- BlueGunBlog -

Компютърните атаки срещу западни институции, тръгващи предимно от Китай, са се увеличили изключително много през последните месеци, което според експерти означава, че вече се води истинска кибервойна, писа в. "Таймс". Само в САЩ броят на атаките срещу Конгреса и други правителствени агенции през миналата година е достигнал 1.6 млрд. месечно, сочи доклад, разпространен в петък.
Тези и други данни са станали причина в НАТО и ЕС да се вземат извънредни мерки за защита на специалните материали, особено тези с разузнавателни данни. Според анализатори Западът няма ефикасен отговор, а ЕС е особено застрашен, тъй като киберзащитата е оставена в ръцете на страните членки. още...

Мюсюлманите в САЩ реагираха гневно на разкритията, че върху оръжията на американските войници, биещи се в Ирак и Афганистан, са гравирани кодирани препратки към Библията.

Телевизия Ей Би Си разкри, че серийните номера на 800 хил. мерника, които трябва да бъдат произведени от компанията Trijicon, съдържат скрити връзки с библейски текстове. Така например 2COR4:6 е препратка към Второто послание на Апостол Павел към коритяните, което е част от Новия завет. Указаният пасаж гласи: "Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово."

Друга кодирана препратка JN8:12 води към пасаж в Евангелието на Йоан, в който Исус Христос казва: "Аз съм светлината на света. Този, който ме следва, няма да върви в тъмнината, но той ще има светлината на живота".

От компанията производител признаха, че препратките съдържат връзки с библейски текстове, но се оправдаха, че това не е незаконно. Според говорител на Trijicon това е тяхна практика от над 2 десетилетия и досега никога не са имали оплаквания. "Докато наши сънародници, мъже и жени, са изложени на опасност, ние ще продължаваме да правим всичко, което можем, за да им осигурим както съвременни технологии, така и непрекъснатата подкрепа и молитви на една благодарна нация", посочи говорителят.

Мюсюлманите в САЩ обаче реагираха гневно на разкритията. Според базирания във Вашингтон Съвет за американско-ислямски отношения продължаващата употреба на знаци с религиозна насоченост би изпратила погрешно послание към мюсюлманския свят. „Използването на военно оборудване със скрити препратки към Библията изпраща грешно послание до мюсюлманите, че сме във война с исляма”, заяви съветникът по правните въпроси към съвета Надира ал-Халили: „Освен това тези кодове са потенциално средство за набиране на антиамерикански бойци, застрашават нашите войници и отблъскват мюсюлманските ни съюзници. Те трябва да бъдат изтеглени възможно най-скоро”. Представители на американските военни заявиха, че ще разследват дали от Trijicon са нарушили федералните правила за държавни поръчки.

Ентусиастите от Пентагона, които следват идеята за несмъртоносни оръжия, позволяващи контрол над големи групи хора, взеха решение да се приспособи за употреба от летателни апарати причиняващата болка военна система, използваща технология с микровълни. Това ще е модификация на вече създадената Active Denial System (ADS) - микровълнов апарат нагряващ кожната повърхност и причиняващ болезнено усещане за парене, но без тежки форми на изгаряния. Целта на полицейската версия на Active Denial System е да накара престъпника да зареже намеренията си и да бяга. Оръжието е завършено още през 2001 година, но засега не е използвано поради съображения за безопасност и препятствия от етичен характер.

Сега Joint Non-Lethal Weapons Directorate (JNLWD) (Обединен отдел за несмъртоносни оръжия) в Куонтико, Вирджиния, намиращ се на подчинение на Пентагона, поръча усъвършенствана версия на ADS, приспособена за изстрелване на лъчение от въздуха. Военновъздушните сили на САЩ, на чиято радарна технология е базирана системата ADS, увеличиха финансирането на проекта от $2 милиона на $10 милиона годишно. Оръжието ще получи подобрение в насочващата антена, която ще се управлява електронно, ще може да генерира лъчи многократно, и то прицелвани по време на движение.

Според специалиста Юрген Алтман (Jürgen Altmann), физик от университета в Дортмунд, Германия, ADS има и своите противопоказания. Той изтъкна, че нивата на мощност, при които могат да се предизвикат силни изгаряния, са доста близка до тези, при които жертвата се вижда принудена да бяга или да се предаде. Това се потвърди, след като по време на изпитания през 2007 г. служител на ВВС на САЩ постъпи в болница с втора степен изгаряния. Германецът изтъкна, че при новия "въздушен" вариант с неговата голяма антена ще бъде трудно да се насочва лъчението по време на стрелба, тъй като то ще променя въздействието си с разликите в разстоянието. това може да е опасно за потърпевшите, предупреди Алтман.

Дейв Лоу (Dave Law), шеф на технологичното поделение на JNLWD успокоява, че новата модификация ще работи във възможно най-ниските енергийни нива и ще разполага с напреднала автоматична система за прихващане и проследяване на цели. Микровълновият бластер е едно от осемте несмъртоносни оръжия, които се радват на сериозното внимание на военните.

Американската армия разработва робот орнитоптер Nano Air Vehicle (NAV), който ще може да се носи из въздуха, като размахва криле, подобно на колибрите. За развитието на проекта са отделени 2,1 млн. долара. Създателите на робота колибри твърдят, че NAV е първият контролируем летателен апарат с две трептящи крила, който носи източник на енергия и използва за движение и управление единствено тях. От страна на Пентагона куратор на проекта е известната агенция ДАРПА (DARPA - Defence Advanced Research Project Agency - Агенцията за авангардни отбранителни научноизследователски проекти). Специалистите на агенцията се надяват, че апаратът с тегло около 10 грама и дължина не повече от 7,5 сантиметра ще може да достига скорост от 10 метра в секунда и да преодолява въздушните потоци, като е по-малко шумен, отколкото са други аналогични механизми. В такъв случай той ще представлява интерес за военните.
Бъдещият модел ще трябва да може да каца на повърхности, да предава звукова и видеоинформация на оператора на разстояние до километър. Според представители на ДАРПА такива апарати ще могат да се използват в градски операции, а също в помещения и извън тях.

Пентагонът ще създаде киберкомандване, за да наблюдава американските военни усилия за защита на компютърните мрежи и действия в киберпространството по заповед на министъра на отбраната Робърт Гейтс. Новият генерален щаб вероятно ще се базира във Форт Мийд, Мериленд, извън Вашингтон, окръг Колумбия. Неговите сили ще отговарят за защитата на американските военни системи, но не и на други правителствени или частни мрежи, заяви говорителят на Пентагона Брайън Уитман. Той избегна отговор на въпроса дали командването ще бъде способно на нападателни операции освен на защита на Министерството на отбраната.

Представителите на САЩ изразяват през последните години нарастващо безпокойство от атаки срещу цивилните и военните мрежи на страната, докато технологията заема все по-значимо място в живота и във военните оператори. Уитман заяви, че новото командване ще консолидира съществуващите опити на Пентагона да защити своите мрежи и да действа в киберпространството. Тези усилия в момента се контролират от Стратегическото командване на САЩ в Небраска.

Министерството на отбраната на САЩ има около 15 000 електронни мрежи и използва около 7 милиона компютъра и други технологични устройства. Уитмън съобщи, че над 100 чужди разузнавания се опитват да хакнат американските мрежи. Новото командване ще започне действие през октомври и ще е напълно готово около година по-късно.

Устройствата и iPhone на "Епъл", символ на модерния градски стил на живот, сега се използват при съвсем други обстоятелства - на фронтовата линия в Ирак и Афганистан, пише в понеделник британският вестник "Индипендънт". Според американските военни устройствата са идеални за епохата на военни действия, направлявани от централизирана мрежа, тъй като са относително лесни за употреба, оборудвани със защитен софтуер и много по-евтини, отколкото би струвало производството на тяхна военна версия.

Вестникът описва случай, при който в квартал "Хаяния" в Басра, известен като "крепост" на шиитските милиции, сержант от американската армия, който ръководи патрул, попада на две подозрителни лица на улицата. Сред нарастващо напрежение той вади някаква електронна джаджа от джоба си и след минути въпросът мирно и тихо е уреден - иракчани и американци поемат всеки по своя път.

Използваното устройство, описано от американската армия като идеалното средство за воюване в 21 век, е Apple iPod Touch. Само за минути военният установил чрез текст и изображения, че двамата мъже не се смятат за сериозна заплаха и задържането им не е необходимо.

Невероятната многофункционалност и гъвкавост на устройствата (капацитет от над 30 000 програми) е предпоставка за огромно разнообразие приложения, вариращи от езиков превод до предаване на секретна информация и изчисляване на снайперистки траектории. Работи се и по проекти за използването им като насочващи системи за роботи за обезвреждане на взривни устройства и приемници за въздушни изображения, направени от безпилотни самолети.

Американският корпус морски пехотинци финансира разработката на приложение, което ще позволи на войниците да качват в мрежата снимки на заподозрени лица, както и писмени доклади, в биометрична база данни. Софтуерът ще сравнява и открива лица, което ще улесни проследяването на заподозрени след освобождаването им.

Подполковник Джим Рос, директор на разузнаването, електронната война и използването на сензори в американската армия, смята, че устройствата iPod "могат да бъдат всичко, от което личният състав има нужда". Онова, което им дава допълнително предимство е, че много от войниците имат свои собствени устройства и знаят как да ги ползват, посочва той.

Друг плюс е цената. iPod Touch, който войниците мога да използват в защитена безжичната мрежа, се предлага за около 230 долара, а iPhone - за 600 долара. Заявките на едро на Пентагона допълнително свалят цената. Производството на специализиран военен модел би излязло много по-скъпо.

"Капацитет от над 30 000 програми" - тук вестникарят твърде неточно е предал текста от оригиналния сайт "...iPod classic gives you 120GB of storage capacity, good for up to 30,000 songs, 150 hours of video, 25,000 photos, or any combination..."

Прожектори вместо мерници със светещи точки върху цевите на пушки и пищови. Това е една от най-новите тенденции в оръжейния бизнес. Мерниците със светещи точки върху оръжията се оказаха недотам ефективни за стрелба при слаба видимост, твърдят специалистите. Затова полицията и армията все по-често ги заменят с осветителни фенери. Спецчастите например предпочитат широката гама леки тактически фенери Streamlight с обозначение ТLR. Те се използват във всякакви условия. Фенерите са разработени по т.нар. C4 LED технология, която осигурява светлина с интензитет 4000-7000 кандели. Една кандела е силата на светлината, излъчвана от една свещ. Светлинният поток пък стига до 135 лумена. Източник на светлина са две литиеви батерии, които издържат 1,5-2 часа непрекъсната работа. Корпусът на TLR фенерите е изработен от специални алуминиеви сплави, покрити с полимери, които им придават висока удароустойчивост. Към оръжието се закрепват с помощта на стандартните Picatinny- релси, с които са комплектувани всички съвременни полицейски и армейски оръжия.
Фенерите от типа TLR не пропускат нито вода, нито прах. Работят и под вода на дълбочина 1-1,5 метра. Моделът TLR- 1 тежи 118 г и е дълъг 82,8 мм, докато компактният модел TLR-3 е дълъг 68,8 мм и тежи само 65,8 г с поставена батерия. Конструкторите са разработили варианти и за монтирането на фенери върху дългоцевни оръжия. Например в комплекта LT-TL099PR1 се съдържа универсален фенер със сила 120 лумена, който осветява движещ се обект на разстояние до 150 м. Захранването му с енергия се осъществява от 2 литиеви батерии, модел CR123A. Фенерът се закрепва към оръжието на стандартната релса, но в комплекта е предвидена и универсална скоба за закрепване към цевта на карабина или на гладкоцевна пушка.
Фирмата Heckler&Koch пък използва най-ново поколение тактически фенери Sure Fire М 570 за щурмовата си карабина G 36K. Тя осигурява светлинен поток в две степени - със сила 125 лумена, при който фенерът свети без прекъсване 1 час, и 225 лумена, светещ около 20 минути.
Американските бойци поставят върху щурмовите си пушки М-16 фенери от типа Sure Fire М 500А или Sure Fire Universal М 660. Те осигуряват светлина от 60 лумена за около 1 час и 120 лумена за 20 минути. Щатските прожектори притежават всички екстри - издържат на мокро, на прах, на удари, бързо и лесно се поставят и свалят от оръжието. Освен това са леки и удобни.
Руснаците също зачитат оръжейните фенери. Те са разработили серията "Зенит 2" за монтиране към автомат "Калашников". Руските фенери осветяват на разстояние 150 м с помощта на 4 акумулаторни батерии, които работят до 40 часа. Освен това може да предизвикват стробоскопичен ефект, който разстройва координацията на противниковия боец и го вади от играта.

---

Само свръхярка синя светлина може да разреже гъста като кисело мляко мъгла или да осигури видимост в задимени при пожар помещения. Спасителните екипи могат да разчитат на 150 лумена светлина единствено от фенера Fire Vulcan, който е предназначен за аварийни ситуации. Благодарение на ксенонова лампа с мощност 8 вата и два яркосини светодиода по технологията С4 LED фенерът пуска едновременно два светлинни потока и работи непрекъснато в продължение на 3 часа без презареждане. При режим "мигаща светлина" на лампичката и светодиодите продължителността на работа се увеличава до 6 часа. Най-икономичният режим е използването на мигаща светлина от светодиодите. Така се осигурява непрекъснато светене в продължение на цели 60 часа. Гаранцията на светодиодите е 50 000 часа, което ги прави практически вечни.
Акумулаторната батерия е 6-волтова с капацитет 4,5 амперчаса и позволява презареждане до 500 пъти. Тя има две клетки, продукт на нанотехнологиите, които се зареждат напълно за около 5 часа. За своите възможности фенерът е доста компактен - дълъг е само 19 см и тежи 1,5 кг. Корпусът му е напълно херметизиран, което му гарантира безпроблемна работа при дъжд, сняг и висока запрашеност. Може да се използва и при гмуркане под вода на дълбочина до 1 м, но за не повече от 30 мин.
Преносимите прожектори Night Searcher с екзотичните названия "Пантера" и "Пума" пък са изключително мощни. Лъчите им осветяват обекти на разстояние от 800 до 1600 м. "Пантерата" използва 50-ватова ксенонова крушка, но има и вторична 20-ватова халогенна лампа. Тежи 3 кг и може да осигури светлинен поток с мощност 350 лумена в продължение на 8 часа. В комплекта на фенера е включен червен, кехлибарен, зелен, син и инфра-червен филтър, които разширяват областта му на приложение. "Пумата" е компактна версия, която тежи само 2 кг. Използва 30-ватова ксенонова крушка, които дава 175 лумена светлина. Работи в два режима - нисък и висок, които гарантират съответно 4 и 1,5 часа светене.
В много случаи ръцете на спасителите, които използват фенери, трябва да са свободни. В тези случаи най-подходящи са ултракомпактните фарове за глава. С помощта на гъвкави и леки ремъци фаровете се закрепват на главата или на предпазна каска, като рефлекторът се върти на 90 градуса. Светлината може да се регулира в три режима. При високия режим (56 лумена) се получава светлинен поток в продължение на 7 часа. При средния режим (25 лумена) продължителността на използване е 12 часа, а икономичният режим гарантира 20 часа при светлинен поток 11 лумена.

Преди около месец Beretta USA обяви, че е спечелила контракт с Американската Армия, за доставката на 450 000 пистолета от модела 92FS. Това количество ще бъде разпределено между клиенти на Армията извън САЩ. Контрактът е най-големият до сега, след поръчката, която е получил Colt по време на Втората световна война и утвърждава положението на Beretta като основен доставчик на служебно късоцевно оръжие за държавата и армията.

Според Джефри Рeй (Jeffrey Reh), един от главните мениджъри в Beretta USA, от 1985-а година, когато фирмата спечели конкурса за снабдяване на Армията, фирмата е работила съвместно с различните й подразделения и преди около три години Beretta USA спечели 13 различни контракта за осигуряване на 9-мм пистолети. Поръчката ще осигури работа на няколкостотин работници във фабриката в Мериленд за няколко години напред. Според него, по-голямата част от поръчаните оръжия ще се разпределят между чуждестранните клиенти на Армията, като първата голяма партида от 20 000 пистолета ще потегли за Ирак, за да снабди иракската полиция. Иракската армия от своя страна вече се снабдява с американско късоцевно оръжие от Smith & Wesson - моделите в различни модификации, M&P и Sigma, който е последният е почти идентичен с Glock, вече се използват от иракчаните.

При приемане на поръчката правителството на САЩ са разглеждали възможността за нов конкурс между вече утвърдени държавни снабдители, като SIG SAUER и FNH, но в предвид икономическите усложнения при евентуална нова смяна на стандартното оръжие, са стигнали до решение при което Beretta остава на въоръжение, като поеме и външните поръчки към американските клиенти и съюзници.

Това е повод да се замислим дали част от тези пистолети няма да се насочат и към България, без значение дали са необходими на държавата или не. Бъдещето и политиците ще кажат.

По време на обявяването на новината, президента на фирмата - Юго Гюсали Берета (Ugo Gusalli Beretta) обяви, че новата поръчка е чест и доказателство за качеството и надеждността на оръжието което произвеждат, като не пропусна да добави, че при десетките хиляди тестове на модела е имало само едно засичане и, че Beretta все още определя световните стандарти в този клас оръжие.

Екзоскелет, който дава на носителя си необикновена сила и бързина, беше демонстриран от оръжейния производител Lockheed Martin. Едва ли е случайност, че абревиатурата на системата HULC (Human Universal Load Carrier) съвпада с името на популярния мускулест комиксов герой. Според компанията производител всеки боец, снабден с екзоскелета, може с лекота да носи товари до 100 килограма без значение по какъв терен.

За разлика от други прототипи на подобни системи HULC разполага със собствен енергиен източник и не разчита на захранващи кабели. Костюмът е с хидравлично задвижване и когато се носи, прилепва плътно към тялото. Бордовият компютър на HULC следва естествените човешки движения и няма нужда от допълнителни уреди за контрол, като джойстик. Силата, която дава екзоскелетът, не идва за сметка на бързината и подвижността. Войникът, който го носи, може с лекота да изпълнява всички движения, необходими за оцеляване в бойна обстановка, като рязко клякане, залягане, продължителен крос със скорост 11 км/ч и спринт с 16 км/ч.

Модулната конструкция на HULC позволява бърза смяна на компонентите в полеви условия, а енергоспестяващата система дава възможност за работа на батерии при продължителни мисии, съобщават от Lockheed Martin. Основните качества, които демонстрира екзоскелетът – подвижност и товароподемност, ще помагат на всеки боец да носи необходимата екипировка, без да се огъва под нейната тежест при дълги преходи. Освен това HULC ще бъде екипиран със система за допълнителна мобилност, както и с разнообразни уреди за наблюдение на бойното поле.

Проучват се и възможностите робокостюмът да намери приложение в индустрията и в медицината, за да оказва помощ на трудноподвижни пациенти. Роботизирани костюми като този, които подобряват физическите характеристики и човешката устойчивост по време на сражение, са тема на многобройни научно-фантастични произведения, но в последно време перспективата тези машини да „проходят“ на бойното поле става все по-осезаема.

Като концепция потенциалът на военния екзоскелет е огромен – той може неимоверно да увеличи силата на отделния боец, променяйки образа на съвременната война. Освен увеличената мобилност и сила такава екипировка ще даде възможност войникът да носи по-тежка броня, която да го направи практически неуязвим за малокалибрени куршуми и шрапнели – две от най-честите причини за смърт на бойното поле. Екзоскелетите могат да осигурят персоналната устойчивост на взривове, пламък, климатични условия, бойни отровни вещества и радиация. С увеличаване на силата идва и друго преимущество – въоръжението. Войник, който без усилие може да пренася стотици килограми, най-вероятно ще бъде в състояние с лекота да носи и по-тежки и смъртоносни оръжия, като скорострелното оръдие GAU-19, което понастоящем се ползва само качено на хеликоптери, джипове и други превозни средства. Именно затова робокостюмът е перспективен проект за не един военен контрактор. Основни конкуренти на Lockheed Martin в тази сфера са компаниите Sacros и Rayethon, които разработват собствена версия на екзоскелета. Извън САЩ по подобни проекти, но за цивилни нужди, работят японски компании като Honda и Toyota.

Идеята, че един ден въоръжените роботи ще различават приятел от враг, е дълбоко неоснователна, твърди публикация в "Ню сайънтист", позовавайки се на становището на специалиста по роботика Ноел Шарки (Noel Sharkey) от университета в Шефилд, Великобритания. Експертът направи този коментар във връзка с доклад, който препоръчва притежаващите оръжия роботи да бъдат програмирани по модела на етичните правила и задължения на живите войници.

Докладът, поръчан от Пентагона, подчертава, че фирмите, които са ангажирани да изпълнят изискването до 2015 година една трета от армията на САЩ да се състои от машини без екипаж, рискуват в бързането си да неглижират етичната проблематика при разработките.

Авторът на проучването Патрик Лин (Patrick Lin) от California State Polytechnic предупреждава: “И сега има в употреба напълно автономни бойни системи. Например системата “Фаланкс” (Phalanx) на флота на САЩ може да открие и прихване цел и да изстрелва ракети без намесата на хората.” Шарки по принцип е съгласен с изводите на Лин относно необходимостта от предпазливост и контрол, но не споделя неговия оптимизъм за бъдещия напредък по отношение на разпознавателните способности на роботизираните бойни системи.

“Нещата (в доклада) се въртят около изтърканата концепция, че машините ще се държат по-етично от войниците, защото те не се гневят и не търсят отмъщение” - обобщи той. Според него такова схващане не е достоверно, защото машините нямат човешката съпричастност и не могат да съставят нюансирани преценки. Следователно, тъй като няма да са в състояние да различават невинните цивилни от войниците, роботите няма да могат да вземат правилните решения дали да употребят смъртоносна сила.

На сайта на "Ню сайънтист" е достъпен видеоматериал с резултатите от последния успешен тест на оръжието, проведен в края на декември 2008 година. Вижда се как прототип, монтиран на носа на самолет, намиращ се на земята, изстрелва инфрачервени лазрни лъчи на откоси от по 1 секунда и унищожава излитаща ракета-мишена. Преди 16 месеца системата за пръв път бе издигната над земята и симулациите с нискоенергиен лазер доказаха, че оръжието може да проследи макет на ракета достатъчно прецизно, за да употреби мощния лъч, ако това се наложи.
В разработката участват оръжейните компании “Локхийд Мартин”, “Боинг” и “Нортръп Грънман”, както и някои инженери, работещи за американската армия. След изпитването поотделно на лазера и прицелващите системи предстоят първите изпитания с въздушна стрелба от основния лазер. Те са предвидени за август 2009 година. Бъдещото финансиране на проекта, обаче, не е съвсем изяснено, тъй като не се знае дали екипът на Барак Обама ще продължи да поддържа проекта и след 2009 година.

Както съобщава моя приятел Steve, калифорнийското списание GUNS, едно от най-старите в бранша, вече може да се чете безплатно. Необходима е само Интернет връзка. Оттук може да се направи абонамент за мейл-известяване при нов брой.
Априлският брой (92 страници) може още сега да се прочете тук.

САЩ са загубили десетки хиляди оръжия, изпратени на афганистанското правителство в периода от 2004-2008 г. Освен 87,000 американски оръжия, за чието местонахождение няма данни, липсват и около 135,000 оръжия, изпратени от други страни от НАТО. Военната помощ е включвала автомати, картечници и гранатомети, както и прибори за нощно виждане, които дават преимущество на редовните войски в нощните сблъсъци с бунтовниците.
Оръжието се е намирало във военни складове, много от които са напуснати по време на бойните действия. Американското командване предполага, че в момента те се намират в ръцете на талибаните. През 2007 г. американското правителство загуби и 110,000 автомата АК-47, внесени на територията на Ирак в интервала 2004-2005 г.

Американските сухопътни войски могат да получат първите малоразмерни дистанционно управляеми наземни апарати SUGV (Small Unmanned Ground Vehicle), разработени по програмата "Бойни системи на бъдещето" (FCS), с една година по-рано от планирания срок.

Доставките на SUGV за американските бойни подразделения трябваше да започнат чак през 2011 година. От центъра Aberdeen, където в момента се произвеждат изпитанията на SUGV заявяват, че още тази година имат готовност да предадат образци на разузнавателни роботи на военните за провеждане на изпитания в бойни условия. В зависимост от показаните резултати ще бъде взето решение за усъвършенстване на SUGV или приемането им на въоръжение. При всички случаи обаче, изпитателите ще ускорят доставката на роботи за войската.

Малоразмерните дистанционно управляеми наземни апарати SUGV бяха разработени от американската компания iRobot. Първите разузнавателни роботи бяха доставени в бойните подразделения през май 2008 г. Първоначално се планираше доставката на нови апарати да започне едва през 2010-2013 г.. Отчитайки обаче положителните оценки от използването на PackBot, друга разработка на компанията iRobot , в Ирак и Афганистан, командването на американските сухопътни войски взе решение да ускори реализацията на програмата.

Повече от десет години светът чака от руската авиокосмическа индустрия да създаде изтребителя от пето поколение, който трябва да смени МиГ-29 и Су-27/Су-30, разработен преди повече от 25 години и превърнал се в аналог на самолетите Lockheed Martin F-22A Raptor и F-35 Lighting II Joint Strike Fighter (JSF). Проектът, в който е включена цялата руска военно-авиацинна промишленост, се нарича ПАК-ФА (Перспективен авиационен комплекс за фронтова авиация). Какво се случва с проекта и как се отразява на разработките финансовата криза.

В конструкторското бюро прототипът получи инициалите Т-50. Монтажът на самолета започна в Авиационно-производственото обединение в Комсомолск на Амур (КНААПО) в Далечния изток на Русия. Според източник, близък до програмата, „в завода КНААПО работата кипи”, а по план първият самолет трябва да излети през 2009 година, най-късно през 2010-та.

Появата на руския изтребител пето поколение трябва да бъде балсам за военновъздушните сили на САЩ, които отдавна се стремят да използват тази програма като плашило, за да оправдаят доставките на новите F-22А и финансирането на програмата F-35. Но в отдела на военновъздушните сили на Пентагона е рано да слагат шампанското в леда. По ирония на съдбата като че ли ПАК-ФА е тръгнал по същия мъчителен път от първия полет до приемането на въоръжение, който започна с избора на прототипа YF-22 в началото на 90-те.

„По време на пробните полети на YF-22 и YF-23 за „победител” беше призната разработката Lockheed, без оглед на това, че самолетът-прототип не демонстрира качества на „невидим”, не разполагаше с работещ радар и комплект авионика и не успя да преодолее звуковата бариера без използване на форсаж. Така че на демонстрационните полети беше „изпитвана” само аеродинамичната конструкция. Поне така твърди американският специалист по авиация и технологии „стелт” Джим Стивънсън. Стивънсън е автор на много статии за F-22A, а също и на подробни изследвания, посветени на разработките F-18 и злополучния проект А-12.

„Военновъздушните сили на САЩ избраха победител, а след това казаха: е, след като победихте официално, отивайте да разработвате самолета, за което отидоха още 14 и половина години от първия демонстративен полет на практически празните прототипи, преди F-22 да бъде официално приет на въоръжение в края на 2005 година”, казва Стивънсън.

По всичко личи, че ПАК-ФА е изправен пред същата съдба. Прототипът ще направи първия си полет през предстоящата година и половина, но по всичко личи, че демостративните полети – както и при F-22A – ще покажат, че той не съответства на нито едно от оперативните изисквания на руските военновъздушни сили.

Представители на руската авиационна промишленост, които имат отношение към програмата, съобщиха, че „монтираният на самолета радар от конструкторското бюро НИИП ще бъде вариант на радара „Ирбис-Е”. Той ще има пасивна електронно-сканираща антенна решетка (ПФАР) (с която е оборудван самолетът Су-35), а не активна електронно-сканираща антенна решетка (АФАР), както се изисква от условията на програмата. Двигателят ще бъде модернизиран вариант на използвания при Су-27 двигател АЛ-31Ф трета серия, а не разработката от следващото поколение АЛ-41Ф1. Що се отнася до авиониката, то и тук няма да има много системи от ново поколение.

В средата на 2007 година генералният директор на компанията „Сухой” Михаил Погосян и други високопоставени представители на руския авиационен отрасъл успокоиха нетърпеливите и намекнаха, че е възможно бордовите системи да не бъдат готови за първия полет на самолета-прототип, и той ще бъде снабден с тях по-късно. В отговор на въпрос за разработката на двигателя по време на авиошоуто в Бурже край Париж през юни 2007 година. Погосян заяви: „…доколкото серийното производство обхваща период от 30 години и още 30 години срок на работа, при серийното производство двигателят и другите системи ще бъдат променени значително. И това е нормално.”

В съответствие с разделението на труда, прието за ПАК-ФА, окончателното сглобяване ще се осъществи в завода КНААПО. Новосибирският завод НАПО „Чкалов” ще достави носовата част и другите компоненти от въглеродна пластика. Но засега няма планове огромното производство да бъде ситуирано в Новосибирск – до голяма степен и заради характера на местната работна сила. В момента в Новосибирск има само търговски компании, а при силната конкуренция от частния сектор е доста сложно да се привлекат достатъчно талантливи инженери.

Но проблемът с работната сила е само една от онези трудности, с които се сблъсква руската отбранителна промишленост. Сред тях са неразбирането на правителството на проблемите на отрасъла, липсата на инвестиции и технологическите трудности.
Пример за това е неотдавнашният телевизионен мост по руската държавна телевизия, при който министър-председателят на Русия Владимир Путин, отговаряйки на въпроси на телевизионни зрители за програмата ПАК-ФА, заяви, че „разработваме такива самолети, работата върви по план. Сигурен съм, че те ще се появят в руските въоръжени сили, и много би ми се искало да се появят навреме.”

Настоявайки ПАК-ФА да се появи навреме, Путин и компания демонстрират, че са отделили недостатъчно време на докладите на тема „Защо Съветският съюз изчезна като национална държава”. Правило №1 в тях гласи, че желаният резултат не може да се постигне само с приемането на съответния указ. А и през май 2007 година вицепремиерът на руската Обединена авиостроителна корпорация Сергей Иванов заяви, че Погосян е потвърдил, че прототипът ще извърши първия си полет в края на 2008 година, но заради някои технологически пречки той ще се състои най-малко година по-късно.

„Най-вероятно близкото бъдеще на ПАК-ФА е такова: демонстрационните прототипи ще извършат редица полети – както в случая с МиГ 1,44 МФИ и С-37/Су-47 Сухой. След това реализацията на програмата ще се забави или ще спре, докато отраслите се опитват да приключат разработката на бордовите системи,” каза московски експерт, запознат с програмата.

Според представителите на промишлеността преодоляването на технологичните трудности в значителна степен зависи от това, дали ще бъдат включени чуждестранни партньори, а също така и финансите им. Разработката на авиониката и на компонентите на радара се нуждаят от значителни инвестиции в руската електронна промишленост, на която не е отделяно достатъчно внимание от много години. Русия, която в момента преживява най-тежката икономическа криза от хиперинфлацията през 90-те, просто няма необходимите ресурси, за да вкара отслабената военно-промишлена база в ХХІ-ви век. Според най-оптимистичните оценки, серийните самолети ПАК-ФА ще влязат във военно-въздушните сили не по-рано от 2016 година, а чуждестранните купувачи ще ги получат доста по-късно.

Русия се надяваше, че ще успее да привлече като партньор на програмата Бразилия. Но загрижена за това, че другарят Уго Чавес от съседна Венецуела може да се добере до съвременното руско оръжие, Бразилия – най-голямата страна в Южна Америка – реши да пристъпи към мащабна модернизация на отдавна остарелите си военновъздушни сили. Русия се надяваше да убеди Бразилия да се присъедини към програмата ПАК-ФА, но президентът Дмитрий Медведев, който посети през миналата година Бразилия на най-високо ниво, не убеди администрацията на президента Луис Игнасио Лула да Силва да се включи в проекта.

Руските официални лица предлагаха на военновъздушните сили на Бразилия да придобият част от самолетите Су-35, а след това да вземат участие в разработката на ПАК-ФА. Командващият ВВС Жунити Саито обаче заяви: „Не искам да очерням имиджа на „Сухой”, но проектът не съответства на потребностите ни”. Или казано с други думи: Бразилия не е в състояние да финансира разработката на руския изтребител, който още не се произвежда и няма да се произвежда скоро. Нужно й е това, което може да вземе от пазара сега.

Военновъздушните сили на Бразилия, които по-рано отстраниха Су-35 от конкурса на FX-2, заявиха, че изтребителите „Сухой” са били изключени от програмата заради компромисите, до които е трябвало да се стигне заради съвместимостта на технологиите. Тази ситуация е почти противоположна на това, което се случи преди няколко години. Тогава Су-35 стигна до последния кръг на конкурса FX-2, след което програмата мина в състояние на неопределеност. По това време Русия започна да губи технологичното си предимство, което я правеше толкова привлекателна за чуждестранните купувачи. А в настоящите условия едва ли ще се намерят финансови средства, за да бъде коригирано положението.

Представителите на една от компаниите-партньори по ПАК-ФА заяви, че „ситуацията е много проста. В момента единствените в света изтребители от пето поколение, които са на въоръжение, са F-22А. И това положение едва ли ще се промени в близко бъдеще.”

Статията е интересна, Тери Джоунс е оригинален автор, но във вестник 'Класа' нещо са пообъркали с превода или с аритметиката. Как една секунда струва хем $3973, хем 3973 млрд. долара подчертано по-горе?

Дори и в настоящите трудни за икономиката времена бъдещето пред индустрията изглежда светло. През 2007 г. покупките на оръжия в световен план са се повишили с 6% и са стигнали впечатляващите £1,3 трлн. По данни на Центъра за оръжеен контрол и неразпространение на въоръжаването САЩ са похарчили $696 млрд. за оръжия през изминалата година, а тази година вероятно ще изхарчат близо $706 млрд.
3973 млрд. долара на секунда
Към момента американските военни операции в Ирак струват $14 млн. на час. Това прави $343 млн. на ден или $3973 на секунда. По времето, когато ще сте приключили с четенето на този текст, САЩ ще са похарчили още $1 млн. в Ирак и Афганистан, взети заедно. Очевидно имат доста пари за пръскане...

Министерството на отбраната на САЩ е създало специална комисия, която да подготви доклад за възможността от използването на гравитационните вълни като оръжие или средство за връзка. Освен това на компанията JASON Defense Advisory Group е възложено да оцени възможната опасност от това неизвестно физично явление.
Гравитационните вълни представляват смущения (пертурбации) на гравитационното поле, предизвикани от преместването на огромна маса, която се движи със скоростта на светлината. Гравитационните вълни (ако съществуват) не могат да бъдат засечени от съвременната измервателна апаратура.
Въпреки това, военните са възложили на компанията JASON Defense Advisory Group да проучи възможността за създаване на мощни гравитационни вълни на Земята. За генерирарне на вълните се предлага електромагнитни вълни да преминат през мощно магнитно поле. Проведените от комисията теоретични изчисления показват, че за получаване на гравитационна вълна с енергия една десетомилионна част от джаула е нужно време, сравнимо с времето на живот на Вселената. Космически кораб, който използва за ускорение гравитационни вълни, ще може да преодолее земната гравитация ако за него работят 10^25 (1 с 25 нули след него) електростанции, като една от тях е еквивалентна на всички електростанции на Земята.
Изучаването на гравитационните вълни не е първия съмнителен проект, спонсориран от Пентагона. През август се появи информация, че Министерството на отбраната на САЩ е отделило 4 милиона долара за разработване на технология за четене на мислите на хората. Още по-рано през средата на 90-те години на миналия век до началото на XXI век Пентагона похарчи милиони за създаване на бомби от хафний, които трябваше да имат страшна разрушителна мощ.

Още един опит на тема 'Свръхсекретни оръжия поразяват климата' след статиите, които излязоха преди около година.

Съединените щати и Русия вече разполагат с усъвършенствани електромагнитни оръжия, способни да влияят върху климата в отделни части на планетата, твърди канадският професор Мишел Чосудовски от Центъра за изследване на глобализацията. Възможно е изпробването и употребата в зони с военни действия на тези свръхсекретни нови технологии да е повлияло и на промяната на климата.

Командование автобронетанковой техники и вооружения армии США заказало партию из 20 тысяч 9-миллиметровых пистолетов Beretta 92FS (M9), сообщает Strategy Page. Стоимость каждого - 410 долларов.

Более 20 лет назад это стрелковое оружие сменило пистолет M1911(A1), разработанный Джоном Браунингом. Американские военные использовали его с 1911 по 1985 годы, в том числе во время первой и второй мировых войн, конфликтов в Корее и Вьетнаме. Итальянский пистолет, дальность стрельбы которого сопоставима с M1911, оказался более точным, но имел меньшую убойную силу и калибр, и с самого начала им были довольны далеко не все.

В частности, армейские подразделения, которым чаще приходится использовать личное стрелковое оружие, неоднократно критиковали боевые качества пистолетов Beretta. Хотя, по утверждению специалистов, недовольство американцев отчасти связано и с тем, что пистолет имеет итальянское происхождение, тогда как раньше армия использовала оружие собственной разработки.

Спустя некоторое время после принятия Beretta на вооружение Командование по проведению специальных операций (SOCOM) армии США обратилось к немецкой компании Heckler and Koch с просьбой о разработке более мощного стрелкового оружия. В результате появился пистолет Mk 23 SOCOM с магазином на 12 патронов, который мог комплектоваться глушителем и лазерной системой прицеливания. Он был принят на вооружение спецподразделениями в начале 1990 годов и используется до сих пор, хотя и его качества также вызывают недовольство американских спецназовцев.

Споры по поводу того, какое стрелковое оружие должны использовать военные, не утихают до сих пор. В качестве примера, в частности, приводятся полицейские департаменты США, которые предпочитают использовать оружие калибра 10 миллиметров и более. Но окончательной определенности по этому вопросу, обсуждавшемуся в самых высоких кругах, до сих пор нет.

Електронната защита на Министерство на отбраната на САЩ е била заобиколена от компютърен вирус дело на руски хакери, съобщава в. "Лос Анджелис таймс".
Лично президентът Буш е бил информиран за безпрецедентната заплаха за националната сигурност, причинена от вируса agent.btz, който е засегнал няколко правителствени институции. Сред тях е Американското централно командване, което координира действията на американските сили в Афганистан.
Първите сигнали за сериозен пробив в компютърната система на Пентагона се появиха преди седмица, когато на всички американски военнослужещи бе забранено използването на флаш устройства. Компютърният вирус е проникнал в хиляди правителствени компютри именно през техните USB портове, като е циркулирал в системата повече от месец, преди да се активира. Засега не е ясен размерът на нанесените щети, нито обхватът на засегнатите правителствени системи.
Зад атаката вероятно стоят един или група руски хакери, като участие на руските служби за сигурност също не се отхвърля като възможност според вестника. През 2007 г. руска кибератака блокира напълно електронната система на правителството на Естония. Жертва на руски хакери стана и Грузия непосредствено преди нахлуването на руската армия.