- BlueGunBlog -

Светослав Занев
снимка: Николай Дончев

Доскоро Светослав Занев бе зам.-директор на Института по психология на МВР. Доктор по философия, специализира психология и 11 години работи в МВР. Напуска по свое желание на 1 юни. Сега е управител на фирма "Промедика", която се занимава с психологични изследвания с детектор на лъжата и където много частници правят подбор на служителите си.
---

- Г-н Занев, защо напуснахте Института по психология на МВР, където бяхте на ръководен пост?
- Не бях съгласен с начина на работа. Опитвах се да кажа това и да направя конструктивни предложения, но бях изолиран. След моите докладни записки, дори се опитаха да ме уволнят, но не стана, нямаше как. Тогава реших, че там няма място за мен. Лошото е, че институт с 30 години история се съсипва, защото още много мои колеги, изключително добри психолози, също напуснаха - сигурно 20 души за последните 2-3 години. Само един беше уволнен, защото се установи, че взема пари.

- С какво не бяхте съгласен?
- Големият проблем, по който започнахме да работим преди 4 години, беше как да направим така, че полицаят да стои в центъра на нещата, да можем да му помагаме, да спечелим неговото доверие, вместо да го санкционираме. Тогава се започна писане на стратегия за борба със стреса в МВР. Хубаво, но така си продължава и сега - в писане на брошури. Реално почти не се работи, а нещата се усложняват всеки ден. Виждате колко инциденти с полицаи, които използват оръжие, стават - самоубийства, убийства.
Големият проблем е, че психолозите нямат авторитет пред служителите на МВР, те по-скоро се страхуват от тях, отколкото да им вярват. Преди две години, когато преподавател от школата на Гранична полиция в Пазарджик уби двама свои колеги и сам сложи край на живота си на магистрала "Тракия", психолозите, които бяха изпратени да помогнат на неговите колеги да преодолеят стреса, буквално бяха натирени.

- Това звучи драстично, каква е причината?
- Институтът се превърна в черната овца на МВР, никой от служителите не иска да има нищо общо. Те не само се срамуват да отидат там, но и се страхуват, камо ли да потърсят сами помощ. Това е така, защото институтът се използва да се разчистват хора, които имат проблеми с лоялността си към министерството. Служители, за които има съмнение, че са корумпирани, но това не може да се докаже, се изпращат на психотест. Не го издържат, но след това трябва да минат и през детектора на лъжата, където се провалят, и това се счита за достатъчно да бъдат уволнени с обяснението, че са несъвместими с работата в МВР. Аз сигурно съм най-големият фен на полиграфа в България, но точно в случая не считам, че той може да "взема" крайните решения, той не може да е доказателство. При изследването с него няма никаква супервизия, контрол, правят го само определени хора. Много е лошо, когато Институтът по психология се превърне в маша на вътрешните разследвания. Но така МВР отчита борба с корупцията. Да, обаче след това съдът възстановява на работа тези хора, които са извършили нарушение, но вината им не е била доказана. Скоро дори съдът постанови, че цялата процедура е била опорочена, защото не е имало юридическо основание да бъдат пращани на психотест. И тези хора се връщат на бял кон. Това демотивира останалите служители. Та МВР е най-мощната система за контрол в държавата, а използва някакви изкуствени начини, за да се отърве от такива хора!?

- Очевидно не може. Но сигурна съм - вие виждате някакво разрешение на този проблем.
- Първото, което трябва да се направи, е, да се възстанови имиджът на психологията като помагаща. И да бъде диференцирана тя от вътрешните разследвания за корупция. Това са различни неща просто. Според мен те трябва да се правят или в инспектората на МВР, може пак да се използва детектор на лъжата, или в института, но от отделно звено. Да знаят служителите, че ако имат психологичен проблем, могат да очакват помощ и няма да бъдат поставяни под общ знаменател с колегите си, извършили нарушение или престъпление, които ще бъдат разследвани отделно.

- При положение че това не се прави, какво се случва със служителите, които имат психологични проблеми?
- Които са по-интелигентни, може би търсят помощ извън системата, защото там са защитени, другите започват с алкохол, наркотици, агресия - изобщо всичко, което се случва след силен стрес, който не може да бъде преодолян.

- Всъщност изначалният проблем не ли това, че не се прави периодичен психологически реподбор на служителите?
- Определено. Идеята за така наречения профилактичен реподбор, при който в зависимост от натовареността и стреса при работа в отделните служби през определен период да минават на психологично изследване, се обсъжда още от 1997-1998 г. Това обаче така и не се прави. Дори след сериозни инциденти с оръжие много рядко се търси помощ от психолози, камо ли това да е задължително. Освен това не се мисли, че травмата не е само за служителя, който е стрелял, а в цялата му професионална група. Тези неща се отразяват на всички, но какво правим с тия хора, ако нямат възможност да получат компетентна помощ?
Сега началниците на служби и РДВР по своя преценка изпращат определени служители за реподбор. Но трябва да ви кажа, че почти никой от хората, пратени по този начин, нямат психологични проблеми. Не са повече от 5-6 годишно. Останалите по-често са неудобни хора, които се изпращат с цел да бъдат изчистени от системата.
Или пък се вземат напълно неправилни решения, проблемни хора се пренасочват към медицинските служби, тоест към психиатри. Имаше един случай с вътрешногрупов конфликт в едно поделение и той беше препратен към правната служба на МВР, тъй като се счете, че това са трудовоправни спорове. Абсурдно!

- След последния случай, когато контраразузнавач от СДВР застреля жена си на работното й място в Академията на МВР и след това се самоуби, се разбра, че курсантите там минават на психотест само когато кандидатстват, но не и след като завършат академията и постъпват на работа. От гледната ви точка на психолог това правилно ли е?
- Напротив, видя се, че това е голяма грешка, аз бях потресен от този инцидент. А до 2001 г. курсантите минаваха на психологични изследвания и след като завършат. Не мога да кажа кой взе решението да не минават, но формалната причина беше, че имало някои от тях, които съзнателно опитвали да бъдат скъсани на психотеста. По този начин са можели да прекратят договора си с МВР, който всеки курсант сключва - че ще работи 10 години в системата, без да плащат неустойки. Но това не е било масово и има други решения на този проблем. Защото едно е курсантът да е годен за обучение в МВР, друго е да може да започне работа. Тези години са много важни за изграждането на един човек, освен това тези младежи, макар и да учат при по-строг режим, все пак са студенти и имат проблемите на всички други такива. Например не съм сигурен, ако се направи изследване за употреба на наркотици сред тях, какво ще излезе.

- А има ли все още психолог във всяка служба и всяко РДВР в страната?
- Не във всички. В тези, в които има, повечето са се превърнали в кадровици, събират документи за кандидати, водят беседи, те са подчинени на "Човешки ресурси", а не на института. На места има закрити бройки, защото работата не върви, психолозите нямат ресурси, не разполагат с тестове за оценяване на служителите.

- Липсата им може ли да се окаже фатална понякога?
- Може. Ако няма топла връзка между психолозите и службите, ще се стига до още трагични инциденти. Защото един човек не убива или не се самоубива отведнъж. Преди това са светнали много лампички. И ако има кой да ги види, много неща могат да се предотвратят. Така че много се надявам новото ръководство на МВР да промени нещата, защото полицаите имат психологични проблеми, а в института все още има добри психолози, които могат да им помогнат.



"Сега" разполага с докладна, изпратена от един от психолозите в Института по психология на МВР до вътрешния министър Георги Петканов на 2 февруари тази година. Тя напълно потвърждава думите на Светослав Занев.
В нея се казва: "В института е създаден изключително нездрав психологически климат, влошена работна атмосфера и неефективна организация на работния процес. Институтът работи с все по-намаляващ потенциал и губи квалифицирани специалисти.
Примери:
- възлагане на експертна задача с използване на полиграф на служител без такава квалификация;
- допускат се експертни заключения, базирани на ненадеждни методики при провеждане на реподборна процедура с полиграф;
- има случаи на грубо нарушаване на подборни процедури, като негативният резултат на кандидатка за обучение в Академията на МВР, който е коригиран по време на същата кандидаткурсантска кампания от служител на института;
- практическа консултативна работа реално не се извършва, а е сведена до администриране и отчитане на случаи, касаещи професионалната и човешка съдба на служителите;
- избягва се извършването на кризисни психотерапевтични интервенции за овладяване на остри стресови реакции въпреки множеството тежки произшествия със служители през миналата година (няколко убийства на полицаи, самоубийства)".

ДЕСИ ДЕНЧЕВА
в.СЕГА
2005/8/18