- BlueGunBlog -

Мъжете харесват войната още от детинство. Повечето от тях, когато пораснат, продължават да вярват, че биха убили в името на своята родина, особено ако някой е насочил оръжие към тях.
Мъжете лековерно приемат, че ще са способни да натиснат спусъка, но според малко известно изследване, проведено сред американската армия, за това как всъщност се бият войниците във военна обстановка, се оказва, че едва 2% от тях убиват с готовност, съобщават авторите на новата документална филмова минипоредица „Истината за убиването“, който ще бъде излъчван от 25 май по Viasat Explorer.
Установено е, че по време на Втората световна война само 15-20% от американските войници в предните редици на фронта действително са стреляли по врага, като не повече от 2% са го правили с намерение наистина да причинят смърт. Останалите войници са предпочитали да избегнат убийство, като или нарочно стреляли във въздуха, или гледали да изпълняват други задачи.
Наистина ли е било така? Възможно ли е едва 15-20 души от всеки 100 действително да са натискали спусъка и дори да е имало войници, изкарали цялата война без да дадат дори един-единствен изстрел? Какво би накарало човек да иска да убие по време на битка? Британският журналист Гръб Смит се е заел със задачата да намери отговора на този въпрос.
След края на Втората световна война бригадният генерал С. Л. А. Маршал и сътрудниците му интервюират хиляди пехотинци, участвали в ръкопашни боеве. Резултатите от това проучване са публикувани в излязлата през 1947 г. книга на генерала „Мъже срещу огъня”, в която той стига до изумителен извод: когато се случело да се изправят лице в лице с неспособен в този момент да се защити вражески боец, едва 15-20% от американските войници стреляли с цел да убият. Генералът подчертава, че при обстоятелства, които биха смекчили евентуалното чувство на вина, като, например, присъствие на командващ офицер, този процент рязко се покачва, но стига да имали избор, повечето войници избягвали да натиснат спусъка.
Изследването, проведено от генерал Маршал, е подложено на унищожителни критики. В действителност обаче резултатите, до които достига, са подкрепени от косвени доказателства, установени по време на различни конфликти и бойни ситуации.
Гръб Смит се среща с подполковник Дейв Гросман, който в наскоро публикуваната си книга „За убиването” изброява множество случаи, при които войниците са проявявали същото нежелание да убиват. Гросман, бивш боец от елитния Корпус на рейнджърите на американската армия, а сега преподавател по военна наука в Държавния университет в Арканзас, е убеден, че този факт красноречиво доказва една основна истина за човешкото поведение. Гросман твърди, че подобно на другите представители на животинското царство хората са далеч по-склонни само да демонстрират агресивно поведение, отколкото действително да убиват.
Когато сме много уплашени, рационалната част на нашия мозък (преден кортекс) блокира и остава да функционира основната част на мозъка (амигдалата), която всъщност е същата, както при кучето. С други думи, мозъкът ни почти се връща в предчовешко състояние. Решаването на конфликти при животните от един и същи вид обикновено става чрез демонстрация на превъзходство – борбите между тях изглеждат жестоки, но рядко завършват със смърт. По време на битка войниците преживяват дилема: от една страна е рационалният стремеж да убият в името на своята родина, а от друга – неспособността да извършат убийство поради еволюционния инстинкт, който им казва: „Не убивай!”.
Американските военни са силно притеснени от установеното от генерал Маршал и полагат максимални усилия очевидната съпротива срещу убиването да бъде отстранена. За тази цел е разработен изцяло нов подход към боевата подготовка, която вече включва и психологическа мотивация. Резултатите са изключително успешни и този нов подход доказва, че независимо какво нежелание изпитваме да извършим убийство,

* телата ни могат лесно да бъдат обучени да убиват

Възниква обаче друг въпрос: ще запазим ли душевното си спокойствие, приемайки извършеното от тялото ни?
Според резултатите от проучването на генерал Маршал на едва 2% от войниците мозъкът е пригоден да приеме извършване на убийство непрестанно, всеки ден. За да установи каква е тайната им и дали и той самият е от този рядък тип, Гръб се среща с един от водещите британски специалисти по психопатия, който изследва доколко силно е чувството му за състрадание.
С цел да достигне до истината за убиването, Гръб Смит преминава през основно боево обучение в елитните части и изпробва силите си в ожесточена двадесет и четири часова симулация на битка, воювайки заедно с цивилни доброволци срещу парашутисти с опит от зони на военен конфликт като Босна и Персийския залив.
Във филма ще видим и интервюта с експерти по психология, военна наука и неврология, с един специалист по история на британската армия и с бивш парашутист, участвал във Фолклендската война.

* Войниците не стрелят!? А кой уби 60 млн. души?

Повече от 60 милиона души загиват във Втората световна война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкръвена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.
С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност.
През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската демократична република от остатъка на своята окупационна зона.
Втората световна война е глобален военен конфликт, протекъл през средата на 20 век. Наречена е така, защото бойни действия се водят на пет от седемте континента и в три от океаните - Атлантическия, Тихия и Северния ледовит, и в тях участват всички развити страни в света по това време.
Като резултат от агресивната политика на тези държави, избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война - японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.
До момента на немското нападение съветското командване не приема никакви отбранителни контрамерки. Според Виктор Суворов Съветският съюз изпълнява собствени планове за превантивно нападение срещу германските войски, с което може да се обясни неподготвеността на Червената армия за отбранителна война и изненадата на Сталин от германското нападение. Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е голяма част от хубавото лятно време. Три дни по-късно СССР е нападнат и от Финландия.
След германското нападение Съветският съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира около 70% от въоръжените си сили, подсилени със съюзнически сили срещу СССР. Съветските войски не са подготвени да окажат сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени. Едва 24 часа след нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета. Милиони военнослужещи в Червената армия доброволно се предават в плен. През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).
Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 - 1942 г.
През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 - февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.
След битката при Сталинград пораженията на немците се превръщат в провал.
На 20 февруари 1945 г. съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа.

След битката при Гетисбърг от бойното поле са събрани 27574 мускета. Оказва се, че 90% от тях са все още заредени, а 6000 съдържат от три до десет патрона. Няколко десетилетия по-късно, по време на битката край Роркс дрифт в Южна Африка малка група британски войници се оказват пред значително по-многочислена зулуска армия на разстояние един изстрел, но въпреки това средно дванадесет от всеки тринадесет британски куршума успешно не улучва целта. Говори се, че през Първата световна война е имало офицери, които притичвали напред-назад из окопите с извадени саби и карали войниците да престанат да стрелят над главите на вражеските бойци, а да се прицелват по-ниско.