изискани бала и още по-изискани авантюри. Кредиторите не се скъпят - наследстовото на Романови е сигурна полица. Но антропологичната система на проф Алфонс Вертийон, едно друго голямо име в тази колекция, доказва, че измамницата има право само на безплатната супа в местния затвор. Което є получава.
Колекцията на музея продължава с няколко хитроумни бомби на анархисти: чанти, които избухват при отваряне, врати на шкафове, които стрелят, бастуни (не чадъри) пистолети, чанти с динамит и часовникови механизми, даже коли, заредени с експлозив. Уви, нищо ново под слънцето. Извинете, нови са само прецизността на запалващото устройство и силата на експлозива. Но това вече не е за музея.